Освен вирус от Азия дойде и "Паразит"
Със своите четири награди " Оскар ", измежду които за най-хубав филм (прецедент за продукция на непознат език, непостигнат от надалеч по-ярки шедьоври в миналото) и още над 250 оценки, " Паразит " се трансформира в несъмнената киносензация на миналата година. И тъкмо когато - с голямо забавяне - той имаше късмет да стигне до българския зрител чрез огромния екран на " София филм фест ", настоящият апокалипсис затвори киносалоните по света и у нас. Не е хвалба за пиратите, само че и без ковид те постоянно остават единственият метод тукашната аудитория да се добере до някое качествено заглавие.
Дали " Паразит " на Понг Чун-Хо е най-достойният за голямото американско отличие? Отговорът на този въпрос е " Не ". Филмът и режисьорът обаче заслужават внимание даже единствено за легитимиране на " корейското знамение ", което не касае само техническите нововъведения и снижаването на жертвите от COVID-19, нито само кей-поп сензации като " Гангнам стайл " и BTS. Киното от Далечния изток от дълго време е отвъд наследството на Куросава, Одзу и (все още работещия) Уон Кар-вай. В случая новината е, че Холивуд го схваща с десет-двайсет години забавяне.
По- " светнати " са на кинофестивала в Кан, където от дълго време погледът на селекционерите гледа на изток. " Паразит " завоюва " Златна палма " там през май 2019 година и точно от Лазурния бряг потегли победният му поход по света. Но и в това се съдържа залог за неговата неуникалност. Същото достижение записва година по-рано японският " Джебчии " на Хирокадзу Корееда - сходен като тематика и структура, но по-хуманистичен и трогателен филм. Сякаш наградата (призовете) на " Паразит " бяха раздадени някак по инерция, " по заслуги ", както постоянно се присъждат и " Оскарите " на хора, от дълго време имащи потвърдени заслуги към седмото изкуство, пък скандално неотличени до момента.
" Паразит " е добър филм. Той е умел, визуално вдъхновяващ и сценарно находчив, с отдадени актьорски осъществявания - изключително това на Сонг Канг-Хо (популярен артист в Корея). Сонг е в ролята на бащата и глава на семейство, което живее в партер и се препитава с неквалифицирана почасова работа и дребни измами (като да ползваш безплатен wi-fi от съседите). Приликата с " Джебчии " дотук е поразителна, само че за разлика от тамошния клан неудачници тези изваждат шанс: синът съумява да се внедри като преподавател по британски в семейство от висшите съсловия. На този стадий от описа функциите на " паразит " и " гостоприемник " наподобяват ясно и обикновено разпределени.
Персонажите на " Паразит " са построени огледално - и бедното, и богаташкото семейство се състоят от четирима: наследник, щерка, татко и майка. Някъде Понг Чун-Хо споделя, че филмът му е като мач сред два футболни тима, от които единият въобще не знае, че играе. И наистина авторът не си дава доста напън в построяването на облиците на богатите - те са лицеприятни, наивни и едноизмерни като комиксови герои, по-скоро част от първокласния фон, с не по-важни функции от диваните и килерите (определено не и от килерите!) в големия си дом. Класовият спор сред тях и бедняците се свежда до един знак - миризмата, която поставя непреодолима граница между низши и висши.
Чун-Хо разполага историята си отвесно и в пространството - бедните населяват сутерени и мазета в долния квартал, застрашен от наводняване, висшата класа естествено живее на хълма. От дълбините, като в хорър или катастрофичен филм (защото " Паразит " е колкото обществена драма, толкоз и кървясъл трилър), изпълзява и развръзката.
В избора си на лауреати тази година Академията бе учудващо поредна - като тематики и послания (можем да ги наречем " левичарски " или дори " болшевишки " ) филмът доста наподобява " Жокера ". Но за разлика от психичноболния смешник, който искаше да унищожи до основи неразбиращото го общество, героите от " Паразит " не мечтаят за гражданска война. Това, за което те мечтаят, са пълният ледник и безоблачният живот на техните антагонисти. Разбираемо, само че не и вълнуващо.
Дали " Паразит " на Понг Чун-Хо е най-достойният за голямото американско отличие? Отговорът на този въпрос е " Не ". Филмът и режисьорът обаче заслужават внимание даже единствено за легитимиране на " корейското знамение ", което не касае само техническите нововъведения и снижаването на жертвите от COVID-19, нито само кей-поп сензации като " Гангнам стайл " и BTS. Киното от Далечния изток от дълго време е отвъд наследството на Куросава, Одзу и (все още работещия) Уон Кар-вай. В случая новината е, че Холивуд го схваща с десет-двайсет години забавяне.
По- " светнати " са на кинофестивала в Кан, където от дълго време погледът на селекционерите гледа на изток. " Паразит " завоюва " Златна палма " там през май 2019 година и точно от Лазурния бряг потегли победният му поход по света. Но и в това се съдържа залог за неговата неуникалност. Същото достижение записва година по-рано японският " Джебчии " на Хирокадзу Корееда - сходен като тематика и структура, но по-хуманистичен и трогателен филм. Сякаш наградата (призовете) на " Паразит " бяха раздадени някак по инерция, " по заслуги ", както постоянно се присъждат и " Оскарите " на хора, от дълго време имащи потвърдени заслуги към седмото изкуство, пък скандално неотличени до момента.
" Паразит " е добър филм. Той е умел, визуално вдъхновяващ и сценарно находчив, с отдадени актьорски осъществявания - изключително това на Сонг Канг-Хо (популярен артист в Корея). Сонг е в ролята на бащата и глава на семейство, което живее в партер и се препитава с неквалифицирана почасова работа и дребни измами (като да ползваш безплатен wi-fi от съседите). Приликата с " Джебчии " дотук е поразителна, само че за разлика от тамошния клан неудачници тези изваждат шанс: синът съумява да се внедри като преподавател по британски в семейство от висшите съсловия. На този стадий от описа функциите на " паразит " и " гостоприемник " наподобяват ясно и обикновено разпределени.
Персонажите на " Паразит " са построени огледално - и бедното, и богаташкото семейство се състоят от четирима: наследник, щерка, татко и майка. Някъде Понг Чун-Хо споделя, че филмът му е като мач сред два футболни тима, от които единият въобще не знае, че играе. И наистина авторът не си дава доста напън в построяването на облиците на богатите - те са лицеприятни, наивни и едноизмерни като комиксови герои, по-скоро част от първокласния фон, с не по-важни функции от диваните и килерите (определено не и от килерите!) в големия си дом. Класовият спор сред тях и бедняците се свежда до един знак - миризмата, която поставя непреодолима граница между низши и висши.
Чун-Хо разполага историята си отвесно и в пространството - бедните населяват сутерени и мазета в долния квартал, застрашен от наводняване, висшата класа естествено живее на хълма. От дълбините, като в хорър или катастрофичен филм (защото " Паразит " е колкото обществена драма, толкоз и кървясъл трилър), изпълзява и развръзката.
В избора си на лауреати тази година Академията бе учудващо поредна - като тематики и послания (можем да ги наречем " левичарски " или дори " болшевишки " ) филмът доста наподобява " Жокера ". Но за разлика от психичноболния смешник, който искаше да унищожи до основи неразбиращото го общество, героите от " Паразит " не мечтаят за гражданска война. Това, за което те мечтаят, са пълният ледник и безоблачният живот на техните антагонисти. Разбираемо, само че не и вълнуващо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ