Упоритост, която граничи с безотговорност
Минчо Коралски
Това, че в бюджет 2026 няма и дума за хората с увреждания, надали учудва някого. Може би звучи утешително това, че няма да има загуба на обществени заплащания, само че не това е основното.
От години се приказва за това, че в България няма политика за хората с увреждания. Именно политика, а не импровизации, ръководени от възприятието на стеснение пред проблемите на тази забележителна група от популацията на страната. Политиката се разпознава с институции, които образуват, организират и се регистрират за свършената работа в съответната област. Хората с увреждания чакат обучение, претовареност, подвижност, налично опазване на здравето, повсеместен дизайн, просвета, спорт и свободно време. Мога да продължа с проблемите на ТЕЛК, помощните средства и всички тези проблеми, с които хората с увреждания се срещат всекидневно. Както е признато да се споделя, всички тези проблеми носят " водоравен темперамент ", а това значи, че за тяхното решение дават отговор безчет организации, само че никоя от тях не се регистрира какво, по кое време и по какъв начин е решила от проблемите на хората с увреждания. Липсата на резистентност, предвидимост и отговорност за осъществяване на политика, ориентирана към хората с увреждания, ни връща още веднъж и още веднъж към проблеми, за които на места някой се е отчел, че е приключил нещо.
С непримиримост, която граничи с безнаказаност, поредност от държавни управления отхвърлят да изпълнят Закона за хората с увреждания в частта за основаване на Държавна организация за хората с увреждания. Агенция, която да образува и координира политиката за хората с увреждания, организация, която да предлага годишни проекти и да следи за тяхното осъществяване. Тези процеси могат и би трябвало да се цифровизират, а това значи малобройна, само че високо стимулирана и професионална администрация, която да е лице на страната освен пред голямата общественост на хората с увреждания, само че и пред сродните интернационалните организации, включително Европейски Съюз и Организация на обединените нации. Това не следва да е организация, която да открива " топлата вода ". В света има задоволително сполучливи модели, които следва да се познават и приспособяват към нашите условия. Лошото е, че все още няма банка от данни за тези сполучливи политики, които ползват останалите страни и това ни обрича на политика, учредена на опит и неточности. Имам вяра, че в бюджет 2027 въпреки всичко този въпрос ще бъде подложен за разискване и се надявам политиците да не ни разочароват още веднъж.
Това, че в бюджет 2026 няма и дума за хората с увреждания, надали учудва някого. Може би звучи утешително това, че няма да има загуба на обществени заплащания, само че не това е основното.
От години се приказва за това, че в България няма политика за хората с увреждания. Именно политика, а не импровизации, ръководени от възприятието на стеснение пред проблемите на тази забележителна група от популацията на страната. Политиката се разпознава с институции, които образуват, организират и се регистрират за свършената работа в съответната област. Хората с увреждания чакат обучение, претовареност, подвижност, налично опазване на здравето, повсеместен дизайн, просвета, спорт и свободно време. Мога да продължа с проблемите на ТЕЛК, помощните средства и всички тези проблеми, с които хората с увреждания се срещат всекидневно. Както е признато да се споделя, всички тези проблеми носят " водоравен темперамент ", а това значи, че за тяхното решение дават отговор безчет организации, само че никоя от тях не се регистрира какво, по кое време и по какъв начин е решила от проблемите на хората с увреждания. Липсата на резистентност, предвидимост и отговорност за осъществяване на политика, ориентирана към хората с увреждания, ни връща още веднъж и още веднъж към проблеми, за които на места някой се е отчел, че е приключил нещо.
С непримиримост, която граничи с безнаказаност, поредност от държавни управления отхвърлят да изпълнят Закона за хората с увреждания в частта за основаване на Държавна организация за хората с увреждания. Агенция, която да образува и координира политиката за хората с увреждания, организация, която да предлага годишни проекти и да следи за тяхното осъществяване. Тези процеси могат и би трябвало да се цифровизират, а това значи малобройна, само че високо стимулирана и професионална администрация, която да е лице на страната освен пред голямата общественост на хората с увреждания, само че и пред сродните интернационалните организации, включително Европейски Съюз и Организация на обединените нации. Това не следва да е организация, която да открива " топлата вода ". В света има задоволително сполучливи модели, които следва да се познават и приспособяват към нашите условия. Лошото е, че все още няма банка от данни за тези сполучливи политики, които ползват останалите страни и това ни обрича на политика, учредена на опит и неточности. Имам вяра, че в бюджет 2027 въпреки всичко този въпрос ще бъде подложен за разискване и се надявам политиците да не ни разочароват още веднъж.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ