Сандра Петрова: Музиката винаги оправя нещата
Сандра Петрова е актрисата, която ще играе основна роля в „ Приказката за тромбон и туба “, с която стартира новият сезон на Фортисимо Фамилия тази събота. Заедно с Минчо Томано (тромбон), Баю Стаев (туба) и Мартин Пантелеев (диригент) ще опишат на децата и техните родители за тези забавни принадлежности, само че дни преди събитието, подпитвам Сандра за подготовките и нейните упования. Тя цялата е една огромна усмивка, когато приказва за музиката и театъра и се оказва, че изборът й за тази роля е извънредно логически. От дребна е заобиколена от музика, насочва се към кукления спектакъл и приключва НАТФИЗ в класа на проф. Дора Рускова, а сега работи над песните от третия албум на групата си Pimp Switch Sequence, където написа музика и текст. И всичко това, примесено с дублаж на детски филми, присъединяване в предаването „ Бърколино “ по Българска национална телевизия и още куп други неща я свързва по необикновен метод с децата. Казва, че по едно и също време се тормози за идната приказка, само че знае, че ще се оправи, тъй като познава реакциите на децата и знае какво да чака.
Какво е мястото на класическата музика в България?
Много мъчно стана в последно време за един типичен музикант да се „ отгледа “. На едно дете, което желае да свири класическа музика, му би трябвало инструмент, който в никакъв случай не е на ниска цена, а за концертите да не приказваме. Фортисимо Фест тази година имаше доста фенове и виждам, че уредниците постоянно се стараят билетите да не са доста скъпи, с цел да могат да си ги разрешат всички. Но от време на време би трябвало да се заплати някакъв билет, с цел да може да се включи осветлението на залата. Отделно би трябвало да имаш навика да следиш този вид събития и тук идва ролята на Фортисимо Фамилия – да научат децата и родителите, тъй като доста от тях още не са ходили на подобен вид събития, а други са не запомнили какво е да попаднеш на типичен концерт. Това е метод да се поканят децата в залата и да се срещнат с класическата музика, тъй като пред тв приемника те се срещат с доста други неща, само че класическата музика в най-голяма възпитава усета към музиката изобщо.
Ходила ли си на някое от представленията предходната година?
Беше просто прелестно!Да, бях на концерта, който закри Фортисимо в клас и бях доста впечатлена, тъй като цяла зала „ България “ беше цялостна с деца в четвърти клас. Това е една възраст, когато нито можеш да им кажеш „ безшумно “, нито „ не прави това “, а те от самото начало седяха, следяха, слушаха и отговаряха на гатанките, които им задаваха. Беше просто прелестно!
Хората постоянно възприемат оркестъра като едно цяло и знаят, че има цигулка, тромбон, знаят за диригента, само че най-хубавото за мен е всички да схванат какъв брой още доста принадлежности има вътре. И в концерта, който ще имаме в събота, Минчо Томанов е на тромбон, Баю Стаев на туба и Мартин Пантелеев – диригент, те свирят с един смален вид на оркестър и по този начин хората виждат и самия оркестър и обособените принадлежности, без които в действителност не се получават нещата. И доста се веселя, че избраха тъкмо тези два инструмента, тъй като за тях се приказва по-рядко и хората не ги познават.
3. Как те избраха за този концерт?
Гледаха ме в спектакъла „ Алис в страната на сънищата “, харесаха ме и ме поканиха. Те ме поканиха и аз представяш ли си да бях отказала? (смее се)
Аз се познавам с Максим преди този момент и бях ходила на Фортисимо Фамилия и… добре, че са те! Всички неща, които вършат за класическата музика, са просто невероятни. Тук има доста положителни типичен музиканти - и млади, и по-възрастни, чието творчество просто би трябвало да бъде показано.
Аз играя в Музикалния спектакъл и оттова се познавам с доста музиканти, татко ми работи дълги години в операта и цялото другарство с класическата музика постоянно ми е било доста близко. В нашия театър се съчетава работата на един тубист, тромбонист и една актриса, обединени от диригент и мисля, че се получава доста готино.
Какъв е сюжетът на „ Приказката за тромбон и туба “?
Музиката постоянно оправя нещата.Този път тематиката е за другарството и аз играя едно момиче, което си има мистериозен другар. Историята ще се развива сред нас двамата и ние ще имаме дребни премеждия, а музиката ще помогне да изправим нашето другарство. Много ми харесва посланието, че музиката постоянно оправя нещата.
Каква ще бъде музиката в тази приказка?
Избрали са доста разнообразни части – стартира с малко по-класически неща, Шуберт, Болерото на Равел. После има един рагтайм и най-после приключваме с песента Over the rainbow. Има напълно разнообразни неща, с цел да се срещнат децата с особеното звучене на инструментите.
В събота ще имаме две представления – от 11.00 и 12.30ч., а в неделя ще имаме още едно от 16.00ч. и музикантите са малко обезпокоени, тъй като имат много сложна стратегия и два спектакъла един след различен. Предизвикателство е и за тях, само че не е единствено музикално. Да накараш един музикант да приказва си е изкуство. Забавно е, тъй като класическите музиканти са си класици, а аз съм куклена актриса, привикнала съм да подобавам малко по-детски към всичко и непрестанно изобретявам някакви допълнения към текста, от което те се заливат от смях.
Как избра да завършиш куклено актьорство в НАТФИЗ?
Аз доста желаех да изучавам тъкмо това. Две години се готвих, с цел да вляза и следях класовете, даже си желаех да вляза при проф. Дора Рускова, тъй като бях гледала спектакли на нейния клас. Тя е най-строгата, просто няма благосклонност при нея, само че построява фрагменти, които се оправят с всичко. И тъй като съм малко дебелоглав и съм малко амбициозна, желаех да бъда тъкмо при нея.
Какви са опциите за реализация на студентите, които приключват куклено майсторство?
Като се замисля – най-хубавите постоянно си намират работа в София, Стара Загора, Варна.В Софийския куклен спектакъл няма свободни щатни места, само че и там трупата е доста мощна и играят най-хубавите куклени артисти. Аз вземам участие в предаването на Българска национална телевизия „ Бърболино “ и мисля, че в случай че човек е борбен и в действителност доста желае да играе това, си намира място. Имам един другар, който постоянно повтаря: „ Когато няма пари, тогава се прави изкуство “ и се замислих, че в НАТФИЗ правехме кукли, от каквото намирим, само че тогава се включваше въображението и в един миг взимаш лист хартия и си правиш от нея кукла. Най-хубавото обаче е, че правиш нещата с обич и всичко се получава добре.
Какво е мястото на класическата музика в България?
Много мъчно стана в последно време за един типичен музикант да се „ отгледа “. На едно дете, което желае да свири класическа музика, му би трябвало инструмент, който в никакъв случай не е на ниска цена, а за концертите да не приказваме. Фортисимо Фест тази година имаше доста фенове и виждам, че уредниците постоянно се стараят билетите да не са доста скъпи, с цел да могат да си ги разрешат всички. Но от време на време би трябвало да се заплати някакъв билет, с цел да може да се включи осветлението на залата. Отделно би трябвало да имаш навика да следиш този вид събития и тук идва ролята на Фортисимо Фамилия – да научат децата и родителите, тъй като доста от тях още не са ходили на подобен вид събития, а други са не запомнили какво е да попаднеш на типичен концерт. Това е метод да се поканят децата в залата и да се срещнат с класическата музика, тъй като пред тв приемника те се срещат с доста други неща, само че класическата музика в най-голяма възпитава усета към музиката изобщо.
Ходила ли си на някое от представленията предходната година?
Беше просто прелестно!Да, бях на концерта, който закри Фортисимо в клас и бях доста впечатлена, тъй като цяла зала „ България “ беше цялостна с деца в четвърти клас. Това е една възраст, когато нито можеш да им кажеш „ безшумно “, нито „ не прави това “, а те от самото начало седяха, следяха, слушаха и отговаряха на гатанките, които им задаваха. Беше просто прелестно!
Хората постоянно възприемат оркестъра като едно цяло и знаят, че има цигулка, тромбон, знаят за диригента, само че най-хубавото за мен е всички да схванат какъв брой още доста принадлежности има вътре. И в концерта, който ще имаме в събота, Минчо Томанов е на тромбон, Баю Стаев на туба и Мартин Пантелеев – диригент, те свирят с един смален вид на оркестър и по този начин хората виждат и самия оркестър и обособените принадлежности, без които в действителност не се получават нещата. И доста се веселя, че избраха тъкмо тези два инструмента, тъй като за тях се приказва по-рядко и хората не ги познават.
3. Как те избраха за този концерт?
Гледаха ме в спектакъла „ Алис в страната на сънищата “, харесаха ме и ме поканиха. Те ме поканиха и аз представяш ли си да бях отказала? (смее се)
Аз се познавам с Максим преди този момент и бях ходила на Фортисимо Фамилия и… добре, че са те! Всички неща, които вършат за класическата музика, са просто невероятни. Тук има доста положителни типичен музиканти - и млади, и по-възрастни, чието творчество просто би трябвало да бъде показано.
Аз играя в Музикалния спектакъл и оттова се познавам с доста музиканти, татко ми работи дълги години в операта и цялото другарство с класическата музика постоянно ми е било доста близко. В нашия театър се съчетава работата на един тубист, тромбонист и една актриса, обединени от диригент и мисля, че се получава доста готино.
Какъв е сюжетът на „ Приказката за тромбон и туба “?
Музиката постоянно оправя нещата.Този път тематиката е за другарството и аз играя едно момиче, което си има мистериозен другар. Историята ще се развива сред нас двамата и ние ще имаме дребни премеждия, а музиката ще помогне да изправим нашето другарство. Много ми харесва посланието, че музиката постоянно оправя нещата.
Каква ще бъде музиката в тази приказка?
Избрали са доста разнообразни части – стартира с малко по-класически неща, Шуберт, Болерото на Равел. После има един рагтайм и най-после приключваме с песента Over the rainbow. Има напълно разнообразни неща, с цел да се срещнат децата с особеното звучене на инструментите.
В събота ще имаме две представления – от 11.00 и 12.30ч., а в неделя ще имаме още едно от 16.00ч. и музикантите са малко обезпокоени, тъй като имат много сложна стратегия и два спектакъла един след различен. Предизвикателство е и за тях, само че не е единствено музикално. Да накараш един музикант да приказва си е изкуство. Забавно е, тъй като класическите музиканти са си класици, а аз съм куклена актриса, привикнала съм да подобавам малко по-детски към всичко и непрестанно изобретявам някакви допълнения към текста, от което те се заливат от смях.
Как избра да завършиш куклено актьорство в НАТФИЗ?
Аз доста желаех да изучавам тъкмо това. Две години се готвих, с цел да вляза и следях класовете, даже си желаех да вляза при проф. Дора Рускова, тъй като бях гледала спектакли на нейния клас. Тя е най-строгата, просто няма благосклонност при нея, само че построява фрагменти, които се оправят с всичко. И тъй като съм малко дебелоглав и съм малко амбициозна, желаех да бъда тъкмо при нея.
Какви са опциите за реализация на студентите, които приключват куклено майсторство?
Като се замисля – най-хубавите постоянно си намират работа в София, Стара Загора, Варна.В Софийския куклен спектакъл няма свободни щатни места, само че и там трупата е доста мощна и играят най-хубавите куклени артисти. Аз вземам участие в предаването на Българска национална телевизия „ Бърболино “ и мисля, че в случай че човек е борбен и в действителност доста желае да играе това, си намира място. Имам един другар, който постоянно повтаря: „ Когато няма пари, тогава се прави изкуство “ и се замислих, че в НАТФИЗ правехме кукли, от каквото намирим, само че тогава се включваше въображението и в един миг взимаш лист хартия и си правиш от нея кукла. Най-хубавото обаче е, че правиш нещата с обич и всичко се получава добре.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ