Чувствате се изморени? Не работете от вкъщи!
Сънливостта по време на виртуални срещи, работа от вкъщи или онлайн образователен процес е резултат от липса на стимулация, а не от умствено претоварване.
Въпреки че онлайн образованието за учениците и работата от разстояние на чиновниците в началото се смятаха за благословия по време на пандемията от Ковид-19, те бързо отблъснаха хора от всички възрасти, които ги смятаха за скучни.
Ново изследване от Финландия допуска, че сънливостта по време на виртуални срещи се предизвиква от умствено ненатоварване и досада.
По-ранни изследвания допускат, че умората от виртуални срещи произтича от умствено претоварване, само че нови проучвания от университета Аалто демонстрират, че сънливостта по време на виртуални срещи в действителност може да е резултат от незадоволително умствено натоварване и досада.
„ Очаквах да открия, че хората се стресират при отдалечени срещи. Но резултатът беше противоположният – изключително тези, които не бяха ангажирани с работата си, бързо станаха сънливи по време на отдалечени срещи “, сподели проф. Нийна Нурми, специалист по организационна логика на психиката и организационно държание, който управлява изследването.
Изследователите мерят променливостта на сърдечната периодичност по време на виртуални срещи и срещи лице в лице, изследвайки разнообразни типове прекарвания на отмалялост измежду 44 участници в изследването в съвсем 400 срещи. Екипът разгласява в проучването в списанието по трудова здравна логика на психиката.
„ Комбинирахме физиологични способи с етнографско проучване, следвайки всеки участник в продължение на два работни дни, записвайки всички събития с времеви печати, с цел да открием източниците на човешките физиологични реакции “, изясни Нурми. Екипът употребява сърдечната периодичност, с цел да изследва връзките сред видеосреща и срещите лице в лице и дейните (изтощение) и пасивните типове (сънливост) отмалялост. Проучването също по този начин включва въпросник за идентифициране на общите настройки и работна ангажираност на хората.
„ Форматът на срещата имаше дребен резултат върху хората, които бяха мощно ангажирани и въодушевени от работата си. Те съумяха да останат дейни даже по време на виртуални срещи. От друга страна, хората, чиято работна ангажираност беше ниска и които не бяха доста въодушевени от работата си, намираха виртуалните срещи за много изморителни. “
" По-лесно е да се резервира фокусът при срещи лице в лице, в сравнение с при виртуални срещи, защото при тях има лимитирани когнитивни сигнали и сетивни въздействия.
" Особено когато камерите са изключени, участникът остава незадоволително подтикван и може да стартира да компенсира с голям брой задания ", продължи тя. " Въпреки че подобаващото равнище на стимулация по принцип е потребно за мозъка, осъществяването на прекалено много задания по време на виртуални срещи е проблематично. Само мощно автоматизирани задания, като вървене, могат да се извършват вярно по време на виртуална среща. "
Нурми акцентира, че ходенето и други автоматизирани действия да повишат енергийните ви нива и да ви оказват помощ да се концентрирате върху дилемите си.
Но в случай че се опитвате да се съсредоточите едновременно върху две неща, които изискват когнитивно внимание, не можете да чуете дали на срещата се случва нещо значимо. Или пък би трябвало непрекъснато да превключвате сред дилемите. Това е в действителност натоварващо за мозъка.
Въпреки че онлайн образованието за учениците и работата от разстояние на чиновниците в началото се смятаха за благословия по време на пандемията от Ковид-19, те бързо отблъснаха хора от всички възрасти, които ги смятаха за скучни.
Ново изследване от Финландия допуска, че сънливостта по време на виртуални срещи се предизвиква от умствено ненатоварване и досада.
По-ранни изследвания допускат, че умората от виртуални срещи произтича от умствено претоварване, само че нови проучвания от университета Аалто демонстрират, че сънливостта по време на виртуални срещи в действителност може да е резултат от незадоволително умствено натоварване и досада.
„ Очаквах да открия, че хората се стресират при отдалечени срещи. Но резултатът беше противоположният – изключително тези, които не бяха ангажирани с работата си, бързо станаха сънливи по време на отдалечени срещи “, сподели проф. Нийна Нурми, специалист по организационна логика на психиката и организационно държание, който управлява изследването.
Изследователите мерят променливостта на сърдечната периодичност по време на виртуални срещи и срещи лице в лице, изследвайки разнообразни типове прекарвания на отмалялост измежду 44 участници в изследването в съвсем 400 срещи. Екипът разгласява в проучването в списанието по трудова здравна логика на психиката.
„ Комбинирахме физиологични способи с етнографско проучване, следвайки всеки участник в продължение на два работни дни, записвайки всички събития с времеви печати, с цел да открием източниците на човешките физиологични реакции “, изясни Нурми. Екипът употребява сърдечната периодичност, с цел да изследва връзките сред видеосреща и срещите лице в лице и дейните (изтощение) и пасивните типове (сънливост) отмалялост. Проучването също по този начин включва въпросник за идентифициране на общите настройки и работна ангажираност на хората.
„ Форматът на срещата имаше дребен резултат върху хората, които бяха мощно ангажирани и въодушевени от работата си. Те съумяха да останат дейни даже по време на виртуални срещи. От друга страна, хората, чиято работна ангажираност беше ниска и които не бяха доста въодушевени от работата си, намираха виртуалните срещи за много изморителни. “
" По-лесно е да се резервира фокусът при срещи лице в лице, в сравнение с при виртуални срещи, защото при тях има лимитирани когнитивни сигнали и сетивни въздействия.
" Особено когато камерите са изключени, участникът остава незадоволително подтикван и може да стартира да компенсира с голям брой задания ", продължи тя. " Въпреки че подобаващото равнище на стимулация по принцип е потребно за мозъка, осъществяването на прекалено много задания по време на виртуални срещи е проблематично. Само мощно автоматизирани задания, като вървене, могат да се извършват вярно по време на виртуална среща. "
Нурми акцентира, че ходенето и други автоматизирани действия да повишат енергийните ви нива и да ви оказват помощ да се концентрирате върху дилемите си.
Но в случай че се опитвате да се съсредоточите едновременно върху две неща, които изискват когнитивно внимание, не можете да чуете дали на срещата се случва нещо значимо. Или пък би трябвало непрекъснато да превключвате сред дилемите. Това е в действителност натоварващо за мозъка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ