Със сигурност едноименният площад пред храма Света Неделя в центъра

Със сигурност едноименният площад пред храма " Света Неделя " в центъра на София ще бъде едно от най-оживените места сред 23 и 25 май. Очаква се хиляди да се се преклонят пред мощите на солунските първоучители светите братя Кирил и Методий. Мощите идват в българската столица за първи път, от светогорския манастир Есфигмен в Атон.

Въпросът за мощите на славянските първоучители е същинска тайнственост , в която действителността надминава и най-голямото въображение.

Според пространното житие на светеца, когато Константин-Кирил мъдрец се споминал на 14 февруари 869 година в Рим, неговият брат Методий положил тялото в ковчег и се готвел да го върне в манастира Полихрон. Но римските епископи и папа Адриан II, поискали тялото да бъде положено в храма " Сан Клементе ", който тогава бил отвън Вечния град. Преди полагането на ковчега, отдясно на олтара се случило първото знамение. Епископите поискали да го отворят и да видят дали тялото е вътре цяло и непокътнато, само че не могли да го отковат и ковчегът бил положен неотворен.

В началото на XVIII век суровата фасада на средновековната черква е преоблечена извън в нова барокова одежда, а от вътрешната страна с нов стенна живопис. Но на по ниските равнища основите на остарелия храм, а даже и на римски градежи, са изцяло непокътнати, както и съхраняваните там мощи на светци, в това число и на св. Кирил.

По мотив 1000-годишнината от Моравската задача на Кирил и Методий, която тържествено е маркирана в Рим през 1863 година, доминиканските монаси почнали проучвания в " Сан Клементе ", с цел да  издирят къде тъкмо е бил кириловият гроб. Без триумф изследванията траяли до 1870 година


Век по-късно, във връзка 1100 годишнината от Моравската задача, със същата задача е претрупан падре Ленард Бойл. По документи той открива, че в размирните години след Френската гражданска война полезностите на храма са изнесени. Мощите на св. Кирил в мраморна урна отиват при монсиньор Лоренцо дук на Матеи. Той е завещан от семейството Античи от Реканати. В родовото им имение Бойл открива мощехранителница с надпис " ex ossibus sancti Cyrilli " – " костите на св. Кирил ". Според Ватикана в нея е имало костица от пръст от светеца.

В своята книга " Италиански  потайности " дългогодишният преводач в българското посолство в Рим Асен Марчевски се базира на самия падре Бойл и твърди, че в мощехранителницата е била цяла ръка. По разпореждане на Ватикана останките са положени в олтара на светците Кирил и Методий, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа с братята. Има догатки, че през XIX век част от мощите на светеца попадат в Солун, където са съхранявани в богата гръцка фамилия и дарени в Атон.

Междувременно през 1929 година България е първата славянска страна, която слага мозаечна икона на св. Кирил в базиликата " Сан Клементе " в Рим . Образът е дело на родения в Солун проф. Любомир Далчев. Доста по-късно там, над хипотетичния празен гроб, се появяват и благодарствени надписи от други славянски нации.



За останките на св. Методий се знае още по-малко, въпреки в Чехия да ги търсят към този момент три века. След гибелта му на 6 април 885 година и опелото на славянски, гръцки и латински език, той е заровен в столицата на Великоморавия Велеград в " стената зад олтара на Света Мария ". До през днешния ден не е несъмнено къде се е намирала тази столица. Според част от чешките археолози това е било селището на река Морава при Микулчице.



Проф. Зденек Кланица и неговият преподавател проф. Йозеф Поулик считат, че св. Методий е бил  положен в огромната трикорабна княжеска базилика на Микулчице. В гроб № 580. в зиданата камера са открити лакътна става, остатъци от сребърно тъкана дреха, от необятен кожен колан със сребърен накрайник.


Там са открити златно звънче и позлатена декорирана медна пластина от обков на книга и железна бъчонка за вода с кръст. Има и нещо като скиптър, в който е прикрит меч вид ромфея. Напълно е допустимо сходен скиптър да е носен от архиепископ Страхота, както моравците превеждат на славянски името на Методий.


Дали гробът е бил ограбен при маджарските нашествия или преди този момент мощите са пренесени от неговите възпитаници, избягали в България, можем единствено да гадаем. В Бохемия и до през днешния ден описват легендата, че останките на първия моравски архиепископ са прибрани от таборитите на Ян Хус. За да не попаднат в ръцете на католическата черква, те били укрити от наследниците на хуситите – " чешките братя ".  

Извън следствията на историците, с цел да се потопим в атмосферата от житията на св. Константин-Кирил Философ и св. Методий е задоволително да се разходим на по-малко от 300 км от София до Солун, Гърция.

Снимки: Иво Иванов