„Това не е реформа“! Бизнес и синдикати с тежки критики към Бюджет 2026: Липсва смелост, разочарова всички
Социалните сътрудници разискват параметрите на бюджета за 2026 година на среща във финансовото министерство. Синдикати и работодатели са единомислещи, че план-сметката не съдържа задоволително амбициозни промени и упорстват за промени в основни механизми, в това число определянето на минималната работна заплата.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов съобщи, че нарастването на оптималния застрахователен приход е стъпка в вярната посока, само че незадоволителна по отношение на растежа на междинния застрахователен приход.
„ Доволни сме, че се подвига оптималният застрахователен приход, въпреки че можеше и повече. В момента растежът не дава отговор на динамичността на междинния застрахователен приход. Все отново това е бюджет за пет месеца. Надяваме се за бюджета за 2027 година да се разискват по-сериозни промени, в това число в данъчната политика “, уточни той.
По думите му данъчната тежест пада непропорционално върху по-ниските и междинните приходи.
„ Най-бедните и междинната класа поемат доста по-голяма тежест като % от прихода си. Работник на минимална заплата заплаща по-висок условен дял налози и осигуровки от човек с високи приходи. Тези несъответствия би трябвало да бъдат поправени в бюджета за 2027 година “, добави Костов.
Той предизвести, че инфлацията може да изяде растежа на приходите.
„ Доходите на работещите действително са под напън и покупателната им дарба може да намалее “, уточни икономистът.
От страна на бизнеса заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев съобщи, че бюджетният недостиг остава прекалено висок, а в приходната и разходната част има запаси.
„ Считаме, че има запаси както в приходната част, по този начин и в финансовата стратегия. Проблем за бизнеса са нарасналите минимални осигурителни прагове и оптималният застрахователен приход, които не са били планувани авансово и основават напрежение “, сподели той.
По думите му действителното нарастване на разноските за бизнеса е доста по-високо от публично оповестеното.
„ За най-ниските приходи нарастването доближава към 12,6%, а при по-високите длъжности може да надвиши 70% “, уточни Попдончев.
Той дефинира като позитивна стъпка премахването на автоматизираните механизми за индексация на заплатите, само че означи, че към този момент те единствено са замразени.
„ Очакваме да забележим финално унищожаване, а не краткотрайно заледяване “, добави той.
Попдончев разяснява и потребността от по-дълбоки промени и надзор върху обществените разноски.
„ Можеше да се види по-голяма храброст в промените, в това число в администрацията. Остават въпроси и за възходящия държавен дълг “, сподели той.
Относно минималната работна заплата той посочи, че обществените сътрудници работят по нов механизъм.
„ Има прогрес по механизма, само че остава да се посочи по какъв начин да се мери адекватността на минималната работна заплата. Тя не трябва да се дефинира единствено по автоматизирана формула “, съобщи Попдончев.
Източник: NOVA
Още вести четете в: Бизнес, България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News