Съпругата на вицепремиера Дончев попадна в обичайна ситуация! Случайна жена я изнерви и ядоса
Съпругата на вицепремиера Томислав Дончев Светлана описа за много странна обстановка, която й се е случила в понеделник заран. Всичко се е случило край една от столичните метростанции. Половинката на Дончев разгласи в персоналния си фейсбук профил, че това, което се е разиграло я е ядосало доста. Ситуацията се е разиграла край Зимния замък, а повода за гнева й е инцидентна жена. Публикуваме коментара й без редакторска интервенция, написа Блиц:
„ Понеделник заран е. Карам колата си към близката метростанция. В главата ми се борят мисли за всичко, което би трябвало да свърша тази седмица и за това, което няма да съумея. На кръстовището на Зимния замък спирам, с цел да дам преимущество на една дама вляво. Тя обаче се колебае. Отсреща още един водач чака съдбовното решение. Изнервям се и стартирам да я подканям с ръце и думи, които тя, несъмнено, не чува. Най-накрая осъзнава, че всички чакаме нея и нерешително завива наляво.
Потеглям зад нея. Мислите за работата са се изпарили. Заместени са от " екзистенциалните " въпроси: за какво се ядосах, за какво излях вътрешно яд към изцяло чужд човек, за какво постоянно в такава обстановка отвръщам непринудено отрицателно, за какво отново непринудено не помисля, че индивидът насреща има право да е комплициран, да е колеблив, може би, тъй като за първи път минава по този път, а аз всеки ден, или се е разсеял и не е видял знака за преимущество, за какво, за какво.... Ами, не открих задоволително извинителен отговор “.
„ Понеделник заран е. Карам колата си към близката метростанция. В главата ми се борят мисли за всичко, което би трябвало да свърша тази седмица и за това, което няма да съумея. На кръстовището на Зимния замък спирам, с цел да дам преимущество на една дама вляво. Тя обаче се колебае. Отсреща още един водач чака съдбовното решение. Изнервям се и стартирам да я подканям с ръце и думи, които тя, несъмнено, не чува. Най-накрая осъзнава, че всички чакаме нея и нерешително завива наляво.
Потеглям зад нея. Мислите за работата са се изпарили. Заместени са от " екзистенциалните " въпроси: за какво се ядосах, за какво излях вътрешно яд към изцяло чужд човек, за какво постоянно в такава обстановка отвръщам непринудено отрицателно, за какво отново непринудено не помисля, че индивидът насреща има право да е комплициран, да е колеблив, може би, тъй като за първи път минава по този път, а аз всеки ден, или се е разсеял и не е видял знака за преимущество, за какво, за какво.... Ами, не открих задоволително извинителен отговор “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ