Само 24% от българите спестяват пари
Само 24% от българите икономисват пари, 84% от тях разчитат единствено на приходи от заплата или пенсия. Едва 8% от хората у нас съумяват да отделят някакви средства за вложения, при приблизително 24% за Европейския съюз (ЕС), демонстрира изследване на " Тренд “, извършено по поръчка на Finance Academy.
Според него болшинството живее без лични спестявания, а тези, които влагат, са дребна част, което демонстрира, че финансовите благоприятни условия на множеството семейства са лимитирани, само че също показва и незадоволително добра финансова просвета.
Над половината българи (53%) дефинират виталния си стандарт като междинен, а за 6% той е по-скоро висок. Спрямо 2023 година се регистрира леко усъвършенстване на благосъстоянието на българите, като делът на тези, които дефинират стандарта си като по-скоро висок, пораства с 2%, а с 1% се повишава делът на хората от така наречен междинна класа. В същото време с 3% спада делът на хората, които дефинират приходите си като ниски или доста ниски.
Същевременно болшинството от хората, 73%, живеят " ден за ден “ и не могат да разчитат на дълготрайна финансова непоклатимост.
Делът на тези, които влагат, се е повишил с 1% през 2024 година по отношение на миналата година, само че към момента всеобщо хората не са приели този модел като метод да запазят и усилят своите приходи (90%). Причина може да бъде неналичието на познания по тематиката за парите, неосъзнатата потребност от вложението и други, регистрира проучването.
15% от пълнолетното население на страната получава непряк приход отвън главното заплащане или пенсия, до момента в който година по-рано делът им е 14%. Въпреки лекото повишаване на този % към момента по-голямата част от хората (84%) разчитат единствено на заплата, което ги слага във финансово неизгодно състояние и тяхното богатство зависи директно от икономическата международна и национална конюнктура, инфлацията, както и други външни фактори, демонстрират данните. Мнозинството от българите (68%) не счита, че увеличението на налозите ще има позитивен резултат върху стандарта на живот.
Според него болшинството живее без лични спестявания, а тези, които влагат, са дребна част, което демонстрира, че финансовите благоприятни условия на множеството семейства са лимитирани, само че също показва и незадоволително добра финансова просвета.
Над половината българи (53%) дефинират виталния си стандарт като междинен, а за 6% той е по-скоро висок. Спрямо 2023 година се регистрира леко усъвършенстване на благосъстоянието на българите, като делът на тези, които дефинират стандарта си като по-скоро висок, пораства с 2%, а с 1% се повишава делът на хората от така наречен междинна класа. В същото време с 3% спада делът на хората, които дефинират приходите си като ниски или доста ниски.
Същевременно болшинството от хората, 73%, живеят " ден за ден “ и не могат да разчитат на дълготрайна финансова непоклатимост.
Делът на тези, които влагат, се е повишил с 1% през 2024 година по отношение на миналата година, само че към момента всеобщо хората не са приели този модел като метод да запазят и усилят своите приходи (90%). Причина може да бъде неналичието на познания по тематиката за парите, неосъзнатата потребност от вложението и други, регистрира проучването.
15% от пълнолетното население на страната получава непряк приход отвън главното заплащане или пенсия, до момента в който година по-рано делът им е 14%. Въпреки лекото повишаване на този % към момента по-голямата част от хората (84%) разчитат единствено на заплата, което ги слага във финансово неизгодно състояние и тяхното богатство зависи директно от икономическата международна и национална конюнктура, инфлацията, както и други външни фактори, демонстрират данните. Мнозинството от българите (68%) не счита, че увеличението на налозите ще има позитивен резултат върху стандарта на живот.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ