Сантиментален, забавен, леко наивен и типично френски, този филм има

Сантиментален, занимателен, леко доверчив и типично френски, този филм има своята международна премиера на Киномания в София. Миловидната Жули Делпи, която помним и харесваме още от „ Преди изгрева “ и продълженията му, е в основната роля, само че също е и сценаристка, и режисьорка. Тоест това е един безусловно женски филм.Жули Делпи е в ролята на Виолет – парижанка на междинна възраст, която работи в модата. Веднага означавам, че Карл Лагерфелд играе себе си във кино лентата, тъй че професионалната част от живота на Виолет е показана оптимално достоверно. Виолет – т.е. самата Жули Делпи – няма шанса на парижанките, които познаваме от киното, да остарява, оставайки грациозна и секси. Тя е с няколко килца от горната страна, уплашена и изтощена, а главната й грижа е нейният единствен, обичан наследник. Който, прочее, е 20-годишен. Но за майките това не всеки път е елементарно видимо. Всяка заран Виолет му прави закуска – обичаната му – и го поддържа и предизвиква в опитите му да стане художник. Очевидно е, че в техния свят няма доста място за трети човек и когато най-накрая Виолет се среща с очарователния провинциалист Жан-Рене (Дани Буун) и последователно от страхотния секс стига и до по-сериозни усеща, Лоло вижда в това голяма опасност. И се заема да я в профил.

Животът на актуалната жена над 40 е показан с схващане и благосклонност, а облиците на Лоло и майка му наподобяват безусловно същински. Жан-Рене е идеалният кандидат-любовник – приветлив, прочувствен и съумял в специалността си, леко закостенял и стеснителен, само че подготвен да се промени.

От тази изложба облици, които евентуално всички сме срещали, се заплита басня, която в някои моменти излиза отвън рамките на действителното и това, най-малко за мен, беше леко разочароващо. Филмът може да опише тази история и без да залита във фантасмагории, само че и по този начин е прелестен за гледане, ярък и благ.