Русия се готви за прекрасния нов свят
Съобщението на съветския президент Владимир Путин, че ще се кандидатира за преизбиране за пети президентски мандат, не беше изненада. Прави усещане, че той избра за това изказване времето на церемонията в Кремъл за връчване на медали Герой на Русия на военнослужещи, взели участие във военната интервенция на Русия против Украйна.
Путин отговори на апела на Героя на Донецката национална република Артьом Жога, пълководец на фамозния батальон Спарта (който наследи сина си Владимир, умрял на 28 години през 2022 година и посмъртно почетен със званието „ Герой на Русия “), че целият Донбас би желал присъединяване му в изборите. Няма подозрение, че полковник Жога изрази груповото предпочитание на съветския народ.
Войната в Украйна се оказа определящо събитие в политическия живот на Путин. Първоначално, когато специфичната военна интервенция стартира в края на февруари 2022 година, имаше някои неправилни схващания, че тя ще бъде краткотрайна и че президентът Владимир Зеленски ще одобри предлагането на Русия за договаряния.
Но там, където Москва направи ужасна неточност, беше, че Съединените щати нямаше да бъдат толкоз щастливи да влязат в прокси война с тях и да манипулират Зеленски, като му попречат да търси мир. (Вижте отличния роман на британски език за американския бойкот на Истанбулското съглашение, озаглавен „ Мир за Украйна “, дело на изтъкнато немско трио от дипломати, историци и генерали.)
Наистина, Путин в последна сметка извади предварителната специфична военна интервенция отвън надзор, като приложи тактическо евакуиране на войските в северните браншове, позволявайки широкомащабна готовност на войски за водене на война на безсилие и подрежда дейно многопластово подсилване на фронта линия.
В ретроспекция неговите военни решения обърнаха хода на войната и съветските оръжия и военни технологии надминаха това, което Съединени американски щати и НАТО доставяха на Киев.
В момента съветските войски напредват по цялата 900-километрова фронтова линия и инерцията може да ги води надалеч, даже оттатък Днепър.
Крим и Черно море не са под някаква сериозна заплаха; четирите нови територии са богати на запаси и Русия управлява всички пристанища в стратегически значимото Азовско море, което е значим път за достъп до Централна Азия от Каспийско море през канала Волга-Дон.
Въпреки това, макар че Съединени американски щати не съумяха да реализират военна победа в Украйна, администрацията на Байдън ще се опита да удължи спора допустимо най-дълго, до 2024 година, надявайки се да обезкърви Русия в изтощителна борба, сходна на Афганистан през 80-те години. Но това е безрезултатна вяра.
Сергей Наришкин, началник на съветската работа за външно разузнаване, написа предходната седмица в списанието на службата „ Разведчик “, че „ има огромна възможност поддръжката за киевската хунта да продължи, изключително поради възходящата токсичност на украинския въпрос за трансатлантическото единение и западното общество като, което цяло ще форсира упадъка на интернационалния престиж на Запада ".
„ Колкото по-нататък, толкоз повече Украйна ще се трансформира в „ черна дупка “, поглъщаща материални и човешки запаси “, продължи той.
„ В последна сметка Съединени американски щати рискуват да основат „ различен Виетнам “, с който всяка нова американска администрация ще би трябвало да се оправя, до момента в който на власт във Вашингтон не пристигна някой рационален човек, който има смелостта и решимостта да прекъсне този циничен кръг.
Украйна ще остане предпочитан въпрос за Русия и това е една от главните аргументи съветският хайлайф и хората като цяло да желаят Путин да остане на власт до 2030 година
Въпросът е, че Путин също брилянтно поправя икономическата и обществената политика, с цел да отбрани елементарните руснаци от нормалните компликации на военната стопанска система. Животът продължава и „ новото обикновено “ работи добре.
Путин разсея задачата на Съединени американски щати да въвлекат Русия в явно мочурище - изпращайки съветската стопанска система в опашка, подклаждайки обществено неодобрение и създавайки условия за протест против държавното управление - отслабвайки Русия и отстранявайки я от международната сцена като все по-ефективен контрапункт на западната надмощие, подхранваща разединителните трендове, които заплашват единството и целостта на Руската федерация.
Всъщност достиженията на Путин се осъществят и оставането му на власт остава належащо изискване за прераждането на Русия като „ суперсила “, в някои връзки превъзхождаща даже Съветския съюз, при условия, които са толкоз сложни, колкото и да дават благоприятни условия, които би трябвало да бъдат реализирани, употребявани креативен в нестабилна световна среда по време на интервал на исторически преход.
Путин тества водите и докара Русия, по този начин да се каже, до вярната страна на историята, което е проучване в контрастност с объркването, неналичието на увереност и посредственото водачество в Съединени американски щати и трансатлантическата система като цяло.
Ако вземем за ориентир гореспоменатото есе на Наришкин (озаглавено „ 2024 е годината на геополитическото събуждане “), можем да чакаме, че светът в преход ще се развива в следните направления:
- Фундаменталният спор сред „ остарелия “ и „ новия “ свят, който зрееше латентно три десетилетия след края на Студената война, „ мина в открита фаза “ със започването на специфична военна интервенция на Русия и „ закупи географски изчерпателен темперамент ” предходната година.
- Все по-голям брой страни, които „ споделят концепциите за многополярност и се придържат към обичайния светоглед “, отблъскват глобалистката и антихуманистична стратегия на Запада.
- Следователно рисковете от неустойчивост се умножават, което води до „ възходящи безредни процеси, протичащи на арената на външната политика “. Настоящата обстановка изисква „ забележителна въздържаност и предвидливост “ от международните водачи.
- За да обобщим, сегашната обстановка „ от ден на ден наподобява на класова революционна обстановка, където „ висшите съсловия “, показани от отслабващите Съединени щати, към този момент не могат да обезпечат лично водачество, а „ долните класове “, както англосаксонският хайлайф назовава всички останали страни, не желаят повече да се подчиняват на западния диктат "
- За да резервира световната си надмощие, евроатлантическият хайлайф ще следва добре изтъркания път на основаване на следен безпорядък - дестабилизиране на обстановката в основни райони посредством опълчване на едни „ бунтовни “ страни против други и „ образуване на подсистема към тях под формата на на оперативни и тактически обединения, следени от Запада.
- Въпреки това „ виновните световни играчи, изключително Русия, Китай, Индия и някои други, показват своята подготвеност да се опълчват уверено на външните закани и независимо да ръководят рецесии “.
Дори най-близките съдружници на Съединените щати се стремят да диверсифицират външните си връзки, изправени пред недоверието към Америка като поръчител на сигурността. — Пламналият израелско-палестински спор е „ отрезвяващ образец “ за доста западни политици.
- На този декор „ международната сцена ще бъде белязана от по-нататъшно усилване на борбата сред два геополитически правилото, а точно англосаксонския, или островния, „ разделяй и владей “ и континенталния „ обединявай и води “, който е директно противоположен към него.
Проявите на тази яростна борба през идната година ще се следят даже в най-отдалечените райони на света.
- Интересно е, че съгласно прогнозата на Наришкин през 2024 година „ основната сцена на битката за нов международен ред “ ще остане не Индо-тихоокеанският район, а арабският свят.
Между другото, есето се появи преди еднодневното пътешестване на Путин до ОАЕ и Саудитска Арабия в сряда, където той беше посрещнат като воин. В знак на изключителна вежливост от страна на приемащите страни, президентският аероплан на Путин беше съпроводен от четири въоръжени многоцелеви изтребителя Су-35 4-то потомство, известни със своята огромна бойна мощност, висока скорост и ненадмината отдалеченост на полета.
Превод: СМ
Путин отговори на апела на Героя на Донецката национална република Артьом Жога, пълководец на фамозния батальон Спарта (който наследи сина си Владимир, умрял на 28 години през 2022 година и посмъртно почетен със званието „ Герой на Русия “), че целият Донбас би желал присъединяване му в изборите. Няма подозрение, че полковник Жога изрази груповото предпочитание на съветския народ.
Войната в Украйна се оказа определящо събитие в политическия живот на Путин. Първоначално, когато специфичната военна интервенция стартира в края на февруари 2022 година, имаше някои неправилни схващания, че тя ще бъде краткотрайна и че президентът Владимир Зеленски ще одобри предлагането на Русия за договаряния.
Но там, където Москва направи ужасна неточност, беше, че Съединените щати нямаше да бъдат толкоз щастливи да влязат в прокси война с тях и да манипулират Зеленски, като му попречат да търси мир. (Вижте отличния роман на британски език за американския бойкот на Истанбулското съглашение, озаглавен „ Мир за Украйна “, дело на изтъкнато немско трио от дипломати, историци и генерали.)
Наистина, Путин в последна сметка извади предварителната специфична военна интервенция отвън надзор, като приложи тактическо евакуиране на войските в северните браншове, позволявайки широкомащабна готовност на войски за водене на война на безсилие и подрежда дейно многопластово подсилване на фронта линия.
В ретроспекция неговите военни решения обърнаха хода на войната и съветските оръжия и военни технологии надминаха това, което Съединени американски щати и НАТО доставяха на Киев.
В момента съветските войски напредват по цялата 900-километрова фронтова линия и инерцията може да ги води надалеч, даже оттатък Днепър.
Крим и Черно море не са под някаква сериозна заплаха; четирите нови територии са богати на запаси и Русия управлява всички пристанища в стратегически значимото Азовско море, което е значим път за достъп до Централна Азия от Каспийско море през канала Волга-Дон.
Въпреки това, макар че Съединени американски щати не съумяха да реализират военна победа в Украйна, администрацията на Байдън ще се опита да удължи спора допустимо най-дълго, до 2024 година, надявайки се да обезкърви Русия в изтощителна борба, сходна на Афганистан през 80-те години. Но това е безрезултатна вяра.
Сергей Наришкин, началник на съветската работа за външно разузнаване, написа предходната седмица в списанието на службата „ Разведчик “, че „ има огромна възможност поддръжката за киевската хунта да продължи, изключително поради възходящата токсичност на украинския въпрос за трансатлантическото единение и западното общество като, което цяло ще форсира упадъка на интернационалния престиж на Запада ".
„ Колкото по-нататък, толкоз повече Украйна ще се трансформира в „ черна дупка “, поглъщаща материални и човешки запаси “, продължи той.
„ В последна сметка Съединени американски щати рискуват да основат „ различен Виетнам “, с който всяка нова американска администрация ще би трябвало да се оправя, до момента в който на власт във Вашингтон не пристигна някой рационален човек, който има смелостта и решимостта да прекъсне този циничен кръг.
Украйна ще остане предпочитан въпрос за Русия и това е една от главните аргументи съветският хайлайф и хората като цяло да желаят Путин да остане на власт до 2030 година
Въпросът е, че Путин също брилянтно поправя икономическата и обществената политика, с цел да отбрани елементарните руснаци от нормалните компликации на военната стопанска система. Животът продължава и „ новото обикновено “ работи добре.
Путин разсея задачата на Съединени американски щати да въвлекат Русия в явно мочурище - изпращайки съветската стопанска система в опашка, подклаждайки обществено неодобрение и създавайки условия за протест против държавното управление - отслабвайки Русия и отстранявайки я от международната сцена като все по-ефективен контрапункт на западната надмощие, подхранваща разединителните трендове, които заплашват единството и целостта на Руската федерация.
Всъщност достиженията на Путин се осъществят и оставането му на власт остава належащо изискване за прераждането на Русия като „ суперсила “, в някои връзки превъзхождаща даже Съветския съюз, при условия, които са толкоз сложни, колкото и да дават благоприятни условия, които би трябвало да бъдат реализирани, употребявани креативен в нестабилна световна среда по време на интервал на исторически преход.
Путин тества водите и докара Русия, по този начин да се каже, до вярната страна на историята, което е проучване в контрастност с объркването, неналичието на увереност и посредственото водачество в Съединени американски щати и трансатлантическата система като цяло.
Ако вземем за ориентир гореспоменатото есе на Наришкин (озаглавено „ 2024 е годината на геополитическото събуждане “), можем да чакаме, че светът в преход ще се развива в следните направления:
- Фундаменталният спор сред „ остарелия “ и „ новия “ свят, който зрееше латентно три десетилетия след края на Студената война, „ мина в открита фаза “ със започването на специфична военна интервенция на Русия и „ закупи географски изчерпателен темперамент ” предходната година.
- Все по-голям брой страни, които „ споделят концепциите за многополярност и се придържат към обичайния светоглед “, отблъскват глобалистката и антихуманистична стратегия на Запада.
- Следователно рисковете от неустойчивост се умножават, което води до „ възходящи безредни процеси, протичащи на арената на външната политика “. Настоящата обстановка изисква „ забележителна въздържаност и предвидливост “ от международните водачи.
- За да обобщим, сегашната обстановка „ от ден на ден наподобява на класова революционна обстановка, където „ висшите съсловия “, показани от отслабващите Съединени щати, към този момент не могат да обезпечат лично водачество, а „ долните класове “, както англосаксонският хайлайф назовава всички останали страни, не желаят повече да се подчиняват на западния диктат "
- За да резервира световната си надмощие, евроатлантическият хайлайф ще следва добре изтъркания път на основаване на следен безпорядък - дестабилизиране на обстановката в основни райони посредством опълчване на едни „ бунтовни “ страни против други и „ образуване на подсистема към тях под формата на на оперативни и тактически обединения, следени от Запада.
- Въпреки това „ виновните световни играчи, изключително Русия, Китай, Индия и някои други, показват своята подготвеност да се опълчват уверено на външните закани и независимо да ръководят рецесии “.
Дори най-близките съдружници на Съединените щати се стремят да диверсифицират външните си връзки, изправени пред недоверието към Америка като поръчител на сигурността. — Пламналият израелско-палестински спор е „ отрезвяващ образец “ за доста западни политици.
- На този декор „ международната сцена ще бъде белязана от по-нататъшно усилване на борбата сред два геополитически правилото, а точно англосаксонския, или островния, „ разделяй и владей “ и континенталния „ обединявай и води “, който е директно противоположен към него.
Проявите на тази яростна борба през идната година ще се следят даже в най-отдалечените райони на света.
- Интересно е, че съгласно прогнозата на Наришкин през 2024 година „ основната сцена на битката за нов международен ред “ ще остане не Индо-тихоокеанският район, а арабският свят.
Между другото, есето се появи преди еднодневното пътешестване на Путин до ОАЕ и Саудитска Арабия в сряда, където той беше посрещнат като воин. В знак на изключителна вежливост от страна на приемащите страни, президентският аероплан на Путин беше съпроводен от четири въоръжени многоцелеви изтребителя Су-35 4-то потомство, известни със своята огромна бойна мощност, висока скорост и ненадмината отдалеченост на полета.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ