Последен изстрел: Операцияta, която спря ядрен удар на НАТО
Съпрузите шпиони - Михаил и Галина Федорови, отиват в Белгия, с цел да обхванат в самото сърце на НАТО и да съберат секретна информация. Двамата повече от един път попадат в съмнението на контраразузнаването, само че не се издават. Именно те бяха измежду тези, които помогнаха за мирното разрешаване на кубинската ракетна рецесия и получиха скришен проект за интервенция за бомбардиране на Съюз на съветските социалистически републики.
Агент Бриг удостоверява опасенията, че в границите на интервенция " Dropshot " ( " Последен изстрел " ) НАТО възнамерява да нанесе нуклеарни удари от територията на Федерална република Германия против Германската демократична република, Чехословакия и Съветския съюз. След като получават тази информация, разузнавачите Михаил и Галина Федорови се свързват с Москва и дават време на Съветския съюз да предприеме контрамерки и да се намеси в проектите на Северноатлантическия алианс...
***
Галина и Михаил Федорови
Снимка: warfor.me
Михаил Федоров е роден на 1 януари 1916 година в град Колпино, Ленинградска област. През 1922 година фамилията му се мести в Кингисеп. След като приключва гимназия, Михаил взема решение да свърже живота със спорта - отива в Ленинград, където елементарно влиза в Института по физическа просвета. Именно от там той стартира своето странствуване в света на разузнаването...
През 1939 година, когато Федоров минава последните си изпити, към него се доближава офицер, който към този момент е разговарял с него. Офицерът, който демонстрира интерес към младия състезател, е чиновник на военното разузнаване.
" Качихме се до една от празните трибуни. В диалога индивидът сподели изненадващо знание на моята биография и в последна сметка ми предложи работа във военното разузнаване ", споделя в записките си Михаил Федоров.
Младият мъж се съгласява. В състава на 5-то ръководство на Народния комисариат на защитата на Съюз на съветските социалистически републики е причислен на 1 септември 1939 година, в деня на началото на Втората международна война. Михаил е изпратен в образователен център в Бялисток, където учи криптография, овладява работа с радиопредавател, снимка, а също по този начин учи полски и немски език.
Ръководството вижда Михаил в ролята на чиновник в загадка агентура. Целта - откакто се открива в Полша, би трябвало да отиде в нацистка Германия.
Но всички проекти се объркват от войната, която намира Федоров в Белисток. Когато излиза наяве, че градът не може да бъде арестуван, Михаил и група негови сътрудници, подготвяни за шпиони, се заемат с организирането на загадка агентура. Задачата им е да вербуват доброволци от локалното население, които да събират информация за врага и да я предават в щаба на Червената войска.
Първите дни на войната оставят тежък отпечатък в душата на Федоров. Той в никакъв случай до момента не е имал опция да се изправи пред човешката тъга и гибелта толкоз близо. Един ден колата, в която пътува Федоров, попада в колона и водачът взема решение да поеме по директен път през дерето.
" До момента пред очите ми стои ужасна картина... В дъното на котловината видяха разрушен камион. Наоколо имаше повече от две дузини трупове... Тялото на малко момиченце в розова рокля с буйна руса коса лежеше на земята... Това се запечата в паметта ми ", споделя още в записките си Михаил Федоров.
Изненадата за очевидеца
Скоро Федоров е трансфериран на Западния фронт. Две години работи в диверсионно-разузнавателни отряди покрай Псков и Барановичи. Той се завръща в Москва през август 1944 година, само че година по-късно още веднъж напуща столицата - отива в Англия на незаконна работа.
Благодарение на добре квалифицираната легенда и безупречни документи той получава работа в посолството на една от страните (б.р. - това към момента съставлява класифицирана информация) и получава достъп до информация, която съставлява интерес за руското разузнаване. В посолството се изсипа поток от данни от военно-политически темперамент, а цялата информация, получена от Федоров, е високо оценена от управлението в Москва.
Въпреки това през 1946 година сполучливата задача е прекратена
Ненадейно в коридора на посолството Михаил съвсем се сблъсква с някогашния си преподавател по непознати езици от Бялисток, който е пристигнал в Лондон в командировка. Виждайки остарял прочут, Федоров мигновено се ориентира и прави всичко допустимо да избегне среща. Наблизо в постройката има офис на шифровчик, входът към който е през врата с код и е строго неразрешен за външни лица. Разузнавачът няма избор. След като набира код, запомнен някого инцидентно, той влиза в стаята и по този начин заобикаля нежеланата среща.
След това Михаил едвам не умира, разглеждайки револвера, донесен му от първия секретар на посолството. Механизмът засича, само че щом разузнавачът допира пружината, се създава изстрел. За благополучие патронът не попадна във Федоров, а в килера. Михаил незабавно си спомня, че малко преди този момент е схванал, че секретарят е скрил от чиновниците на посолството, че му трябват копия на значими документи.
Предполагайки, че дипломатът работи за разузнаване в друга страна, Федоров стига до заключението, че секретарят желае да го отстрани като непотребен очевидец, давайки му револвер " с изненада ".
След като рапортува за тези случаи, управлението в Москва взема решение да прибере Федоров в родината му.
Михаил е записан в Комитета за информация към Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики и стартира подготовка, с цел да отиде незаконно в друга страна.
В този интервал в живота на разузнавача настъпват съществени промени. През 1946 година той срещна бъдещата си брачна половинка - офицер от разузнаването Галина Маркина. След сватбата Галина взима семейството на брачна половинка си и става Федорова.
Разузнавачката Жана
Галина е родена на 17 февруари 1920 година в Саратов, само че през 1932 година се мести в Москва, с цел да живее при вуйна си. През 1937 година приключва учебно заведение, постъпва във вечерния отдел на Бауманка и получава работа като секретар в Народния комисариат на финансите на Съюз на съветските социалистически републики. Две години по-късно, по комсомолска линия, Галина се озовава в транспортния отдел на Народения комисариат на вътрешните работи (НКВД), където с изключение на рутинната документи, тя сполучливо извършва оперативни специфични задания. След началото на войната момичето влиза в групата със особено предопределение, която се управлява от бъдещия маршал Георгий Жуков.
" Групата се занимаваше с подготовка на фрагменти за секретни задачи, избираше безвредни жилища за квартири, намираше места, където да се съхранява оръжие, организираше печатници - при положение, че Москва би трябвало да бъде предадена на врага. По време на противников въздушни нападения групата организираше акции със запалителни бомби, хвърляйки ги от покривите на постройките ", разкрива в записките си Галина Федорова.
Известно време Галина работи като здравна сестра в болничното заведение, където се грижи за ранени бойци. През 1944 година стартира двугодишен курс във Висшето учебно заведение на Министерството на държавната сигурност (МГБ), след което стартират да я приготвят за незаконна работа в чужбина.
Шефът на незаконната разследваща работа Александър Коротков става директен шеф на Галина. След съдбовното запознанство и сватбата на Галина и Михаил Федоров е решено двамата да заминат дружно в чужбина.
На семейство Федорови са дадени псевдонимите Сеп и Жана.
Няма по-важна задача от откриването на проектите на НАТО
Двойката би трябвало да работи в Австралия, а преди този момент дълго време учат с преподаватели.
Разузнавачите се оправят с езика, преглеждат пътеводители, четат книги и гледат документални филми. Изучават особеностите на законодателството, историята на страната и обичаите на локалните поданици. Те обаче не стигат до Австралия. Буквално в навечерието на заминаването им оказва се, че врагът е вербувал един от чиновниците на руската резиденция в Австралия - Владимир Петров. Предателят познава Михаил добре, тъй че проектите бързо са изменени. Така Федорови отпътуват за Полша.
Разузнавачите живеят във Варшава шест месеца, през които учат локалните особености, усвояват нюансите на полската кухня и от време на време се чудят на новостите в технологиите. След уговорено време Михаил се срещна с представител на управлението и получава непредвидена вест от него.
" Разузнаването няма по-важна задача от приемането на секретна информация за военните проекти на НАТО. С такава информация ще можем да се противопоставим на опасността от Северноатлантическия блок. Вие и Жана ще отидете в една от страните, където се намират най-важните уреди на НАТО... В случай на X-часа - началото на военния спор сред Съветския съюз и НАТО, вашата радиоточка ще премине в военен режим ", спомня си още в книгата си Михаил Федоров какво са му поръчали.
Така при започване на 50-те години разузнавачите се озовават в Белгия. Страната посрещна фамилната двойка недружелюбно. Семейство Федорови дълго време не съумяват да си намерят работа. Галина се захваща с всичко, което й попада - работи като машинописка, шивачка и секретарка. Михаил е заставен да стартира като ключар в автосервиз.
Там той едвам не се издава, отказвайки да вземе обичайния бакшиш от клиент. Като човек със руска закалка, Федоров намира това за унизително.
За благополучие и клиентът, и притежателят на работилницата, които участват на случая, вземат решение, че Михаил е просто некултурен. Скоро по-късно разузнавачът сменя работата си, започвайки като чиновник в посредническо бюро.
Атаката на контраразузнаването
През 1954 година ориста отрежда на съпрузите нови тествания. Офицери от контраразузнаването се интересуват от Федоров. Михаил и Галина бързо виждат, че са сложени под наблюдаване и обръщат внимание на обстоятелството, че чиновници на общинските служби стартират да посещават жилището им много постоянно и под разнообразни правдоподобни предлози.
Шефът на Михаил стартира да кани двамата на чаша кафе и се пробва да осмее концепциите на комунизма, наблюдавайки реакцията им.
Техен другар, който е архитектът, също стартира да демонстрира съмнително внимание към биографията на двойката. Той постоянно задава провокативни въпроси на Федоров, интензивно се интересува от предишното им и идва на посетители без предизвестие.
Внезапното тестване обаче падна върху Галина. Сякаш инцидентно архитектът й подава лист хартия с текст на съветски. За благополучие тя резервира хладнокръвие и се преструва, че не схваща написаното.
Докато контраразузнавачите и техните помощници безрезултатно се пробват подведат съпрузите, Федорови употребяват парите, отпуснати от управлението, и стават съсобственици на огромен магазин за продажба на платове. Също по този начин стават и акционери в клон на комерсиална и индустриална компания, която се занимава с произвеждане на медикаменти, химикали и пластмасови произведения.
Михаил се пробва да отвори и сладкарски бизнес, само че банкрутира заради нехайство на колегата си. Но парите, извоювани от търговия, са повече от задоволителни за съпрузите. В свободното си време те учат испански, постоянно играят тенис на корт, а Михаил се възпламенява доста по играта на шах.
" Понякога в свободното си време попълнях лотарийни билети без доста вяра да печеля. Но един път ориста ми се усмихна и завоювах много огромна сума... Ние съобщихме за облагата на управлението в Москва и прехвърлихме цялата сума, с която разполагахме ", споделя още в записките си Михаил Федоров.
Нашият човек в НАТО
Разузнавачите три години са следени от спецслужбите. Ръководството в Москва даже стартира да се съмнява в целесъобразността на престоя на Федорови в Белгия, само че съумяват да убедят " още по-големите началници " да им дадат още време.
През годините Федорови съумяват да завържат разнообразни познанства. Дори една фамилна двойка моли Галина да стане кръстница на новородената им щерка.
Разузнавачите, израснали в атеистична среда, към този момент са били изправени пред нуждата да научат основите на католицизма. В самото начало на престоя им в Белгия духовник от локалната черква ги кани на литургия.
Федорови се приготвят добре, учат съществени молебствия, псалми и в детайли проучват държанието на хората по време на католическите служби.
За да се приготви за кръщенето, Галина също осъзнава, че неналичието на обикновени понятия за църковния ритуал може да провокира съмнение измежду другите и по тази причина стартира да посещава катедрали надалеч от вкъщи и да си отбелязва значими елементи от обреда. Усилията не са напразни. В уречения ден тя елементарно се оправя с ролята на кръстница - като че ли е същинска католичка.
През 1957 година контраразузнаването дефинитивно оставя Федорови на мира. След визитата си в Москва те получават задача да стартират разследваща активност. На първо място, Михаил и Галина отиват на разходка до разнообразни страни в Европа. Ръководството им сложи задачата да възобновят изгубените си контакти с задгранични сътрудници, които са работили за руското разузнаване в предвоенния интервал.
Семейство Федорови посещават Англия, Италия, Испания и Португалия. Оказва се, че някои от сътрудниците са мъртви, други не могат да се върнат към съдействие по здравословни аргументи,
само че съумяват да задействат няколко информатори.
Малко по-късно двойката се заема с решаването на главната задача. Те се пробват да се срещнат с хора измежду чиновниците на щаба на Върховното командване на Обединените въоръжени сили на НАТО, ситуиран в град Монс. През 1959 година съумяват да вербуват един от офицерите, близки до Хайнрих Третнер, шеф на командния отдел на европейските сили на Северноатлантическия алианс.
Името на този човек към момента се пази в най-строга загадка. Известно е единствено, че е получил псевдонима Бриг. Тайно от сътрудниците си той е последовател на концепциите на комунизма и даже отхвърля да получава пари за предоставената информация. Това е добър знак за Федоров. Разузнавачите доста добре знаят, че идеологическата персона е най-надеждният и безвъзмезден сътрудник.
Ценната информация идва от източника
Информацията, предоставена от Бриг, удостоверява опасенията на държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики, че като част от интервенция " Dropshot " ( " Последен изстрел " ) военнополитическият блок се готви да нанесе нуклеарни удари против Германска демократична република, Чехословакия и Съветския съюз от територията на Федерална Република Германия.
След като получава детайлности за подлия проект от Федорови, руското управление съумява да предприеме контрамерки. В края на септември 1956 година е осъществен първият полет в историята на Съюз на съветските социалистически републики, по време на който аероплан изминава разстояние, равно на дистанцията до Съединените щати, като се прави дозареждне във въздуха.
След сполучливи проби е проведено приключване на информация, чиято цел е американците да схванат, че при положение на бомбардировки руските войски са в положение да отвърнат. Освен това след оповестяването на проектите на НАТО в света се ускорява придвижването против последователите за потреблението на нуклеарни оръжия. В резултат на това проектът " Dropshot " остава на хартия.
Освен това Бриг дава на семейство Федорови редица скъпи данни - проекти за разполагането на военни бази в Турция, Гърция и Западна Европа.
" Източникът постоянно получаваше скъпа информация за основаването, превъоръжаването и модернизацията на Бундесвера на Федерална Република Германия, документи какво се възнамерява в щаба на НАТО, дилемите на обособените военни формирования, тяхното бойно съоръжение, за системата за командване и ръководство, тактика и тактичност. И всичко това от лица от управлението на разнообразни структури на НАТО ", споделя още в книгата си Михаил Федоров.
Бриг също по този начин вади копия от обединен повсеместен действен проект за Европа и споделя на разузнавачите, че в страните-членки на НАТО се основават нови специфични служби, чиито чиновници ще се насочат към намиране на ляво насочени персони измежду високопоставените западни длъжностни лица. Особено скъпа е информацията, която сътрудникът предава в навечерието на годишните сесии на Общото заседание на Организация на обединените нации - за позициите на западните страни по съществени въпроси.
Първата мисъл е залавяне!
През 1962 година осведомител оповестява, че Съединени американски щати са научили местоположението на 24 руски обекта в Куба за изстрелване на ракети със междинен обхват, по отношение на което американците приготвят инвазия на острова. Според Бриг общият брой на мобилизираните войски е към 100 хиляди души.
В този миг Михаил Федоров научава, че заради междуведомствени несъответствия нуклеарни бойни глави не са доставени на острова. В друга радиограма разузнавачите показват това събитие като един от вероятните разновидности за разрешаване на кубинската ракетна рецесия.
Анализирайки обстановката, Бриг допуска, че американците са добре осведомени с неналичието на бойни глави на острова и че целият спор се основава на блъф.
Агентът не бърка. Оказва се, че информацията за заседналите в пристанището ракети е предоставена на Съединени американски щати от беглец от ГРУ Олег Пенковски.
След замяна на известия сред Никита Хрушчов и Джон Кенеди рисковият спор е позволен по кротичък път.
По това време Федорови, след съглашение с управлението, се снабдяват с уютна вила, в една от стаите на която слагат радиооборудване и бързо откриват директна връзка с Москва. Предаването и приемането на данни се прави благодарение на тайници. Галина нормално отива на уговореното място като най-обикновен белгийски жител, почиващ измежду природата, и деликатно оставя или взима известия.
Понякога това е съпроводено от компликации.
Веднъж тайникът е бил във отвесно инсталирана железна тръба, чиято височина надвишава тази на Галина. Така тя би трябвало да търкулне огромен камък до тръбата, с цел да стъпи върух него и да извади " пратката ".
При различен случай тя дълго време не може да остави " информацията " поради недоверчив звук в храстите.
За благополучие опасенията на Федорова, че е следена, не се удостоверяват - става известно, че в храстите има птица, която пази гнездото си.
Веднъж по здрач, когато Галина потегля по алея в парка, където се намира идващият тайник, тя схваща, че я преследват.
" Първа ми мисъл бе: Хванаха ме! Мозъкът ми стартира да работи трескаво, избирайки варианти: Хвърли контейнера в храстите, бягай? Не, рано е. Може би това е просто минувач. От тежките стъпки разбрах, че е мъж. Изпреварвайки ме, той леко ме докосна с лакът и назова някакво число... ", спомня си Галина Федорова в записките си.
Оказва се, че минувачът помислил Галина за продажница, правейки й недвусмислено предложение. След като Федорова внезапно отрязва непознатия, той изостава.
Нито дума на съветски
Разузнавачите работят в Белгия 15 години. През това време те изпращат в Москва към 500 секретни документа с друга степен на значимост. През 1967 година задачата на Федоров завършва. Ръководството дава зелена светлина да се завърне вкъщи и с цел да не буди съмнение измежду белгийски другари и познати, двойката осведоми всички, че отпътува за Австралия с проекти за разкриване нова компания там. Семейство Федорови излизат от бизнеса и продават вилата си, а преди този момент скапват цялото съоръжение, което е било там и го изнасят.
Разузнавачите носят в Русия всички пари, събрани през годините на живота им в Белгия. Сумата едвам се побира в два куфара, само че те ги превеждат в държавната хазна. На път за у дома ги чака неприятна изненада. Те откриват, че са изгубили уменията си да приказват свободно съветски език.
Например, по време на пренос през България Михаил си купува руски вестник и с изненада открива, че мъчно схваща написаното.
По време на престоя си в Белгия съпрузите не поддържат връзка на родния си език, даже когато са сами. Те не четат книги на съветски и си не разрешават да настройват приемника на вълните на руска радиостанция.
Когато показват отчета си на управлението, се оказва, че и двамата приказват съветски със мощен акцент.
За работата си в Белгия Михаил е награден с медал на Червеното знаме, а на Галина е връчен скъп подарък. Семейство Федорови работи в разузнаването до 1982 година, само че след пенсионирането си не губи връзка с Главно разследващо ръководство (ГРУ). Те пишат учебник и учат младите разузнавачи на всичко, което самите те знаят от годините на работа.
Първи умира Михаил - на 88 година през април 2004-а. Галина живее още 6 години и издъхва през май 2010 година, откакто съумява да отпразнува 90-ия си рожден ден.
Материалът е част от поредицата на lenta.ru.
Агент Бриг удостоверява опасенията, че в границите на интервенция " Dropshot " ( " Последен изстрел " ) НАТО възнамерява да нанесе нуклеарни удари от територията на Федерална република Германия против Германската демократична република, Чехословакия и Съветския съюз. След като получават тази информация, разузнавачите Михаил и Галина Федорови се свързват с Москва и дават време на Съветския съюз да предприеме контрамерки и да се намеси в проектите на Северноатлантическия алианс...
***
Галина и Михаил Федорови
Снимка: warfor.me
Михаил Федоров е роден на 1 януари 1916 година в град Колпино, Ленинградска област. През 1922 година фамилията му се мести в Кингисеп. След като приключва гимназия, Михаил взема решение да свърже живота със спорта - отива в Ленинград, където елементарно влиза в Института по физическа просвета. Именно от там той стартира своето странствуване в света на разузнаването...
През 1939 година, когато Федоров минава последните си изпити, към него се доближава офицер, който към този момент е разговарял с него. Офицерът, който демонстрира интерес към младия състезател, е чиновник на военното разузнаване.
" Качихме се до една от празните трибуни. В диалога индивидът сподели изненадващо знание на моята биография и в последна сметка ми предложи работа във военното разузнаване ", споделя в записките си Михаил Федоров.
Младият мъж се съгласява. В състава на 5-то ръководство на Народния комисариат на защитата на Съюз на съветските социалистически републики е причислен на 1 септември 1939 година, в деня на началото на Втората международна война. Михаил е изпратен в образователен център в Бялисток, където учи криптография, овладява работа с радиопредавател, снимка, а също по този начин учи полски и немски език.
Ръководството вижда Михаил в ролята на чиновник в загадка агентура. Целта - откакто се открива в Полша, би трябвало да отиде в нацистка Германия.
Но всички проекти се объркват от войната, която намира Федоров в Белисток. Когато излиза наяве, че градът не може да бъде арестуван, Михаил и група негови сътрудници, подготвяни за шпиони, се заемат с организирането на загадка агентура. Задачата им е да вербуват доброволци от локалното население, които да събират информация за врага и да я предават в щаба на Червената войска.
Първите дни на войната оставят тежък отпечатък в душата на Федоров. Той в никакъв случай до момента не е имал опция да се изправи пред човешката тъга и гибелта толкоз близо. Един ден колата, в която пътува Федоров, попада в колона и водачът взема решение да поеме по директен път през дерето.
" До момента пред очите ми стои ужасна картина... В дъното на котловината видяха разрушен камион. Наоколо имаше повече от две дузини трупове... Тялото на малко момиченце в розова рокля с буйна руса коса лежеше на земята... Това се запечата в паметта ми ", споделя още в записките си Михаил Федоров.
Изненадата за очевидеца
Скоро Федоров е трансфериран на Западния фронт. Две години работи в диверсионно-разузнавателни отряди покрай Псков и Барановичи. Той се завръща в Москва през август 1944 година, само че година по-късно още веднъж напуща столицата - отива в Англия на незаконна работа.
Благодарение на добре квалифицираната легенда и безупречни документи той получава работа в посолството на една от страните (б.р. - това към момента съставлява класифицирана информация) и получава достъп до информация, която съставлява интерес за руското разузнаване. В посолството се изсипа поток от данни от военно-политически темперамент, а цялата информация, получена от Федоров, е високо оценена от управлението в Москва.
Въпреки това през 1946 година сполучливата задача е прекратена
Ненадейно в коридора на посолството Михаил съвсем се сблъсква с някогашния си преподавател по непознати езици от Бялисток, който е пристигнал в Лондон в командировка. Виждайки остарял прочут, Федоров мигновено се ориентира и прави всичко допустимо да избегне среща. Наблизо в постройката има офис на шифровчик, входът към който е през врата с код и е строго неразрешен за външни лица. Разузнавачът няма избор. След като набира код, запомнен някого инцидентно, той влиза в стаята и по този начин заобикаля нежеланата среща.
След това Михаил едвам не умира, разглеждайки револвера, донесен му от първия секретар на посолството. Механизмът засича, само че щом разузнавачът допира пружината, се създава изстрел. За благополучие патронът не попадна във Федоров, а в килера. Михаил незабавно си спомня, че малко преди този момент е схванал, че секретарят е скрил от чиновниците на посолството, че му трябват копия на значими документи.
Предполагайки, че дипломатът работи за разузнаване в друга страна, Федоров стига до заключението, че секретарят желае да го отстрани като непотребен очевидец, давайки му револвер " с изненада ".
След като рапортува за тези случаи, управлението в Москва взема решение да прибере Федоров в родината му.
Михаил е записан в Комитета за информация към Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики и стартира подготовка, с цел да отиде незаконно в друга страна.
В този интервал в живота на разузнавача настъпват съществени промени. През 1946 година той срещна бъдещата си брачна половинка - офицер от разузнаването Галина Маркина. След сватбата Галина взима семейството на брачна половинка си и става Федорова.
Разузнавачката Жана
Галина е родена на 17 февруари 1920 година в Саратов, само че през 1932 година се мести в Москва, с цел да живее при вуйна си. През 1937 година приключва учебно заведение, постъпва във вечерния отдел на Бауманка и получава работа като секретар в Народния комисариат на финансите на Съюз на съветските социалистически републики. Две години по-късно, по комсомолска линия, Галина се озовава в транспортния отдел на Народения комисариат на вътрешните работи (НКВД), където с изключение на рутинната документи, тя сполучливо извършва оперативни специфични задания. След началото на войната момичето влиза в групата със особено предопределение, която се управлява от бъдещия маршал Георгий Жуков.
" Групата се занимаваше с подготовка на фрагменти за секретни задачи, избираше безвредни жилища за квартири, намираше места, където да се съхранява оръжие, организираше печатници - при положение, че Москва би трябвало да бъде предадена на врага. По време на противников въздушни нападения групата организираше акции със запалителни бомби, хвърляйки ги от покривите на постройките ", разкрива в записките си Галина Федорова.
Известно време Галина работи като здравна сестра в болничното заведение, където се грижи за ранени бойци. През 1944 година стартира двугодишен курс във Висшето учебно заведение на Министерството на държавната сигурност (МГБ), след което стартират да я приготвят за незаконна работа в чужбина.
Шефът на незаконната разследваща работа Александър Коротков става директен шеф на Галина. След съдбовното запознанство и сватбата на Галина и Михаил Федоров е решено двамата да заминат дружно в чужбина.
На семейство Федорови са дадени псевдонимите Сеп и Жана.
Няма по-важна задача от откриването на проектите на НАТО
Двойката би трябвало да работи в Австралия, а преди този момент дълго време учат с преподаватели.
Разузнавачите се оправят с езика, преглеждат пътеводители, четат книги и гледат документални филми. Изучават особеностите на законодателството, историята на страната и обичаите на локалните поданици. Те обаче не стигат до Австралия. Буквално в навечерието на заминаването им оказва се, че врагът е вербувал един от чиновниците на руската резиденция в Австралия - Владимир Петров. Предателят познава Михаил добре, тъй че проектите бързо са изменени. Така Федорови отпътуват за Полша.
Разузнавачите живеят във Варшава шест месеца, през които учат локалните особености, усвояват нюансите на полската кухня и от време на време се чудят на новостите в технологиите. След уговорено време Михаил се срещна с представител на управлението и получава непредвидена вест от него.
" Разузнаването няма по-важна задача от приемането на секретна информация за военните проекти на НАТО. С такава информация ще можем да се противопоставим на опасността от Северноатлантическия блок. Вие и Жана ще отидете в една от страните, където се намират най-важните уреди на НАТО... В случай на X-часа - началото на военния спор сред Съветския съюз и НАТО, вашата радиоточка ще премине в военен режим ", спомня си още в книгата си Михаил Федоров какво са му поръчали.
Така при започване на 50-те години разузнавачите се озовават в Белгия. Страната посрещна фамилната двойка недружелюбно. Семейство Федорови дълго време не съумяват да си намерят работа. Галина се захваща с всичко, което й попада - работи като машинописка, шивачка и секретарка. Михаил е заставен да стартира като ключар в автосервиз.
Там той едвам не се издава, отказвайки да вземе обичайния бакшиш от клиент. Като човек със руска закалка, Федоров намира това за унизително.
За благополучие и клиентът, и притежателят на работилницата, които участват на случая, вземат решение, че Михаил е просто некултурен. Скоро по-късно разузнавачът сменя работата си, започвайки като чиновник в посредническо бюро.
Атаката на контраразузнаването
През 1954 година ориста отрежда на съпрузите нови тествания. Офицери от контраразузнаването се интересуват от Федоров. Михаил и Галина бързо виждат, че са сложени под наблюдаване и обръщат внимание на обстоятелството, че чиновници на общинските служби стартират да посещават жилището им много постоянно и под разнообразни правдоподобни предлози.
Шефът на Михаил стартира да кани двамата на чаша кафе и се пробва да осмее концепциите на комунизма, наблюдавайки реакцията им.
Техен другар, който е архитектът, също стартира да демонстрира съмнително внимание към биографията на двойката. Той постоянно задава провокативни въпроси на Федоров, интензивно се интересува от предишното им и идва на посетители без предизвестие.
Внезапното тестване обаче падна върху Галина. Сякаш инцидентно архитектът й подава лист хартия с текст на съветски. За благополучие тя резервира хладнокръвие и се преструва, че не схваща написаното.
Докато контраразузнавачите и техните помощници безрезултатно се пробват подведат съпрузите, Федорови употребяват парите, отпуснати от управлението, и стават съсобственици на огромен магазин за продажба на платове. Също по този начин стават и акционери в клон на комерсиална и индустриална компания, която се занимава с произвеждане на медикаменти, химикали и пластмасови произведения.
Михаил се пробва да отвори и сладкарски бизнес, само че банкрутира заради нехайство на колегата си. Но парите, извоювани от търговия, са повече от задоволителни за съпрузите. В свободното си време те учат испански, постоянно играят тенис на корт, а Михаил се възпламенява доста по играта на шах.
" Понякога в свободното си време попълнях лотарийни билети без доста вяра да печеля. Но един път ориста ми се усмихна и завоювах много огромна сума... Ние съобщихме за облагата на управлението в Москва и прехвърлихме цялата сума, с която разполагахме ", споделя още в записките си Михаил Федоров.
Нашият човек в НАТО
Разузнавачите три години са следени от спецслужбите. Ръководството в Москва даже стартира да се съмнява в целесъобразността на престоя на Федорови в Белгия, само че съумяват да убедят " още по-големите началници " да им дадат още време.
През годините Федорови съумяват да завържат разнообразни познанства. Дори една фамилна двойка моли Галина да стане кръстница на новородената им щерка.
Разузнавачите, израснали в атеистична среда, към този момент са били изправени пред нуждата да научат основите на католицизма. В самото начало на престоя им в Белгия духовник от локалната черква ги кани на литургия.
Федорови се приготвят добре, учат съществени молебствия, псалми и в детайли проучват държанието на хората по време на католическите служби.
За да се приготви за кръщенето, Галина също осъзнава, че неналичието на обикновени понятия за църковния ритуал може да провокира съмнение измежду другите и по тази причина стартира да посещава катедрали надалеч от вкъщи и да си отбелязва значими елементи от обреда. Усилията не са напразни. В уречения ден тя елементарно се оправя с ролята на кръстница - като че ли е същинска католичка.
През 1957 година контраразузнаването дефинитивно оставя Федорови на мира. След визитата си в Москва те получават задача да стартират разследваща активност. На първо място, Михаил и Галина отиват на разходка до разнообразни страни в Европа. Ръководството им сложи задачата да възобновят изгубените си контакти с задгранични сътрудници, които са работили за руското разузнаване в предвоенния интервал.
Семейство Федорови посещават Англия, Италия, Испания и Португалия. Оказва се, че някои от сътрудниците са мъртви, други не могат да се върнат към съдействие по здравословни аргументи,
само че съумяват да задействат няколко информатори.
Малко по-късно двойката се заема с решаването на главната задача. Те се пробват да се срещнат с хора измежду чиновниците на щаба на Върховното командване на Обединените въоръжени сили на НАТО, ситуиран в град Монс. През 1959 година съумяват да вербуват един от офицерите, близки до Хайнрих Третнер, шеф на командния отдел на европейските сили на Северноатлантическия алианс.
Името на този човек към момента се пази в най-строга загадка. Известно е единствено, че е получил псевдонима Бриг. Тайно от сътрудниците си той е последовател на концепциите на комунизма и даже отхвърля да получава пари за предоставената информация. Това е добър знак за Федоров. Разузнавачите доста добре знаят, че идеологическата персона е най-надеждният и безвъзмезден сътрудник.
Ценната информация идва от източника
Информацията, предоставена от Бриг, удостоверява опасенията на държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики, че като част от интервенция " Dropshot " ( " Последен изстрел " ) военнополитическият блок се готви да нанесе нуклеарни удари против Германска демократична република, Чехословакия и Съветския съюз от територията на Федерална Република Германия.
След като получава детайлности за подлия проект от Федорови, руското управление съумява да предприеме контрамерки. В края на септември 1956 година е осъществен първият полет в историята на Съюз на съветските социалистически републики, по време на който аероплан изминава разстояние, равно на дистанцията до Съединените щати, като се прави дозареждне във въздуха.
След сполучливи проби е проведено приключване на информация, чиято цел е американците да схванат, че при положение на бомбардировки руските войски са в положение да отвърнат. Освен това след оповестяването на проектите на НАТО в света се ускорява придвижването против последователите за потреблението на нуклеарни оръжия. В резултат на това проектът " Dropshot " остава на хартия.
Освен това Бриг дава на семейство Федорови редица скъпи данни - проекти за разполагането на военни бази в Турция, Гърция и Западна Европа.
" Източникът постоянно получаваше скъпа информация за основаването, превъоръжаването и модернизацията на Бундесвера на Федерална Република Германия, документи какво се възнамерява в щаба на НАТО, дилемите на обособените военни формирования, тяхното бойно съоръжение, за системата за командване и ръководство, тактика и тактичност. И всичко това от лица от управлението на разнообразни структури на НАТО ", споделя още в книгата си Михаил Федоров.
Бриг също по този начин вади копия от обединен повсеместен действен проект за Европа и споделя на разузнавачите, че в страните-членки на НАТО се основават нови специфични служби, чиито чиновници ще се насочат към намиране на ляво насочени персони измежду високопоставените западни длъжностни лица. Особено скъпа е информацията, която сътрудникът предава в навечерието на годишните сесии на Общото заседание на Организация на обединените нации - за позициите на западните страни по съществени въпроси.
Първата мисъл е залавяне!
През 1962 година осведомител оповестява, че Съединени американски щати са научили местоположението на 24 руски обекта в Куба за изстрелване на ракети със междинен обхват, по отношение на което американците приготвят инвазия на острова. Според Бриг общият брой на мобилизираните войски е към 100 хиляди души.
В този миг Михаил Федоров научава, че заради междуведомствени несъответствия нуклеарни бойни глави не са доставени на острова. В друга радиограма разузнавачите показват това събитие като един от вероятните разновидности за разрешаване на кубинската ракетна рецесия.
Анализирайки обстановката, Бриг допуска, че американците са добре осведомени с неналичието на бойни глави на острова и че целият спор се основава на блъф.
Агентът не бърка. Оказва се, че информацията за заседналите в пристанището ракети е предоставена на Съединени американски щати от беглец от ГРУ Олег Пенковски.
След замяна на известия сред Никита Хрушчов и Джон Кенеди рисковият спор е позволен по кротичък път.
По това време Федорови, след съглашение с управлението, се снабдяват с уютна вила, в една от стаите на която слагат радиооборудване и бързо откриват директна връзка с Москва. Предаването и приемането на данни се прави благодарение на тайници. Галина нормално отива на уговореното място като най-обикновен белгийски жител, почиващ измежду природата, и деликатно оставя или взима известия.
Понякога това е съпроводено от компликации.
Веднъж тайникът е бил във отвесно инсталирана железна тръба, чиято височина надвишава тази на Галина. Така тя би трябвало да търкулне огромен камък до тръбата, с цел да стъпи върух него и да извади " пратката ".
При различен случай тя дълго време не може да остави " информацията " поради недоверчив звук в храстите.
За благополучие опасенията на Федорова, че е следена, не се удостоверяват - става известно, че в храстите има птица, която пази гнездото си.
Веднъж по здрач, когато Галина потегля по алея в парка, където се намира идващият тайник, тя схваща, че я преследват.
" Първа ми мисъл бе: Хванаха ме! Мозъкът ми стартира да работи трескаво, избирайки варианти: Хвърли контейнера в храстите, бягай? Не, рано е. Може би това е просто минувач. От тежките стъпки разбрах, че е мъж. Изпреварвайки ме, той леко ме докосна с лакът и назова някакво число... ", спомня си Галина Федорова в записките си.
Оказва се, че минувачът помислил Галина за продажница, правейки й недвусмислено предложение. След като Федорова внезапно отрязва непознатия, той изостава.
Нито дума на съветски
Разузнавачите работят в Белгия 15 години. През това време те изпращат в Москва към 500 секретни документа с друга степен на значимост. През 1967 година задачата на Федоров завършва. Ръководството дава зелена светлина да се завърне вкъщи и с цел да не буди съмнение измежду белгийски другари и познати, двойката осведоми всички, че отпътува за Австралия с проекти за разкриване нова компания там. Семейство Федорови излизат от бизнеса и продават вилата си, а преди този момент скапват цялото съоръжение, което е било там и го изнасят.
Разузнавачите носят в Русия всички пари, събрани през годините на живота им в Белгия. Сумата едвам се побира в два куфара, само че те ги превеждат в държавната хазна. На път за у дома ги чака неприятна изненада. Те откриват, че са изгубили уменията си да приказват свободно съветски език.
Например, по време на пренос през България Михаил си купува руски вестник и с изненада открива, че мъчно схваща написаното.
По време на престоя си в Белгия съпрузите не поддържат връзка на родния си език, даже когато са сами. Те не четат книги на съветски и си не разрешават да настройват приемника на вълните на руска радиостанция.
Когато показват отчета си на управлението, се оказва, че и двамата приказват съветски със мощен акцент.
За работата си в Белгия Михаил е награден с медал на Червеното знаме, а на Галина е връчен скъп подарък. Семейство Федорови работи в разузнаването до 1982 година, само че след пенсионирането си не губи връзка с Главно разследващо ръководство (ГРУ). Те пишат учебник и учат младите разузнавачи на всичко, което самите те знаят от годините на работа.
Първи умира Михаил - на 88 година през април 2004-а. Галина живее още 6 години и издъхва през май 2010 година, откакто съумява да отпразнува 90-ия си рожден ден.
Материалът е част от поредицата на lenta.ru.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ