Стефан Василев снима само светици
Със Стефан Василев се запознахме отзад-напред - първо научих с какво се занимава, а по-късно открих самия него. За последните няколко месеца куп мои познати смениха профилните си фотоси с такива, на които имат тип на светица с ореол от прозорец, решетка или даже тъпан. Разтърсих и се оказа, че всички те са част от плана Urban Saints, който съществува съвсем година и няма никакво желание да стопира. Самият Стефан в работно време е графичен дизайнер, а отвън него - непрофесионален фотограф. Така и стартира и серията със светиците - първата фотография се получава " инцидентно ", до момента в който тества новия си фотоапарат. Резултатът изненадва със своята различност и нов взор на града и девойките в него, а Стефан настойчиво продължава да търси свещеното в девойките, които застават пред обектива му.
Как стартира планът?
През април или март предходната година снимах една другарка – Биляна, редактор на сп. ИНТРО. Стана напълно инцидентно, без безусловно никакви проекти. Просто беше готино мястото - с кръговиден прозорец - и даже на първата фотография е със събрани ръце като за молитва, а на другите гледа по този начин нагоре, като че ли идва второто пришествие... Показах фотосите на другари и те споделиха, че концепцията е супер и би трябвало да се продължи по някакъв метод. И по този начин лека-полека започнах да отегчавам на всякакви приятелки, познати, непознати, колежки и да ги фотографирам.
Как си избираш моделите?
Никога не съм имал някакъв избран аршин за жена. Правят ми усещане супер разнообразни хора и очевидно се отразява по някакъв метод и на моя избор, няма нещо общо, което да ги събира. Пък и щеше да е скучно тогава, в случай че след трета към този момент знаеш четвъртата каква ще е. Особено, както изобщо не желая да спирам в никакъв случай с тези фотоси, в случай че станат 100, 200, 500, тогава в действителност, в случай че стартират да си наподобяват доста, ще е скучно.
Къде ги намираш – спираш девойки на улицата ли?
Не, чак по улицата, не. Въпреки че си върша визитки, на които си написа Urban saints, фотографски план от еди-кой-си, с телефона, с всичко. Но действително визитка съм употребявал един единствен път, когато се прибирах към къщи един ден, мернах едно момиче, направи ми усещане в каква кола се качва и след това ѝ бях оставил на чистачката една визитка и тя ми се обади на идващия ден. Звъни ми някакъв чужд номер: „ Добър ден, аз тука една визитка имам... “
Снима ли я?
Да, снимах я, макар ми трябваха 10-на секунди да се осъзная, че съм създадем такава нелепост. Но да, снимах я. Видяхме се, запознахме се и фотографията ѝ стана доста готина. Това е единственият случай, в който съм си употребявал визитката по предопределение.
Защо няма усмихната фотоси?
Аз не желая. Защото всяка фотография малко или доста образно прилича икона. Дори да е фотография на някакво момиче с татуси, пиърсинг или щура прическа, желая най-малко малко да прилича като жанр и лъчение на икона. Иначе непрестанно изяснявам: „ Не, не си сдухана, не, не си ядосана, просто са сериозна и в това няма нищо неприятно. “ Не всеки би трябвало да се хили непрестанно и това не значи, че е отегчителен и не е забавен.
Добре но за какво единствено дами, няма ли да имаш светци?
Първоначално си мислех, че може да има и мъже, само че взех решение, че в случай че би трябвало да бъдат по равно. Не може да има 10 фотоси на девойки и 1 на момче. Едва ли ще намеря толкоз мъже, а и въпреки всичко и ми вършат усещане девойки. Бях намерил някакви другари, които са ди джеи, музиканти, дизайнери, фотографи, които са забавни хора образно, като лъчение. В един миг, в случай че станат доста фотоси и в действителност планът не почине лека-полека, може и да имам някаква серия, която да е с мъжки фотоси, за какво не. Не съм изключил концепцията просто за момента ми е по-приятно да фотографирам девойки.
Ти самият набожен ли си? Чувстваш ли, че прекрачваш някакви граници?
Не, не. За мен това с религията е доста субективно – измислено принудително и наложено. Хубаво е да е набожен човек, само че не в някакви неща, които някой различен ги е споделил. Да речем - аз имам вяра в себе си. Вярвам, че в случай че нещо се случи, ще съм го постигнал аз или в случай че не се случи, отново аз съм си отговорен. Не мисля, че престъпвам някакви границии не мисля, че съм направил нещо неприятно. Снимал съм едни девойки, снимал съм с една концепция, оттова нататък, стига да не е порнография или нещо доста извънредно, нелегално. В фотосите има девойки, които са вярващи и не мисля, че това осквернение.
Никога не съм предполагала, че в София има толкоз доста кръгли прозорци.
Повярвай ми, има ужасно доста! Първоначално ги откривахслучайно, след това започнах да обикалям целеустремено, с цел да съм квалифициран за идващите фотоси. В един миг започнаха да се съгласяват от ден на ден и повече девойки. Пък не може аз да изляза несериозният – да съм предложил, те да са се съгласили, а аз да кажа ми не знам по какъв начин, къде и какво. В архива с местата имам още 30 места, които още не съм употребявал.
Всичките ли са в центъра?
Не, от Околовръстното до...
Люлин, Младост...
Е, не, Люлин, не. Панелната архитектура не допуска доста кръгли детайли. Има някакви места, към които има повече, примерно към „ Пиротска “ и в пресечките на „ Графа “. Има и ужасно доста кръгове, които са над първия етаж, над входове, само че тях не мога да употребявам.Те са сред първи и сред втория етаж на стълбите някъде там – кръговиден прозорец, илюминатор, не става.
Колко фотосесии си направил до в този момент?
Снимал съм повече от 80 девойки. Минаха съвсем 3-4 месеца от последните фотоси, тъй че би трябвало да има развиване. Работя като бранд дизайнер, само че на никое място върху опаковките, които съм правил не написа, че тъкмо аз съм дизайнерът. А със фотосите не е по този начин – името ми стои там.
Ще направиш ли галерия?
Ами не тъкмо. Искам да издам книга със фотоси, която да бъде самобитна галерия и по-късно да направя и физическа такава. Но в книгата няма да има всички фотоси, тъй като ще стане доста дебела и скъпа. Споря с издателя, който е уверен, че повече от 50 фотоси не би трябвало да има, тъй като няма да стане забавно и лека-полека одобрих и аз това мнение и ще би трябвало да сортирам фотоси.
Как стартира планът?
През април или март предходната година снимах една другарка – Биляна, редактор на сп. ИНТРО. Стана напълно инцидентно, без безусловно никакви проекти. Просто беше готино мястото - с кръговиден прозорец - и даже на първата фотография е със събрани ръце като за молитва, а на другите гледа по този начин нагоре, като че ли идва второто пришествие... Показах фотосите на другари и те споделиха, че концепцията е супер и би трябвало да се продължи по някакъв метод. И по този начин лека-полека започнах да отегчавам на всякакви приятелки, познати, непознати, колежки и да ги фотографирам.
Как си избираш моделите?
Никога не съм имал някакъв избран аршин за жена. Правят ми усещане супер разнообразни хора и очевидно се отразява по някакъв метод и на моя избор, няма нещо общо, което да ги събира. Пък и щеше да е скучно тогава, в случай че след трета към този момент знаеш четвъртата каква ще е. Особено, както изобщо не желая да спирам в никакъв случай с тези фотоси, в случай че станат 100, 200, 500, тогава в действителност, в случай че стартират да си наподобяват доста, ще е скучно.
Къде ги намираш – спираш девойки на улицата ли?
Не, чак по улицата, не. Въпреки че си върша визитки, на които си написа Urban saints, фотографски план от еди-кой-си, с телефона, с всичко. Но действително визитка съм употребявал един единствен път, когато се прибирах към къщи един ден, мернах едно момиче, направи ми усещане в каква кола се качва и след това ѝ бях оставил на чистачката една визитка и тя ми се обади на идващия ден. Звъни ми някакъв чужд номер: „ Добър ден, аз тука една визитка имам... “
Снима ли я?
Да, снимах я, макар ми трябваха 10-на секунди да се осъзная, че съм създадем такава нелепост. Но да, снимах я. Видяхме се, запознахме се и фотографията ѝ стана доста готина. Това е единственият случай, в който съм си употребявал визитката по предопределение.
Защо няма усмихната фотоси?
Аз не желая. Защото всяка фотография малко или доста образно прилича икона. Дори да е фотография на някакво момиче с татуси, пиърсинг или щура прическа, желая най-малко малко да прилича като жанр и лъчение на икона. Иначе непрестанно изяснявам: „ Не, не си сдухана, не, не си ядосана, просто са сериозна и в това няма нищо неприятно. “ Не всеки би трябвало да се хили непрестанно и това не значи, че е отегчителен и не е забавен.
Добре но за какво единствено дами, няма ли да имаш светци?
Първоначално си мислех, че може да има и мъже, само че взех решение, че в случай че би трябвало да бъдат по равно. Не може да има 10 фотоси на девойки и 1 на момче. Едва ли ще намеря толкоз мъже, а и въпреки всичко и ми вършат усещане девойки. Бях намерил някакви другари, които са ди джеи, музиканти, дизайнери, фотографи, които са забавни хора образно, като лъчение. В един миг, в случай че станат доста фотоси и в действителност планът не почине лека-полека, може и да имам някаква серия, която да е с мъжки фотоси, за какво не. Не съм изключил концепцията просто за момента ми е по-приятно да фотографирам девойки.
Ти самият набожен ли си? Чувстваш ли, че прекрачваш някакви граници?
Не, не. За мен това с религията е доста субективно – измислено принудително и наложено. Хубаво е да е набожен човек, само че не в някакви неща, които някой различен ги е споделил. Да речем - аз имам вяра в себе си. Вярвам, че в случай че нещо се случи, ще съм го постигнал аз или в случай че не се случи, отново аз съм си отговорен. Не мисля, че престъпвам някакви границии не мисля, че съм направил нещо неприятно. Снимал съм едни девойки, снимал съм с една концепция, оттова нататък, стига да не е порнография или нещо доста извънредно, нелегално. В фотосите има девойки, които са вярващи и не мисля, че това осквернение.
Никога не съм предполагала, че в София има толкоз доста кръгли прозорци.
Повярвай ми, има ужасно доста! Първоначално ги откривахслучайно, след това започнах да обикалям целеустремено, с цел да съм квалифициран за идващите фотоси. В един миг започнаха да се съгласяват от ден на ден и повече девойки. Пък не може аз да изляза несериозният – да съм предложил, те да са се съгласили, а аз да кажа ми не знам по какъв начин, къде и какво. В архива с местата имам още 30 места, които още не съм употребявал.
Всичките ли са в центъра?
Не, от Околовръстното до...
Люлин, Младост...
Е, не, Люлин, не. Панелната архитектура не допуска доста кръгли детайли. Има някакви места, към които има повече, примерно към „ Пиротска “ и в пресечките на „ Графа “. Има и ужасно доста кръгове, които са над първия етаж, над входове, само че тях не мога да употребявам.Те са сред първи и сред втория етаж на стълбите някъде там – кръговиден прозорец, илюминатор, не става.
Колко фотосесии си направил до в този момент?
Снимал съм повече от 80 девойки. Минаха съвсем 3-4 месеца от последните фотоси, тъй че би трябвало да има развиване. Работя като бранд дизайнер, само че на никое място върху опаковките, които съм правил не написа, че тъкмо аз съм дизайнерът. А със фотосите не е по този начин – името ми стои там.
Ще направиш ли галерия?
Ами не тъкмо. Искам да издам книга със фотоси, която да бъде самобитна галерия и по-късно да направя и физическа такава. Но в книгата няма да има всички фотоси, тъй като ще стане доста дебела и скъпа. Споря с издателя, който е уверен, че повече от 50 фотоси не би трябвало да има, тъй като няма да стане забавно и лека-полека одобрих и аз това мнение и ще би трябвало да сортирам фотоси.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ