Чехов, "Бийтълс" и Мураками
Със своите епични 179 минути " Карай колата ми " бе най-дългият кандидат за " Оскар " тази година. Четирите му номинации, припомнящи стореното от корейския " Паразит " знамение, се материализираха единствено в една статуетка за задгранично кино. Меланхоличната му източна протяжност явно не съумя да завоюва Академията за повече, въпреки да го свързва роднинство с огромния победител, отдадения на глухите хора CODA. Една от героините на " Карай колата ми " е няма (макар и чуваща) и нейното осъществяване на жестомимичен език се трансформира в апогей на постановката " Вуйчо Ваньо ", която протагонистът поставя на сценичен фестивал в Хирошима.
Не е нужно да познаваш и обичаш театъра, с цел да харесаш " Карай колата ми ", въпреки че оказва помощ. Любовта към киното обаче е наложителна, с цел да се предадеш на магията на този троент лауреат от Кан (най-добър сюжет, премия на ФИПРЕСИ, премия на икуменическото жури). Тази свръхудължена и изобретателна акомодация по роман на Харуки Мураками е сплав от артефакти, цитати и изкуства. Това отношение към текста в този момент е съвременно да се назовава " мета ".
Мураками, досега най-успешно екранизиран в корейския " Изпепеляване ", кръщава описа си Drive My Car на бийтълсова ария - също както и романа си (претърпял на собствен ред кинопрочит през 2010 г.) " Норвежка гора ". Рюсуке Хамагучи и съсценаристът Тамасака Ое използват елементи и от други две къси истории от същия алманах - " Шехеразада " и " Кино ". Но не по-малко значима за героите и техния фен е " Вуйчо Ваньо " - пиесата на А. П. Чехов, сложена за пръв път на сцена през 1899 година от Станиславски.
" Карай колата ми " следва класическата за театъра триактова структура, като първото деяние предшества даже началните надписи - 40 минути от фамилния живот на Кафуку и брачната половинка му Ото, артистично семейство, в което еротиката е инструмент за творчество. По време на половите им актове сценаристката Ото ражда своите сюжети. Разочарованието на Кафуку от нейната невярност с младия, нахален и хубав като К-поп звезда Такацуки води до спокоен, съвсем невидим разрив.
Две години по-късно режисьорът със самурайско лице и име, отпращащо (и) към Кафка, слага с международен екип " Вуйчо Ваньо ". Навлизането в лабораторния развой на подготовките е нахлуване и в душата на героя. За още повече драма той избира за основната роля противника Такацуки (макар да е явно, че сам е най-подходящ за нея). Покрай гастрола ослепяващият мъж, правилен на аления си остарял " Сааб ", се снабдява с персонална шофьорка - безмълвно момиче, което крие свои секрети. Третото деяние стремително оплита орисите на тримата, обещавайки повече от един катарзис.
Дългите, великодушни, въздушни фрагменти на оператора Хидетоши Шиномия карат даже разходка до сметището да наподобява като сантиментална сцена. " Карай колата ми " е road movie, в което ежедневният маршрут до работа се трансформира в просветляващо пътуване към себе си; роман за четене сред редовете, в който никоя сюжетна линия не отива там, където си планувал (за разлика да вземем за пример от лауреата CODA). Подобно пътешествие изисква самообладание от привикналия с холивудската динамика и линеарност фен. Настанете се комфортно и изчакайте всички пушки, заложени от Хамагучи, да гръмнат, с цел да усетите поезията на източното кино.
Не е нужно да познаваш и обичаш театъра, с цел да харесаш " Карай колата ми ", въпреки че оказва помощ. Любовта към киното обаче е наложителна, с цел да се предадеш на магията на този троент лауреат от Кан (най-добър сюжет, премия на ФИПРЕСИ, премия на икуменическото жури). Тази свръхудължена и изобретателна акомодация по роман на Харуки Мураками е сплав от артефакти, цитати и изкуства. Това отношение към текста в този момент е съвременно да се назовава " мета ".
Мураками, досега най-успешно екранизиран в корейския " Изпепеляване ", кръщава описа си Drive My Car на бийтълсова ария - също както и романа си (претърпял на собствен ред кинопрочит през 2010 г.) " Норвежка гора ". Рюсуке Хамагучи и съсценаристът Тамасака Ое използват елементи и от други две къси истории от същия алманах - " Шехеразада " и " Кино ". Но не по-малко значима за героите и техния фен е " Вуйчо Ваньо " - пиесата на А. П. Чехов, сложена за пръв път на сцена през 1899 година от Станиславски.
" Карай колата ми " следва класическата за театъра триактова структура, като първото деяние предшества даже началните надписи - 40 минути от фамилния живот на Кафуку и брачната половинка му Ото, артистично семейство, в което еротиката е инструмент за творчество. По време на половите им актове сценаристката Ото ражда своите сюжети. Разочарованието на Кафуку от нейната невярност с младия, нахален и хубав като К-поп звезда Такацуки води до спокоен, съвсем невидим разрив.
Две години по-късно режисьорът със самурайско лице и име, отпращащо (и) към Кафка, слага с международен екип " Вуйчо Ваньо ". Навлизането в лабораторния развой на подготовките е нахлуване и в душата на героя. За още повече драма той избира за основната роля противника Такацуки (макар да е явно, че сам е най-подходящ за нея). Покрай гастрола ослепяващият мъж, правилен на аления си остарял " Сааб ", се снабдява с персонална шофьорка - безмълвно момиче, което крие свои секрети. Третото деяние стремително оплита орисите на тримата, обещавайки повече от един катарзис.
Дългите, великодушни, въздушни фрагменти на оператора Хидетоши Шиномия карат даже разходка до сметището да наподобява като сантиментална сцена. " Карай колата ми " е road movie, в което ежедневният маршрут до работа се трансформира в просветляващо пътуване към себе си; роман за четене сред редовете, в който никоя сюжетна линия не отива там, където си планувал (за разлика да вземем за пример от лауреата CODA). Подобно пътешествие изисква самообладание от привикналия с холивудската динамика и линеарност фен. Настанете се комфортно и изчакайте всички пушки, заложени от Хамагучи, да гръмнат, с цел да усетите поезията на източното кино.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ