Самота, постоянна тревожност, страх за детето, загуба на интерес към

Тъмната страна на майчинството: следродилната депресия

Самота, непрекъсната тревога, боязън за детето, загуба на интерес към живота, хрумвания за самоизтребление, отчаяние и нервност, са признаците на следродилната меланхолия. Ужасен боязън да не нарани детето, бодърствуване и раздразнителност стават част от всекидневието на новата майка. В същото време се появява и мощно възприятие за виновност пред детето, което я кара да мисля за себе си като неприятна майка. Раждането се счита за „ най-щастливия миг “ в живота на една жена и отрицателните страсти, които в действителност се оказва, че изпитва тя след появяването на рожбата й на бял свят, могат да я хвърлят в мрачните глъбини на самообвиненията и себеомразата. Понякога дамите мислят, че би трябвало да бъдат “супер майки ”, което е нереалистично и води до меланхолия. Според статистиката, сред 5 и 7 от всеки 10 дами страдат от някаква степен на меланхолия след раждането.

Най-лошото е, че положение на майката се предава на бебето. Вместо топлота и деликатност, дребното създание получава от най-близкия си човек възприятие на паника, неустановеност и тъга. Изследователите акцентират, че депресията на майката може да докара до проблеми с детето - с развиването, съня, държанието и даже води до избрани психологични разстройства, в частност наклонност към меланхолия. Тези деца са по-затормозени, самотни, по-малко сигурни в любовта на майка си и затова в себе си.

Повечето майки се опасяват да признаят пред себе си, да не приказваме пред други хора, че детето им е източник на неприятни страсти и стрес. Ако една жена не може да се оправи с новото си положение и не получава нужната поддръжка от околните до нея, тогава е доста евентуално, че обременяващо положение ще се утежни и да продължи с месеци, даже години.

Тук изключително значима роля играе бащата на детето, който в този миг е нужно да даде всичката грижа на която е кадърен, всичката обич и поощрение, с цел да се приспособява дамата към новата си житейска роля и съпътстващите я отговорности. За страдание, в множеството случаи околните на дамата не съумяват да проявят схващане към прочувственото й положение и го утежняват, най-често посредством упреци и обвинявания, които доста усилват така и така голямото й възприятие за виновност, а от там и враждебността й. Най-често фамилията попада в един обаян кръг и разпадането му в един миг може да се окаже неизбежно.

Важно е да се знаят аргументите за това положение. Майките страдат от следродилна меланхолия нормално в резултат от комбинацията на хормонални промени, компликацията да се одобри психически новата роля на майка и съпътстващите я отговорности, хронична отмалялост от грижите по бебето, отмалялост от самото раждане, слаба поддръжка от страна на околните. При появяването на някои от тези отрицателни признаци за повече от две седмици е наложително да се направи консултация с доктор, който да помогне на фамилията за превъзмогване на положението.