Евтината храна е скъпа
Само преди броени дни абсурдът със неразрешеното и мощно токсично вещество фипронил, употребявано в западноевропейски ферми за произвеждане на яйца, пламна с нова мощ и в България. Оказа се, че въпросният инсектицид е употребен и от локални производители. Ето част от вероятните резултати от потреблението на яйца с фипронил: инфектиране на очите и кожата, гадене и повръщане, вреди по черния дроб, бъбреците и щитовидната жлеза
Само добряк би си задал въпроса какво изобщо прави това токсично вещество в яйцата - освен обратно на регулациите, само че и обратно на здравия разсъдък въобще. За всички към този момент е ясно, че има доста неправилни неща в всеобщите артикули, родени от индустриалното произвеждане. Да, храната към момента идва в огромната си част от селското стопанство, само че тя от дълго време не е този постепенно и грижливо отгледан с ръце артикул, който по-възрастните хора още помнят. Плодовете, зеленчуците, яйцата, месото и даже рибата са резултат от мощно индустриализирано произвеждане, което цели оптималната облага посредством икономии от мащаба, ускорение на процесите, стесняване на разноските и други способи, които може да са подобаващи за производството на текстил, само че не и на храна.
Това, което преди 50-60 години е изглеждало като гражданска война, която ще реши проблемите с недохранването, през днешния ден е сложен проблем със социо-икономически, екологични и здравни последствия. България също не е подмината от тях – национализацията и окрупняването на земята по време на социализма, отливът на хора към градовете и неприятните решения след 1989 година са довели до такава степен
през днешния ден да имаме доста малко качествени и вкусни локални храни
Земеделието е моноколтурно и толкоз интензивно, че изисква потреблението на огромни количества торове непрестанно, защото почвата е изтощена, а вложителите чакат все по-голям размер продукция на декар или за вложен лев. В своята книга " Дилемата на всеядния " (издадена и на български) Майкъл Полан отбелязва, че храната ни към този момент не е артикул на слънцето, а на петролната промишленост, която е в основата на производството на торове, бензина за машините и електричеството, с което се зареждат големите животновъдни комплекси.
Същият блян към бързи резултати води и до страничните резултати от производството на месо – гледаните с несъответствуваща храна и при неприятни условия птици, свине и говеда получават големи дози широкоспектърни антибиотици, както и хормони (сред които естроген), които естествено стигат и до края на веригата – до нас.
Стремежът към бързо излизане на пазара не пропуща и други ежедневни храни като сирена, бири и самун, които изискват по-бавно зреене и по-дълги процеси, с цел да са вкусни и пълноценни. Използването на ензими за скоростно зреене и разнообразни подобрители, сред които растителни мазнини, сол и захар са норма, а не изключение.
Интересен факт е, че с индустриализацията на производството на храни облагата прогресивно понижава, изключително за по-малките производители, което води до уедряване в целия бранш и отпадане на фамилните производители. Въпреки огромното произвеждане, проблемите с глада по света също не са решени – големи остатъци храна се изхвърлят, без да стигнат до тези, които имат потребност от нея. Прекалено дългите вериги на доставка от своя страна, като се изключи че оставят сериозен въглероден отпечатък и купища употребявани опаковки, оскъпяват продуктите за крайния консуматор, което е за сметка на качеството и скъпите й свойства.
Изброеното е единствено дребна част от проблемите на индустриалното произвеждане на храна. Последиците са големи и засягат всички аспекти на живота ни – изтощение на почвите и замърсяване на водата, в това число питейната, заличаване на растителни и скотски типове, свръх-производство на парникови газове, климатични промени (които не са под въпрос от Парижката конференция насам), поява на резистентни на антибиотици бактерии, което пък ще сложи под опасност постигнатото до момента от медицината ограничение на рискови епидемии, свърхпроизводство в някои елементи на света и апетит в други и несъмнено – здравословни проблеми.
Ефектите върху здравето от индустриално създадената храна
засягат към този момент даже разрастващите се страни, като най-видно е затлъстяването и обвързваните с него болести като диабет, сърдечно-съдови болести, разнообразни типове рак. Евтината, само че непълноценна храна, която стъпва върху триадата от царевична захар, сол и мазнини в последна сметка не излиза евтина – тя носи прекалено много скрити разноски за потушаване на екологични проблеми, за лекуване на здравословни проблеми и за търсене на публични решения на все по-големи рецесии.
Решението на казуса с хранителната система е сложно, само че в персонален проект то може да бъде сведено до няколко съществени правилото на хранене: връщане към пълноценна и чиста диета от повече зеленчуци, плодове, качествени млечни артикули, яйца и малко месо.
И в случай че сезонни, пък и локални зеленчуци се намират с малко повече търсене, намирането на качествено и чисто месо си остава проблем. Птичето, свинското и говеждото, и даже рибата стигат до нас от големи индустриални интервенции, където са третирани с широкоспектърни антибиотици и подхранвани с разнообразни добавки, измежду които хормони, които няма по какъв начин да не преминат по веригата.
Съществуват редица вероятни решения на казуса с неприятната и цялостна с химикали храна, и в частност с месото, които за жалост към момента не са задоволително на брой, с цел да стигнат до повече хора. Био производството във все по-големи мащаби е и това, което съумява да навлезе най-успешно на пазарите. Супермаркетите с сходни храни, като неотдавна купените от Амазон Whole Foods са добър образец за бизнес модел, в който био артикули сполучливо конкурират ценово елементарните такива. Разбира се, той търпи доста рецензии, като да вземем за пример резултатите от индустриалното произвеждане, което са доста сходни на тези от стандартното произвеждане – усвояване на дребния бизнес, по-ниско качество, потребление на устойчиви, само че не вкусни сортове, малко многообразие. Тези храни въпреки всичко са един от вероятните способи за решение на казуса с неприятната диета.
Други вероятни решения, които към момента са от сферата на нововъведенията и мъчно си пробиват път са градските отвесни ферми, хидропонното и аква земеделието, развъждането на инсекти и микробни култури, които биха могли да запълнят нишата при търсенето на първокласен протеин. Това са модели, които са работещи за напълно противоположни по своите потребности страни – в Япония отвесните и аквапонните ферми са решение на казуса с неналичието на обработваема земеделска земя, а в фермите за инсекти биха решили казуса с неналичието на задоволително богата на протеини храна в Африка.
Съществува и едно ново-старо решение на казуса –
развъждане на част от личната храна или поддръжка за ферми
които употребяват обичайни и щадящи способи за култивиране на земята и развъждане на растения и животни. Това не значи лудитско връщане към ралото и диканята – трактори, камиони, хладилници и даже осведомителни технологии са все по този начин в помощ на фермерите. Те обаче излизат от монокултурното произвеждане, като въртят културите или садят многогодишни такива и отглеждат свободно говеда, свине и кокошки.
Джоел Салатин, който ще гостува за три събития в България в края на септември и който от десетилетия употребява обичайни способи във фермата си във Вирджиния, Съединени американски щати, проповядва методите си за земеделие, които изискват минимално или никакво химическо вмешателство – почвите не се изтощават при ротацията на разнообразни култури, животните ги торят, а свободният живот оказва помощ за неналичието на заболявания и епидемии, които в огромните индустриални краварници и птичарници се потушават със свръх-употреба на медикаменти.
Подобна система има доста преимущества – няма замърсявания, които да вършат целия регион ненаселен, употребяват се земи с надиплен релеф, които другояче мъчно биха се обработвали при моноколтурно земеделие с огромни машини, продукцията е разнообразна и най-важното – чиста и вкусна. Има и доста други благоприятни условия за обогатяване на този модел – потребление на остарели и локални породи и сортове, които са пригодени към средата и нямат потребност от торове, пестициди и медикаменти, с цел да оцелеят, консервиране на сезонните остатъци, съдействие с локални магазини, пазари и заведения за хранене – решенията са доста, и въпреки и задачата да наподобява сложна, не е невероятно да се реализира смяна.
Разбира се, процесът по смяната на хранителната система не е едностранен. От една страна потребителите би трябвало да взимат решения с повече мисъл и информация, в границите на опциите си – по този метод те освен вършат по-добрия избор за здравето си, само че и поддържат положителни практики и локални и дребни производители, които могат да поемат глътка въздух и да разширят производството си. А към тях да се появят още дребни производители и преработватели.
Ние би трябвало да свикнем още веднъж и с мисълта, че може би не е нужно да ядем месо всеки ден и че някои артикули идват в избрани сезони – когато кокошките снасят, кравите дават мляко и доматите зреят. От друга страна са регулаторните органи, или така наречен страна, която също е част от нас като жители – регулациите не би трябвало да лимитират дребните аграрни производители, нито дотациите би трябвало да отиват най-вече за големи монокултурни производства за експорт.
От трета страна са и производителите, които би трябвало да са правилни и да познават опциите на пазара си – не постоянно хората са подготвени за прекомерно скъпи артикули, само че на драго сърце биха купувала най-малко една част от храната си от дребни и правилни производители.
И най-важното - при потребност производителите дружно със своите клиенти би трябвало да изискват от страната решения, които им оказват помощ да се срещнат и подсигуряват, че тя не работи единствено за свръх-индустриалното произвеждане. Само дружно можем да променим системата.
Само добряк би си задал въпроса какво изобщо прави това токсично вещество в яйцата - освен обратно на регулациите, само че и обратно на здравия разсъдък въобще. За всички към този момент е ясно, че има доста неправилни неща в всеобщите артикули, родени от индустриалното произвеждане. Да, храната към момента идва в огромната си част от селското стопанство, само че тя от дълго време не е този постепенно и грижливо отгледан с ръце артикул, който по-възрастните хора още помнят. Плодовете, зеленчуците, яйцата, месото и даже рибата са резултат от мощно индустриализирано произвеждане, което цели оптималната облага посредством икономии от мащаба, ускорение на процесите, стесняване на разноските и други способи, които може да са подобаващи за производството на текстил, само че не и на храна.
Това, което преди 50-60 години е изглеждало като гражданска война, която ще реши проблемите с недохранването, през днешния ден е сложен проблем със социо-икономически, екологични и здравни последствия. България също не е подмината от тях – национализацията и окрупняването на земята по време на социализма, отливът на хора към градовете и неприятните решения след 1989 година са довели до такава степен
през днешния ден да имаме доста малко качествени и вкусни локални храни
Земеделието е моноколтурно и толкоз интензивно, че изисква потреблението на огромни количества торове непрестанно, защото почвата е изтощена, а вложителите чакат все по-голям размер продукция на декар или за вложен лев. В своята книга " Дилемата на всеядния " (издадена и на български) Майкъл Полан отбелязва, че храната ни към този момент не е артикул на слънцето, а на петролната промишленост, която е в основата на производството на торове, бензина за машините и електричеството, с което се зареждат големите животновъдни комплекси.
Същият блян към бързи резултати води и до страничните резултати от производството на месо – гледаните с несъответствуваща храна и при неприятни условия птици, свине и говеда получават големи дози широкоспектърни антибиотици, както и хормони (сред които естроген), които естествено стигат и до края на веригата – до нас.
Стремежът към бързо излизане на пазара не пропуща и други ежедневни храни като сирена, бири и самун, които изискват по-бавно зреене и по-дълги процеси, с цел да са вкусни и пълноценни. Използването на ензими за скоростно зреене и разнообразни подобрители, сред които растителни мазнини, сол и захар са норма, а не изключение.
Интересен факт е, че с индустриализацията на производството на храни облагата прогресивно понижава, изключително за по-малките производители, което води до уедряване в целия бранш и отпадане на фамилните производители. Въпреки огромното произвеждане, проблемите с глада по света също не са решени – големи остатъци храна се изхвърлят, без да стигнат до тези, които имат потребност от нея. Прекалено дългите вериги на доставка от своя страна, като се изключи че оставят сериозен въглероден отпечатък и купища употребявани опаковки, оскъпяват продуктите за крайния консуматор, което е за сметка на качеството и скъпите й свойства.
Изброеното е единствено дребна част от проблемите на индустриалното произвеждане на храна. Последиците са големи и засягат всички аспекти на живота ни – изтощение на почвите и замърсяване на водата, в това число питейната, заличаване на растителни и скотски типове, свръх-производство на парникови газове, климатични промени (които не са под въпрос от Парижката конференция насам), поява на резистентни на антибиотици бактерии, което пък ще сложи под опасност постигнатото до момента от медицината ограничение на рискови епидемии, свърхпроизводство в някои елементи на света и апетит в други и несъмнено – здравословни проблеми.
Ефектите върху здравето от индустриално създадената храна
засягат към този момент даже разрастващите се страни, като най-видно е затлъстяването и обвързваните с него болести като диабет, сърдечно-съдови болести, разнообразни типове рак. Евтината, само че непълноценна храна, която стъпва върху триадата от царевична захар, сол и мазнини в последна сметка не излиза евтина – тя носи прекалено много скрити разноски за потушаване на екологични проблеми, за лекуване на здравословни проблеми и за търсене на публични решения на все по-големи рецесии.
Решението на казуса с хранителната система е сложно, само че в персонален проект то може да бъде сведено до няколко съществени правилото на хранене: връщане към пълноценна и чиста диета от повече зеленчуци, плодове, качествени млечни артикули, яйца и малко месо.
И в случай че сезонни, пък и локални зеленчуци се намират с малко повече търсене, намирането на качествено и чисто месо си остава проблем. Птичето, свинското и говеждото, и даже рибата стигат до нас от големи индустриални интервенции, където са третирани с широкоспектърни антибиотици и подхранвани с разнообразни добавки, измежду които хормони, които няма по какъв начин да не преминат по веригата.
Съществуват редица вероятни решения на казуса с неприятната и цялостна с химикали храна, и в частност с месото, които за жалост към момента не са задоволително на брой, с цел да стигнат до повече хора. Био производството във все по-големи мащаби е и това, което съумява да навлезе най-успешно на пазарите. Супермаркетите с сходни храни, като неотдавна купените от Амазон Whole Foods са добър образец за бизнес модел, в който био артикули сполучливо конкурират ценово елементарните такива. Разбира се, той търпи доста рецензии, като да вземем за пример резултатите от индустриалното произвеждане, което са доста сходни на тези от стандартното произвеждане – усвояване на дребния бизнес, по-ниско качество, потребление на устойчиви, само че не вкусни сортове, малко многообразие. Тези храни въпреки всичко са един от вероятните способи за решение на казуса с неприятната диета.
Други вероятни решения, които към момента са от сферата на нововъведенията и мъчно си пробиват път са градските отвесни ферми, хидропонното и аква земеделието, развъждането на инсекти и микробни култури, които биха могли да запълнят нишата при търсенето на първокласен протеин. Това са модели, които са работещи за напълно противоположни по своите потребности страни – в Япония отвесните и аквапонните ферми са решение на казуса с неналичието на обработваема земеделска земя, а в фермите за инсекти биха решили казуса с неналичието на задоволително богата на протеини храна в Африка.
Съществува и едно ново-старо решение на казуса –
развъждане на част от личната храна или поддръжка за ферми
които употребяват обичайни и щадящи способи за култивиране на земята и развъждане на растения и животни. Това не значи лудитско връщане към ралото и диканята – трактори, камиони, хладилници и даже осведомителни технологии са все по този начин в помощ на фермерите. Те обаче излизат от монокултурното произвеждане, като въртят културите или садят многогодишни такива и отглеждат свободно говеда, свине и кокошки.
Джоел Салатин, който ще гостува за три събития в България в края на септември и който от десетилетия употребява обичайни способи във фермата си във Вирджиния, Съединени американски щати, проповядва методите си за земеделие, които изискват минимално или никакво химическо вмешателство – почвите не се изтощават при ротацията на разнообразни култури, животните ги торят, а свободният живот оказва помощ за неналичието на заболявания и епидемии, които в огромните индустриални краварници и птичарници се потушават със свръх-употреба на медикаменти.
Подобна система има доста преимущества – няма замърсявания, които да вършат целия регион ненаселен, употребяват се земи с надиплен релеф, които другояче мъчно биха се обработвали при моноколтурно земеделие с огромни машини, продукцията е разнообразна и най-важното – чиста и вкусна. Има и доста други благоприятни условия за обогатяване на този модел – потребление на остарели и локални породи и сортове, които са пригодени към средата и нямат потребност от торове, пестициди и медикаменти, с цел да оцелеят, консервиране на сезонните остатъци, съдействие с локални магазини, пазари и заведения за хранене – решенията са доста, и въпреки и задачата да наподобява сложна, не е невероятно да се реализира смяна.
Разбира се, процесът по смяната на хранителната система не е едностранен. От една страна потребителите би трябвало да взимат решения с повече мисъл и информация, в границите на опциите си – по този метод те освен вършат по-добрия избор за здравето си, само че и поддържат положителни практики и локални и дребни производители, които могат да поемат глътка въздух и да разширят производството си. А към тях да се появят още дребни производители и преработватели.
Ние би трябвало да свикнем още веднъж и с мисълта, че може би не е нужно да ядем месо всеки ден и че някои артикули идват в избрани сезони – когато кокошките снасят, кравите дават мляко и доматите зреят. От друга страна са регулаторните органи, или така наречен страна, която също е част от нас като жители – регулациите не би трябвало да лимитират дребните аграрни производители, нито дотациите би трябвало да отиват най-вече за големи монокултурни производства за експорт.
От трета страна са и производителите, които би трябвало да са правилни и да познават опциите на пазара си – не постоянно хората са подготвени за прекомерно скъпи артикули, само че на драго сърце биха купувала най-малко една част от храната си от дребни и правилни производители.
И най-важното - при потребност производителите дружно със своите клиенти би трябвало да изискват от страната решения, които им оказват помощ да се срещнат и подсигуряват, че тя не работи единствено за свръх-индустриалното произвеждане. Само дружно можем да променим системата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ