Самостоятелна експедиция с каяк по Дунав направи в разгара на

Самостоятелна експедиция с каяк по Дунав направи в разгара на лятото музикалният редактор на „ Хоризонт “ Иван Нотев. За претърпяното, запомненото и сниманото по водния път той споделя в предаването „ Изотопия “.


„ Бях любопитен какво се случва по реката от другата страна. Аз съм от Силистра и познавам тази част. Преди две-три години се възпламених по каякинга, започнах да загребвам към Силистра, в море, реки. Постепенно, получавайки повече информация, запознавайки се с маршрута на „ Тит “ (международна регата, която минава през съвсем целия Дунав) - любознание ненапълно, въпреки това е тест за моите благоприятни условия. “



„ Първите три дни не срещнах нито един човек и това беше малко потискащо, обаче в главата ми нямаше нищо друго, също така, което виждах и което преживявах . “



„ Останах уединено със себе си, най-много с мислите, подбудени от това странствуване “, споделя Иван.



Той имал набелязани точки, по които трябвало да се движи, само че действителността няма нищо общо с проектите. Към крайната цел има куп трудности, изключително когато имаш лимитирано време.

Дъждът, бурите и вятърът били огромното му безпокойство, тъй като с комарите след ден хапане свикваш. Именно стихия го принудила да приключи приключението си много по-рано от плануваното.



„ Багажът беше завързан, само че в случай че се беше обърнал каякът, щеше за заплува всичко във всевъзможни направления . “



След гребане най-малко 30 километра, излизайки на брега, каквото и да хапнеш, ти се услажда доста, твърди Иван Нотев. Затова и пърженият уклей за него е най-вкусната дунавска риба.



Маршрутът на Нотев включвал и пивоварните секрети на Северозапада.

Най-опасните сектори са там, където реката е най-широка, тъй като през тях минават и доста кораби, разяснява запаленият каякар.



В по-дълбоката част на реката течението е по-силно, а другите плавателни съдове са измежду огромните рискове. Трябва да си на несъмнено разстояние от тях, а също така те основават странична вълна, „ прекомерно неприятна за каяк “ .

Понякога от българската страна  брегът е толкоз плитък, че безусловно можеш да стигнеш до някой от островите пешком . Така е малко след моста при Видин – Калафат, където му се наложило да слезе от каяка и да го дърпа.



Остров Добрина, или Керкенеза, както го назовават из Ломския край, Иван разказва „ с голяма плажна линия, няколко дръвчета по средата, с гъста гора, с плитък бряг с чиста вода, тъй като течението отнася всички мръсотии. “

„ Там беше един парадайс. “

Птиците са благосъстоянието на Дунав, отбелязва Нотев.



Негова огромна фантазия остава да преплава целия български сектор , а за по-нататък си е запазил концепцията през Силистра да стигне до делтата и вливането в Черно море.



„ За страдание, Дунав, както и доста други места в България – по Черноморието, планините, не е останала незасегната от човешката нелепост. Фактът, че нашата част на реката е мръсна, тъй като е последната от една дълга река и целият отпадък на цяла Европа идва при нас, не съм доста уверен, че е напълно правилно. Водата сама по себе си не е толкоз мръсна, само че замърсяванията, които индивидът е нанесъл, са доста съществени “, разяснява Иван Нотев.



„ Аз си бях сложил цел да посрещам и да адресирам слънцето всеки ден. Имаше дни, в които по този начин бях насочен в посоките, че нямаше по какъв начин да видя изгрева, тъй като залезът беше против мен, изгревът беше зад острова, на който бях. Но в това число в последния ден съумях да си посрещна слънцето . “
Повече за приключението чуйте в звуковия файл.  Снимки: Иван Нотев