Самураите: Мистични воини, за които не знаем достатъчно
Самураите са един от най-популярните и разпознаваеми типове воини от историята. Безброй книги, филми и телевизионни излъчвания са основани към стотиците истории, които се въртят към античните японски воини. Макар че всички знаят за самурайския кодекс, мечовете и доспехите, в тази класа воини, служили като бранители на Япония в продължение на повече от 600 години, се е случвало доста повече.
Във видеоклиповете на модерни фехтовачи, които тестват успеваемостта на нов меч, нормално се вижда по какъв начин те секат бамбукови стълбове или нещо сходно. Но не по този начин са го правили през епохата на самураите.
Самураите нормално са тествали новите си играчки върху трупове, а от време на време даже върху затворени нарушители. Тази процедура се наричала тамешигири, което в превод значи " тест с рязане ".
Самураите постоянно носели със себе си чифт мечове, известни като дайшо. Самураите са били единствената класа в Япония, на която е било разрешено да носи дайшо.
По-малкият от тях, наименуван вакидзаши, се употребявал единствено за две неща: за обезглавяване на врагове, победени в борба, и за сепуку - акт на почетно лишаване на личния живот.
Въпреки че множеството хора считат, че самураите са най-вече мъжка група бойци, съществувала и група, наречена онна-бугейша, която се състояла напълно от жени-войни.
Онна-бугейша са били също толкоз страшни и уважавани, колкото и техните сътрудници мъже, и са съществували най-малко от 200 година насам. Но вместо да носят два меча като самураите, onna-bugeisha избирали naginata, което представлявало по-късо острие в края на ръка с пръчка.
Самураят е бил същински самурай единствено когато е бил нает от занаятчия. Ако господарят на самурая почине или по някакъв различен метод прекъсне връзката си с воина, самураят губи обществения си статус и има опция или да се върне при елементарните хора, или да се скита самичък.
Тези, които избирали втория път, били наричани ронини. Макар че известните филми, романи и комикси са романтизирали този термин, същинските ронини са приличали повече на бездомни скитници, в сравнение с благородни скитници.
Освен самураите имало и друга група воини, известни като сохей. Сохей заемали независима обществена класа и не се подчинявали на никого, даже на императора.
Сохей били монаси-воини, натоварени със задачата да работят като модератори (насилствени или не) сред двете секти на будизма, които се развивали през X век.
Чаените церемонии били доста сериозен въпрос в самурайските среди. Чайните церемонии, известни като chanoyu, нормално се практикували след завръщането на самураите от дълго пътешестване или тежка борба.
За самураите умственото и духовното положение вървяло ръка за ръка с физическата мощ, а чаените церемонии имали за цел да основат атмосфера на подмладяване за изтощените воини.
Широкото разпространяване на мира в Япония означавало лошa последица за самурайската класа. Когато по време на интервала Токагава сраженията престават, някои самураи показват насъбраната си сила по забавни способи.
Една група, станала известна като кабукимоно , което почти значи " вманиачен ", придобила навика да се показва по нетрадиционен и от време на време спорен метод, като даже носела грим на гейша, къси кимона и нетрадиционни цветове.
Някои от кабукимоно се организирали в улични банди, защото самураите ставали все по-отживелица. Обикновено се счита, че бандите кабукимоно са прародители на актуалните банди якудза.
A samurai and his retainers wearing mail armor and armed with naginata, 1870. From
— r/HistoryPorn (@EarthHistoryPix)
Друга улична тайфа на някогашни самураи, която се развива през същия интервал, са киокаку, или " уличните рицари ". Но те са спазвали повече морални правила от кабукимоно и нормално са защитавали обществото от други банди. Те елементарно се разпознавали по извънредно дългите мечове, които носели.
Една от най-мрачните практики на античните самураи е била известна като tsujigiri, което почти се превежда като " ликвидиране край пътя ". В сходство с името си, tsujigiri се състои в това, че самураите се промъкват до почтени цивилни на пътя и ги убиват.
Докато сепуку е много публикувано разбиране, съпътстващата го процедура на честно лишаване на личния живот, известна като джигай, не е толкоз известна.
Джигай е друга форма на честно самоизтребление, само че е непокътната единствено за съпругите на самураите. Джигай е претендирал дамата да си пререже гърлото (а не корема, както е при сепуку) и нормално се е практикувал единствено в тандем с колегата самурай.
Макар че измежду самураите имало някои безчовечен обичаи, те изпреварвали времето си и в други връзки. Едно от тези неща е необятно публикуваното приемане на хомосексуалността.
Често срещано събитие било чираците да имат полови връзки със своите майстори. Една книга от интервала Едо, наречена " Голямото огледало на мъжката обич ", документира доста от тези връзки.
Документи от епохата описват, че Ясуке е дошъл в Япония през 1579 година Документите са разпокъсани, само че знаем, че Ясуке става самурай и е нает от Ода Набунага (на снимката), авторитетен феодал по това време, и служи на Набунага до гибелта му.
Откакто оръжията са въведени в Япония през XVI в., пушките са съществена част от арсенала на всеки самурай.
В прорез с типичния архетип на самураите е и фактът, че множеството от тях са били ниски и яки хора. Докато другите воини по света по това време, като британските рицари, са били високи и са достигали приблизително над 6 фута (182 см) височина, междинният самурай не е седял чак толкоз високо.
Проучванията демонстрират, че междинният самурай е бил висок малко над 160 см. Доспехите, които са носели, сигурно са компенсирали ниския им растеж с 40 фунта (18 кг).
Във видеоклиповете на модерни фехтовачи, които тестват успеваемостта на нов меч, нормално се вижда по какъв начин те секат бамбукови стълбове или нещо сходно. Но не по този начин са го правили през епохата на самураите.
Самураите нормално са тествали новите си играчки върху трупове, а от време на време даже върху затворени нарушители. Тази процедура се наричала тамешигири, което в превод значи " тест с рязане ".
Самураите постоянно носели със себе си чифт мечове, известни като дайшо. Самураите са били единствената класа в Япония, на която е било разрешено да носи дайшо.
По-малкият от тях, наименуван вакидзаши, се употребявал единствено за две неща: за обезглавяване на врагове, победени в борба, и за сепуку - акт на почетно лишаване на личния живот.
Въпреки че множеството хора считат, че самураите са най-вече мъжка група бойци, съществувала и група, наречена онна-бугейша, която се състояла напълно от жени-войни.
Онна-бугейша са били също толкоз страшни и уважавани, колкото и техните сътрудници мъже, и са съществували най-малко от 200 година насам. Но вместо да носят два меча като самураите, onna-bugeisha избирали naginata, което представлявало по-късо острие в края на ръка с пръчка.
Самураят е бил същински самурай единствено когато е бил нает от занаятчия. Ако господарят на самурая почине или по някакъв различен метод прекъсне връзката си с воина, самураят губи обществения си статус и има опция или да се върне при елементарните хора, или да се скита самичък.
Тези, които избирали втория път, били наричани ронини. Макар че известните филми, романи и комикси са романтизирали този термин, същинските ронини са приличали повече на бездомни скитници, в сравнение с благородни скитници.
Освен самураите имало и друга група воини, известни като сохей. Сохей заемали независима обществена класа и не се подчинявали на никого, даже на императора.
Сохей били монаси-воини, натоварени със задачата да работят като модератори (насилствени или не) сред двете секти на будизма, които се развивали през X век.
Чаените церемонии били доста сериозен въпрос в самурайските среди. Чайните церемонии, известни като chanoyu, нормално се практикували след завръщането на самураите от дълго пътешестване или тежка борба.
За самураите умственото и духовното положение вървяло ръка за ръка с физическата мощ, а чаените церемонии имали за цел да основат атмосфера на подмладяване за изтощените воини.
Широкото разпространяване на мира в Япония означавало лошa последица за самурайската класа. Когато по време на интервала Токагава сраженията престават, някои самураи показват насъбраната си сила по забавни способи.
Една група, станала известна като кабукимоно , което почти значи " вманиачен ", придобила навика да се показва по нетрадиционен и от време на време спорен метод, като даже носела грим на гейша, къси кимона и нетрадиционни цветове.
Някои от кабукимоно се организирали в улични банди, защото самураите ставали все по-отживелица. Обикновено се счита, че бандите кабукимоно са прародители на актуалните банди якудза.
A samurai and his retainers wearing mail armor and armed with naginata, 1870. From
— r/HistoryPorn (@EarthHistoryPix)
Друга улична тайфа на някогашни самураи, която се развива през същия интервал, са киокаку, или " уличните рицари ". Но те са спазвали повече морални правила от кабукимоно и нормално са защитавали обществото от други банди. Те елементарно се разпознавали по извънредно дългите мечове, които носели.
Една от най-мрачните практики на античните самураи е била известна като tsujigiri, което почти се превежда като " ликвидиране край пътя ". В сходство с името си, tsujigiri се състои в това, че самураите се промъкват до почтени цивилни на пътя и ги убиват.
Докато сепуку е много публикувано разбиране, съпътстващата го процедура на честно лишаване на личния живот, известна като джигай, не е толкоз известна.
Джигай е друга форма на честно самоизтребление, само че е непокътната единствено за съпругите на самураите. Джигай е претендирал дамата да си пререже гърлото (а не корема, както е при сепуку) и нормално се е практикувал единствено в тандем с колегата самурай.
Макар че измежду самураите имало някои безчовечен обичаи, те изпреварвали времето си и в други връзки. Едно от тези неща е необятно публикуваното приемане на хомосексуалността.
Често срещано събитие било чираците да имат полови връзки със своите майстори. Една книга от интервала Едо, наречена " Голямото огледало на мъжката обич ", документира доста от тези връзки.
Документи от епохата описват, че Ясуке е дошъл в Япония през 1579 година Документите са разпокъсани, само че знаем, че Ясуке става самурай и е нает от Ода Набунага (на снимката), авторитетен феодал по това време, и служи на Набунага до гибелта му.
Откакто оръжията са въведени в Япония през XVI в., пушките са съществена част от арсенала на всеки самурай.
В прорез с типичния архетип на самураите е и фактът, че множеството от тях са били ниски и яки хора. Докато другите воини по света по това време, като британските рицари, са били високи и са достигали приблизително над 6 фута (182 см) височина, междинният самурай не е седял чак толкоз високо.
Проучванията демонстрират, че междинният самурай е бил висок малко над 160 см. Доспехите, които са носели, сигурно са компенсирали ниския им растеж с 40 фунта (18 кг).
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ