Джордж Фридман: Демонстрация на сили, без разполагане на собствени войски, е новата доктрина на САЩ
Съединени американски щати одобриха национална тактика, предопределена да употребява мощ, без да рискува лични жертви. Тази тактика беше изцяло приложена в Украйна, където Вашингтон изигра забележителна и може би решаваща роля не посредством изпращане на войски, а посредством въоръжаване на украинските сили с оръжия, потребление на политически сигнали и капацитета за увеличено военно наличие, с цел да се опита да ограничи съветските дейности. Политиката е в внезапен контрастност с тази, призната във Виетнам, където Съединени американски щати поеха големи жертви и провокираха съществени политически последствия във вътрешнополитически проект. Политиките по време на интервенциите в Ирак и Афганистан бяха вариации на тази тактика.
Ако вярвахме, че намесата в Украйна е единствена по рода си, събитията от този уикенд може би допускат друго. Опасявайки се от иранска интервенция против войната в Газа, на 1 април Израел изстреля ракети по ирански дипломатически комплекс в Дамаск, убивайки двама генерали и петима други висши офицери от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война. Иран отговори през уикенда, като изстреля ракети и дронове по израелски цели. Те наподобява са нанесли доста малко вреди, защото многослойната система за противоракетна защита на Израел наподобява е прихванала множеството от снарядите. С други думи, Израел не се нуждае безусловно от външна помощ в този епизод.
Въпреки това Съединени американски щати и Обединеното кралство използваха военноморски сили, въоръжени с противоракетни системи, с цел да прихванат ирански ракети над Сирия, Ирак и Йордания. Понастоящем няма индикации, че Иран е атакувал сили на Съединени американски щати или Англия - или че израелците са имали потребност от помощ. Най-вероятното пояснение е, че това е сигнал за Иран, че офанзивата против Израел може да провокира интервенция на Съединени американски щати и Англия, въпреки и без войски на място. Съединени американски щати имат дълга и неприятна история с Иран и желаеха да припомнят на Техеран, че ще се изправят против повече от един зложелател, в случай че Израел бъде застрашен.
Иранският нуклеарен план тревожи Съединени американски щати от известно време, както и опитите на Иран да прекрои района по собствен усет. Съединени американски щати считат иранската мощност за опасност за американските ползи. Израел може да е американски съдружник, само че отбраната на Израел не беше главната мотивация на Вашингтон. Основната му мотивация беше да възпре експанзионистичното държание на Иран.
Следователно дейностите на Вашингтон през уикенда са в сходство с желанието му да не разполага войски във война със мощно стимулиран зложелател, който се бие на своя територия. Когато защитаващата се страна е по едно и също време стимулирана и относително добре въоръжена - както беше във Виетнам - Съединени американски щати не са в положение по стратегически и политически аргументи да поддържат безконечен спор и жертви. И въпреки всичко американските стратези считат, че е от значително значение да се покаже, че спорът е значим за Съединени американски щати и че те са подготвени да оформят борбите по съответния метод – просто не с ботуши на земята.
Казано по различен метод, тактиката на Вашингтон в спора в Близкия изток е сходна на тази, която следва в Украйна – подсилване на съдружниците си с мощни оръжия, като в същото време заобикаля жертви. Точно както ползата на Съединени американски щати към Украйна е по-малко обвързван с Украйна, в сравнение с със сдържането на Русия, намесата на Съединени американски щати в Близкия изток е по-малко обвързвана с елементарното подкрепяне на Израел, в сравнение с със сдържането на Иран. Прехващането на някои ирански ракети не способства доста за увеличение на отбранителната дарба на Израел, само че способства доста за демонстриране на желанията на Съединени американски щати в бъдеще.
Съсредоточаването върху влизането във война без взимане на големи жертви е в прочут смисъл тактика, която съществува на несъмнено равнище от известно време, само че в този момент се трансформира в ядрото на американската тактика. Неговият триумф зависи от силата и волята на врага и всяка неточност в изчисленията ще принуди Съединени американски щати да преразгледат позицията си или силите, които би трябвало да употребяват. Обикновено бих разглеждал това като част от тактиката на Съединени американски щати, само че в светлината на споровете в Украйна и Близкия изток имам вяра, че това е новото обикновено освен за незначителни проблеми, само че и за ръководство на по-широки, дълготрайни провокации. /БГНЕС
-------- -------- -------- -------- -------- -------- -------- --------
Джордж Фридман, Geopolitical Futures
