Със звуци на гайда в изпълнение на Дмитрий Труфкин от

Фотодокосвания до красотата и родолюбието на Бесарабия

Със звуци на гайда в осъществяване на Дмитрий Труфкин от украинското село Кубей (Червоноармейское), който учи в Югозападния университет "Неофит Рилски " и е определен за "Чуждестранен студент на годината 2016 ", бе открита фотографската галерия на Асен Великов "Бесарабия - извор на хубост и родолюбие ". Вдъхновяващата експозиция събра същински пазители на българщината, ценители и естети в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Гостите на церемонията бяха поздравени с две родопски песни от младата и надарена Светла Дукатева. След като чуха "Глава ли те боли " в аранжимент на Пейо Пеев и приветстваха носителката на първа премия на фестивала "Пирин фолк 2017 " в Сандански, някои от присъстващите не се сдържаха и се хванаха на хоро още при първите акомпанименти на "Рипни, Калинке ". Явно, с цел да продължи единението в ритъма на неравноделния такт, певицата огласи пространството с още няколко емблематични композиции.
Представители на посолствата на Казахстан, Молдова и Украйна у нас, специалисти от Президентството, зам.-министри, публични лица и другари бяха поздравени от шефа на ИЕФЕМ. "За следващ път залите на музея се огласят от национална музика, вършим урок по родолюбие и представяме експозиции, които разкриват човешкото, културното и естественото благосъстояние освен на страната ни, само че и на българските общности зад граница ", акцентира доцент доктор Петко Христов.
"Силата на традицията, гордостта от това, което са създали дедите ни, а и желанието да си останем такива, каквито сме, ни е запазило като българи с ясно национално съзнание. Изложбата е едно от доказателствата за този блян. Когато има мотив, с горделивост се обличаме по модата на нашите баби и дядовци. Защото сме изпълнени с достолепие, че сме потомци на хора, които надалеч от родните Балкани са построили бащино огнище въз български основи ", показа координаторката на експозицията Наталия Петрова от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец ".
Изложбата на фотографа Асен Великов (която може да се прегледа до 6 ноември в ИЕФЕМ - София, ул. "Московска " 6А) показва 30 фрагмента, запечатали излъчването на наши сънародници от Бесарабия. Младежите и девойките са пременени в красиви национални носии, евентуално изкарани от раклите на бабите и дядовците. Украсените с шевици фусти, ризи, забрадки, както и обичайните украшения, впечатляващите пафти, седефените гердани и гривни освен по самобитен метод описват историята на не едно потомство българи с тяхната психика. Но и основават чувството за непреходната принадлежност към корените ни, ревниво защитавани повече от 200 години в далечния Буджак.
Лъчезарните ликове, сияещи от фотосите в експозицията, сякаш приканват: "Виж ни, майко Българийо! Познай своите синове и дъщери! " Този апел е в блестящо благозвучие и с думите от известното стихотворение на патриарха на бесарабската лирика Петър Бурлак-Вълканов:

...А години вървяха бавно,
натежаваха като плод.
И крилатата дума България
стана ария на моя живот...

Всъщност тази галерия е следващото самобитно доказателство, че България продължава да живее в душите на хората от Бесарабия - даже на тези, които я познават единствено от разказите на своите прародители.

Асен Великов: Изложбата е за всички пазители на българщината

Българският фотограф Асен Великов има съвсем 40 експозиции в страната и чужбина. Едни от най-впечатляващите настоящи фрагменти на създателя са показани под мотото "Бесарабия - извор на хубост и родолюбие ".

- Как се роди концепцията за тази галерия, Асене?
- Имах достойнството и щастието да посетя някои села първо в Молдова, след това - в Южна Украйна, и да "открадна " къси мигове от живота на млади бесарабски българи. Разбира се, 30-те фотоси, показани в изложбата, няма по какъв начин да пресъздадат всичко, докосващо сърцата на всеки, който е съумял да усети магията на хората от Буджака. Много одобрявам фрагментите, които подбрахме с Наталия Петрова. Надявам се фотографиите да харесат и на хората, които ще дойдат да ги видят в музея. За страдание, площта не разрешава да покажем повече от това, което съумях да снима.
- Всъщност какъв брой фотографии направихте?
- О, доста са. Не мога да кажа точния им брой. Първоначалната селекция на фрагментите за тази галерия включваше общо 100 фотоси. За страдание, трябваше и от тях една по една да отпадат, с цел да останат най-хубавите. Надявам се да имаме опция да покажем повече фотографии от Бесарабия на по-голяма галерия. Горд съм, че получихме покана експозицията да гостува в Босилеград.
- Какво ви впечатли най-вече при срещите с бесарабски българи?
- От много време фотографирам хора в национални носии. В Бесарабия усетих тръпката и голямото почитание на огромна част от популацията към България, за тях страната ни е реликва. Някои даже в никакъв случай не са я посещавали, само че приказват за нея с блеснали очи, демонстрират голяма любов и почит.
- Само с цел да ги снимате ли са обличали красивите национални носии?
- Не, няма нищо нагласено! Всеки от фрагментите е безусловно достоверен. Когато ме виждаха с апарата, реагираха по разнообразни способи: едни позираха, други се усмихваха, трети не знаеха какво да създадат... Но дирижирана фотография няма.
- Минавало ли ви е през мозъка, че надалеч от родината ни, в Бесарабия, живеят толкоз хубави млади българи?
- Сигурен бях, че са такива! Нормално е - ние сме красива нация.
- На кого съгласно вас е забавна или значима тази галерия?
- Сигурен съм, че фотосите притеглят вниманието освен на тези, които по един или различен метод наблюдават моите изяви. Тази експозиция е за всички хора от Бесарабия и техни другари, които не престават да пазят българщината.