Феодалът - и приятел, и враг на партията
Самокритиката не е измежду мощните черти на политиците. Твърде самовлюбени са и прекомерно уверени в своята безпогрешност, с цел да признаят, че постоянно оплитат конците. А и знаят, че публичното мнение ще се настрои (още повече) против тях, в случай че намерено изповядат своите гафове и провали. Затова, когато родните партийни вождове внезапно подвигнаха врява против „ феодалите “ измежду личните си хора, човек не може да не се зачуди какво става.
Пръв беше Бойко Борисов. През последната година босът на ГЕРБ съвсем не пропуща партийна колекция, на която да не се нахвърли на „ деребеите “, петнящи имиджа на ръководещите с демонстрации на благосъстояние със подозрителен генезис. Даже стигна и до открити закани: „ Ако някой някъде се мерне с по-лъскава кола или нещо сходно, в неговото обитаемо място почват да го виждат, че е изхвърчал в облаците, махайте неотложно, и да се прибира, и да се оправя “.
Далеч по-интересно беше, когато против феодализма скочи Движение за права и свободи. Движението е пословично с жестокия надзор, който упражнява върху владените от него общини в смесените региони. Затова стана доста занимателно преди локалните избори, когато хората на Ахмед Доган
внезапно се погледнаха в огледалото и изригнаха от отвращение
против това, което видяха. „ Понякога, увлечени в своето его и егоцентризъм, сътворяваме и изкривени модели и форми - самозабравили се, самовлюбени егоцентрици, които, в случай че във времето не се вземат ограничения, стават локални деребеи, с цел да стигнат до обстановката да си мислят, че са локални феодали и са безконечни “, посипа си главата с пепел лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ пред партийни комсомолци.
Ясно е, че казусът с партийния феодализъм е достигнал страховити мащаби. Голяма част от страната е парцелирана от всякакви локални тартори. Печално известното село Галиче с неговия (доскоро несменяем) кмет Ценко Чоков е фрапантен образец - за жалост, надалеч не единственият. Някои от велможите са просто галеници на огромните политически сили, които им разрешават да си заградят парче от страната, върху което да господаруват, а в подмяна се регистрират в партийните каси и обезпечават гласове на изборите. Други сами са се добрали до власт и пари, след което са разкрили какъв брой преференциално може да бъде обвързването с политиците, от които получават обществени постове и протекция.
Подобни тъмни покупко-продажби у нас от дълго време са се трансформирали в естествена политическа процедура
От колаборацията с локални големци зависи значително изборния успех на политическите сили, изключително когато се избират кметове и общински съветници, както и самото битие на партийните структури по градове и села. Затова тези хора осъзнават своята мощ и не се опасяват да дават отпор на надалеч по-мощни политически фигури, в случай че нещо не ги устройва.
Показателни в това отношение са честите случаи, в които опитите на централните партийни управления да кадруват из страната се посрещат с твърда опозиция от низовите организации. Това става даже във вождистка партия като ГЕРБ. Например през август тази година русенската конструкция се разпалва, откакто партийните босове в София й натрапиха за началник външен човек, и ултимативно изиска неговото премахване. От централата в столицата безмълвно подцениха недоволствата и, инцидентно или не, ГЕРБ претърпя нечовечен неуспех на локалните избори в Русе и региона.
И тук е същината на казуса с неконтролируемите локални тартори, както го виждат политици като Борисов и Карадайъ. Не ги вълнува, че един квартал, махала, село или цялостен град се подчиняват на ползите (а от време на време даже и прищевките) на някакъв палач, овластен с помощта на пари, политически връзки или някоя престъпна формация. Тревожи ги, че такива хора от време на време вършат по-трудно печеленето на избори. Или най-малкото ги употребяват като опрощение за своите провали, както направи Борисов, с цел да изясни
редицата провали, които ГЕРБ понесе на локалния избор
„ В някои от структурите на страната са се трансформирали в деребеи и тъкмо в тези градове загубихме. “ За образец до каква степен води непослушанието уточни партийната организация в Благоевградско - друга област, където ръководещите се сринаха на локалните избори. „ Аз ги чаках тези резултати... Събрах ги Камбитов, Икономов, на Сандански кмета, и им споделих: " Ще загубите ". - Не, ще спечелим. Добре, ще ви дам и този късмет “, описа неотдавна Борисов по какъв начин несполучливо се опитал да излезе наглава с локалните фактори. И под този претекст се закани да направи съществени рокади измежду партийните шефове в региона.
От Движение за права и свободи употребиха същото опрощение, с цел да отпишат още преди изборите редица общини от листата със своите владения. „ Загубихме общини поради партийни неточности, които ние в партията не тръгнахме да коригираме. Ние през днешния ден приказваме за отворено ръководство, а вътре в партията сътворяваме субекти, които желаят да държат хората под боязън в 21-ви век. Това е неуместно и неприемливо ”, обясняваше Карадайъ месец преди вота. Като такива общини открои Дулово, Исперих, Никола Козлево, Главиница, Кубрат. И добави: „ Вместо да получаваме жълт картон от народа поради изкривени модели от някои персони в партията, сега ние всички сме окуражени да взимаме превантивни ограничения даже с опасности за избори за коригиране на моделите. По този метод Джебел не ни би трябвало по оня килнат модел. По същия метод и Хитрино. Това не може да е моделът на ръководство в 21-ви век ”.
От обясненията на Борисов и Карадайъ стана ясно следното: Първо, съществуването на партийни феодали по места е личен, а не систематичен проблем. Имало някакви хора, които не се съобразявали с партийните централи, създавали „ изкривени модели ” и държали локалните поданици „ под боязън ”. Откъде са пристигнали, кой ги е издигнал и по какъв начин са се задържали на власт - по тези въпроси Борисов мълчи, а Карадайъ признава с половин уста, че става въпрос за „ партийни неточности, които ние в партията не тръгнахме да ги поправяме ”. Второ, отношението на партийните вождове към сходни хора се дефинира от изборните резултати. Можем да се обзаложим, че в случай че ГЕРБ беше спечелила в Благоевградско, нямаше да чуем и една неприятна дума по адрес на локалните партийни велможи. А Движение за права и свободи с задоволство си прибра община Джебел, която сякаш не им трябваше. Очевидно за депесарите промяната на кмета влече със себе си и промяна на „ оня килнат модел ”!
Така личи лицемерието на рецензията против „ феодализма ”. Когато слуша и прави работа, локалният главатар е „ наше момче ”, което заслужава единствено хвалба (и отплата). Когато издънва партията или я предава, тогава се трансформира в знак и причина за „ изкривения модел ” в локалната власт. С една такава обикновена словесна „ врътка ” въпросът за партийния феодализъм се трансформира от напълно действителен и доста тежък проблем в следващото оръжие в политическите противоборства.
Пръв беше Бойко Борисов. През последната година босът на ГЕРБ съвсем не пропуща партийна колекция, на която да не се нахвърли на „ деребеите “, петнящи имиджа на ръководещите с демонстрации на благосъстояние със подозрителен генезис. Даже стигна и до открити закани: „ Ако някой някъде се мерне с по-лъскава кола или нещо сходно, в неговото обитаемо място почват да го виждат, че е изхвърчал в облаците, махайте неотложно, и да се прибира, и да се оправя “.
Далеч по-интересно беше, когато против феодализма скочи Движение за права и свободи. Движението е пословично с жестокия надзор, който упражнява върху владените от него общини в смесените региони. Затова стана доста занимателно преди локалните избори, когато хората на Ахмед Доган
внезапно се погледнаха в огледалото и изригнаха от отвращение
против това, което видяха. „ Понякога, увлечени в своето его и егоцентризъм, сътворяваме и изкривени модели и форми - самозабравили се, самовлюбени егоцентрици, които, в случай че във времето не се вземат ограничения, стават локални деребеи, с цел да стигнат до обстановката да си мислят, че са локални феодали и са безконечни “, посипа си главата с пепел лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ пред партийни комсомолци.
Ясно е, че казусът с партийния феодализъм е достигнал страховити мащаби. Голяма част от страната е парцелирана от всякакви локални тартори. Печално известното село Галиче с неговия (доскоро несменяем) кмет Ценко Чоков е фрапантен образец - за жалост, надалеч не единственият. Някои от велможите са просто галеници на огромните политически сили, които им разрешават да си заградят парче от страната, върху което да господаруват, а в подмяна се регистрират в партийните каси и обезпечават гласове на изборите. Други сами са се добрали до власт и пари, след което са разкрили какъв брой преференциално може да бъде обвързването с политиците, от които получават обществени постове и протекция.
Подобни тъмни покупко-продажби у нас от дълго време са се трансформирали в естествена политическа процедура
От колаборацията с локални големци зависи значително изборния успех на политическите сили, изключително когато се избират кметове и общински съветници, както и самото битие на партийните структури по градове и села. Затова тези хора осъзнават своята мощ и не се опасяват да дават отпор на надалеч по-мощни политически фигури, в случай че нещо не ги устройва.
Показателни в това отношение са честите случаи, в които опитите на централните партийни управления да кадруват из страната се посрещат с твърда опозиция от низовите организации. Това става даже във вождистка партия като ГЕРБ. Например през август тази година русенската конструкция се разпалва, откакто партийните босове в София й натрапиха за началник външен човек, и ултимативно изиска неговото премахване. От централата в столицата безмълвно подцениха недоволствата и, инцидентно или не, ГЕРБ претърпя нечовечен неуспех на локалните избори в Русе и региона.
И тук е същината на казуса с неконтролируемите локални тартори, както го виждат политици като Борисов и Карадайъ. Не ги вълнува, че един квартал, махала, село или цялостен град се подчиняват на ползите (а от време на време даже и прищевките) на някакъв палач, овластен с помощта на пари, политически връзки или някоя престъпна формация. Тревожи ги, че такива хора от време на време вършат по-трудно печеленето на избори. Или най-малкото ги употребяват като опрощение за своите провали, както направи Борисов, с цел да изясни
редицата провали, които ГЕРБ понесе на локалния избор
„ В някои от структурите на страната са се трансформирали в деребеи и тъкмо в тези градове загубихме. “ За образец до каква степен води непослушанието уточни партийната организация в Благоевградско - друга област, където ръководещите се сринаха на локалните избори. „ Аз ги чаках тези резултати... Събрах ги Камбитов, Икономов, на Сандански кмета, и им споделих: " Ще загубите ". - Не, ще спечелим. Добре, ще ви дам и този късмет “, описа неотдавна Борисов по какъв начин несполучливо се опитал да излезе наглава с локалните фактори. И под този претекст се закани да направи съществени рокади измежду партийните шефове в региона.
От Движение за права и свободи употребиха същото опрощение, с цел да отпишат още преди изборите редица общини от листата със своите владения. „ Загубихме общини поради партийни неточности, които ние в партията не тръгнахме да коригираме. Ние през днешния ден приказваме за отворено ръководство, а вътре в партията сътворяваме субекти, които желаят да държат хората под боязън в 21-ви век. Това е неуместно и неприемливо ”, обясняваше Карадайъ месец преди вота. Като такива общини открои Дулово, Исперих, Никола Козлево, Главиница, Кубрат. И добави: „ Вместо да получаваме жълт картон от народа поради изкривени модели от някои персони в партията, сега ние всички сме окуражени да взимаме превантивни ограничения даже с опасности за избори за коригиране на моделите. По този метод Джебел не ни би трябвало по оня килнат модел. По същия метод и Хитрино. Това не може да е моделът на ръководство в 21-ви век ”.
От обясненията на Борисов и Карадайъ стана ясно следното: Първо, съществуването на партийни феодали по места е личен, а не систематичен проблем. Имало някакви хора, които не се съобразявали с партийните централи, създавали „ изкривени модели ” и държали локалните поданици „ под боязън ”. Откъде са пристигнали, кой ги е издигнал и по какъв начин са се задържали на власт - по тези въпроси Борисов мълчи, а Карадайъ признава с половин уста, че става въпрос за „ партийни неточности, които ние в партията не тръгнахме да ги поправяме ”. Второ, отношението на партийните вождове към сходни хора се дефинира от изборните резултати. Можем да се обзаложим, че в случай че ГЕРБ беше спечелила в Благоевградско, нямаше да чуем и една неприятна дума по адрес на локалните партийни велможи. А Движение за права и свободи с задоволство си прибра община Джебел, която сякаш не им трябваше. Очевидно за депесарите промяната на кмета влече със себе си и промяна на „ оня килнат модел ”!
Така личи лицемерието на рецензията против „ феодализма ”. Когато слуша и прави работа, локалният главатар е „ наше момче ”, което заслужава единствено хвалба (и отплата). Когато издънва партията или я предава, тогава се трансформира в знак и причина за „ изкривения модел ” в локалната власт. С една такава обикновена словесна „ врътка ” въпросът за партийния феодализъм се трансформира от напълно действителен и доста тежък проблем в следващото оръжие в политическите противоборства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ