Да развенчаем най-често срещаните недоразумения относно радиацията
Само споменаването на думата „ радиация “ постоянно провокира боязън у хората. За някои пък е занимателно да си показват по какъв начин малко излагане на радиация може да ни трансформира в супергерой, тъкмо като Хълк.
Но правилно ли е, че всичко към нас е радиоактивно, даже храната, която ядем? Може би сте чували, че бананите са леко радиоактивни. Но какво в действителност значи това? И макар че не сме супергерои, човешките тела също ли са радиоактивни?
Радиацията е сила, която се движи от една точка до друга или като вълна, или като парченце. Ежедневно сме изложени на радиация от разнообразни естествени и изкуствени източници: галактическата радиация от Слънцето и космоса изобщо, тази от скалите и почвата, както и радиоактивността във въздуха, който дишаме и в нашата храна и вода, са източници на естествена радиация. Бананите също са постоянно срещан образец за натурален източник на радиация, тъй като съдържат високи равнища на калий, а той е радиоактивен. Но количеството излъчване от тях е извънредно малко, доста по-малко от естествения „ радиационен декор “, на който сме изложени всеки ден.
Изкуствените източници на радиация включват разнообразни медицински лекувания и инсталация, мобилните телефони и електропроводите. Има общоприето неправилно разбиране, че изкуствените източници на радиация са по-опасни от естествените. Това обаче не е правилно.
Няма физически свойства, които да вършат изкуствената радиация друга или по-вредна от естествената. Вредните резултати са свързани с дозата й, а не от кое място идва.
Думите „ радиация “ и „ радиоактивност “ постоянно се употребяват взаимозаменяемо. Но макар че двете са свързани, те не са напълно едно и също нещо.
Радиоактивността се отнася до неустойчив атом, подложен на радиоактивен разпад. Енергията се освобождава под формата на радиация, до момента в който атомът се пробва да доближи непоклатимост или да стане нерадиоактивен. Радиоактивността на даден материал разказва скоростта, с която той се разпада, и процеса(ите), посредством който се разпада.
Така че радиоактивността може да се преглежда като развой, посредством който детайлите и материалите се пробват да станат постоянни, а радиацията като силата, освободена вследствие на този развой.
В взаимозависимост от равнището на сила радиацията може да бъде класифицирана в два типа.
Йонизиращото излъчване има задоволително сила, с цел да в профил електрон от атом, което може да промени химичния състав на материала. Примери за йонизиращо излъчване включват рентгенови лъчи и радон (радиоактивен газ, открит в скали и почва).
Нейонизиращото излъчване има по-малко сила, само че въпреки всичко може да възбуди молекули и атоми, което ще ги кара да вибрират по-бързо. Обичайните източници на нейонизиращо излъчване включват мобилни телефони, електропроводи и ултравиолетови лъчи от Слънцето.
Не тъкмо
Радиацията не всеки път е рискова – зависи от типа, силата и продължителността на облъчването.
Като общо предписание, колкото по-високо е енергийното равнище на радиацията, толкоз по-вероятно е то да аргументи щета. Например знаем, че несъразмерното излагане на йонизиращо излъчване – да речем, от естествения газ радон – може да повреди човешките тъкани и ДНК.
Знаем също, че нейонизиращото излъчване, като лъчите от слънцето, може да бъде нездравословно, в случай че човек е изложен на задоволително високи равнища на интензитет, което ще аргументи неподходящи последствия за здравето като изгаряния, рак или слепота.
Важно е, че защото тези рискове са добре известни и разбрани, можем да се защитим против тях. Международни и национални експертни органи дават насоки за гарантиране на сигурността и радиационната отбрана на хората и околната среда.
За йонизиращото излъчване това значи да се поддържат дозите, които са над естествения радиационен декор, допустимо по-ниски – да вземем за пример, в медицината, сформиране на рентгенова фотография единствено на нужната част от тялото, поддържане на ниска доза радиация при самата фотография и опазване на копия от нея, с цел да се избегнат повторни проучвания.
Нейонизиращо излъчване пък би трябвало да се поддържа под безвредните граници. Например, телекомуникационното съоръжение употребява радиочестотно нейонизиращо излъчване и би трябвало да работи в тези граници на сигурност.
Освен това, при положение на ултравиолетово излъчване от слънцето, знаем, че би трябвало да се предпазим, като използваме слънцезащитен крем и облекла, когато равнищата доближат 3 или повече от UV показателя.
ЯМР
Въпреки че има ясни опасности, когато става въпрос за излагане на радиация, също е значимо да се разпознаят и изгодите. Един постоянно срещан образец за това е потреблението на радиация в актуалната медицина.
Медицинските изображения употребяват и техники с йонизиращо излъчване, като рентгенови лъчи и компютърна томография, както и техники с нейонизиращо излъчване, като ултразвук и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Тези способи разрешават на лекарите да видят какво се случва вътре в тялото и постоянно водят до по-ранни и по-малко инвазивни диагнози. Медицинските изображения също могат да оказват помощ да се изключи съществено заболяване.
Радиацията може да помогне и за лекуване на избрани положения – може да убие раковата тъкан, да понижи тумора или даже да се употребява за понижаване на болката.
Дали нашите тела също са радиоактивни? Отговорът е да, както всичко към нас, ние също сме малко радиоактивни. Но това не е нещо, за което би трябвало да се тревожим.
Телата ни са способни да се оправят с дребни количества радиация – ето за какво няма заплаха от количествата, на които сме изложени в естественото си всекидневие. Просто не очаквайте тази радиация да ви трансформира в супергерой, тъй като това несъмнено е научна фантастика.
