Когато обществото е кучка, а Бах е колона
Само след няколко дни – на 29 ноември следва премиерата на „ Снежната кралица “ на балет „ Арабеск “ с хореограф Ангелина Гаврилова.
Спектакълът е по фамозната приказка на Ханс Кристиан Андерсен, с която са израснали мнозина. А самата Ангелина Гаврилова е израснала от танцьор до хореограф, най-вероятно вдъхновявана от друга „ кралица “, само че не снежна, а в цветовете на късното лято. Става дума за хореографа Мила Искренова.
Тя е приключила Държавното хореографско учебно заведение в София, след това Института за музикални и хореографски фрагменти със компетентност „ Балетна педагогика “. Творец, специализирал в редица влиятелни висши учебни заведения - в Лятната балетна академия в Кьолн, в „ Палука шуле “ в Дрезден, в „ Лабан данс център “ в Лондон.
Работила е с водещи български танцови трупи като балет „ Арабеск “ (където е дълготраен възпитател и хореограф), „ Амарант данс студио “, „ Хетероподи данс “, балета на Софийската опера. Сред създателите е на танцово студио „ Ек “. В края на 80-е назначена за хореограф и балетмайстор в Българската национална телевизия. Няколко години по-късно, през 1997 година, е наградена за изключителните си достижения като хореограф с премията „ Кристална лира “. Автор е на сюжети и хореография за над 50 телевизионни и театрални постановки.
Преподавала е типичен балет, актуален танц, танцова техника и импровизация в редица учебни заведения у нас и в чужбина. Сред тях са Националното учебно заведение за танцово изкуство, НАТФИЗ, Нов български университет, колежът „ Любен Гройс “, Балетните академии в Атина и във „ Филармоника “ в Месина, Италия. През 1999 година е номинирана за Почетен член на Управителното общество на Академия „ Филармоника “. От 2014 година е член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България. Освен това е създател на пиесата „ Меломимик “ (2014) и на няколко книги: „ Радостта на тялото “ (2012), биографичната „ Вкусът на Твоето тяло “ (2014) и ориентираната към младежката публика „ Анна и Алената глутница “ (2016).
Накратко – напълно обосновано може да служи за образец и ентусиазъм. Но последната й „ изява " не бе на сцена, а като посетител в един от диалозите „ За музиката “, проведени от Културния център на Софийския университет . Той се организира в театралната зала в Ректората, с водещ - музикологът Илия Граматиков. Предварително оповестената тематика бе „ Музикална археология на пристрастеността “.
Причината Мила Искренова да приказва по тази тематика, е, че за нея танцът е възторг и пристрастеност. Но при него е значимо да се покаже по какъв начин плътските пристрастености и подсъзнателното излизат на повърхността. Как се модифицират до изкуство и възвишени усеща.
Връщайки се обратно през годините и припомняйки си десетките спектакли, на които е създател, Мила Искренова се спря на няколко емблематични, които в съчетанието си с музиката слагат въпроси, значими за израстването на индивида, а и за обществото като цяло:
: 1. „ Най-високата точка на моята сърцевина “ от 1999 година и по-специално музиката на Георги Арнаудов . В него вземат участие балет „ Арабеск “, Иво Димчев, Юлиана Сайска, студенти от Нов български университет. Основните въпроси, които слага, са за нуждата ни от Бог; за методите, по които го търсим; и за висшите ни същности.
2. „ Вкусът на Твоето тяло “ от 2006 година и по-специално включените в него „ Голдберг вариации “ от Йохан Себастиан Бах. Те са употребявани като реакция на „ цялото публично дърмешкане “, което претърпява поколението на Мила Искренова, на всички преносими пясъци към нея. Спектакълът ни връща към Бах – една постоянна и жизнеутвърждаваща колона. Идеята на танца е да покаже взаимоотношенията сред хората. Първо, танцуващите са в любовни взаимоотношения между тях. После - престават да се търсят и дружно, помагайки си, се насочват към божествената светлина. Устремяват се към същинската наслада.
3. „ Тъй рече Заратустра “ от 2010 година и по-специално по музиката на Рихард Щраус. Искренова се въодушевява за спектакъла по едноименната философска поема на Ницше след концерт в зала „ България “, на който най-силно усещане й прави диригентът. Той толкоз изразително дирижира с тялото си и по този начин владее оркестъра, че Искренова го асоциира с Бог и човечеството. В оня миг тя взема решение да се опита да разбере Ницше, който е оповестил, че Бог е мъртъв. Така по време на спектакъла „ Тъй рече Заратустра “ тя придвижва разбирането на Ницше за обществото, а точно – че то е „ кучка “. Танцьорите й разиграват оргия, като от самото начало четат Ницше или държат въже, отпратка към мисълта му: „ Човекът е въже, опнато сред звяра и свръхчовека — въже над бездна “.
4. „ Дневникът на Дракула “ от 2012 година и по-специално „ Триумфът на времето и истината “ от Георг Фридрих Хендел. По това време тече промяната, осъществявана от министъра на културата Вежди Рашидов, обвързваща бюджета за театралните изкуства с броя продадени билети. От артистите се чака да станат необятно налични. Ето за какво Искренова показва граф Дракула като политик, който държи речи и желае всички да станат като него. В танцовия спектакъл вземат участие звездите на „ Народния спектакъл “ – Деян Донков в ролята на Дракула, и Биляна Петринска, която изпява композицията от Хендел.
5. „ Сидхарта “ от 2017 година и по-специално прелюдията към операта „ Тристан и Изолда “ на Рихард Вагнер , изпълнена от секстет с присъединяване на хармоника. Тъкмо това изпъление Мила Искренова употребява, с цел да пресъздаде времето, в което Херман Хесе написа повестта. По това време Вагнер се слуша на всички места – в заведения, по кабарета. Хесе е в комуна в селището Монте Верита, на хълма в швейцарския курорт „ Аскона “, където търси решение на проблемите на намиращата се в невъзможност Европа. Той не е самичък. В комуната живеят психиатърът Карл Густав Юнг, танцьорката Айседора Дънкан, художникът Паул Клее и писателят Ерих Мария Ремарк. Всички те се пробват да открият духовни практики, с помощта на които човечеството да се избави.
Докато Искренова говореше за спектаклите, на екрана в залата се прожектираха подиуми от тях и страници от „ режисьорските “ й тетрадки. Звучаха фрагменти от посочените композиции. А след срещата бе дадена думата на публиката.
„ Мила Искренова е удивително забавен създател – хореограф с безусловно европейски мащаби. Който не е имитационен, а има лично наличие в огромната модерна хореографска традиция. Почувствах се поласкана, когато видях, че точно тук, в личната ми страна, където другояче е присъщ естетическият анахронизъм, можах да видя театър като „ Сидхарта “. Това разяснява присъстващата в залата Леа Коен, дълготраен посланик, а в предходното си съществуване - музиколог, защитил дисертация на тематика „ Танцовата драма и зараждането й в Париж сред 1917 година и 1924 година “
„ Тъкмо Мила Искренова с нейните превъзходни предчувствия ме научи на това фрагментарно, накъсано мислене. Мислене, което основава среда. При него не излиза музикална форма, а облици и внушения. Неща, доста по-важни от вярно написаната и вярно подредената музика. Онази, на която ни учеха в Музикалната академия “ – призна композиторът Георги Арнаудов.
И по този начин като че ли удвои загубата за тези студенти, които са пропуснали срещата. Все отново остава утехата, че Мила Искренова ще продължи да слага спектакли. Ще продължи да преподава. А може би ще продължи и да написа.
Спектакълът е по фамозната приказка на Ханс Кристиан Андерсен, с която са израснали мнозина. А самата Ангелина Гаврилова е израснала от танцьор до хореограф, най-вероятно вдъхновявана от друга „ кралица “, само че не снежна, а в цветовете на късното лято. Става дума за хореографа Мила Искренова.
Тя е приключила Държавното хореографско учебно заведение в София, след това Института за музикални и хореографски фрагменти със компетентност „ Балетна педагогика “. Творец, специализирал в редица влиятелни висши учебни заведения - в Лятната балетна академия в Кьолн, в „ Палука шуле “ в Дрезден, в „ Лабан данс център “ в Лондон.
Работила е с водещи български танцови трупи като балет „ Арабеск “ (където е дълготраен възпитател и хореограф), „ Амарант данс студио “, „ Хетероподи данс “, балета на Софийската опера. Сред създателите е на танцово студио „ Ек “. В края на 80-е назначена за хореограф и балетмайстор в Българската национална телевизия. Няколко години по-късно, през 1997 година, е наградена за изключителните си достижения като хореограф с премията „ Кристална лира “. Автор е на сюжети и хореография за над 50 телевизионни и театрални постановки.
Преподавала е типичен балет, актуален танц, танцова техника и импровизация в редица учебни заведения у нас и в чужбина. Сред тях са Националното учебно заведение за танцово изкуство, НАТФИЗ, Нов български университет, колежът „ Любен Гройс “, Балетните академии в Атина и във „ Филармоника “ в Месина, Италия. През 1999 година е номинирана за Почетен член на Управителното общество на Академия „ Филармоника “. От 2014 година е член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България. Освен това е създател на пиесата „ Меломимик “ (2014) и на няколко книги: „ Радостта на тялото “ (2012), биографичната „ Вкусът на Твоето тяло “ (2014) и ориентираната към младежката публика „ Анна и Алената глутница “ (2016).
Накратко – напълно обосновано може да служи за образец и ентусиазъм. Но последната й „ изява " не бе на сцена, а като посетител в един от диалозите „ За музиката “, проведени от Културния център на Софийския университет . Той се организира в театралната зала в Ректората, с водещ - музикологът Илия Граматиков. Предварително оповестената тематика бе „ Музикална археология на пристрастеността “.
Причината Мила Искренова да приказва по тази тематика, е, че за нея танцът е възторг и пристрастеност. Но при него е значимо да се покаже по какъв начин плътските пристрастености и подсъзнателното излизат на повърхността. Как се модифицират до изкуство и възвишени усеща.
Връщайки се обратно през годините и припомняйки си десетките спектакли, на които е създател, Мила Искренова се спря на няколко емблематични, които в съчетанието си с музиката слагат въпроси, значими за израстването на индивида, а и за обществото като цяло:
: 1. „ Най-високата точка на моята сърцевина “ от 1999 година и по-специално музиката на Георги Арнаудов . В него вземат участие балет „ Арабеск “, Иво Димчев, Юлиана Сайска, студенти от Нов български университет. Основните въпроси, които слага, са за нуждата ни от Бог; за методите, по които го търсим; и за висшите ни същности.
2. „ Вкусът на Твоето тяло “ от 2006 година и по-специално включените в него „ Голдберг вариации “ от Йохан Себастиан Бах. Те са употребявани като реакция на „ цялото публично дърмешкане “, което претърпява поколението на Мила Искренова, на всички преносими пясъци към нея. Спектакълът ни връща към Бах – една постоянна и жизнеутвърждаваща колона. Идеята на танца е да покаже взаимоотношенията сред хората. Първо, танцуващите са в любовни взаимоотношения между тях. После - престават да се търсят и дружно, помагайки си, се насочват към божествената светлина. Устремяват се към същинската наслада.
3. „ Тъй рече Заратустра “ от 2010 година и по-специално по музиката на Рихард Щраус. Искренова се въодушевява за спектакъла по едноименната философска поема на Ницше след концерт в зала „ България “, на който най-силно усещане й прави диригентът. Той толкоз изразително дирижира с тялото си и по този начин владее оркестъра, че Искренова го асоциира с Бог и човечеството. В оня миг тя взема решение да се опита да разбере Ницше, който е оповестил, че Бог е мъртъв. Така по време на спектакъла „ Тъй рече Заратустра “ тя придвижва разбирането на Ницше за обществото, а точно – че то е „ кучка “. Танцьорите й разиграват оргия, като от самото начало четат Ницше или държат въже, отпратка към мисълта му: „ Човекът е въже, опнато сред звяра и свръхчовека — въже над бездна “.
4. „ Дневникът на Дракула “ от 2012 година и по-специално „ Триумфът на времето и истината “ от Георг Фридрих Хендел. По това време тече промяната, осъществявана от министъра на културата Вежди Рашидов, обвързваща бюджета за театралните изкуства с броя продадени билети. От артистите се чака да станат необятно налични. Ето за какво Искренова показва граф Дракула като политик, който държи речи и желае всички да станат като него. В танцовия спектакъл вземат участие звездите на „ Народния спектакъл “ – Деян Донков в ролята на Дракула, и Биляна Петринска, която изпява композицията от Хендел.
5. „ Сидхарта “ от 2017 година и по-специално прелюдията към операта „ Тристан и Изолда “ на Рихард Вагнер , изпълнена от секстет с присъединяване на хармоника. Тъкмо това изпъление Мила Искренова употребява, с цел да пресъздаде времето, в което Херман Хесе написа повестта. По това време Вагнер се слуша на всички места – в заведения, по кабарета. Хесе е в комуна в селището Монте Верита, на хълма в швейцарския курорт „ Аскона “, където търси решение на проблемите на намиращата се в невъзможност Европа. Той не е самичък. В комуната живеят психиатърът Карл Густав Юнг, танцьорката Айседора Дънкан, художникът Паул Клее и писателят Ерих Мария Ремарк. Всички те се пробват да открият духовни практики, с помощта на които човечеството да се избави.
Докато Искренова говореше за спектаклите, на екрана в залата се прожектираха подиуми от тях и страници от „ режисьорските “ й тетрадки. Звучаха фрагменти от посочените композиции. А след срещата бе дадена думата на публиката.
„ Мила Искренова е удивително забавен създател – хореограф с безусловно европейски мащаби. Който не е имитационен, а има лично наличие в огромната модерна хореографска традиция. Почувствах се поласкана, когато видях, че точно тук, в личната ми страна, където другояче е присъщ естетическият анахронизъм, можах да видя театър като „ Сидхарта “. Това разяснява присъстващата в залата Леа Коен, дълготраен посланик, а в предходното си съществуване - музиколог, защитил дисертация на тематика „ Танцовата драма и зараждането й в Париж сред 1917 година и 1924 година “
„ Тъкмо Мила Искренова с нейните превъзходни предчувствия ме научи на това фрагментарно, накъсано мислене. Мислене, което основава среда. При него не излиза музикална форма, а облици и внушения. Неща, доста по-важни от вярно написаната и вярно подредената музика. Онази, на която ни учеха в Музикалната академия “ – призна композиторът Георги Арнаудов.
И по този начин като че ли удвои загубата за тези студенти, които са пропуснали срещата. Все отново остава утехата, че Мила Искренова ще продължи да слага спектакли. Ще продължи да преподава. А може би ще продължи и да написа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ