Български лекар е част от екипа, извършил първото присаждане на матка във Великобритания
Сънародникът ни доктор Петър Димитров е част от екипа лекари, направили първото присаждане на матка във Англия. Родом Петър Димитров е от Златоград. Заминава за Англия, когато в страната към момента има малко българи. България още не е в Европейския съюз, по тази причина българската тапия за доктор на Димитров не важи в Англия. Той взема решение да се яви още веднъж на изпитите по медицина. Един след различен ги взема. Когато го вписват в събирания от епохи указател на лекарите във Англия, Петър вижда, че до името му записват Златоград, родния му град.Ето какво споделя той пред рубриката „ БГ Свят “ на Българска телеграфна агенция:
Пристигнах във Англия през 1996 година, когато бях изпратен в Института по Детско Здраве, Great Ormond Street Hospital, болница на която Джеймс Бари е оставил правата на Питър Пан. Тогава работих в областта на детската анестезиология и реанимация. Моят наставник, професор Атанасов, предложи Англия като страна с добра школа и метод на специализиране, почтени връзки и напредък съгласно положените старания. В персонален проект, брат ми (също анестезиолог), беше към този момент тук със фамилията си.
Продължих в Институт по гръбначно-мозъчни контузии. Предложиха ми работа. Това бе в предишния век, България не бе в Европейски Съюз и трябваше да държа приравнителни изпити.
С наслаждение подкрепям връзки с мои сътрудници в България, главно мои някогашни сътрудници от ВМИ- Пловдив, състуденти, другари, сътрудниците в родния ми Златоград. Срещаме се, като има опция. В България се развивахме под управлението на извънреден ерудит и експерт - професор Атанасов, в този момент неговите възпитаници са от Япония до Сан Диего. Поддържаме връзка, радваме се на триумфите си в персонален и професионален проект. Успехите, които имам са с помощта на тази персона – на наставленията и препоръките му, до момента в който бях в България. Проф. Атанасов държеше на екипната работа, а това оказва помощ доста в реализиране на нови хоризонти.
В операционна бяха единствено нужните хора, целият екип беше към 30 индивида за двете операционни, в такива обстановки всеки е значим, от санитар до консултантите. В едната операционна първо стартира дарението на органа. Пациентите са две сестри. Донорът е със приключено семейство и деца. Операцията на донора лиши към 8 часа. Когато се увериха, че органът може да се трансплантира, стартира интервенцията на реципиента. Тя продължи към 9 часа.
Аз бях консултант-анестезиолог за реципиента. Ролята на анестезиолога е извънредно значима, изключително при трансплантации. Тя стартира доста по-рано от интервенцията с предоперативна подготовка на пациента. Срещах се няколко пъти с пациента, с цел да се уверим, че схваща рисковете и да получим надеждно осведомено единодушие.
От доста години работя с хирурга, който трансплантира органа. Тя настояваше да бъда с нея и при тази интервенция. Важно е за хирурга да работи с екипа си, да разчита на анестезиолога за това пациентът да бъде в оптимално положение. На пръв взор - лесна работа! Наша грижа е освен животът на пациента, само че и следоперативният надзор на болката.
Шансът за естествена бременност е много висок. В международен проект са направени към 90 такива интервенции с 49 естествени деца. При нашата пациентка възможностите се правят оценка на към 80%. Тя е добре, с постоянен менструален цикъл, което е добър знак за триумф.
Състоянието на сестрите е доста положително. Донорът бе изписан на третия ден. Сега е изцяло възобновена. Щастливи са и са изпълнени с вяра. По време на интервенциите си мислех за родителите им. Стояха и чакаха. Тихо, по британски. Казаха, че това е решението на двете им деца и ще ги поддържат. Тихо поклатих глава, като родител.
Трансплантацията на органи върви паралелно с нуждата от угнетяване на имунната система. Това е сериозен риск. Отделно има опасности от хирургични затруднения. За това се предлага да се отстрани органът след сполучлива бременност. Вече, обаче, има много случаи на повторна бременност. Зависи от доста неща, протичане на бременност, рискови фактори. Решението е на пациента, според съотношението риск и изгода.
В България има доста кадърни и знаещи доктори, които са в течение с последните трендове в тяхната компетентност. Смятам, че с добра подготовка, сходни интервенции да вероятни. Чувам, че има сътрудници, които приготвят сходни интервенции, искам им триумф. В Европа такива интервенции са правени в Чехия, Сърбия, за какво не и в България?! Нужна е бистрота при трансплантациите и социална поддръжка.
Да, и двете. Операцията на известния ръгбист на Англия Стив Прескот е измежду тях. За страдание, той разви болест с честотата на един милион. Псевдомиксома на перитонеума. Процесът беше обхванал целия стомах и коремната стена. Взе се доста пионерно решение да се изреже всичко и да се присадят вътрешности. Операцията по премахването на тумора лиши цяла нощ, на другата нощ присадихме червата. Пак първа интервенция за Англия. За страдание, той живя няколко месеца.
Една доста щастлива част от професионалния ми път беше във България, години на създаване и образуване. За да си наясно с бъдещето, би трябвало да знаеш от кое място идваш. Неща от персонален и професионален проект ме задържат в Оксфорд. Но не изключвам опцията да се върна, в никакъв случай не казвай „ в никакъв случай още веднъж ”! Има сътрудници, които го направиха, в този момент се сблъскват с много администрация, само че това са краткотрайни положения в един по-общ проект.
Пристигнах във Англия през 1996 година, когато бях изпратен в Института по Детско Здраве, Great Ormond Street Hospital, болница на която Джеймс Бари е оставил правата на Питър Пан. Тогава работих в областта на детската анестезиология и реанимация. Моят наставник, професор Атанасов, предложи Англия като страна с добра школа и метод на специализиране, почтени връзки и напредък съгласно положените старания. В персонален проект, брат ми (също анестезиолог), беше към този момент тук със фамилията си.
Продължих в Институт по гръбначно-мозъчни контузии. Предложиха ми работа. Това бе в предишния век, България не бе в Европейски Съюз и трябваше да държа приравнителни изпити.
С наслаждение подкрепям връзки с мои сътрудници в България, главно мои някогашни сътрудници от ВМИ- Пловдив, състуденти, другари, сътрудниците в родния ми Златоград. Срещаме се, като има опция. В България се развивахме под управлението на извънреден ерудит и експерт - професор Атанасов, в този момент неговите възпитаници са от Япония до Сан Диего. Поддържаме връзка, радваме се на триумфите си в персонален и професионален проект. Успехите, които имам са с помощта на тази персона – на наставленията и препоръките му, до момента в който бях в България. Проф. Атанасов държеше на екипната работа, а това оказва помощ доста в реализиране на нови хоризонти.
В операционна бяха единствено нужните хора, целият екип беше към 30 индивида за двете операционни, в такива обстановки всеки е значим, от санитар до консултантите. В едната операционна първо стартира дарението на органа. Пациентите са две сестри. Донорът е със приключено семейство и деца. Операцията на донора лиши към 8 часа. Когато се увериха, че органът може да се трансплантира, стартира интервенцията на реципиента. Тя продължи към 9 часа.
Аз бях консултант-анестезиолог за реципиента. Ролята на анестезиолога е извънредно значима, изключително при трансплантации. Тя стартира доста по-рано от интервенцията с предоперативна подготовка на пациента. Срещах се няколко пъти с пациента, с цел да се уверим, че схваща рисковете и да получим надеждно осведомено единодушие.
От доста години работя с хирурга, който трансплантира органа. Тя настояваше да бъда с нея и при тази интервенция. Важно е за хирурга да работи с екипа си, да разчита на анестезиолога за това пациентът да бъде в оптимално положение. На пръв взор - лесна работа! Наша грижа е освен животът на пациента, само че и следоперативният надзор на болката.
Шансът за естествена бременност е много висок. В международен проект са направени към 90 такива интервенции с 49 естествени деца. При нашата пациентка възможностите се правят оценка на към 80%. Тя е добре, с постоянен менструален цикъл, което е добър знак за триумф.
Състоянието на сестрите е доста положително. Донорът бе изписан на третия ден. Сега е изцяло възобновена. Щастливи са и са изпълнени с вяра. По време на интервенциите си мислех за родителите им. Стояха и чакаха. Тихо, по британски. Казаха, че това е решението на двете им деца и ще ги поддържат. Тихо поклатих глава, като родител.
Трансплантацията на органи върви паралелно с нуждата от угнетяване на имунната система. Това е сериозен риск. Отделно има опасности от хирургични затруднения. За това се предлага да се отстрани органът след сполучлива бременност. Вече, обаче, има много случаи на повторна бременност. Зависи от доста неща, протичане на бременност, рискови фактори. Решението е на пациента, според съотношението риск и изгода.
В България има доста кадърни и знаещи доктори, които са в течение с последните трендове в тяхната компетентност. Смятам, че с добра подготовка, сходни интервенции да вероятни. Чувам, че има сътрудници, които приготвят сходни интервенции, искам им триумф. В Европа такива интервенции са правени в Чехия, Сърбия, за какво не и в България?! Нужна е бистрота при трансплантациите и социална поддръжка.
Да, и двете. Операцията на известния ръгбист на Англия Стив Прескот е измежду тях. За страдание, той разви болест с честотата на един милион. Псевдомиксома на перитонеума. Процесът беше обхванал целия стомах и коремната стена. Взе се доста пионерно решение да се изреже всичко и да се присадят вътрешности. Операцията по премахването на тумора лиши цяла нощ, на другата нощ присадихме червата. Пак първа интервенция за Англия. За страдание, той живя няколко месеца.
Една доста щастлива част от професионалния ми път беше във България, години на създаване и образуване. За да си наясно с бъдещето, би трябвало да знаеш от кое място идваш. Неща от персонален и професионален проект ме задържат в Оксфорд. Но не изключвам опцията да се върна, в никакъв случай не казвай „ в никакъв случай още веднъж ”! Има сътрудници, които го направиха, в този момент се сблъскват с много администрация, само че това са краткотрайни положения в един по-общ проект.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ