Турската лира не е ислямист
Само преди една година всичко това би изглеждало сюрреалистично. Реджеп Таийп Ердоган посети ОАЕ, откакто престолонаследникът на Емирствата към оня миг, Мохамед бин Зайед, на собствен ред бе на аудиенция в Турция предходната година. Впоследствие президентът на южната ни съседка отиде и в Саудитска Арабия, а престолонаследникът на кралството, Мохамед бин Салман, пък бе предходната седмица в Анкара. Междувременно две срещи сред турския и израелския външен министър, надлежно Мевлют Чавушоглу и Яир Лапид, бяха осъществени в Йерусалим и в Анкара. Турският посланик номер едно бе хазаин и на своя арменски сътрудник Арарат Мирзоян, в границите на Дипломатическия конгрес в Анталия. Продължават по график и кръговете от диалози сред Анкара и Кайро на равнище заместник-министър на външните работи.
Всяка една от упоменатите страни има комплициран опит с Турция. Официално Анкара и Ереван нямат дипломатически връзки, в Кайро и Тел Авив има турски задачи, само че няма посланици. ОАЕ лидираше съпротивата против Мюсюлманско приятелство, а убийството на саудитския публицист Джамал Хашоги докара до покачването на напрежението сред Риад и Анкара. Ако турската дипломация на Ердоган бе монета, то нейните две страни щяха да имат идеологическо и прагматично лице. Днес тази монета, символизираща турската външна политика, още веднъж гледа света с утилитарния си лик.
Две са главните аргументи, които обуславят прагматичния дипломатически курс на Реджеп Таийп Ердоган напоследък.
Едната е от вътрешно за страната естество. Това са наближаващите избори за Меджлис и президент на страната, които ще се проведат в средата на идната 2023-та година. На тях Ердогановата Партия на справедливостта и развиването (АКП) ще се състезава против мощна, а евентуално и необятна съпротива. И в случай че към днешна дата да не е ясно дали и под каква форма към последната ще се причислят кюрдите от Партията на демократичните нации, то сигурно турската съпротива ще има сериозен мотив против АКП - това е обезценяването на турската лира и инфлацията в страната. За 2021-ва година валутата на южната ни съседка загуби 44% от цената си, а при започване на 2022-ра тази наклонността продължи да се усилва, бележейки най-голямото обезценяване на лирата по време на ръководството на АКП от 2001-ва година насам. За предишния месец май инфлацията в Турция доближи също рекордно равнище от 73.5% в съпоставяне същия интервал от предходната година, като нарастването на базовите храни даже е още по-голямо (над 90%).
Втората причина за променения дипломатически образ на Турция касае това, че през последните години външната политика на Анкара в района се оказа контрирана от няколко разнообразни направления.
Един път, това бе задълбочаващото се съдействие сред арабските страни и Израел (тук има специфичен акцент върху ОАЕ около сключването на Аврамическите съглашения с Тел Авив). Ефектът от този съюз Турция усети директно в Източното Средиземноморие, където Египет, Израел, ОАЕ, дружно с Гърция и Кипър, образуваха боен и стопански съюз.
Втори път, на южната си граница пък Анкара се изправи против Сирия, зад която наднична руско-иранската ос. Въпреки разликите сред Москва и Техеран, тези две столици имат идентичен интерес от ограничението на въздействието на Турция в Сирия (и в Ирак). Иранско-руското съдействие стои и на източната граница на Турция, където двете страни се пробват да развият транспортния кулоар " Север-Юг " и като цяло поддържат Ереван против Баку. В допълнение, Техеран опитва да кооптира шиитските туркмени в Ирак, а сирийският клон на ПКК, другояче имащ историческата поддръжка на Русия, получава сега и конюнктурна такава от Иран.
Трети път, на запад пък е Гърция, за чийто министър-председател турският президент сподели, че " към този момент няма никой, който се споделя Мицотакис в тефтерчето ми ". Именно Атина и Никозия получиха поддръжката на Европейския съюз в спора си с Анкара около изследването на находища в оспорваните морски зони сред Кипър и Турция (Гърция и Кипър получиха поддръжка и от Съединени американски щати, което сподели на Анкара, че тя търпи ограничаване и откъм западната дипломация).
Не на последно място, на север от Турция е Украйна, чието крайбрежие на Черно Море последователно бива " изяждано " от Русия (онтологичният геополитически противник на Анкара). Именно Русия през днешния ден има своите военни бази на три от четирите страни на Турция: в Сирия на юг, в Армения, в Абхазия и Южна Осетия на Запад и в Украйна на север (освен на Кримския полуостров).
Въпреки че в Кавказ, предвид на успеха на Азербайджан в Нагорни Карабах, както и в Либия, около установяването на близки връзки с Мисрата и Триполи в Западната част на страната, Турция несъмнено да реализира пробиви, удовлетворяващи нейната дипломация, тези два случая не могат да компенсират чувството, че Анкара бива пресирана от враждебни дипломатически вектори. Последното предизвика така и така добре развитата в Турция " менталност на обсадата ", обвързвана със Севърския синдром (по едноименния кротичък контракт от 1920-та година). Този път обаче не западните, а по-скоро източниците и локалните сили плетат мрежи към Анкара. Единствено Катар, Азербайджан, България, както и някои страни от Западните Балкани, дават глътка въздух за турската външна политика в първата (и най-важна) зона от стратегическата дълбочина Анкара, по този начин както я е привидял Ахмет Давутоглу (въпросният геополитически реал се състои от Балканите, Кавказ и Близкия Изток).
Когато преди години упоменатият Давутоглу " начерта ", а двамата с Ердоган се заеха да реставрират турската кръвоносна система в тогавашните граници на османския организъм, теоретизирано като неоосманизма на Анкара, тя успяваше да експортира въздействието си в районната среда. Това се случваше постоянно посредством действия, които нямаха директна парична възвръщаемост (като строенето на здравни заведения в Сомалия или " посаждането " на културни институти в Африка и Централна Азия, например). Но тогава, нагледно казано, Ердоган и сие бяха подготвени на стопански вложения, с цел да получат геополитически дивиденти. Днес е тъкмо противоположното: поради слабостта на лирата и инфлацията в страната, за турската власт са предпочитани икономическите вложения, а не геополитическите дивиденти. В името на първите, тя е подготвена да търпи взаимни отстъпки с вторите. Ето за какво да вземем за пример - за сполуката на комерсиалните връзки с Кайро и петродоларите от арабските монархии - Анкара стартира да лимитира интензивността на Мюсюлмански братства на нейната територия.
Днес управляващите в Турция са заети с воденето на подобен вид дипломация, която би им спомогнала за привличането на парични средства. По всевъзможен вероятен метод.
Оттук деликатната позиция на Анкара по отношение на наложените от Запада наказания на Москва, защото всеки пети екскурзиант в Турция е руснак. Страната желае и да е енергиен хъб, по тази причина, в директна конкуренция с Египет, се пробва да стимулира Израел да изнася газ за Европа през Турция. Осигуряването на суап покупко-продажби (като тази с ОАЕ за 5 милиарда долара) е различен типичен образец. Осигуряването на вложения (като обещаните такива от Абу Даби на стойност 10 млрд долара) е идващ подобен. Или прекъсването на протеста на турските артикули от Риад (като за задачата, несъмнено, Турция трябваше да трансферира делото за убийството на Хашоги на саудитската правосъдна система). И, несъмнено, че Анкара ще се съгласи да допусне Финландия и Швеция в НАТО, изключително в случай че ползата на Хелзинки за придобиването на безпилотния турски аероплан Bayraktar TB2 e в действителност сериозен.
Икономически насочената дипломация на Реджеп Таийп Ердоган има за цел както да усъвършенства възможностите на същия на парламентарните и президентските избори в страната, стабилизирайки лирата и ограничавайки инфлацията, по този начин и да " пресече " процесите в района, които не се развиват съгласно ползите на Анкара. С други думи, Ердоган има потребност от пари и да понижи натиска върху страната му.
Но и сходен извод върви с редица ангажименти. Това че във външната си политика турският политик се опита сега да залага на прагматизма, не значи, че той ще снеме така наречен политика на идентичността като главен маркер, определящ вътрешната му политика. Ако през първото си десетилетие на власт АКП да печелеше избори с помощта на композиция от стопански резултати и ислямска еднаквост, то през идващите 10 години причините на партията се изчерпват главно с налагания от нея турско-ислямски синтез. Оттук и електоралните плюсове от спора с кюрдите, било с тези в страната или в Сирия. За разлика от Ердоган обаче, турската лира не е ислямист и идеологизацията на политическия дискурс не й оказва помощ. И идващото основание: прагматизмът при турския президент постоянно е до време.
Всяка една от упоменатите страни има комплициран опит с Турция. Официално Анкара и Ереван нямат дипломатически връзки, в Кайро и Тел Авив има турски задачи, само че няма посланици. ОАЕ лидираше съпротивата против Мюсюлманско приятелство, а убийството на саудитския публицист Джамал Хашоги докара до покачването на напрежението сред Риад и Анкара. Ако турската дипломация на Ердоган бе монета, то нейните две страни щяха да имат идеологическо и прагматично лице. Днес тази монета, символизираща турската външна политика, още веднъж гледа света с утилитарния си лик.
Две са главните аргументи, които обуславят прагматичния дипломатически курс на Реджеп Таийп Ердоган напоследък.
Едната е от вътрешно за страната естество. Това са наближаващите избори за Меджлис и президент на страната, които ще се проведат в средата на идната 2023-та година. На тях Ердогановата Партия на справедливостта и развиването (АКП) ще се състезава против мощна, а евентуално и необятна съпротива. И в случай че към днешна дата да не е ясно дали и под каква форма към последната ще се причислят кюрдите от Партията на демократичните нации, то сигурно турската съпротива ще има сериозен мотив против АКП - това е обезценяването на турската лира и инфлацията в страната. За 2021-ва година валутата на южната ни съседка загуби 44% от цената си, а при започване на 2022-ра тази наклонността продължи да се усилва, бележейки най-голямото обезценяване на лирата по време на ръководството на АКП от 2001-ва година насам. За предишния месец май инфлацията в Турция доближи също рекордно равнище от 73.5% в съпоставяне същия интервал от предходната година, като нарастването на базовите храни даже е още по-голямо (над 90%).
Втората причина за променения дипломатически образ на Турция касае това, че през последните години външната политика на Анкара в района се оказа контрирана от няколко разнообразни направления.
Един път, това бе задълбочаващото се съдействие сред арабските страни и Израел (тук има специфичен акцент върху ОАЕ около сключването на Аврамическите съглашения с Тел Авив). Ефектът от този съюз Турция усети директно в Източното Средиземноморие, където Египет, Израел, ОАЕ, дружно с Гърция и Кипър, образуваха боен и стопански съюз.
Втори път, на южната си граница пък Анкара се изправи против Сирия, зад която наднична руско-иранската ос. Въпреки разликите сред Москва и Техеран, тези две столици имат идентичен интерес от ограничението на въздействието на Турция в Сирия (и в Ирак). Иранско-руското съдействие стои и на източната граница на Турция, където двете страни се пробват да развият транспортния кулоар " Север-Юг " и като цяло поддържат Ереван против Баку. В допълнение, Техеран опитва да кооптира шиитските туркмени в Ирак, а сирийският клон на ПКК, другояче имащ историческата поддръжка на Русия, получава сега и конюнктурна такава от Иран.
Трети път, на запад пък е Гърция, за чийто министър-председател турският президент сподели, че " към този момент няма никой, който се споделя Мицотакис в тефтерчето ми ". Именно Атина и Никозия получиха поддръжката на Европейския съюз в спора си с Анкара около изследването на находища в оспорваните морски зони сред Кипър и Турция (Гърция и Кипър получиха поддръжка и от Съединени американски щати, което сподели на Анкара, че тя търпи ограничаване и откъм западната дипломация).
Не на последно място, на север от Турция е Украйна, чието крайбрежие на Черно Море последователно бива " изяждано " от Русия (онтологичният геополитически противник на Анкара). Именно Русия през днешния ден има своите военни бази на три от четирите страни на Турция: в Сирия на юг, в Армения, в Абхазия и Южна Осетия на Запад и в Украйна на север (освен на Кримския полуостров).
Въпреки че в Кавказ, предвид на успеха на Азербайджан в Нагорни Карабах, както и в Либия, около установяването на близки връзки с Мисрата и Триполи в Западната част на страната, Турция несъмнено да реализира пробиви, удовлетворяващи нейната дипломация, тези два случая не могат да компенсират чувството, че Анкара бива пресирана от враждебни дипломатически вектори. Последното предизвика така и така добре развитата в Турция " менталност на обсадата ", обвързвана със Севърския синдром (по едноименния кротичък контракт от 1920-та година). Този път обаче не западните, а по-скоро източниците и локалните сили плетат мрежи към Анкара. Единствено Катар, Азербайджан, България, както и някои страни от Западните Балкани, дават глътка въздух за турската външна политика в първата (и най-важна) зона от стратегическата дълбочина Анкара, по този начин както я е привидял Ахмет Давутоглу (въпросният геополитически реал се състои от Балканите, Кавказ и Близкия Изток).
Когато преди години упоменатият Давутоглу " начерта ", а двамата с Ердоган се заеха да реставрират турската кръвоносна система в тогавашните граници на османския организъм, теоретизирано като неоосманизма на Анкара, тя успяваше да експортира въздействието си в районната среда. Това се случваше постоянно посредством действия, които нямаха директна парична възвръщаемост (като строенето на здравни заведения в Сомалия или " посаждането " на културни институти в Африка и Централна Азия, например). Но тогава, нагледно казано, Ердоган и сие бяха подготвени на стопански вложения, с цел да получат геополитически дивиденти. Днес е тъкмо противоположното: поради слабостта на лирата и инфлацията в страната, за турската власт са предпочитани икономическите вложения, а не геополитическите дивиденти. В името на първите, тя е подготвена да търпи взаимни отстъпки с вторите. Ето за какво да вземем за пример - за сполуката на комерсиалните връзки с Кайро и петродоларите от арабските монархии - Анкара стартира да лимитира интензивността на Мюсюлмански братства на нейната територия.
Днес управляващите в Турция са заети с воденето на подобен вид дипломация, която би им спомогнала за привличането на парични средства. По всевъзможен вероятен метод.
Оттук деликатната позиция на Анкара по отношение на наложените от Запада наказания на Москва, защото всеки пети екскурзиант в Турция е руснак. Страната желае и да е енергиен хъб, по тази причина, в директна конкуренция с Египет, се пробва да стимулира Израел да изнася газ за Европа през Турция. Осигуряването на суап покупко-продажби (като тази с ОАЕ за 5 милиарда долара) е различен типичен образец. Осигуряването на вложения (като обещаните такива от Абу Даби на стойност 10 млрд долара) е идващ подобен. Или прекъсването на протеста на турските артикули от Риад (като за задачата, несъмнено, Турция трябваше да трансферира делото за убийството на Хашоги на саудитската правосъдна система). И, несъмнено, че Анкара ще се съгласи да допусне Финландия и Швеция в НАТО, изключително в случай че ползата на Хелзинки за придобиването на безпилотния турски аероплан Bayraktar TB2 e в действителност сериозен.
Икономически насочената дипломация на Реджеп Таийп Ердоган има за цел както да усъвършенства възможностите на същия на парламентарните и президентските избори в страната, стабилизирайки лирата и ограничавайки инфлацията, по този начин и да " пресече " процесите в района, които не се развиват съгласно ползите на Анкара. С други думи, Ердоган има потребност от пари и да понижи натиска върху страната му.
Но и сходен извод върви с редица ангажименти. Това че във външната си политика турският политик се опита сега да залага на прагматизма, не значи, че той ще снеме така наречен политика на идентичността като главен маркер, определящ вътрешната му политика. Ако през първото си десетилетие на власт АКП да печелеше избори с помощта на композиция от стопански резултати и ислямска еднаквост, то през идващите 10 години причините на партията се изчерпват главно с налагания от нея турско-ислямски синтез. Оттук и електоралните плюсове от спора с кюрдите, било с тези в страната или в Сирия. За разлика от Ердоган обаче, турската лира не е ислямист и идеологизацията на политическия дискурс не й оказва помощ. И идващото основание: прагматизмът при турския президент постоянно е до време.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ