Надежда Любенова със скандално твърдение: Разстрелът на ястр...
Само 2-3 деца, които са си играли край селото и се натъкнали на землянка, били убити от шумкарите, декларира изследователката
- Г-жо Любенова, успяхте ли да оборите тезата, че децата от Ястребино не са убити от жандармерията?
- Успях да издиря всичко, което е останало в архивите, само че те са прочистени неведнъж - и гражданският на Ястребино и прилежащите села, и полицейският списък. Липсват цели папки. Унищожен е и църковният списък на Ястребино. Странно е, че липсват архивни данни, които да потвърждават, че въобще е осъществено такова злочинство.
Но въпреки всичко от информацията, която съм намерила и подредила, излиза наяве, че това е мит.
Попаднах на протокол за разпит от 3 януари 1944 година на Димитър, брат на две от шестте убити деца, близначките, който непринудено е отишъл в полицията и е дал сведения, както и на разпит на брат на партизанка от Ястребино. Необяснимо е по какъв начин нито един от тях не загатва за обсада в Ястребино през декември 1943 година
Необяснимо е по какъв начин братът на близначките Димитър Иванов не загатва, че са убити майка му, татко му и сестрите му.
Иван Станков, наследник на баба Наста и дядо Стойне, за които се твърди, че са убити и им е изгорена къщата, също не загатва, че родителите му са убити.
Имам подписан роман от очевидец, който изцяло съответствува с този на Иван Дочев, брат на майор Дочко Дочев, че в реалност са убити 2-3 деца, които са си играли край селото и се натъкнали на землянка, а шумкарите ги умъртвили, с цел да не ги издадат. След 9 септември 1944 година фалшификаторите на историята прибавят към тези деца още 3-4, прибавят и техните родители, както и ятаци.
Не открих на никое място в архивите някой от родителите на децата, за които се твърди, че са убити, да е съден и наказан от военнополеви съд. А би трябвало да ги има.
Преди 9 септември е имало протокол от осъществяването на всяка смъртна присъда на всеки наказан, до момента в който след 9 септември няма нито един подобен протокол. Извършени са безнаказани убийства, без убитите да имат гроб.
- Защо се заехте след толкоз години с този случай?
- Подтикна ме пловдивчанинът Емануил Колев, при който отидох за сведения за горянското придвижване. Знаеш ли, че децата от Ястребино са убити от шумкарите?, ме попита той. Разказа ми, че на връщане от фамилна отмора през 1980 година се отбили в Ястребино, тогава е направил фотографията, която съм употребила на корицата на книгата. Местен човек му разказал за упоритите клюки от години, че формалната версия за убийството на децата няма нищо с истината.
Същото разказал локален човек и на Иван Дочев, брат на майор Дочко Дочев, наклеветен за палач на ястребинчетата.
За това, че формалната версия не е същинската, хората шушукат от дълго време. Дори комунистите знаят, че формалната версия е мит. Но от боязън истината не се споделя обществено.
- Кой е прочиствал архивите?
- Прочистени са след 9 септември 1944 година от тези, които са планували да основат мита за убийствата. Това са локалните партизани, измежду които Рангел Калайджийски.
Странно, че след 9 септември той държи речи в близките села, само че нито един път не загатва, че в неговото село Ястребино са избити толкоз хора, измежду които родителите, сестра му и двамата му братя.
Няма и траурно заравяне в Ястребино.
- Признават ли виновността си пред Народния съд военните, които са упрекнати в присъединяване в убийствата?
- По време на Народния съд се удостоверяват обвинявания за 22-ма души убити. Обвиненията са инсталирани за Народния съд. Едва там стартира да се приказва за избитите в Ястребино. Ако подпоручик Константин Йорданов и другите военни в действителност са направили закононарушението, щяха да изоставен България, с цел да избегнат отплата и смъртни присъди. Ако в действителност бяха направили убийствата на децата, с тях щяха да се разправят незабавно след преврата на 9 септември 1944 година, само че не са ги закачали.
Пред Народния съд военните признават обвиняванията, откакто им е дадено по-леко наказване. Тези, които отхвърлят да признаят виновността си, да подпишат обвиняванията, които им се приписват, са убити още по време на следствието, а и преди този момент, с цел да не пречат на инсталирания Народен съд.
- Кога се основава митът за Ястребино?
- Веднага след 9 септември 1944 година, когато се не разрешава на хората да приказват за случая - освен в Ястребино, само че и в прилежащите села. Хора са изпращани в лагери и затвори, откъдето рядко някой се връща.
- Защо се появи толкоз бурна реакция тъкмо против тази книга, осмата подред с неуместни разкрития?
- Тази книга лишава най-силното оръжие на комунистите, проглушили са света за зверствата на царската власт. А това е неистина, както е неистина цялата им историография. Митове са и героичната Балванска борба, борбата при Жабокрек, героите на Белица, за които са изписани дебели книги.
Звънят ми хора от Англия, от Холандия, от Съединени американски щати, които са прочели книгата по интернет.
- Как отговаряте на офанзивите отляво, че сходни изказвания, които трансформират историята, са кощунствени? Наричат го даже политическо мародерство.
- Няма архивен документ, който да потвърждава истинността на изказванията, че военните са умъртвили децата от Ястребино. Писала съм и съм питала всички държавни архиви. Защо е погубен архивът на Ястребино и на прилежащите села? А и изказванията на живи очевидци потвърждават, че това е мит.
- Не е ли прекомерно трудно да се ровиш в нещастия, станали преди години?
- Ако и аз мълча, всичко това ще остане в давност. Неистовата е омразата на комунистите към монархическата институция. Трябва да се знае, че законите в Царство България са учредени върху конституцията, няма незаслужено издадена присъда. И за най-малки прегрешения на бойците в царската войска е строго наказван командирът.
- Да, само че е имало премия от 50 000 за партизанска глава! И оная власт е имала много грехове.
- Във всяка страна терористични банди, които желаят да смъкват властта с оръжие, са отвън закона и се преследват съгласно закона. Не може шумкарите да убиват общинари и да бъдат безнаказани. Това са терористични банди, които правят убийства, грабежи, палежи, подвигат влакове и мостове във въздуха, афишират война на личната си страна.
В никоя окупирана от германците страна не е имало такова терористично придвижване като при нас и подобен Народен съд, който е същинска кланица. На гибел са наказани хора, крепили държавността.
- Кога ще бъде открит същинският гроб на избитите на 1 февруари 1945 година наказани от Народния съд депутати, министри, военни?
- Те не са заровени в Софийските централни гробища, както се смяташе до момента. Има живи очевидци, които са издирили проф. Димитрина Нанева от рода на поета Пею Яворов, и проф. Никола Алтънков. Тези хора разказват, че камионите с телата на избитите са тръгнали към Радомир. Няма решение по предлагането да се направи разкопаване на хипотетичното място на всеобщия гроб, ексхумация, ДНК проби на наследниците. Това закононарушение също се покрива.
- На всеки 28 май се почитат жертвите на комунизма, починали в лагера на остров Персин. Знае ли се истината за това?
- На остров Персин е най-зловещият от лагерите, където са изпращани неуместните на комунистическата власт. Там на унижения са подлагани министри, професори, писатели, актьори. Робският труд, побоите, гладът, заболяванията, разстрелите са били всекидневие. Инструкциите до управата на лагера са по 60-70 души дневно да бъдат убивани. Като пъкъла на земята го разказват оживели концлагеристи - писателят Петко Огойски, Недялко Гешев, Евлоги Заев.
визитка
Надежда Любенова е създател на 25 книги. 20 години авторката изследва в архиви и с авторски свидетелства един от най-мъчителните и неосветени интервали в нашата история, измежду които насилието в първите месеци след 9 септември 1944 година, когато без съд са избити хиляди хора. Авторката разгласява покъртителни разкази на наследници на жертвите в книгите си “Стряма - вторият Батак 1944 г.”, „ Заритите кладенци край Цалапица проговарят”, „ Голямото зло в Голямо Конаре”, „ В съда влизат убитите”. Остри спорни реакции провокира последната <210> документална книга „ Кой умъртви ястребинчетата”, в която авторката търси нова истина за грубо закононарушение от началото на 1940-те - убийството на деца от омуртагското село Ястребино.
- Г-жо Любенова, успяхте ли да оборите тезата, че децата от Ястребино не са убити от жандармерията?
- Успях да издиря всичко, което е останало в архивите, само че те са прочистени неведнъж - и гражданският на Ястребино и прилежащите села, и полицейският списък. Липсват цели папки. Унищожен е и църковният списък на Ястребино. Странно е, че липсват архивни данни, които да потвърждават, че въобще е осъществено такова злочинство.
Но въпреки всичко от информацията, която съм намерила и подредила, излиза наяве, че това е мит.
Попаднах на протокол за разпит от 3 януари 1944 година на Димитър, брат на две от шестте убити деца, близначките, който непринудено е отишъл в полицията и е дал сведения, както и на разпит на брат на партизанка от Ястребино. Необяснимо е по какъв начин нито един от тях не загатва за обсада в Ястребино през декември 1943 година
Необяснимо е по какъв начин братът на близначките Димитър Иванов не загатва, че са убити майка му, татко му и сестрите му.
Иван Станков, наследник на баба Наста и дядо Стойне, за които се твърди, че са убити и им е изгорена къщата, също не загатва, че родителите му са убити.
Имам подписан роман от очевидец, който изцяло съответствува с този на Иван Дочев, брат на майор Дочко Дочев, че в реалност са убити 2-3 деца, които са си играли край селото и се натъкнали на землянка, а шумкарите ги умъртвили, с цел да не ги издадат. След 9 септември 1944 година фалшификаторите на историята прибавят към тези деца още 3-4, прибавят и техните родители, както и ятаци.
Не открих на никое място в архивите някой от родителите на децата, за които се твърди, че са убити, да е съден и наказан от военнополеви съд. А би трябвало да ги има.
Преди 9 септември е имало протокол от осъществяването на всяка смъртна присъда на всеки наказан, до момента в който след 9 септември няма нито един подобен протокол. Извършени са безнаказани убийства, без убитите да имат гроб.
- Защо се заехте след толкоз години с този случай?
- Подтикна ме пловдивчанинът Емануил Колев, при който отидох за сведения за горянското придвижване. Знаеш ли, че децата от Ястребино са убити от шумкарите?, ме попита той. Разказа ми, че на връщане от фамилна отмора през 1980 година се отбили в Ястребино, тогава е направил фотографията, която съм употребила на корицата на книгата. Местен човек му разказал за упоритите клюки от години, че формалната версия за убийството на децата няма нищо с истината.
Същото разказал локален човек и на Иван Дочев, брат на майор Дочко Дочев, наклеветен за палач на ястребинчетата.
За това, че формалната версия не е същинската, хората шушукат от дълго време. Дори комунистите знаят, че формалната версия е мит. Но от боязън истината не се споделя обществено.
- Кой е прочиствал архивите?
- Прочистени са след 9 септември 1944 година от тези, които са планували да основат мита за убийствата. Това са локалните партизани, измежду които Рангел Калайджийски.
Странно, че след 9 септември той държи речи в близките села, само че нито един път не загатва, че в неговото село Ястребино са избити толкоз хора, измежду които родителите, сестра му и двамата му братя.
Няма и траурно заравяне в Ястребино.
- Признават ли виновността си пред Народния съд военните, които са упрекнати в присъединяване в убийствата?
- По време на Народния съд се удостоверяват обвинявания за 22-ма души убити. Обвиненията са инсталирани за Народния съд. Едва там стартира да се приказва за избитите в Ястребино. Ако подпоручик Константин Йорданов и другите военни в действителност са направили закононарушението, щяха да изоставен България, с цел да избегнат отплата и смъртни присъди. Ако в действителност бяха направили убийствата на децата, с тях щяха да се разправят незабавно след преврата на 9 септември 1944 година, само че не са ги закачали.
Пред Народния съд военните признават обвиняванията, откакто им е дадено по-леко наказване. Тези, които отхвърлят да признаят виновността си, да подпишат обвиняванията, които им се приписват, са убити още по време на следствието, а и преди този момент, с цел да не пречат на инсталирания Народен съд.
- Кога се основава митът за Ястребино?
- Веднага след 9 септември 1944 година, когато се не разрешава на хората да приказват за случая - освен в Ястребино, само че и в прилежащите села. Хора са изпращани в лагери и затвори, откъдето рядко някой се връща.
- Защо се появи толкоз бурна реакция тъкмо против тази книга, осмата подред с неуместни разкрития?
- Тази книга лишава най-силното оръжие на комунистите, проглушили са света за зверствата на царската власт. А това е неистина, както е неистина цялата им историография. Митове са и героичната Балванска борба, борбата при Жабокрек, героите на Белица, за които са изписани дебели книги.
Звънят ми хора от Англия, от Холандия, от Съединени американски щати, които са прочели книгата по интернет.
- Как отговаряте на офанзивите отляво, че сходни изказвания, които трансформират историята, са кощунствени? Наричат го даже политическо мародерство.
- Няма архивен документ, който да потвърждава истинността на изказванията, че военните са умъртвили децата от Ястребино. Писала съм и съм питала всички държавни архиви. Защо е погубен архивът на Ястребино и на прилежащите села? А и изказванията на живи очевидци потвърждават, че това е мит.
- Не е ли прекомерно трудно да се ровиш в нещастия, станали преди години?
- Ако и аз мълча, всичко това ще остане в давност. Неистовата е омразата на комунистите към монархическата институция. Трябва да се знае, че законите в Царство България са учредени върху конституцията, няма незаслужено издадена присъда. И за най-малки прегрешения на бойците в царската войска е строго наказван командирът.
- Да, само че е имало премия от 50 000 за партизанска глава! И оная власт е имала много грехове.
- Във всяка страна терористични банди, които желаят да смъкват властта с оръжие, са отвън закона и се преследват съгласно закона. Не може шумкарите да убиват общинари и да бъдат безнаказани. Това са терористични банди, които правят убийства, грабежи, палежи, подвигат влакове и мостове във въздуха, афишират война на личната си страна.
В никоя окупирана от германците страна не е имало такова терористично придвижване като при нас и подобен Народен съд, който е същинска кланица. На гибел са наказани хора, крепили държавността.
- Кога ще бъде открит същинският гроб на избитите на 1 февруари 1945 година наказани от Народния съд депутати, министри, военни?
- Те не са заровени в Софийските централни гробища, както се смяташе до момента. Има живи очевидци, които са издирили проф. Димитрина Нанева от рода на поета Пею Яворов, и проф. Никола Алтънков. Тези хора разказват, че камионите с телата на избитите са тръгнали към Радомир. Няма решение по предлагането да се направи разкопаване на хипотетичното място на всеобщия гроб, ексхумация, ДНК проби на наследниците. Това закононарушение също се покрива.
- На всеки 28 май се почитат жертвите на комунизма, починали в лагера на остров Персин. Знае ли се истината за това?
- На остров Персин е най-зловещият от лагерите, където са изпращани неуместните на комунистическата власт. Там на унижения са подлагани министри, професори, писатели, актьори. Робският труд, побоите, гладът, заболяванията, разстрелите са били всекидневие. Инструкциите до управата на лагера са по 60-70 души дневно да бъдат убивани. Като пъкъла на земята го разказват оживели концлагеристи - писателят Петко Огойски, Недялко Гешев, Евлоги Заев.
визитка
Надежда Любенова е създател на 25 книги. 20 години авторката изследва в архиви и с авторски свидетелства един от най-мъчителните и неосветени интервали в нашата история, измежду които насилието в първите месеци след 9 септември 1944 година, когато без съд са избити хиляди хора. Авторката разгласява покъртителни разкази на наследници на жертвите в книгите си “Стряма - вторият Батак 1944 г.”, „ Заритите кладенци край Цалапица проговарят”, „ Голямото зло в Голямо Конаре”, „ В съда влизат убитите”. Остри спорни реакции провокира последната <210> документална книга „ Кой умъртви ястребинчетата”, в която авторката търси нова истина за грубо закононарушение от началото на 1940-те - убийството на деца от омуртагското село Ястребино.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ