Удължаването на човешкия живот: Все по-близо ли сме?
Сам Алтман, основен изпълнителен шеф на OpenAI, неотдавна влага 180 милиона щатски $ в Retro Biosciences – компания, която се стреми да удължи продължителността на човешкия живот с най-малко 10 години.
Един от методите, по който възнамерява да реализира това, е посредством „ подмладяване “ на кръвта. Тази концепция се основава на изследвания, които с опити откриват, че остарели мишки демонстрират признаци на подмладяване, когато им се дава кръв от млади мишки.
Алтман не е единственият бизнесмен от Силиконовата котловина, който поддържа напъните за удължение на живота. Съоснователят на PayPal Питър Тийл, създателят на Amazon Джеф Безос и съоснователят на Гугъл Лари Пейдж наляха милиони в планове, които биха могли надълбоко да повлияят на метода, по който живеем живота си.
Първият издигнат въпрос е теоретичен: могат ли тези технологии да работят? На този фронт журито към момента не е ясно и има учредения както за оптимизъм, по този начин и за песимизъм.
Вторият въпрос е също толкоз значим: даже в случай че удължаването на живота е допустимо, ще бъде ли етично?
Обясняваме за какво някои постоянно срещани етични причини против удължаването на живота не са толкоз солидни, колкото може да наподобяват – и предлагаме друго, ненапълно подценено пояснение за какво опитът да живееш постоянно може да не си коства.
The of postzygotic mutations was reconstructed in different organs over the course of a and the mutations with particularly deleterious impacts on were identified.
— Phenomics (@Phenomics_J)
Струва ли си, в случай че въпреки всичко умреш?
Може да се твърди, че удължаването на живота просто отблъсква неизбежното: че ще умрем. Проблемът с този мироглед обаче е, че всеки избавен живот ще бъде избавен единствено краткотрайно.
Удължаването на живота с 10 години е като спасяването удавник, единствено с цел да почине при пътнотранспортно произшествие 10 години по-късно. Въпреки че може да сме тъжни за възможната им гибел, въпреки всичко ще се радваме, че сме ги избавили.
Същото важи и за стандартната медицина. Ако доктор излекува пневмонията на пациент, той в последна сметка ще почине от нещо друго, само че това не значи, че лекарят или пациентът ще съжаляват, че се е излекувал.
Също по този начин си коства да разгледаме по-продължително време проучванията за удължение на живота.
В най-оптимистичните сюжети, показани от специалисти, даже скромните краткосрочни облаги биха могли да оказват помощ на хората да прибавят години към живота си, защото изгодите от всяка намеса могат да се усилват. Например, всяка спомагателна година живот би нараснала вероятността да оцелеете до идващия огромен пробив.
— bgsal.cf try Charitable Trust (@bgsal71)
Струва ли си, в случай че безсмъртието може да стане скучно?
Мнозина се противопоставят на удължаването на живота по етични аргументи, като споделят, че не биха употребявали тези технологии. Защо някой може да се опълчи?
Едно терзание е, че доста дългият живот може да е нежелателен. Философът Бърнард Уилямс споделя, че животът става скъп посредством задоволяването на това, което той назовава " безапелационни стремежи ": желанията, които ни дават причина да желаеме да живеем.
Уилямс чака тези стремежи да са свързани с огромни житейски планове, като развъждане на дете или писане на разказ. Той се тормози, че при задоволително дълъг живот ще останем без такива планове. Ако е по този начин, безсмъртието ще стане досадно.
Не е ясно дали Уилямс е прав. Някои философи показват, че човешките мемоари са неправилни и избрани стремежи могат да се появят още веднъж, когато забравим предходните си прекарвания.
Други акцентират, че нашите безапелационни стремежи се развиват, до момента в който житейският ни опит трансформира ползите ни - и може да продължи да го прави в течение на доста дълъг живот.
И в двата случая нашите безапелационни стремежи, а оттова и повода ни да живеем, няма да се изчерпят в един доста дълъг живот.
Дори и безсмъртието да стане досадно, това няма да се смята за непретенциозно удължение на живота. Мнозина биха споделили, че 80 години не са задоволително време за проучване на капацитета ни. Лично ние бихме приветствали още 20 или даже 50 години, с цел да напишем разказ или да стартираме нова кариера.
In his latest book, The Longevity Paradox: How to Die Young at a Ripe Old Age, outlines his plan for extending both and, and it all centers around one thing:. Learn more here!
— Life Extension (@LifeExtension)
Струва ли си, в случай че бедните хора пропуснат?
Друго терзание по отношение на технологиите за удължение на живота е егалитарното. Тези технологии ще бъдат скъпостуващи; наподобява незаслужено милиардерите от Силициевата котловина да честват своите 150 години, до момента в който останалите от нас умират най-вече на 70.
Това несъгласие наподобява безапелационно. Повечето хора приветстват интервенции, които предизвикват равенството в опазването на здравето, което се отразява в по-широките публични претенции за универсално опазване на здравето.
Но тук има значим колорит, който би трябвало да се вземе поради. Помислете, че универсалните системи за опазване на здравето предизвикват равенството, като усъвършенстват ситуацията на тези, които не са добре. От друга страна, предотвратяването на развиването на технологии за удължение на живота ще утежни ситуацията на тези, които са в положително положение.
Най-бедните хора да вземем за пример са два пъти по-склонни да умрат преди да навършат 75 години, в сравнение с най-богатите. И въпреки всичко малко хора биха спорили, че би трябвало да спрем да създаваме технологии за възстановяване на здравето на хората над 75 години.
A very interesting conversation with Dr. via
— Girolamo Castaldo (@GirolamoCastal1)
Истинският проблем
Ние обаче считаме, че има едно съществено етично несъгласие, което се отнася за рискови случаи на удължение на живота. Ако хората рутинно са живели доста дълъг живот, това може да понижи адаптивността на нашето население и да докара до обществена застоялост.
Дори скромното нарастване на продължителността на живота би нараснало коренно броя на популацията. За да избегнем пренаселеността, ще би трябвало да понижим раждаемостта, което фрапантно ще забави промяната на поколенията.
Това може да бъде извънредно нездравословно за публичния напредък, тъй като може също по този начин:
да усили уязвимостта ни към заканите от изчезванеда заплаши самостоятелното ни благоденствие ида попречва моралния ни прогрес.
Много области се възползват от постоянния приток на млади мозъци, които идват и надграждат работата на предшествениците. Дори мозъците на по-възрастните учени да останат мощни, тяхното „ користолюбие към удостоверение “ – податливост да търсят и интерпретират информация по способи, които удостоверяват нечии предходни вярвания – може да забави възприемането на нови научни теории.
Моралните вярвания също са предразположени към пристрастност към потвърждението. В свят на удължена дълготрайност на живота, човеци, чиито морални възгледи са били основани в младостта им (може би преди повече от 100 години), ще останат на властови позиции.
Изглежда евентуално моралният кодекс на нашето общество е съществено сгрешен най-малко в някои връзки. В края на краищата считаме, че предишните общества са бъркали пагубно в своите, като да вземем за пример когато са одобрявали робството или са разгласявали хомосексуализма за противозаконен.
Забавянето на промяната на поколенията може да забави момента, в който разпознаваме и поправяме личните си морални произшествия, изключително тези, които към момента не можем да забележим.
Един от методите, по който възнамерява да реализира това, е посредством „ подмладяване “ на кръвта. Тази концепция се основава на изследвания, които с опити откриват, че остарели мишки демонстрират признаци на подмладяване, когато им се дава кръв от млади мишки.
Алтман не е единственият бизнесмен от Силиконовата котловина, който поддържа напъните за удължение на живота. Съоснователят на PayPal Питър Тийл, създателят на Amazon Джеф Безос и съоснователят на Гугъл Лари Пейдж наляха милиони в планове, които биха могли надълбоко да повлияят на метода, по който живеем живота си.
Първият издигнат въпрос е теоретичен: могат ли тези технологии да работят? На този фронт журито към момента не е ясно и има учредения както за оптимизъм, по този начин и за песимизъм.
Вторият въпрос е също толкоз значим: даже в случай че удължаването на живота е допустимо, ще бъде ли етично?
Обясняваме за какво някои постоянно срещани етични причини против удължаването на живота не са толкоз солидни, колкото може да наподобяват – и предлагаме друго, ненапълно подценено пояснение за какво опитът да живееш постоянно може да не си коства.
The of postzygotic mutations was reconstructed in different organs over the course of a and the mutations with particularly deleterious impacts on were identified.
— Phenomics (@Phenomics_J)
Струва ли си, в случай че въпреки всичко умреш?
Може да се твърди, че удължаването на живота просто отблъсква неизбежното: че ще умрем. Проблемът с този мироглед обаче е, че всеки избавен живот ще бъде избавен единствено краткотрайно.
Удължаването на живота с 10 години е като спасяването удавник, единствено с цел да почине при пътнотранспортно произшествие 10 години по-късно. Въпреки че може да сме тъжни за възможната им гибел, въпреки всичко ще се радваме, че сме ги избавили.
Същото важи и за стандартната медицина. Ако доктор излекува пневмонията на пациент, той в последна сметка ще почине от нещо друго, само че това не значи, че лекарят или пациентът ще съжаляват, че се е излекувал.
Също по този начин си коства да разгледаме по-продължително време проучванията за удължение на живота.
В най-оптимистичните сюжети, показани от специалисти, даже скромните краткосрочни облаги биха могли да оказват помощ на хората да прибавят години към живота си, защото изгодите от всяка намеса могат да се усилват. Например, всяка спомагателна година живот би нараснала вероятността да оцелеете до идващия огромен пробив.
— bgsal.cf try Charitable Trust (@bgsal71)
Струва ли си, в случай че безсмъртието може да стане скучно?
Мнозина се противопоставят на удължаването на живота по етични аргументи, като споделят, че не биха употребявали тези технологии. Защо някой може да се опълчи?
Едно терзание е, че доста дългият живот може да е нежелателен. Философът Бърнард Уилямс споделя, че животът става скъп посредством задоволяването на това, което той назовава " безапелационни стремежи ": желанията, които ни дават причина да желаеме да живеем.
Уилямс чака тези стремежи да са свързани с огромни житейски планове, като развъждане на дете или писане на разказ. Той се тормози, че при задоволително дълъг живот ще останем без такива планове. Ако е по този начин, безсмъртието ще стане досадно.
Не е ясно дали Уилямс е прав. Някои философи показват, че човешките мемоари са неправилни и избрани стремежи могат да се появят още веднъж, когато забравим предходните си прекарвания.
Други акцентират, че нашите безапелационни стремежи се развиват, до момента в който житейският ни опит трансформира ползите ни - и може да продължи да го прави в течение на доста дълъг живот.
И в двата случая нашите безапелационни стремежи, а оттова и повода ни да живеем, няма да се изчерпят в един доста дълъг живот.
Дори и безсмъртието да стане досадно, това няма да се смята за непретенциозно удължение на живота. Мнозина биха споделили, че 80 години не са задоволително време за проучване на капацитета ни. Лично ние бихме приветствали още 20 или даже 50 години, с цел да напишем разказ или да стартираме нова кариера.
In his latest book, The Longevity Paradox: How to Die Young at a Ripe Old Age, outlines his plan for extending both and, and it all centers around one thing:. Learn more here!
— Life Extension (@LifeExtension)
Струва ли си, в случай че бедните хора пропуснат?
Друго терзание по отношение на технологиите за удължение на живота е егалитарното. Тези технологии ще бъдат скъпостуващи; наподобява незаслужено милиардерите от Силициевата котловина да честват своите 150 години, до момента в който останалите от нас умират най-вече на 70.
Това несъгласие наподобява безапелационно. Повечето хора приветстват интервенции, които предизвикват равенството в опазването на здравето, което се отразява в по-широките публични претенции за универсално опазване на здравето.
Но тук има значим колорит, който би трябвало да се вземе поради. Помислете, че универсалните системи за опазване на здравето предизвикват равенството, като усъвършенстват ситуацията на тези, които не са добре. От друга страна, предотвратяването на развиването на технологии за удължение на живота ще утежни ситуацията на тези, които са в положително положение.
Най-бедните хора да вземем за пример са два пъти по-склонни да умрат преди да навършат 75 години, в сравнение с най-богатите. И въпреки всичко малко хора биха спорили, че би трябвало да спрем да създаваме технологии за възстановяване на здравето на хората над 75 години.
A very interesting conversation with Dr. via
— Girolamo Castaldo (@GirolamoCastal1)
Истинският проблем
Ние обаче считаме, че има едно съществено етично несъгласие, което се отнася за рискови случаи на удължение на живота. Ако хората рутинно са живели доста дълъг живот, това може да понижи адаптивността на нашето население и да докара до обществена застоялост.
Дори скромното нарастване на продължителността на живота би нараснало коренно броя на популацията. За да избегнем пренаселеността, ще би трябвало да понижим раждаемостта, което фрапантно ще забави промяната на поколенията.
Това може да бъде извънредно нездравословно за публичния напредък, тъй като може също по този начин:
да усили уязвимостта ни към заканите от изчезванеда заплаши самостоятелното ни благоденствие ида попречва моралния ни прогрес.
Много области се възползват от постоянния приток на млади мозъци, които идват и надграждат работата на предшествениците. Дори мозъците на по-възрастните учени да останат мощни, тяхното „ користолюбие към удостоверение “ – податливост да търсят и интерпретират информация по способи, които удостоверяват нечии предходни вярвания – може да забави възприемането на нови научни теории.
Моралните вярвания също са предразположени към пристрастност към потвърждението. В свят на удължена дълготрайност на живота, човеци, чиито морални възгледи са били основани в младостта им (може би преди повече от 100 години), ще останат на властови позиции.
Изглежда евентуално моралният кодекс на нашето общество е съществено сгрешен най-малко в някои връзки. В края на краищата считаме, че предишните общества са бъркали пагубно в своите, като да вземем за пример когато са одобрявали робството или са разгласявали хомосексуализма за противозаконен.
Забавянето на промяната на поколенията може да забави момента, в който разпознаваме и поправяме личните си морални произшествия, изключително тези, които към момента не можем да забележим.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ