За Камата от Хеброс: Не беше по ученето, но имаше вятър в краката и топовен шут
Съотборниците на именития български футболист Христо Стоичков от Хеброс Харманли са единомислещи, че гений, усърдие, неизменност, хъс за победа и непримиримост са качествата, създали Ицо притежател на " Златната топка ". Едва 16-годишен пловдивчанинът прави първите крачки в тима на Хеброс от тогавашната " В " група. Ето какво споделят неговите съотборници от това време пред " Марица ":
Централният нападател на Хеброс от началото на 80-те години на предишния век Тенчо Михайлов-Качака, играл по-късно и в прилежащия Свиленград, си спомня Стоичков като доста работлив и порядъчен състезател. Подаваше ми страхотни голови пасове с левия си крайник. Вкарал съм десетки голове след негови подавания, беше доста бърз и упорит, изяснява Качака. Ицо беше тогава едвам 16-17-годишен, само че беше доста съзнателен и постоянно оставаше след тренировки да тренира удари до стъмване. Освен това той постоянно се учеше от най-хубавите в тима, а тогава имахме мощен състав, който се класира в тройката на " В " група, добави Михайлов.
Никога няма да не помни по какъв начин съдията Атанас Узунов докара с дребното си оранжево фиатче едно младо и леко уплашено дете. Беше един прекрасен септемврийски ден на 1982 година Узунов и Сава Савов се бяха разбрали на мач на Хеброс в Казанлък треньора да опитва качествата на момчето от Пловдив, спомня си Ангел Станков. Настаниха го на квартира в нашата къща на улица " Петко Напетов " 1 зад киното. Още на първата подготовка с тима юношата направил положително усещане със своя гений, експедитивност и внезапен старт. " Треньорът Сава Савов незабавно реши да вземе Стоичков в тима. Пробва го на разнообразни позиции като халф, ляво крило и даже бранител, само че младежът се справяше добре на всяка позиция и покриваше голям периметър от терена ", изяснява разпалено Станков, който е играл на поста десен бранител.
Председателят на физкултурното сдружение " Хеброс " по това време - Венко Карагьозов, си спомня Стоичков като доста надарен и бърз юноша. Ние с треньора Савов поехме отговорността да сме му и настойници. Записахме го като възпитаник в СПТУ по електро-промишленост " Коста Ангелов ", в този момент " Захари Стоянов ", само че Ицо не беше доста по ученето. Той бе концентриран в това да се развива като футболист и да стане звезда. Още като пристигна в отбора, незабавно видяхме, че става за огромния футбол. Много му е помагал в учебно заведение и преподавателят по студена обработка на металите - Братан Братанов. Благодарение на неговото посредничество Ицо изкара четворка на поправителния изпит по български език и литература, а го бяха скъсали другояче. Самият Братанов се пошегува, че с тази оценка Стоичков има най-високата тапия от всички играчи на ЦСКА.
Карагьозов описа и друга любопитна преживелица от времето, когато носителят на " Златната топка " на " Франс Футбол " се е подвизавал в Харманли. Играхме дерби с Тунджа в Ямбол, Стоичков вкара гол и го подгониха да го бият и играчите, и публиката на домакините. Той обаче посочил незабавно спринтьорските си умения и със спринт заобиколил стадиона и се качил напряко в рейса на Хеброс. Когато попитах запъхтения нападател от кое място мина, с цел да не го уловят ямболии, Ицо ми сподели: " Ами, шефе, обиколих стадиона и около Марица незабавно в автобуса се скрих ". И географията не беше мощната му страна, само че за сметка на това момчето имаше вятър в краката и топовен шут, усмихва се Венко Карагьозов, който 16 години е ръководител на ФК Хеброс,
Стоичков беше доста твърдоглав, надъхан и да стане огромен футболист беше задачата в живота му, безапелационни са и останалите му тогавашни съотборници. Димитър Пенев го видя на един от многото ни мачове с Димитровград, тогава Пената е треньор на тима от бригадирския град. За да се види със своя другар от Димитровград беше пристигнал и треньорът на юношите на клуба - Трендафил Данев. " С Кавалера на " Златната топка " сме били противници на терена, само че в живота останахме правилни другари ", сподели Данев.
Много го желаеха и от Хасково, само че откакто го повикаха в младежкия народен тим и вкара гол на Турция от 30 метра, Пенев, който тогава беше станал към този момент треньор на ЦСКА го взе там, споделя капитанът на юношите на Хеброс по това време Неделин Петров - Нафтата. Баща му и майка му идваха с един " Москвич " от Пловдив да го гледат на всеки домашен мач в Харманли. Сега като му посребря косата, Христо доста замязя на татко си Стоичко, добави Петров.
Самият Стоичков награди спечелилите и победените от първия детски шампионат " Сава Савов " и даде обещание да спомага това съревнование да стане обичайно. Той се усещаше очевидно удовлетворен и благополучен с толкоз другари и почитатели към себе си в Харманли. " От тук потеглих към огромния футбол и в никакъв случай няма да не помни хората и приятелите, с които съм почнал. Треньорът ни Сава Савов ни беше като татко и аставник. Винаги пристигам с наслада в Харманли, тъй като тук имам доста същински другари. Вярвам, че Савата ни гледа някъде от горе сега и е удовлетворен, че е възпитал такива персони, с които да се гордее ", сподели Стоичков на формалната гала по награждаването на футболния шампионат, извършен на стадион " Хеброс "./
Централният нападател на Хеброс от началото на 80-те години на предишния век Тенчо Михайлов-Качака, играл по-късно и в прилежащия Свиленград, си спомня Стоичков като доста работлив и порядъчен състезател. Подаваше ми страхотни голови пасове с левия си крайник. Вкарал съм десетки голове след негови подавания, беше доста бърз и упорит, изяснява Качака. Ицо беше тогава едвам 16-17-годишен, само че беше доста съзнателен и постоянно оставаше след тренировки да тренира удари до стъмване. Освен това той постоянно се учеше от най-хубавите в тима, а тогава имахме мощен състав, който се класира в тройката на " В " група, добави Михайлов.
Никога няма да не помни по какъв начин съдията Атанас Узунов докара с дребното си оранжево фиатче едно младо и леко уплашено дете. Беше един прекрасен септемврийски ден на 1982 година Узунов и Сава Савов се бяха разбрали на мач на Хеброс в Казанлък треньора да опитва качествата на момчето от Пловдив, спомня си Ангел Станков. Настаниха го на квартира в нашата къща на улица " Петко Напетов " 1 зад киното. Още на първата подготовка с тима юношата направил положително усещане със своя гений, експедитивност и внезапен старт. " Треньорът Сава Савов незабавно реши да вземе Стоичков в тима. Пробва го на разнообразни позиции като халф, ляво крило и даже бранител, само че младежът се справяше добре на всяка позиция и покриваше голям периметър от терена ", изяснява разпалено Станков, който е играл на поста десен бранител.
Председателят на физкултурното сдружение " Хеброс " по това време - Венко Карагьозов, си спомня Стоичков като доста надарен и бърз юноша. Ние с треньора Савов поехме отговорността да сме му и настойници. Записахме го като възпитаник в СПТУ по електро-промишленост " Коста Ангелов ", в този момент " Захари Стоянов ", само че Ицо не беше доста по ученето. Той бе концентриран в това да се развива като футболист и да стане звезда. Още като пристигна в отбора, незабавно видяхме, че става за огромния футбол. Много му е помагал в учебно заведение и преподавателят по студена обработка на металите - Братан Братанов. Благодарение на неговото посредничество Ицо изкара четворка на поправителния изпит по български език и литература, а го бяха скъсали другояче. Самият Братанов се пошегува, че с тази оценка Стоичков има най-високата тапия от всички играчи на ЦСКА.
Карагьозов описа и друга любопитна преживелица от времето, когато носителят на " Златната топка " на " Франс Футбол " се е подвизавал в Харманли. Играхме дерби с Тунджа в Ямбол, Стоичков вкара гол и го подгониха да го бият и играчите, и публиката на домакините. Той обаче посочил незабавно спринтьорските си умения и със спринт заобиколил стадиона и се качил напряко в рейса на Хеброс. Когато попитах запъхтения нападател от кое място мина, с цел да не го уловят ямболии, Ицо ми сподели: " Ами, шефе, обиколих стадиона и около Марица незабавно в автобуса се скрих ". И географията не беше мощната му страна, само че за сметка на това момчето имаше вятър в краката и топовен шут, усмихва се Венко Карагьозов, който 16 години е ръководител на ФК Хеброс,
Стоичков беше доста твърдоглав, надъхан и да стане огромен футболист беше задачата в живота му, безапелационни са и останалите му тогавашни съотборници. Димитър Пенев го видя на един от многото ни мачове с Димитровград, тогава Пената е треньор на тима от бригадирския град. За да се види със своя другар от Димитровград беше пристигнал и треньорът на юношите на клуба - Трендафил Данев. " С Кавалера на " Златната топка " сме били противници на терена, само че в живота останахме правилни другари ", сподели Данев.
Много го желаеха и от Хасково, само че откакто го повикаха в младежкия народен тим и вкара гол на Турция от 30 метра, Пенев, който тогава беше станал към този момент треньор на ЦСКА го взе там, споделя капитанът на юношите на Хеброс по това време Неделин Петров - Нафтата. Баща му и майка му идваха с един " Москвич " от Пловдив да го гледат на всеки домашен мач в Харманли. Сега като му посребря косата, Христо доста замязя на татко си Стоичко, добави Петров.
Самият Стоичков награди спечелилите и победените от първия детски шампионат " Сава Савов " и даде обещание да спомага това съревнование да стане обичайно. Той се усещаше очевидно удовлетворен и благополучен с толкоз другари и почитатели към себе си в Харманли. " От тук потеглих към огромния футбол и в никакъв случай няма да не помни хората и приятелите, с които съм почнал. Треньорът ни Сава Савов ни беше като татко и аставник. Винаги пристигам с наслада в Харманли, тъй като тук имам доста същински другари. Вярвам, че Савата ни гледа някъде от горе сега и е удовлетворен, че е възпитал такива персони, с които да се гордее ", сподели Стоичков на формалната гала по награждаването на футболния шампионат, извършен на стадион " Хеброс "./
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ