Около 3 часа сутринта българско време в неделя, 24 ноември,

Около 3 часа сутринта българско време в неделя, 24 ноември, публично завърши 29-ата Конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (РКООНИК) – COP29. Бяха признати редица от обсъжданите от съвсем 200 страни текстове в границите на двете седмици на конференцията. Най-важният измежду тези текстове е решението за Нова групова количествена цел (NCQG), която се състои в утрояване на финансирането за климатично деяние за разрастващите са страни до 2035 година Изпълнителният секретар на Организация на обединените нации по изменение на климата Саймън Стийл окачестви приемането на новата цел от 300 милиарда $ годишно като „ застрахователна лавица за човечеството “, която ще докара до повече работни места, стопански напредък и по-евтина и чиста сила за всички. Много от представителите на разрастващите се страни, които упорстваха за увеличение на обществените средства до суми от трилиони долари годишно, бяха мощно разочаровани от крайния резултат и насочиха бурни рецензии към развитите страни, текста на решението и метода на договаряне на задачата. Всъщност финалният текст, препоръчан от азербайджанското председателство на COP29 и обсъждан в продължение на над 30 часа в петъчния и съботния ден, включва апел за общо активизиране на средства от най-малко 1,3 трилиона $ годишно, само че с присъединяване на всички страни. Ангажиментът на развитите страни за обезпечаване на 300 милиарда $ на година към 2035 година ще бъде изпълняван както с обществени средства, по този начин и с присъединяване на частния бранш и чрез принос от интернационалните банки за развиване. Тези съображения, добавени към забавянето в осъществяването на актуалната цел от 100 милиарда $ годишно за разрастващите се страни, бъдещата роля на встъпващата администрация на президента Доналд Тръмп в Съединени американски щати и отправените от него закани за отдръпване от Споразумението от Париж, основават неизясненост за рамката на финансиране. Тя се усеща най-болезнено от най-уязвимите – най-слабо развитите страни от Африка и дребните островни страни, които са най-застрашени от рисковите прояви на времето и дълготрайните неподходящи процеси на климатичните промени. От своя страна развитите страни и Европейският съюз, който е страна по Конвенцията, са изправени пред редица финансови провокации и рецесии, които лимитират техните благоприятни условия да дават помощ на разрастващите се страни. Едно от тези провокации е обвързвано с поетите по-амбициозни задължения във връзка с декарбонизацията и прехода към климатична индиферентност, водещи до дълготрайни стопански изгоди, само че и до нужда от огромни краткосрочни вложения. В рамките на COP29 Европейски Съюз настояваше за препотвърждаване на уговорките за понижаване на излъчванията на световно равнище, които бяха направени през 2023 година на COP28 в Дубай. След сериозен отпор от някои бързо разрастващи се огромни стопански системи и страни експортьори на нефт, диалозите не доближиха стремежи консенсус и ще продължат. Междувременно всички страни по РКООНИК би трябвало да потвърдят и добавят своите задължения във връзка с намаляването на излъчванията до февруари 2025 г. Най-големият пробив в границите на конференцията, охарактеризиран като триумф от множеството страни и наблюдаващи, беше постигането на единодушие за транспарантното действие на доброволните пазарни механизми по член 6 на Споразумението от Париж. Одобрените текстове увенчават 9-годишни преговорни старания на страните по РКООНИК. Те дават насоки за транспарантно действие на пазарен продан на въглеродни спестявания и приноси за поглъщането на въглерод, в това число от възобновяване на екосистеми и използване на природно-базирани решения.  Подсилването на критериите, процесът на мониторинг и подобряването на регистрите ще спомогне за отбягване на погрешно отчитане на емисионни спестявания и недопускане на спекулативни планове без климатични изгоди – проблеми, следени при предишни пазарни механизми. Друго достижение на конференцията беше приемането на значимо решение за така наречен Глобална цел за акомодацията. Това в действителност не е една цел, а серия от тематични цели, зад които би трябвало да стоят редица знаци, свързани с осъществяването и финансирането на ограничения за акомодация по разнообразни посоки. Те произтичат от признатата на СОР28 в Дубай всеобхватна рамка, известна като „ Рамката на Обединените арабски емирства за световна резистентност на климата “ и включваща 11 световни цели, които би трябвало да бъдат реализирани до 2030 година Седем са цели за дейности за адаптиране в съответни области: води, здраве, биоразнообразие, храна, инфраструктура, беднотия, културно и историческо завещание. Останалите четири цели са за цикъла на адаптиране към климатичните промени –  оценки на риска и уязвимостта, обмисляне на ограничения за акомодация, осъществяване и мониторинг, оценка на осъществяването. Приетото на COP29 решение подкрепя експертната работна стратегия за установяване на знаците и легитимира нов упорит метод за реализиране на „ трансформационна акомодация “. Работата по знаците на техническо равнище ще продължи през 2025 година като се чака избор на до 100 знака (от в началото препоръчаните 5000), които да покрият всички цели.  За България COP29 ще се запомни с градивното ни присъединяване в сложния преговорен развой, укрепването на районни съдействия с сътрудници от Югоизточна Европа в региона на изменението на климата и енергийния преход и сполучливото осъществяване на редица събития с посетители на високо ниво в българския павилион. Поради продължаващия блокаж на номинациите на страни от Европейски Съюз в границите на процесите за установяване на семейства и позиции в границите на РКООНИК, натрапен от Беларус и Русия, нашата страна беше възпрепятствана да бъде хазаин на COP29, само че в продължение на една година дружно с Армения съпредседателства Източноевропейската районна група, която излъчи Азербайджан за ръководител на конференцията. Въпреки провокациите в процеса на взимане на решения в Групата, страната ни изигра основна роля в построяването на градивни обединения и намирането на консенсус по значителните въпроси, материализирани като решения на СОР29. Годишната конференция COР30 през 2025 година ще се организира в гр. Белем, Бразилия, а за домакинство на COP31 се конкурират Турция и Австралия.