50 години Художествена галерия – Силистра
СЪКРОВИЩНИЦА НА ПЛАСТИЧНОТО ИЗКУСТВО
Вече пет десетилетия осезателно място в културния живот на града ни и страната заема Художествената изложба. Период, нито доста огромен, спрямо други наши и международни институти, само че не и дребен като път на развиване на самата нея. Галерията претърпя в действителност две дати на разкриване. На 3 март 1972 година, когато на първия етаж бе открита непрекъснатата експозиция на скромната по размер тогава художествена колекция на отдел към локалния Исторически музей, наброяваща 200 – 250 твобри, едни подбирани от силистренци – интусиасти, други – безплатно предоставени от тогавашната Държавната покупателна комисия към Комитета по просвета. Втората дата – 22 май 1986 година, когато е преустроен и вторият етаж на постройката, съвпадащ с откриването на Общата художествена галерия „Човек и природа“. На процедура това второ разкриване е положително пристигнало за уголемение и разполагане на Художествената изложба в цялата постройка, в която повишения й фонд е към този момент над 1400 произведения – живопис, графика и статуя, аранжирани като непрекъсната експозиция. Редовно подменяните краткотрайни изложения на първия етаж в действителност вършат галерията един същински настоящ музей на изобразителното изкуство наред с одобрените в североизточния район сродни иститути.
През целия този интервал главните задания и действия на Художествената изложба са събирателско-фондова, научно-изледователска и популизаторска. Структурата на фонда е построена по жанрове в три отдела: живопис, графика и статуя.
Изграден по този метод, нейният фонд среща посетителите с скъпи произведения на художници, работили първоначално и средата на ХХ век – Атанас Михов, Павел Вълков, Тихомир Коджаманов, Владимир Димитров – Майстора, Петър Урумов, Данаил Дечев, Бенчо Обрешков, Андрей Николов, Карл Йорданов, Васил Бараков, а също по този начин и със актуалното ни изкуство през интервала на 60-те – 80-те години, върху който пада и главната тежест на нейния образ: Илия Петров, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Васил Стоилов, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Вера Недкова, Зафир Йончев, Светлин Русев, Димитър Киров, Георги Божилов, Атанас Яранов, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Стоян Стоянов, Георги Чапкънов, Любомир Прахов, Емил Стойчев, Румен Гашаров и други
Много от най-хубавите им творби, взели участие в локални и национални изложения, оформиха една художествена сбирка, показваща търсенето и развиването на Никола Ковачев, Йордан Маринов, Георги Куртев, Ангел Станев, Пламен Аврамов, Димитър Кулев, Георги Жеков, Йордан Колев, Йордан Кисьов, Петър Чаушев, Бедиг Бедросян, както и младото потомство в лицето на Христина Гаева, Преслав Колев, Калоян Георгиев, Радослав Костов, Евгени Енчев, Йордан Цонев, Деница Георгиева, Владимир Стефанов и други Много от младите са потомствени художници, наследили дарбата си от татковци и дядовци, някои са трето потомство настоящи създатели, като това на семейството Маринови – Йордан Маринов – дядо, Вихрен Иванов – татко и Боян Иванов – внук. Друга забавна детайлност е, че във фонда на галерията срещаме имената на четирима художници, които вървят един до друг от първи клас до дипломирането си в Художествената академия. Това са художниците Йордан Маринов, Георги Куртев, Никола Ковачев и Мирчо Якобов. Специално внимание бе отделено и на художници, които не са към този момент сред живите.
Марин Минев
Вече пет десетилетия осезателно място в културния живот на града ни и страната заема Художествената изложба. Период, нито доста огромен, спрямо други наши и международни институти, само че не и дребен като път на развиване на самата нея. Галерията претърпя в действителност две дати на разкриване. На 3 март 1972 година, когато на първия етаж бе открита непрекъснатата експозиция на скромната по размер тогава художествена колекция на отдел към локалния Исторически музей, наброяваща 200 – 250 твобри, едни подбирани от силистренци – интусиасти, други – безплатно предоставени от тогавашната Държавната покупателна комисия към Комитета по просвета. Втората дата – 22 май 1986 година, когато е преустроен и вторият етаж на постройката, съвпадащ с откриването на Общата художествена галерия „Човек и природа“. На процедура това второ разкриване е положително пристигнало за уголемение и разполагане на Художествената изложба в цялата постройка, в която повишения й фонд е към този момент над 1400 произведения – живопис, графика и статуя, аранжирани като непрекъсната експозиция. Редовно подменяните краткотрайни изложения на първия етаж в действителност вършат галерията един същински настоящ музей на изобразителното изкуство наред с одобрените в североизточния район сродни иститути.
През целия този интервал главните задания и действия на Художествената изложба са събирателско-фондова, научно-изледователска и популизаторска. Структурата на фонда е построена по жанрове в три отдела: живопис, графика и статуя.
Изграден по този метод, нейният фонд среща посетителите с скъпи произведения на художници, работили първоначално и средата на ХХ век – Атанас Михов, Павел Вълков, Тихомир Коджаманов, Владимир Димитров – Майстора, Петър Урумов, Данаил Дечев, Бенчо Обрешков, Андрей Николов, Карл Йорданов, Васил Бараков, а също по този начин и със актуалното ни изкуство през интервала на 60-те – 80-те години, върху който пада и главната тежест на нейния образ: Илия Петров, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Васил Стоилов, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Вера Недкова, Зафир Йончев, Светлин Русев, Димитър Киров, Георги Божилов, Атанас Яранов, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Стоян Стоянов, Георги Чапкънов, Любомир Прахов, Емил Стойчев, Румен Гашаров и други
Много от най-хубавите им творби, взели участие в локални и национални изложения, оформиха една художествена сбирка, показваща търсенето и развиването на Никола Ковачев, Йордан Маринов, Георги Куртев, Ангел Станев, Пламен Аврамов, Димитър Кулев, Георги Жеков, Йордан Колев, Йордан Кисьов, Петър Чаушев, Бедиг Бедросян, както и младото потомство в лицето на Христина Гаева, Преслав Колев, Калоян Георгиев, Радослав Костов, Евгени Енчев, Йордан Цонев, Деница Георгиева, Владимир Стефанов и други Много от младите са потомствени художници, наследили дарбата си от татковци и дядовци, някои са трето потомство настоящи създатели, като това на семейството Маринови – Йордан Маринов – дядо, Вихрен Иванов – татко и Боян Иванов – внук. Друга забавна детайлност е, че във фонда на галерията срещаме имената на четирима художници, които вървят един до друг от първи клас до дипломирането си в Художествената академия. Това са художниците Йордан Маринов, Георги Куртев, Никола Ковачев и Мирчо Якобов. Специално внимание бе отделено и на художници, които не са към този момент сред живите.
Марин Минев
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ