Съгласно данните на Херодот, през VI в. е живял някой

Съгласно данните на Херодот, през VI в. е живял някой си Езоп, фригиец по генезис, който се ползувал с известността, че съчинявал и разказвал басни; той, дружно с тракийката Родопис, бил плебей на самосеца Иадмон и умрял по незаслужено обвиняване на жреците в Делфи. Легендата споделя, че един път Езоп дошъл в Делфи и подиграл жителите му, че не обработвали земята, с цел да се прехранват, а чакали на даровете, поднасяни на господ Аполон. Разгневените делфийски жреци сложили в торбата му една свещена златна чаша. Езоп, неподозиращ нищо, тръгнал на път за Фокида. Жреците го застигнали по пътя и го заловили с обвиняването, че е откраднал заветен предмет. Осъдили го на гибел посредством мятане от скалата, която се намирала наоколо до светилището. Това било наказването за светотатствениците.

Споделяме четири звучни басни с поука земеделска и човешка от перото на фамозния древногръцки създател Езоп.

(Aesop, Ca. 1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez)

~§~

Земеделец и децата му

Един земеделец се готвел към този момент да напусне живота. Като желаел неговите деца да станат опитни в земеделието, повикал ги им споделил:

– Деца мои! Аз към този момент си отивам от живота. А вие потърсете това, което съм скрил в лозето, и ще имате всичко.

След гибелта на татко си те, като мислели, че там някъде е прикрито имане, прекопали всичката земя на лозето. Не попаднали на никакво имане, обаче добре прекопаното лозе дало неведнъж по-богат плод.

Баснята демонстрира, че трудът е богатство за хората.

~§~

Земеделецът и Съдбата

Един земеделец, като копаел, попаднал на злато. За това почнал всеки ден да слага цветя върху земята, като считал, че е облагодетелствуван от нея. Но Съдбата се изправила пред него и му споделила:

– Ей, дребосъче! Защо даровете, които аз ти дадох в желанието си да те обогатя, ти приписваш на земята? Защото знай, че в случай че времената се трансформират и това злато премине в други ръце, мен – Съдбата, ще укоряваш тогава.

Баснята учи, че би трябвало да разпознаваме благодетеля и нему да отдаваме признателност.

~§~

Земеделецът и дървото

В равнищата на един земеделец имало дърво, което не давало плод, а служело само за леговище на врабчета и щурци, които цвърчели. Селянинът решил да отсече безплодното дърво. Взел брадвата и му нанесъл един удар. В този миг щурците и врабчетата му се замолили да не сече тяхното леговище, а да ги остави да си пеят на дървото, та да му доставят и на него наслада. Той обаче не се вслушал в думите им и замахнал и втори, и трети път. Като отделил от дървото, разкрил рой пчели и мед. Вкусил от меда и захвърлил брадвата, а дървото зачел като свещено и почнал да се грижи за него.

Хората обичат справедливостта не толкоз от вродено възприятие, колкото преследвайки изгодата.

~§~

Несговорните деца на земеделеца

Децата на един земеделец живеели несговорно между тях. А той, откакто неведнъж ги приканвал и не съумял да ги склони да трансформират връзките си, стигнал до убеждението, че би трябвало да реализира това посредством дело. Поръчал им да донесат вързоп пръчки. Те изпълнили заръчаното. А той по-напред им подал пръчките, както били на вързоп, и им заръчал да ги разчупят. След като не съумели, макар всички старания, той наново взел снопа, развързал го и им дал по една пръчка. Те елементарно ги пречупили. Тогава той им споделил:

– Точно по този начин и вие, деца, в случай че бъдете съгласни между тях, ще бъдете неуязвими за враговете, а в случай че се карате, ще им станете лесна плячка.

Баснята приказва, че колкото единодушието е по-силно, толкоз по-лесно може да се потуши раздорът.

Избрано от: „ Басни “, Езоп, превод от старогръцки Тодор Сарафов, изд. „ Христо Г. Данов “, 1982 година
Картина: Aesop, Ca.1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez; chinaoilpaintinggallery