Житие на свети богоотци Йоаким и Анна
(Saint Anne (detail), Anonymous (Faras), National Museum in Warsaw)
На три дни път от Йерусалим се намирал дребният градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Анна, които светата Църква назовава „ богоотци ”.
Йоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Анна – от рода на Аарон. Били доста великодушни, милосърдни. За себе си изразходвали единствено една трета от приходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна тъга помрачавала живота на тези положителни хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за огромно злощастие, тъй като бездетните родители се лишавали от вярата да имат за собствен потомък упования Месия.
На един от огромните празници Йоаким пристигнал със свои родственици в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил претъпкан с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му разкрил желанието си. Първосвещеникът почнал да го укоряла, че поради греховете му Бог не го благословил с деца. При това състояние той не бил заслужен да принася жертва.
Йоаким се натъжил надълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.
По някое време скръбта му обаче станала толкоз огромна, че не поискал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и непоколебим пост 40 дни. Молел се старателно Бог да се смили над него, да извърши знамение – да стане и той татко, както в миналото Авраам станал татко в дълбоки старини.
Вестта за паниката на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Анна. Тя затъгувала даже повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала по този начин горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.
Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла измежду клоните на едно лаврово дърво гнездо с дребни птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма тъга.
– Само аз, Господи – споделила тя със сълзи на очи, – съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те популяризира със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й наследник. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание!
Ана вложила цялата си душа в тая молитва.
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й споделил:
– Анно, Анно, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречеш Мария.
Анна незабавно дала заричане, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога.
Преди да показа своята наслада с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, с цел да благодари на Бога и там да повтори своето заричане.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му споделил:
– Бог чу твоята молитва. Жена ти Анна ще роди щерка, която ще бъде ваша обща наслада. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която към този момент е възвестена тази наслада.
Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли дружно жертва в храма.
На 9 декември светата Православна черква празнува празника Зачатие на света Анна. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца по-късно – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.
Като навършила три години, дребната Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в работа на Бога.
В това време при храма живеели в обособени дребни килии мъже, дами, девици, които посветили себе си напълно на Бога и така водели чист, благоверен живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.
В тържествено шествие Анна се доближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.
За да посрещнат Йоаким и Анна, с пение излезли из храма свещеници, отпред с първосвещеника.
Анна сложила отроковицата Мария на първото ходило на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало огромно предсказание. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.
Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена напълно на Бога.
Починал татко й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище покрай щерка си. Молела се непрекъснато в храма до своята гибел.
Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която след това с блажена наслада приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.
От: Жития на светиите, Синодално издателство, София, 1991, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Източник: pravoslavieto.com
Изображение: Saint Anne (detail), Anonymous (Faras), National Museum in Warsaw, commons.wikimedia.org
