Със 123 срещу 116 гласа бе свалено българското правителство -

Със 123 против 116 гласа бе свалено българското държавно управление - за първи път в най-новата ни история това стана с сполучлив избор на съмнение. 
Въпреки че това с нищо не трансформира резултата, депутатът Рамадан Аталай два пъти излезе на трибуната да се закълне, че е дал своя вот ЗА сполучлив избор и събаряне на държавното управление, а не ПРОТИВ, както отчели подлите машини. 
Вотът на Аталай бил регистриран неправилно - твърди самият той, като не стана ясно дали е объркал копчетата, или и тия машини са някакви мадуровски изчадия. 
(ГЕРБ, ДПС, Недялко Недялков и други вектори в обществото от дълго време водят борба срещу машинния изборен вот, тъй като съгласно тях машините са средство за манипулиране на вота. Машините за гласуване са венецуелски, а президентът Румен Радев съгласно Бойко Борисов имал за собствен идол венецуелският социалист Николас Мадуро.) 
***
Думата избор произлиза от латински -  votum = желание, воля. 
Посредством своя избор гласуващият показва своето предпочитание и своята воля. 
В британския език също има една дума за тези две придвижвания на сърцето - will = воля и предпочитание. 
Уилям Шекспир има два сонета, отдадени на Смуглата лейди, в които кандардисва женицата да се подчини на неговия will. 
В сонет 135 и 136 поетът обговаря галеното си име Will, като го премята от всички страни, с цел да покаже на Смуглата лейди какъв брой доста я желае и какъв брой воля и увереност съдържа това предпочитание. 
Шекспир в тези сонети казва нещо близко до Слави Трифонов и известния рефрен: " Щом те искам, ставам изверг! "  
Сегашният избор на съмнение значително е заслуга на Слави Трифонов, за който враговете му споделят, че направил по този начин, тъй като не уйдисали на нечистите му стремежи - и той наложил егоистичната си воля. 
Преводачите на тези сонети 135 и 136 са се чекнали по какъв начин ли не, с цел да предадат игрословицата с волята и желанието. 
Руският стихотворец Самуил Маршак например превежда will някак си по този начин: " Мен ме назовават воля и предпочитание ". 
Валери Петров разчленява УИЛ на " Ухажвам, Искам, Любя ". 
Тъй като безсрамният Шекспир употребява своя will като контекстов синоним на своето копие, Кирил Кадийски пък превежда will като умалително от Уилям - Уйли. (Впрочем Shakespeare пък значи нещо като човек, който си тръска копието.)
С което отново се приближаваме до венецуелския безсрамник Мадуро, чиито машини манипулират вота ни. 
С Мадуро откриваме още една увъртяна междуезикова връзка. 
Will на британски с изключение на воля и предпочитание значи също наследство - тъй като посредством наследството си покойникът показва волята и желанието си по какъв начин да се разпореди с наследството си. 
Завещание или завет от латински пък е тестамент (testamentum) - както наследството на покойника, по този начин и книгите на Стария и Новия завет. 
А тестамент от своя страна носи латинския корен testis (свидетел). 
***
Сонет 136 в превод на Владимир Свинтила

Душата ти таи едно самопризнание.
Кажи й кой съм аз — тя няма слух.
Аз имам необичайно название: „ предпочитание “,
подслон ми е искащият дух.

И ти, по този начин с стремежи богата,
вземи и мен със другите ведно.
За великодушните благосъстояния на сърцата
не значи нищо този знак „ едно “.

И нищо във безбройната редица,
за теб един, единствен, аз съвсем
одобрявам да остана единица,
само че стига ти, да ме обикнеш ти.

Влюби се първо в моето наименование,
а след това в мене. Аз съм цялостен Желание.

Сонет 135 в превод на Валери Петров

„ Ухажвам, Искам, Любя “ — в мойто УИЛ,
не чуваш ли, тез три слова ги има,
пък аз единствен благ не съм ти бил
от многото ти Уил-овци, обичана.

Но ти за своя Уил ще имаш ъгъл
във своето пристанище безбрежно;
не могат други „ Уил “ да те влекат,
а своя Уил да не приемеш нежно.

Морето виж — от край до край вода,
а гълта дъждовете без насита —
и ти не можеш да не кажеш „ да “
на своя Уил с молбата му открита.

Ухажва, Иска, Люби той, а ти,
ах, УИЛ-а му един път не приюти!