Мултикултурализмът
Сам по себе си мултикултурализмът като опция за толерантно взаимно битие на народите и техните култури, на главния етнос с малцинствените групи в националната страна надали заслужава негативна оценка. Същото се отнася до възприемането на концепцията на " универсализма " като многостранно развиване на обществата и личностите, като надрастване на расизма и ксенофобията. От древността живее вяра, че народите, подложени на употребата и държавния гнет, ще намерят в бъдеще решение на своите проблеми в лоното на едно " вселенско приятелство ".
Марксизмът също е изразител на такива въжделения. Още през ХIХ век за него равноправният съюз на свободните хора от разнообразни етноси на планетата, взаимоотношението на другите култури са синоними на освобождението на индивида. В подобен смисъл би могло да се заключи, че съгласно марксизма общоевропейските полезности и просвета се базират върху независимото съществуване на националните култури, върху тяхното взаимопроникване и взаимоотношения. И Ленин свързва общополитическия и общодуховния развой през своята ера не с " претопяване " на истинското начало в националните култури (руската, например), а с тяхното пълноценно развиване и подем.
Този ход на осмисляне на политическия и културния процес претърпя съществена смяна през двадесетте години на ХХ век и това е значимо да се означи. Тогава получиха необятно разпространяване тоталитарните показа и практики, съгласно които моделът, ползите, мощта на една-единствена страна с нейната просвета (Германия) превъзхождат модела, ползите, мощта на останалите национални страни и техните култури. Известно е по какъв начин приключи походът на тогавашните глобалисти - с победа над нацизма и възкресен живот на самостоятелните национални страни в Европа и света.
През втората половина на ХХ век " блоковото " устройство в света даде преимущества на културите на водещите страни (САЩ, Англия или СССР) за сметка на националните специфики на страните, присъединени към съответния военно-политически блок. Но този диктат не беше категоричен! Макар и с известни ангажименти националните култури намираха начини, с цел да се развиват. Стигаше се и до по-остри кулминационни точки. Спомням си по какъв начин първите признаци на подготвяния мощен обществен трус в Унгария от октомври 1956 година (тогава карах студентските си години в Будапеща) открих в поредност публикации, оповестени в печата, че в Унгария се внедрява принудително руският модел, че се погребват националите качества и духовните обичаи на унгарците. Истината обаче е, че макар сходни извращения, в действителност паралелно с тях, се реализираше връщане към корените на националния живот, към позитивите на националната страна и просвета.
Войната, която мултикултурализмът разгласи на Европа
Всички до този миг прегледани обстановки обаче могат да бъдат дефинирани единствено като въведения към действителния, негримиран сегашен мултикултурализъм, почнал летоброенето си през 90-те години на ХХ век. Победител в изтощителната " студена война ", ликвидирал Съюз на съветските социалистически републики и социализма в Източна и Централна Азия, международният неолиберализъм от края на ХХ век - с центрове в Съединени американски щати и Западна Европа - си повярва, че е в положение на сътвори империя на актуализирания капитализъм в международни мащаби, стъпвайки с желязна пета върху суверенитета на националните страни, върху независимото действие на националните култури. Тази експанзия трябваше да получи отзив на печеливша идея, само че без очевидно потребление на груби форми на напън. Според замисъла от решаващо значение е националната страна, надлежно нейната просвета да възприемат личното си изкривяване, обезличаване и изгубване без особена опозиция, без зрелищно извиване на ръцете, с опиянението на наркоман.
От друга страна, показателно е, че взетият курс на очистване на националните страни и националните култури под купола на изопачен и нападателен мултикултурализъм колкото и парадоксално да е, откри доводите си в идеологемата, че " залезът на Запада " е стигнал крайната си точка, че актуалната европейска цивилизация е остаряла окончателно, с изчерпана витална сила, неспособна да се възражда и възпроизвежда, че по този метод се забавя пагубно икономическият и финансов напредък на Европейския съюз. И още, че единствено нов цивилизационен модел, който съумее да ликвидира центробежните сили на националното мислене и битие, ставайки вносител на свежа плът и мощна кръв извън, от изостаналите региони на планетата, е в положение да " излекува " Европа, само че Европа с друго, " оварварено " лице и орис, с различен, " оварварен " морал, с различен вид религиозни релации.
Истината обаче е, че макар съществуването на спешни моменти в развиването на Европа, макар управителните постове, които представители на мултикултурализма заемат в ръководството на Европейски Съюз, нашият континент, който обгръща пространството от Ванкувър до Урал (руската просвета я схващам като част от европейската просвета, до момента в който терминът " ЕвроАзия " има основно географски и естествени измерения), продължава да бъде най-жизнеспособният център на цивилизационните процеси в света, с най-висока канара на начетеност и просвета на бита, с неповторими и прелестни монументи на културата. Отделните европейски страни раждат новите - с креативен заряд - хрумвания, тук се създават новите технологии и тук се пазят най-определено полезностите на свободата, хуманизма, напредъка, правилата на независимостта, справедливостта и демокрацията. Така че Европейският съюз не инцидентно послужи за опитно зайче в ръцете на неговите зложелатели, за терен, върху който антиевропейските настроения и идеологии, под покривалото на мултикултурализма, подкопават, унищожават материалните и духовните устои на Европа.
Последици от " Заника на Европа "?
Ето някои от актуалните характерности на днешния мултикултурализъм.
На първо място, форсирано, антиисторическо разрушение на националната страна под претекст, че е остаряла форма на ръководство, че спада към биографията на предходните три века. Акцентът - по този начин ни убеждават - би трябвало към този момент да пада върху модерните междурегионални и междуконтинентални общодържавни и " мултикултурни " обединявания и сливания (интегрирания) на националните култури през ХХI век.
На второ място, като разследване от гореописаното: унификация на европейския метод на живот; изскубване на националните обичаи, както се скубе плевел; възпитаване на индивида без памет; замяна на националните полезности с имагинерни европейски ценности; основаване на стимулираща и " приятна във всяко отношение " среда за милионите емигранти. В резултат на това отмиране на Европа като християнската цивилизация посредством определяне на пълноправие сред християнството и придошлия извън на талази ислям; унищожаване на реликвите на националната, родовата и персоналната " славна биография " ; промяна на цивилизационния код (специално за България равнодушие и озлобление по отношение на славянската и православната ни единосъщност).
На трето място, прибързано и рисковано унищожаване на държавните граници (с оглед и на безпрепятственото навлизане на новите " изцелители " на ЕС); слагане на общоевропейския интерес (разбирай, интереса на развитите страни!) над националния (и в законодателството е същото!); липса на механизми за отбрана на националното (на българското) произвеждане от външния внос; преобразяване на изостаналите небогати страни (тук спада и България) в пазар за артикули, създадени в развитите страни и други
На четвърто място, под флага на концепцията за хармонично общуване на хората в едно демократично общество отвод от водещата роля на преобладаващия етнос и " изравняването " му с ролята на малцинствените групи в съответната страна. По този път държавно-творческата функционалност на националната страна, на националната просвета пропадат вдън земя. Днес към този момент берем плодовете на сходен метод в България: редовно нанасяне на смъртоносни удари върху българския образ на просветителната ни система; принизяване на истински приноси в българската история и литература; окарикатуряване или икономисване на сакрални събития като Баташкото кръвопролитие или Руско-турската освободителна война; нерешително отношение на властта по отношение на заповедта от Брюксел да сме подготвени да приемем за заселване забележителен емигрантски контингент. В научни институти се субсидира от неправителствени организации писането и публикуването на истории на турската, еврейската, арменската и циганската просвета у нас. Усим Керим става по-скоро патрон на циганската книжовност, в сравнение с име с несъмнени заслуги в българския нравствен свят. И Валери Петров го трансформират на първо време в еврейски публицист, въпреки да е класик на първо място на българската литература.
Те пристигнаха! А в този момент накъде?
На пето място, мултикултурализмът от дълго време не се преценява със спецификите на произхода, местораждането и местоживеенето на хората от разнообразни цивилизационни кръгове и раси. В началото теорията на мултикултурализма беше употребена - в полза на едрия капитал - за внасяне на евтина работна ръка в Европа. Емигрантите населиха цели квартали на Лондон, Париж или Берлин, получиха жилища и обществени помощи в осъвременени гета за чужденци. По-често пристигаха от предходни колонии на развитите страни: в Англия - индуси, африканци, азиатци от някогашната Британска общност; във Франция - араби от Северна Африка и чернокожи от довчерашни африкански колонии; в Германия - стотици хиляди турски служащи с техните фамилии.
Обещанията бяха, че в най-скоро време те ще се интегрират в немското, френското и британското общество, че ще възприемат безпроблемно културата на Запада, приспособили се органично към обичаите, наследствата, духовността и стандартите на европейските страни, в които живеят и се трудят.
Години по-сетне се оказа, че ситуацията с емигрантите е взривоопасно. Те освен резервираха, само че и пропагандират интензивно, с оръжия на фундаментализма, религиозната си религия (Европа е осеяна с джамии, в които вярващите се учат, с изключение на на всичко останало, и на " изкуството " на джихада); сепарираха се целеустремено от останалото население: заживяха с засегнатост, че европейците се пробват да заличат националната им еднаквост, да им наложат неприемливи за тях морални и нормални правила, че заплащането на труда им е по-ниско от това на коренните поданици, че са " обслужващ " личен състав, останал без вероятности да се измъкне от блатото, в което са го вкарали богатите европейци; младите емигранти проведоха свои " затворени " общества, склонни към враждебни дейности, тероризъм и исторически реваншизъм.
За страдание, вместо да си вземе урок, господстващата неолиберална класа през последните две-три години подтиква същинско настъпление на милиони емигранти в Европейския съюз, разпореждайки се всяка страна член да одобри наложителна квота емигранти за краткотрайно или непрекъснато живеене. Съвсем рядко става дума за политически преследвани люде, съвсем постоянно - за трудова емиграция. Европа така и така е претъпкан континент. Но в този момент за първи път след Средновековието ставаме очевидци на ново преселение на народите в относително по-заможната Европа, което заплашва самото битие на европейската просвета и цивилизация.
Това криворазбрано използване на мултикултурализма рано или късно (ако продължи преселението със същата интензивност) ще докара до фалит на днешната европейска цивилизация. В този проект мултикултурализмът е изключително рисково и нездравословно събитие, изключително когато се маскира като скитащ и изключително търпелив " пилигрим " по европейските пространства. " Пилигрим ", който разполага с задоволително властови, военни, медийни и финансови запаси, с цел да хвърли своя камък и наложи своята разрушителна и цинична мощ против великата европейска цивилизация на Омир, Есхил, Сенека, Шекспир, Сервантес, Рабле, Толстой, Гьоте, Балзак, Шилер, Достоевски, Карло Гоци, Чехов, Ибсен, Мопасан, Бърнард Шоу, Анатол Франс, Томас Ман, Маяковски, Брехт, Михаил Булгаков или Дюренмат. Не, тази вакханалия не е хуманизъм, а израз на умишлен или неволен инстикт Европа да се трансформира в пробно поле за кръстосване на расите, да бъде осъдена и превърната в разпадаща се, второстепенна международна мощ.
Според мен левите идеолози на Европа би трябвало първи да бият камбаната за паника заради това злополучно положение на нещата! А нерядко постъпват иначе, като върли либерали. В края на краищата принудени сме да признаем: индивидът, хората се раждат в избран регион на земното кълбо не с цел да се " избавят ", разрушавайки други човешки общества и цивилизации, а с цел да се борят родното им огнище, край, район, страна или континент да реализират по-нормални условия за развиване и живот. Човекът не избира фамилията и рода си, а ги заварва завършени, за него триадата персона - семейство/род - нация са неотменими полезности, които могат да се обогатят или да не се обогатят при срещата си със обществената и общочовешката концепция (спектърът от проблеми на националната страна и просвета занапред следва да бъде доизясняван от лявата мисъл).
Ясно е: лявата концепция получава позитивни импулси - и през вчерашния ден, и през днешния ден, - когато отстоява ползите на трудовото болшинство в нацията, само че и когато е наясно, че не може едно национално болшинство да бъде свободно, в случай че националните малцинства са потиснати и обезкръвени. И назад, лявата концепция губи своята същина и сила, когато се съгласява ползите на болшинството да бъдат жертвани поради прищевките на дадени малцинствени групи, които и без туй са прекомерно задоволени, толерирани и рекламирани (имам поради безцеремонното държание на половите малцинства и пакостите, подбудени от свързаната с тях Истанбулска конвенция).
Съединени европейски щати или Общоевропейски съюз на националните страни? Обезличаване и очистване на националните култури под купола на Европейски Съюз или европейска просвета, постигаща разцвет с помощта на взаимното другарство на самобитните национални култури? На тези алтернативи всеки от нас евентуално има отговори. Дали са верни или конюнктурно дефинирани, това е въпросът на въпросите!
Марксизмът също е изразител на такива въжделения. Още през ХIХ век за него равноправният съюз на свободните хора от разнообразни етноси на планетата, взаимоотношението на другите култури са синоними на освобождението на индивида. В подобен смисъл би могло да се заключи, че съгласно марксизма общоевропейските полезности и просвета се базират върху независимото съществуване на националните култури, върху тяхното взаимопроникване и взаимоотношения. И Ленин свързва общополитическия и общодуховния развой през своята ера не с " претопяване " на истинското начало в националните култури (руската, например), а с тяхното пълноценно развиване и подем.
Този ход на осмисляне на политическия и културния процес претърпя съществена смяна през двадесетте години на ХХ век и това е значимо да се означи. Тогава получиха необятно разпространяване тоталитарните показа и практики, съгласно които моделът, ползите, мощта на една-единствена страна с нейната просвета (Германия) превъзхождат модела, ползите, мощта на останалите национални страни и техните култури. Известно е по какъв начин приключи походът на тогавашните глобалисти - с победа над нацизма и възкресен живот на самостоятелните национални страни в Европа и света.
През втората половина на ХХ век " блоковото " устройство в света даде преимущества на културите на водещите страни (САЩ, Англия или СССР) за сметка на националните специфики на страните, присъединени към съответния военно-политически блок. Но този диктат не беше категоричен! Макар и с известни ангажименти националните култури намираха начини, с цел да се развиват. Стигаше се и до по-остри кулминационни точки. Спомням си по какъв начин първите признаци на подготвяния мощен обществен трус в Унгария от октомври 1956 година (тогава карах студентските си години в Будапеща) открих в поредност публикации, оповестени в печата, че в Унгария се внедрява принудително руският модел, че се погребват националите качества и духовните обичаи на унгарците. Истината обаче е, че макар сходни извращения, в действителност паралелно с тях, се реализираше връщане към корените на националния живот, към позитивите на националната страна и просвета.
Войната, която мултикултурализмът разгласи на Европа
Всички до този миг прегледани обстановки обаче могат да бъдат дефинирани единствено като въведения към действителния, негримиран сегашен мултикултурализъм, почнал летоброенето си през 90-те години на ХХ век. Победител в изтощителната " студена война ", ликвидирал Съюз на съветските социалистически републики и социализма в Източна и Централна Азия, международният неолиберализъм от края на ХХ век - с центрове в Съединени американски щати и Западна Европа - си повярва, че е в положение на сътвори империя на актуализирания капитализъм в международни мащаби, стъпвайки с желязна пета върху суверенитета на националните страни, върху независимото действие на националните култури. Тази експанзия трябваше да получи отзив на печеливша идея, само че без очевидно потребление на груби форми на напън. Според замисъла от решаващо значение е националната страна, надлежно нейната просвета да възприемат личното си изкривяване, обезличаване и изгубване без особена опозиция, без зрелищно извиване на ръцете, с опиянението на наркоман.
От друга страна, показателно е, че взетият курс на очистване на националните страни и националните култури под купола на изопачен и нападателен мултикултурализъм колкото и парадоксално да е, откри доводите си в идеологемата, че " залезът на Запада " е стигнал крайната си точка, че актуалната европейска цивилизация е остаряла окончателно, с изчерпана витална сила, неспособна да се възражда и възпроизвежда, че по този метод се забавя пагубно икономическият и финансов напредък на Европейския съюз. И още, че единствено нов цивилизационен модел, който съумее да ликвидира центробежните сили на националното мислене и битие, ставайки вносител на свежа плът и мощна кръв извън, от изостаналите региони на планетата, е в положение да " излекува " Европа, само че Европа с друго, " оварварено " лице и орис, с различен, " оварварен " морал, с различен вид религиозни релации.
Истината обаче е, че макар съществуването на спешни моменти в развиването на Европа, макар управителните постове, които представители на мултикултурализма заемат в ръководството на Европейски Съюз, нашият континент, който обгръща пространството от Ванкувър до Урал (руската просвета я схващам като част от европейската просвета, до момента в който терминът " ЕвроАзия " има основно географски и естествени измерения), продължава да бъде най-жизнеспособният център на цивилизационните процеси в света, с най-висока канара на начетеност и просвета на бита, с неповторими и прелестни монументи на културата. Отделните европейски страни раждат новите - с креативен заряд - хрумвания, тук се създават новите технологии и тук се пазят най-определено полезностите на свободата, хуманизма, напредъка, правилата на независимостта, справедливостта и демокрацията. Така че Европейският съюз не инцидентно послужи за опитно зайче в ръцете на неговите зложелатели, за терен, върху който антиевропейските настроения и идеологии, под покривалото на мултикултурализма, подкопават, унищожават материалните и духовните устои на Европа.
Последици от " Заника на Европа "?
Ето някои от актуалните характерности на днешния мултикултурализъм.
На първо място, форсирано, антиисторическо разрушение на националната страна под претекст, че е остаряла форма на ръководство, че спада към биографията на предходните три века. Акцентът - по този начин ни убеждават - би трябвало към този момент да пада върху модерните междурегионални и междуконтинентални общодържавни и " мултикултурни " обединявания и сливания (интегрирания) на националните култури през ХХI век.
На второ място, като разследване от гореописаното: унификация на европейския метод на живот; изскубване на националните обичаи, както се скубе плевел; възпитаване на индивида без памет; замяна на националните полезности с имагинерни европейски ценности; основаване на стимулираща и " приятна във всяко отношение " среда за милионите емигранти. В резултат на това отмиране на Европа като християнската цивилизация посредством определяне на пълноправие сред християнството и придошлия извън на талази ислям; унищожаване на реликвите на националната, родовата и персоналната " славна биография " ; промяна на цивилизационния код (специално за България равнодушие и озлобление по отношение на славянската и православната ни единосъщност).
На трето място, прибързано и рисковано унищожаване на държавните граници (с оглед и на безпрепятственото навлизане на новите " изцелители " на ЕС); слагане на общоевропейския интерес (разбирай, интереса на развитите страни!) над националния (и в законодателството е същото!); липса на механизми за отбрана на националното (на българското) произвеждане от външния внос; преобразяване на изостаналите небогати страни (тук спада и България) в пазар за артикули, създадени в развитите страни и други
На четвърто място, под флага на концепцията за хармонично общуване на хората в едно демократично общество отвод от водещата роля на преобладаващия етнос и " изравняването " му с ролята на малцинствените групи в съответната страна. По този път държавно-творческата функционалност на националната страна, на националната просвета пропадат вдън земя. Днес към този момент берем плодовете на сходен метод в България: редовно нанасяне на смъртоносни удари върху българския образ на просветителната ни система; принизяване на истински приноси в българската история и литература; окарикатуряване или икономисване на сакрални събития като Баташкото кръвопролитие или Руско-турската освободителна война; нерешително отношение на властта по отношение на заповедта от Брюксел да сме подготвени да приемем за заселване забележителен емигрантски контингент. В научни институти се субсидира от неправителствени организации писането и публикуването на истории на турската, еврейската, арменската и циганската просвета у нас. Усим Керим става по-скоро патрон на циганската книжовност, в сравнение с име с несъмнени заслуги в българския нравствен свят. И Валери Петров го трансформират на първо време в еврейски публицист, въпреки да е класик на първо място на българската литература.
Те пристигнаха! А в този момент накъде?
На пето място, мултикултурализмът от дълго време не се преценява със спецификите на произхода, местораждането и местоживеенето на хората от разнообразни цивилизационни кръгове и раси. В началото теорията на мултикултурализма беше употребена - в полза на едрия капитал - за внасяне на евтина работна ръка в Европа. Емигрантите населиха цели квартали на Лондон, Париж или Берлин, получиха жилища и обществени помощи в осъвременени гета за чужденци. По-често пристигаха от предходни колонии на развитите страни: в Англия - индуси, африканци, азиатци от някогашната Британска общност; във Франция - араби от Северна Африка и чернокожи от довчерашни африкански колонии; в Германия - стотици хиляди турски служащи с техните фамилии.
Обещанията бяха, че в най-скоро време те ще се интегрират в немското, френското и британското общество, че ще възприемат безпроблемно културата на Запада, приспособили се органично към обичаите, наследствата, духовността и стандартите на европейските страни, в които живеят и се трудят.
Години по-сетне се оказа, че ситуацията с емигрантите е взривоопасно. Те освен резервираха, само че и пропагандират интензивно, с оръжия на фундаментализма, религиозната си религия (Европа е осеяна с джамии, в които вярващите се учат, с изключение на на всичко останало, и на " изкуството " на джихада); сепарираха се целеустремено от останалото население: заживяха с засегнатост, че европейците се пробват да заличат националната им еднаквост, да им наложат неприемливи за тях морални и нормални правила, че заплащането на труда им е по-ниско от това на коренните поданици, че са " обслужващ " личен състав, останал без вероятности да се измъкне от блатото, в което са го вкарали богатите европейци; младите емигранти проведоха свои " затворени " общества, склонни към враждебни дейности, тероризъм и исторически реваншизъм.
За страдание, вместо да си вземе урок, господстващата неолиберална класа през последните две-три години подтиква същинско настъпление на милиони емигранти в Европейския съюз, разпореждайки се всяка страна член да одобри наложителна квота емигранти за краткотрайно или непрекъснато живеене. Съвсем рядко става дума за политически преследвани люде, съвсем постоянно - за трудова емиграция. Европа така и така е претъпкан континент. Но в този момент за първи път след Средновековието ставаме очевидци на ново преселение на народите в относително по-заможната Европа, което заплашва самото битие на европейската просвета и цивилизация.
Това криворазбрано използване на мултикултурализма рано или късно (ако продължи преселението със същата интензивност) ще докара до фалит на днешната европейска цивилизация. В този проект мултикултурализмът е изключително рисково и нездравословно събитие, изключително когато се маскира като скитащ и изключително търпелив " пилигрим " по европейските пространства. " Пилигрим ", който разполага с задоволително властови, военни, медийни и финансови запаси, с цел да хвърли своя камък и наложи своята разрушителна и цинична мощ против великата европейска цивилизация на Омир, Есхил, Сенека, Шекспир, Сервантес, Рабле, Толстой, Гьоте, Балзак, Шилер, Достоевски, Карло Гоци, Чехов, Ибсен, Мопасан, Бърнард Шоу, Анатол Франс, Томас Ман, Маяковски, Брехт, Михаил Булгаков или Дюренмат. Не, тази вакханалия не е хуманизъм, а израз на умишлен или неволен инстикт Европа да се трансформира в пробно поле за кръстосване на расите, да бъде осъдена и превърната в разпадаща се, второстепенна международна мощ.
Според мен левите идеолози на Европа би трябвало първи да бият камбаната за паника заради това злополучно положение на нещата! А нерядко постъпват иначе, като върли либерали. В края на краищата принудени сме да признаем: индивидът, хората се раждат в избран регион на земното кълбо не с цел да се " избавят ", разрушавайки други човешки общества и цивилизации, а с цел да се борят родното им огнище, край, район, страна или континент да реализират по-нормални условия за развиване и живот. Човекът не избира фамилията и рода си, а ги заварва завършени, за него триадата персона - семейство/род - нация са неотменими полезности, които могат да се обогатят или да не се обогатят при срещата си със обществената и общочовешката концепция (спектърът от проблеми на националната страна и просвета занапред следва да бъде доизясняван от лявата мисъл).
Ясно е: лявата концепция получава позитивни импулси - и през вчерашния ден, и през днешния ден, - когато отстоява ползите на трудовото болшинство в нацията, само че и когато е наясно, че не може едно национално болшинство да бъде свободно, в случай че националните малцинства са потиснати и обезкръвени. И назад, лявата концепция губи своята същина и сила, когато се съгласява ползите на болшинството да бъдат жертвани поради прищевките на дадени малцинствени групи, които и без туй са прекомерно задоволени, толерирани и рекламирани (имам поради безцеремонното държание на половите малцинства и пакостите, подбудени от свързаната с тях Истанбулска конвенция).
Съединени европейски щати или Общоевропейски съюз на националните страни? Обезличаване и очистване на националните култури под купола на Европейски Съюз или европейска просвета, постигаща разцвет с помощта на взаимното другарство на самобитните национални култури? На тези алтернативи всеки от нас евентуално има отговори. Дали са верни или конюнктурно дефинирани, това е въпросът на въпросите!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ