Защо Европейската комисия замрази 153 млн. евро за България и какво следва оттук нататък
Европейската комисия взе решение краткотрайно да замрази 153 милиона евро за България от третия транш по Плана за възобновяване и резистентност. Това не значи, че парите са изгубени дефинитивно, само че демонстрира сериозен проблем с осъществяването на поети от страната задължения, главно в областта на правораздаването и битката с корупцията.
Защо са спрени средствата
Причината за замразяването е, че България не е изпълнила изцяло няколко основни промени, които сама е поела като изискване за приемане на европейското финансиране. Тези промени са директно свързани със основаването и действителното действие на самостоятелен антикорупционен орган; въвеждането на ефикасен механизъм за следствие и отчетност на основния прокурор; промени в наказателния развой, които да подсигуряват правосъден надзор и самостоятелност при следствията.
По-рано през днешния ден водачът на ГЕРБ Бойко Борисов се разгласи за закриване на антикорупционната комисия, само че претекстовете му за това не бяха свързани със прекъсването на средствата, а поради подозренията, че органът работи под диктовка.
Борисов към този момент няма доверие в антикорупционната комисия: Как КПК се трансформира в общ проблем
Според Европейската комисия, въпреки някои законови промени да са признати, те не работят на процедура или съдържат съществени пропуски.
Какъв е казусът с антикорупционния орган
Един от главните претекстове за замразяването на средствата е обвързван с антикорупционната комисия. Комисията в Брюксел е установила, че задачата за „ цялостно действие на самостоятелен антикорупционен орган “ не е изпълнена.
На процедура това значи, че няма задоволително доказателства, че органът действително работи. В същото време има въпросителни към управлението на органа и до момента не е демонстрирано, че органът може дейно да проверява корупция по високите етажи на властта.
С други думи, не е задоволително органът да съществува „ на хартия “ – Европейската комисия изисква той да работи действително и без значение.
Какво не е изпълнено във връзка с основния прокурор
Още по-сериозни са забележките по отношение на отчетността и следствието на основния прокурор. Европейската комисия е открила, че макар направени промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, три основни условия не са изпълнени.
На първо място Европейска комисия е на мнение, че няма обезпечен правосъден надзор при отвод да се образува следствие. Това на процедура прави основния прокурор безотчетен, а неговите актове не могат да бъдат оспорвани, което е причина за репресии.
В същото време липсва ефикасен механизъм за обжалване при прекъсване или преустановяване на следствие, а процедурата за назначение на така наречен „ контролиращ прокурор “, който да следи следствия против основния прокурор, е непълна и неработеща в някои основни хипотези.
Допълнително Европейска комисия показва и чисто законодателен проблем – в Наказателно-процесуален кодекс има отпратка към фиктивен текст, което основава правна неизясненост и компрометира целия механизъм.
Заключението на Европейската комисия е, че актуалните промени не обезпечават ефикасни и самостоятелни следствия, в това число против основния прокурор.
Ще бъдат ли възобновени парите
Да, средствата могат да бъдат възобновени, само че единствено в случай че България извърши условията. Страната разполага със период от шест месеца, с цел да поправя посочените пропуски.
Това значи, че би трябвало да се обезпечи действително действие на самостоятелен антикорупционен орган, също по този начин е належащо да се създадат някои законови промени, с които да се подсигурява ефикасен, самостоятелен и работещ механизъм за следствие на основния прокурор.
Ако тези условия бъдат изпълнени и Европейската комисия ги оцени позитивно, замразените 153 млн. евро могат да бъдат изплатени. Ако не – сумата ще бъде дефинитивно отнета от общия размер на безвъзмездната помощ за България.
Въпреки замразяването на част от средствата, Европейската комисия утвърди изплащането на близо 1,5 милиарда евро от третия транш. Това демонстрира, че България е изпълнила сполучливо 48 от 50 заложени цели.
Замразяването на средствата не е наказване, а инструмент за напън. Европейската комисия ясно демонстрира, че финансирането е обвързано освен с стопански ограничения, само че и с действителни промени в правораздаването и антикорупционната политика. Решението дали средствата ще бъдат възобновени зависи напълно от дейностите на българските институции през идващите месеци.
