Само 4% от българите променят навиците си в защита на околната среда
Само 4% от българите са създали огромни промени в навиците си, които да оказват помощ за опазването на околната среда. Малко над една четвърт от българите заявяват, че рециклират боклуци. Две трети от българите са разтревожени по отношението на замърсяването на въздуха и питейната вода. Това са резултатите от ежемесечното изследване на проучвателен център „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа “ отдадена на екологичните тематики. Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е извършено измежду 1004 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “.
Мнозинството от българите са на мнение, че в последните години няма смяна в околната среда в обитаемото място, където живеят – 46%. 14% показват, че в последните години има възстановяване в тази посока, а 27%, че се утежнява положението на околната среда. Няма динамичност във връзка с главните демографски характерности.
23% от българите чакат положението на околната среда в идващите 5 години да се усъвършенства, там, където живеят. 19 % са на противоположното мнение - чакат да бъде по-лошо. 40% са на мнение, че положението ще бъде същото както е в сегашния миг. Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.
Темата за чистотата на въздуха е изключително настояща напоследък в общественото пространство и заради тази причина проучвателен център „ Тренд “ зададе въпрос във връзка с тази тематика. 40% от българите показват, че въздухът в последните 10 години в тяхното обитаемо място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които показват, че не се е трансформирал (41%). Малко над две трети от живеещите в Столицата показват, че въздухът в станал по-мръсен в последните 10 години.
В изследването бяха заложени няколко знака, по които да се мери степента на тревога на българите по тематиката за околната среда. 64% се тревожат за замърсяването на въздуха, до момента в който 31% показват, че не се тревожат.
63% се тревожат за замърсяването на питейната вода. Висока степен на тревога се регистрира и във връзка с замърсяването на реките, където 65% показват, че се тревожат. 70% от живеещите в дребните обитаеми места показват такива терзания. Две трети от българите показват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова терзание.
Най-нисък дял на паника се регистрира във връзка с свлачищата, където 39% се тревожат от свлачища, в обитаемото място, в което живеят, до момента в който 42% показват, че не се тревожат.
Най-висок % от хората показват, че се тревожат за обезлесяване/ сеч/ измиране на горите - 73%. 66% пък показват паника във връзка с повишаването и на битовите боклуци. Малко над половината от българите имат терзания и във връзка с повишаването на промишлените боклуци.
Близо половината от българите (47%) показват, че считат себе си по-скоро за природозащитник, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Тук би трябвало да имаме поради и престижността на отговора да определиш себе си като човек, който пази природата, което неизбежно покачва отговорите на природозащитниците, без те действително да вършат избрани стъпки в посока на опазването на природата. По отношение на степента на обучение, то хората с висше обучение в максимален дял дефинират себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със приблизително обучение, които дават този отговор – 46% с такава степен на обучение.
Когато приказваме по тематиката за опазването на околната среда е значимо да имаме поради и вземането на персонални решения и дейности на всеки обособен човек. Едва 4% от българите показват, че са създали огромни промени в навиците си, които да оказват помощ за опазването на околната среда. 45% показват, че са създали дребни промени, до момента в който 37% от българите показват, че не са създали никакви промени.
В този подтекст, бяха отправени въпроси за съответни стъпки, които са направени от страна на българите. 26% заявяват, че рециклират боклуци. Това са надлежно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството (68%) не рециклират боклуци. Тук, несъмнено, би трябвало да имаме поради и равнището на опциите за преработване на боклуци. 22% от българите показват, че купуват и биоразградими артикули.
72% показват, че употребяват енергоспестяващи крушки, до момента в който 26% не го вършат.
Две трети от българите икономисват вода. Данните демонстрират, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора и би трябвало да сложим хипотезата, че това се прави по-скоро от финансова, а не от екологична позиция.
41% от българите, максимален дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в идващите 10 години. Висок е делът (23%) на тези, които не могат да преценяват.
Мнозинството от българите са на мнение, че в последните години няма смяна в околната среда в обитаемото място, където живеят – 46%. 14% показват, че в последните години има възстановяване в тази посока, а 27%, че се утежнява положението на околната среда. Няма динамичност във връзка с главните демографски характерности.
23% от българите чакат положението на околната среда в идващите 5 години да се усъвършенства, там, където живеят. 19 % са на противоположното мнение - чакат да бъде по-лошо. 40% са на мнение, че положението ще бъде същото както е в сегашния миг. Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.
Темата за чистотата на въздуха е изключително настояща напоследък в общественото пространство и заради тази причина проучвателен център „ Тренд “ зададе въпрос във връзка с тази тематика. 40% от българите показват, че въздухът в последните 10 години в тяхното обитаемо място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които показват, че не се е трансформирал (41%). Малко над две трети от живеещите в Столицата показват, че въздухът в станал по-мръсен в последните 10 години.
В изследването бяха заложени няколко знака, по които да се мери степента на тревога на българите по тематиката за околната среда. 64% се тревожат за замърсяването на въздуха, до момента в който 31% показват, че не се тревожат.
63% се тревожат за замърсяването на питейната вода. Висока степен на тревога се регистрира и във връзка с замърсяването на реките, където 65% показват, че се тревожат. 70% от живеещите в дребните обитаеми места показват такива терзания. Две трети от българите показват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова терзание.
Най-нисък дял на паника се регистрира във връзка с свлачищата, където 39% се тревожат от свлачища, в обитаемото място, в което живеят, до момента в който 42% показват, че не се тревожат.
Най-висок % от хората показват, че се тревожат за обезлесяване/ сеч/ измиране на горите - 73%. 66% пък показват паника във връзка с повишаването и на битовите боклуци. Малко над половината от българите имат терзания и във връзка с повишаването на промишлените боклуци.
Близо половината от българите (47%) показват, че считат себе си по-скоро за природозащитник, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Тук би трябвало да имаме поради и престижността на отговора да определиш себе си като човек, който пази природата, което неизбежно покачва отговорите на природозащитниците, без те действително да вършат избрани стъпки в посока на опазването на природата. По отношение на степента на обучение, то хората с висше обучение в максимален дял дефинират себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със приблизително обучение, които дават този отговор – 46% с такава степен на обучение.
Когато приказваме по тематиката за опазването на околната среда е значимо да имаме поради и вземането на персонални решения и дейности на всеки обособен човек. Едва 4% от българите показват, че са създали огромни промени в навиците си, които да оказват помощ за опазването на околната среда. 45% показват, че са създали дребни промени, до момента в който 37% от българите показват, че не са създали никакви промени.
В този подтекст, бяха отправени въпроси за съответни стъпки, които са направени от страна на българите. 26% заявяват, че рециклират боклуци. Това са надлежно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството (68%) не рециклират боклуци. Тук, несъмнено, би трябвало да имаме поради и равнището на опциите за преработване на боклуци. 22% от българите показват, че купуват и биоразградими артикули.
72% показват, че употребяват енергоспестяващи крушки, до момента в който 26% не го вършат.
Две трети от българите икономисват вода. Данните демонстрират, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора и би трябвало да сложим хипотезата, че това се прави по-скоро от финансова, а не от екологична позиция.
41% от българите, максимален дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в идващите 10 години. Висок е делът (23%) на тези, които не могат да преценяват.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ