Какво промениха изборите в политическия пейзаж в Испания?
Само две години, откакто беше отхвърлен от кормилото на Социалистическата партия и завръщането му на поста с успеха на партийните избори, Педро Санчес завоюва парламентарните избори в Испания по-убедително, в сравнение с се очакваше, написа испанският вестник El Pais.
Санчес даже беше покрай това да завоюва с задоволително огромно болшинство, с цел да не му се постанова да желае помощ от каталунските сепаратистки партии. Но в този момент той е остана с един народен представител по-малко от нужните му за безусловно болшинство (176 национални представители), в случай че се съберат представителите на социалистите с тези на „ Унидас Подемос “ (коалиция сред Обединената левица и Подемос) и Баската национална партия (БНП).
Но със 123 места в Конгреса, спрямо 84, настоящият министър председател в този момент е в доста комфортна позиция с помощта на отслабената съпротива: Народната партия претърпя смазващо проваляне, получавайки единствено 66 депутати в съпоставяне със 137 през 2016 година А социалистите ще се употребяват с безусловно болшинство в Сената, до момента доминиран от консерваторите.
Националистите от „ Вокс “ също са в празнично въодушевление, тъй като станаха нов член на конгреса с 24 депутати, откакто получиха 10.26% от вота. Въпреки успеха си, „ Вокс “ няма да играе решаваща роля във образуването на новото държавно управление, защото не се показа толкоз добре, колкото посочваха някои анкети. Сега Испания се причислява към листата от европейски страни с крайнодясна партия в Народното събрание, макар че, за разлика от Италия, те няма да имат глас.
„ Сиудаданос “ (Гражданите) беше един от огромните спечелили на тези избори, само че това може да се окаже без значение, в случай че социалистите съумеят да се коалират с партиите вляво. Дясноцентристката група усили наличието си от 32 представители през 2016 година до 57, като по този начин става третата по мощ секта в конгреса. Лидерът на „ Гражданите “ Алберт Ривера към този момент отхвърли опцията за коалиция със социалистите.
„ Унидас Подемос “ отстъпи доста до 42 депутати от 71, като към този момент е на 4-о място. Въпреки загубата на 30 народни представители, фракцията съумя да се показа по-добре, в сравнение с предвиждаха анкетите и нейният водач – Пабло Иглесиас, ще се стреми към образуване на ръководеща коалиция с партията на Санчес. За първи път след завръщането на демокрацията, Испания може да има по-леви министри от тези на социалистите. Левият блок, формиран от Социалистическата партия и „ Унидас Подемос “ има 20 места повече от комбинацията сред десните Национален парк, „ Сиудаданос “ и „ Вокс “.
Регионално посланичество
Междувременно, сепаратистката Каталунска републиканска левица усили наличието си в Народното събрание от 9 депутати през 2016 година на 15, което е забележителен прогрес. Друга каталунска сепаратистка група – Junts per Catalunya – партията на някогашния районен министър председател Карлес Пучдемон, получи 7 места.
Две други районни партии усъвършенстваха представянето си спрямо 2016 година: БНП получи едно в допълнение място и в този момент има 7 народни представители в конгреса, до момента в който радикалната левичарска баска партия EH Bildu удвои наличието си от две места на четири.
Коалицията на Канарските острови има двама депутати, „ Навара Сума “ също толкоз, основаната във Валенсия „ Компромис “ има един и Регионалистката партия на Кантабрия стана другият нов член на конгреса след „ Вокс “ с един представител. Коалицията за Мелия, от испанския африкански анклав, е доста евентуално също да получи едно място след окончателното броене на гласовете.
При този сюжет, Социалистическата партия е единствената, която може да образува ръководещо болшинство. „ Сиудаданос “ съвсем изпревари Национален парк и сборът на депутатите им с тези на Санчес ще са задоволителни за безусловно болшинство. Но водачът на „ Гражданите “ Алберт Ривера изключи тази опция, а поддръжниците на социалистите викаха пред партийната централа в неделя: „ Не с Ривера “.
Това беше пагубна нощ за дясното. Новият водач на Национален парк Пабло Касадо докара фракцията до най-лошия резултат в цялата ѝ история, много под даже най-песимистичните прогнози. Девет месеца, откакто пое управлението на партията от Мариано Рахой, си пролича, че завоят надясно на Касадо беше ужасна неточност: той загуби избирателите-центристи от „ Сиудаданос “ и крайно-десните гласоподаватели от „ Вокс “.
Касадо – който, извънредно за него, не отговори на въпросите на публицистите – съобщи, че това е „ доста неприятен резултат “, само че се оправда с „ фрагментаризацията на вота “ и наподобява, че имаше желание да остане отпред на партията. Народната партия в този момент ще се опита да ограничи загубите на идните локални и районни избори на 26 май.
Ситуацията е изцяло друга от преди една година, когато партията на Рахой беше на власт, а социалистите се представяха доста едва в анкетите. Нещата започнаха да се трансформират с вота на съмнение, който изведе Санчес на власт през юни 2018 година и който отключи битка за превъзходство в дясното и докара социалистите и „ Подемос “ до цялостен синхрон.
Санчес даже беше покрай това да завоюва с задоволително огромно болшинство, с цел да не му се постанова да желае помощ от каталунските сепаратистки партии. Но в този момент той е остана с един народен представител по-малко от нужните му за безусловно болшинство (176 национални представители), в случай че се съберат представителите на социалистите с тези на „ Унидас Подемос “ (коалиция сред Обединената левица и Подемос) и Баската национална партия (БНП).
Но със 123 места в Конгреса, спрямо 84, настоящият министър председател в този момент е в доста комфортна позиция с помощта на отслабената съпротива: Народната партия претърпя смазващо проваляне, получавайки единствено 66 депутати в съпоставяне със 137 през 2016 година А социалистите ще се употребяват с безусловно болшинство в Сената, до момента доминиран от консерваторите.
Националистите от „ Вокс “ също са в празнично въодушевление, тъй като станаха нов член на конгреса с 24 депутати, откакто получиха 10.26% от вота. Въпреки успеха си, „ Вокс “ няма да играе решаваща роля във образуването на новото държавно управление, защото не се показа толкоз добре, колкото посочваха някои анкети. Сега Испания се причислява към листата от европейски страни с крайнодясна партия в Народното събрание, макар че, за разлика от Италия, те няма да имат глас.
„ Сиудаданос “ (Гражданите) беше един от огромните спечелили на тези избори, само че това може да се окаже без значение, в случай че социалистите съумеят да се коалират с партиите вляво. Дясноцентристката група усили наличието си от 32 представители през 2016 година до 57, като по този начин става третата по мощ секта в конгреса. Лидерът на „ Гражданите “ Алберт Ривера към този момент отхвърли опцията за коалиция със социалистите.
„ Унидас Подемос “ отстъпи доста до 42 депутати от 71, като към този момент е на 4-о място. Въпреки загубата на 30 народни представители, фракцията съумя да се показа по-добре, в сравнение с предвиждаха анкетите и нейният водач – Пабло Иглесиас, ще се стреми към образуване на ръководеща коалиция с партията на Санчес. За първи път след завръщането на демокрацията, Испания може да има по-леви министри от тези на социалистите. Левият блок, формиран от Социалистическата партия и „ Унидас Подемос “ има 20 места повече от комбинацията сред десните Национален парк, „ Сиудаданос “ и „ Вокс “.
Регионално посланичество
Междувременно, сепаратистката Каталунска републиканска левица усили наличието си в Народното събрание от 9 депутати през 2016 година на 15, което е забележителен прогрес. Друга каталунска сепаратистка група – Junts per Catalunya – партията на някогашния районен министър председател Карлес Пучдемон, получи 7 места.
Две други районни партии усъвършенстваха представянето си спрямо 2016 година: БНП получи едно в допълнение място и в този момент има 7 народни представители в конгреса, до момента в който радикалната левичарска баска партия EH Bildu удвои наличието си от две места на четири.
Коалицията на Канарските острови има двама депутати, „ Навара Сума “ също толкоз, основаната във Валенсия „ Компромис “ има един и Регионалистката партия на Кантабрия стана другият нов член на конгреса след „ Вокс “ с един представител. Коалицията за Мелия, от испанския африкански анклав, е доста евентуално също да получи едно място след окончателното броене на гласовете.
При този сюжет, Социалистическата партия е единствената, която може да образува ръководещо болшинство. „ Сиудаданос “ съвсем изпревари Национален парк и сборът на депутатите им с тези на Санчес ще са задоволителни за безусловно болшинство. Но водачът на „ Гражданите “ Алберт Ривера изключи тази опция, а поддръжниците на социалистите викаха пред партийната централа в неделя: „ Не с Ривера “.
Това беше пагубна нощ за дясното. Новият водач на Национален парк Пабло Касадо докара фракцията до най-лошия резултат в цялата ѝ история, много под даже най-песимистичните прогнози. Девет месеца, откакто пое управлението на партията от Мариано Рахой, си пролича, че завоят надясно на Касадо беше ужасна неточност: той загуби избирателите-центристи от „ Сиудаданос “ и крайно-десните гласоподаватели от „ Вокс “.
Касадо – който, извънредно за него, не отговори на въпросите на публицистите – съобщи, че това е „ доста неприятен резултат “, само че се оправда с „ фрагментаризацията на вота “ и наподобява, че имаше желание да остане отпред на партията. Народната партия в този момент ще се опита да ограничи загубите на идните локални и районни избори на 26 май.
Ситуацията е изцяло друга от преди една година, когато партията на Рахой беше на власт, а социалистите се представяха доста едва в анкетите. Нещата започнаха да се трансформират с вота на съмнение, който изведе Санчес на власт през юни 2018 година и който отключи битка за превъзходство в дясното и докара социалистите и „ Подемос “ до цялостен синхрон.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ