Самуел Финци: Не съм български актьор - slava.bg
Самуел Финци - артистът, който бе определен да води откриващата гала и награждаването на идния 70-и фестивал "Берлинале ", съобщи в изявление пред "Дойче веле ": "Аз не съм български артист. Нямам съображение да се усещам горделив като българин, не и освен това политическо развиване. "
Синът на Ицхак Финци е роден през 1966 година в Пловдив и е приключил образованието си в НГДЕК и ВИТИЗ, само че в последните 30 години живее в Германия и работи основно в немскоезична среда. В изявленията във връзка избора му за водещ на влиятелното събитие се споделя, че той е един от най-търсените артисти на Германия. "С съображение не ме водят като български артист - тъй като аз не съм български артист. Роден съм в България и съм израснал там, само че по-голямата част от живота ми, както самичък казахте, мина тук, в немскоезичния свят.
Моята кариера като артист се състоя тук, а не в България. Така че, в случай че би трябвало въобще да се дават такива избрания (които аз по принцип не обичам), в случай че би трябвало един артист да се дефинира съгласно националността си или съгласно етническата си принадлежност, бих споделил, че по-скоро съм немски артист. Да, аз пристигам от България, само че виждам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този метод. И аз считам, че вместо да се ограничаваме в дребни национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с друг генезис. Така че бих се определил като европеец, въпреки това да звучи може би леко патетично, в случай че не и подозрително в подтекста на сегашната агитация. "
В изявлението пред Александър Андреев Финци напомня, че на сцената у нас е играл единствено в едно зрелище. Той обаче има участия в много български филми ( "Хълмът на боровинките ", "Рапсодия в бяло ", "Цветът на хамелеона ", идния "18% сиво "). "На снимачната площадка е както на всички места другаде: когато финансовите благоприятни условия са по-големи, всичко наподобява по един метод, когато са по-малки - по различен. Всички филми, в които съм взел участие в България, съм ги правил постоянно с готовност и на драго сърце, като не съм се интересувал от нищо друго... Когато един план ме интересува, аз го върша, без значение от събитията ".
Запитан за смесеното отношение на българското общество към "експортните артикули " на страната ни в региона на културата и спорта - като Кристо, Григор Димитров, а и самия него, той дава отговор: "Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, само че от друга подлагат на критика, по този начин ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката страна и на по-малочисления народ, да го назовем по този начин. Че би трябвало да се гордее непрестанно, че има потребност да се гордее.
Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам изключително съображение да се усещам горделив като българин, като следя политическото развиване в страната. Иначе се веселя да се срещам с хората, с околните и приятелите си, когато съм в България. А в случай че става дума за Кристо - той най-много принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на избрани хора се състоява не там, откъдето са тръгнали.
В един различен мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а след това осъществил се в огромния град. Той, несъмнено, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, само че след това се развива в напълно други измерения. Не обичам да ме вкарват в избрани рамки като народност, принадлежност… "
Източници: "Дойче веле ", "Сега "
Синът на Ицхак Финци е роден през 1966 година в Пловдив и е приключил образованието си в НГДЕК и ВИТИЗ, само че в последните 30 години живее в Германия и работи основно в немскоезична среда. В изявленията във връзка избора му за водещ на влиятелното събитие се споделя, че той е един от най-търсените артисти на Германия. "С съображение не ме водят като български артист - тъй като аз не съм български артист. Роден съм в България и съм израснал там, само че по-голямата част от живота ми, както самичък казахте, мина тук, в немскоезичния свят.
Моята кариера като артист се състоя тук, а не в България. Така че, в случай че би трябвало въобще да се дават такива избрания (които аз по принцип не обичам), в случай че би трябвало един артист да се дефинира съгласно националността си или съгласно етническата си принадлежност, бих споделил, че по-скоро съм немски артист. Да, аз пристигам от България, само че виждам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този метод. И аз считам, че вместо да се ограничаваме в дребни национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с друг генезис. Така че бих се определил като европеец, въпреки това да звучи може би леко патетично, в случай че не и подозрително в подтекста на сегашната агитация. "
В изявлението пред Александър Андреев Финци напомня, че на сцената у нас е играл единствено в едно зрелище. Той обаче има участия в много български филми ( "Хълмът на боровинките ", "Рапсодия в бяло ", "Цветът на хамелеона ", идния "18% сиво "). "На снимачната площадка е както на всички места другаде: когато финансовите благоприятни условия са по-големи, всичко наподобява по един метод, когато са по-малки - по различен. Всички филми, в които съм взел участие в България, съм ги правил постоянно с готовност и на драго сърце, като не съм се интересувал от нищо друго... Когато един план ме интересува, аз го върша, без значение от събитията ".
Запитан за смесеното отношение на българското общество към "експортните артикули " на страната ни в региона на културата и спорта - като Кристо, Григор Димитров, а и самия него, той дава отговор: "Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, само че от друга подлагат на критика, по този начин ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката страна и на по-малочисления народ, да го назовем по този начин. Че би трябвало да се гордее непрестанно, че има потребност да се гордее.
Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам изключително съображение да се усещам горделив като българин, като следя политическото развиване в страната. Иначе се веселя да се срещам с хората, с околните и приятелите си, когато съм в България. А в случай че става дума за Кристо - той най-много принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на избрани хора се състоява не там, откъдето са тръгнали.
В един различен мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а след това осъществил се в огромния град. Той, несъмнено, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, само че след това се развива в напълно други измерения. Не обичам да ме вкарват в избрани рамки като народност, принадлежност… "
Източници: "Дойче веле ", "Сега "
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ