50 години по-късно - 100% Маккартни
Сър Пол Макартни е подготвен да издаде нов, напълно независим албум. Той е записан непринудено за девет седмици по време карантината поради Covid-19.
Бившият " бийтълс " изглежда е най-работливата звезда в рок и поп музиката. През последните близо 60 години е композирал, записал и издал музика за 16 студийни соло албума, 12 албума с „ Бийтълс “, 9 концертни, 7 с „ Уингс “, 7 други (експериментални и кино музика), 5 симфонични, 4 сборни (без тези на „ Бийтълс “) и два изцяло независими. МcCartney и MacCartney II са като моноспектакли, в които с изключение на единственият човек на сцената (в студиото), Пол е и създателят на песните, който свири на всички принадлежности и самичък си е продуцент. Това са албуми, чието наличие е 100% естествен Маккартни, без никакви други примеси.
Първият подобен албум излиза през 1970 година, до момента в който Маккартни официално е към момента член на „ Бийтълс “ - и на процедура съдържа песни, които щяха да са на „ Бийтълс “, в случай че групата не се беше разпаднала. В съпоставяне със свръхпродуцирания Abbey Road, McCartney звучи много по персонално, акустично и минималистично. Може би това е повода да бъде посрещнат с най-вече отрицателни мнения, което не му пречи да оглави за 3 седмици класацията на " Билборд ", а баладата Maybe I`m Amazed да си остане една от най-хубавите в цялата кариера на Пол.
McCartney II излиза през 1980 година и е с доста по-експериментално, електронно и ню уейв звучене. Въпреки че Маккартни отхвърля директно въздействие върху албума, той се възхищава на " ексцентричността " и " ексцентричното отношение " на Дейвид Бърн от „ Токинг Хедс “ и от пробни композитори като Джон Кейдж, Корнелиус Кардю и Лучано Берио, чийто концерти посещава в Лондон. И този албум е посрещнат негативни мнения, само че в следствие тонът се трансформира и през днешния ден се счита за паметен любим.
Бившият " бийтълс " изглежда е най-работливата звезда в рок и поп музиката. През последните близо 60 години е композирал, записал и издал музика за 16 студийни соло албума, 12 албума с „ Бийтълс “, 9 концертни, 7 с „ Уингс “, 7 други (експериментални и кино музика), 5 симфонични, 4 сборни (без тези на „ Бийтълс “) и два изцяло независими. МcCartney и MacCartney II са като моноспектакли, в които с изключение на единственият човек на сцената (в студиото), Пол е и създателят на песните, който свири на всички принадлежности и самичък си е продуцент. Това са албуми, чието наличие е 100% естествен Маккартни, без никакви други примеси.
Първият подобен албум излиза през 1970 година, до момента в който Маккартни официално е към момента член на „ Бийтълс “ - и на процедура съдържа песни, които щяха да са на „ Бийтълс “, в случай че групата не се беше разпаднала. В съпоставяне със свръхпродуцирания Abbey Road, McCartney звучи много по персонално, акустично и минималистично. Може би това е повода да бъде посрещнат с най-вече отрицателни мнения, което не му пречи да оглави за 3 седмици класацията на " Билборд ", а баладата Maybe I`m Amazed да си остане една от най-хубавите в цялата кариера на Пол.
McCartney II излиза през 1980 година и е с доста по-експериментално, електронно и ню уейв звучене. Въпреки че Маккартни отхвърля директно въздействие върху албума, той се възхищава на " ексцентричността " и " ексцентричното отношение " на Дейвид Бърн от „ Токинг Хедс “ и от пробни композитори като Джон Кейдж, Корнелиус Кардю и Лучано Берио, чийто концерти посещава в Лондон. И този албум е посрещнат негативни мнения, само че в следствие тонът се трансформира и през днешния ден се счита за паметен любим.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ