Сърбия трябва да бъде част от ЕС възможно най-скоро, но

...
Сърбия трябва да бъде част от ЕС възможно най-скоро, но
Коментари Харесай

Михаел Рот: Без силен ангажимент към демокрацията членството на Сърбия в ЕС е невъзможно

„ Сърбия би трябвало да бъде част от Европейски Съюз допустимо най-скоро, само че за задачата е необходим мощен ангажимент към демокрацията “.

Това съобщи ръководителят на комисията по външна политика на немския Бундестаг Михаел Рот, по време на визитата си в Сърбия, заяви телевизия N1.

„ Искам Сърбия да бъде в Европейски Съюз допустимо най-скоро, само че е нужен повратен миг, мощен ангажимент към демокрацията, почтени и обективни избори. Европейски Съюз направи доста неточности във връзка с Западните Балкани, не съблюдава обещанието си и по тази причина доста хора в Сърбия са гневни, и с право. Сега виждаме, че в случай че не поемем отговорност като Европейски Съюз, властнически режими като Китай и Русия ще усилят въздействието си в района. Те не споделят нашите полезности. Това е сериозен спор на разнообразни полезности ", сподели Рот.

Германският законодател се съгласи с изказванието на сръбския президент Вучич, че разговорът сред Берлин и Белград е „ открит, само че сложен “.

„ Основният въпрос към Вучич беше - в действителност ли желаете да поведете Сърбия към Европейски Съюз и в случай че да - по какъв начин “, сподели Рот.

Той съобщи, че не е задграничен сътрудник, само че като представител на европейска страна би желал да насърчи обществото и политиците да изпълнят всички упования от Европейски Съюз.

„ Ние сме на първо място общественост на споделени полезности, а не просто обединен пазар или стопански план. Бих желал да поканя моите сътрудници да обсъдим демокрацията, върховенството на закона, независимостта на правосъдната власт и свободата на медиите ", сподели Рот.

Германският народен представител оцени позитивното икономическо развиване на Сърбия, като добави, че доста германци влагат парите си в балканската страна.

Рот съобщи, че чака Белград да реализира прогрес по други критерии като: самостоятелната правосъдна система, върховенството на закона, свободата на медиите и свободата на изложение.

Той изрази угриженост, че „ политическата атмосфера в Сърбия става все по-агресивна “ и уточни демократично определените политици като виновни за това.

Председателят на немската външна комисия не пропусна да разяснява резолюцията за геноцида в Сребреница, която беше призната от Общото заседание на Организация на обединените нации на 23 май. Рот дефинира сръбската реакция на приемането на резолюцията като „ срамна “.

„ Работата върху паметта беше извънредно значима за мен като немски политик, тъй като никоя страна в света не е поела по-голяма отговорност за военните закононарушения, за Холокоста, за двете международни войни от Германия. Говорим със съседите си за виновността си и те ни простят. Това е една безкрайна история. Помирението е причина за същинско другарство и съдействие, а Западните Балкани се нуждаят точно от това “, сподели немският народен представител.

Той добави, че никой не желае да упреква сърбите, „ виновността постоянно е самостоятелен въпрос, само че групова отговорност на сръбското и немското общество е намерено да каже, че сходни неща в никакъв случай повече няма да се случат “.

Рот акцентира, че би трябвало да помним жертвите, без значение от тяхната народност, като повтаря, че Сребреница е била геноцид.

БГНЕС напомня, че през юли 1995 година в босненския анклав Сребреница сръбските сили, командвани от военачалник Ратко Младич и Радован Караджич, избиват единствено за няколко дни над 9000 души. Това е най-голямото кръвопролитие на цивилни в Европа след Втората международна война /ВСВ/. До през днешния ден са открити телата на над 8000 от тях. Те са заровени в местността Поточари край Сребреница. /БГНЕС
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР