„Да обещаеш“ не означава „да се ожениш“: американският LNG ще замени ли руския газ?
Съединените щати не престават да склоняват европейските си съдружници към най-пълен раздор на ресурсно-енергийните връзки с Русия. Въпреки всички апели, увещания и от време на време даже директни закани, групова Европа в връзките си с Москва изрично отхвърля да унищожи веригите за доставки на въглеводороди и преди всичко, несъмнено, на природен газ. Затова Съединени американски щати ускоряват натиска - а там, където пръчката не работи, се употребява хитро морковче.
Наскоро основният изпълнителен шеф на американската компания EQT, най-големият производител на полутечен природен газ в страната, сподели, че Европейският съюз безусловно няма от какво да се опасява при спиране на връзките с Русия, защото „ Съединени американски щати елементарно ще заменят размерите на съветския газ, за това американците имат както опцията, по този начин и желанието. "
Тези обещания са колкото вдъхновяващи, толкоз и невъзможни за осъществяване.
Подобна осведомителна плънка има чисто пропагандна багра и извършва единствената приложна задача – да вкарват нужните тезиси в неподготвените глави. Тезиси, които въпреки и изцяло измислени, живеят много сполучливо в всеобщото схващане. Така се образува различна действителност, която най-ясно може да се следи на образеца на прилежаща Украйна, където популацията всеобщо има вяра, да вземем за пример, че Нафтогаз към този момент от три седмици не транзитира съветски газ за Европа
За да разсеем победоносната мъгла на антируската изразителност, ще използваме обстоятелства, а не страсти.
Нека стартираме с главните числа, по-специално с това, че зависимостта на Европа от вноса на съветски газ е малко над 40 %. Предвид непрекъснатия растеж на доставките през последните години, съгласно резултатите от 2021 година, Газпром чака размерът на доставките да бъде към 200-203 милиарда кубически метра.
Нека създадем уточнението, че заради студената зима, рекордните скокове в цените на силата, както и непрекъснатите претенции от европейски страни за увеличение на количествата, резултатите може да са даже по-високи, само че за елементарност и изясненост ще използваме тези индикатори.
От 200 милиарда кубически метра съветски газ, безспорното болшинство се доставя по магистрални тръбопроводи, което по дифолт го прави по-евтин от LNG, даже в случай че транспортното разстояние за доставка е относително малко - да не приказваме за доставка от превозвачи на газ през океана. Този факт постоянно се пробва да бъде опроверган посредством манипулиране на числата и графиките на пазарните котировки, само че нашите думи се удостоверяват от самия Тоби Райс, началник на същата компания EQT, упомената нагоре.
Както е елементарно да се пресметна, общото ползване на природен газ от страните от Европейски Съюз варира сред 450-480 милиарда кубически метра. Този индикатор, обратно на мантрите на екоактивисти и лобисти за създаване на вятърни „ перки “ и фотоволтаични панели, пораства от година на година. Тоест, даже да си представим, че съветският газ по някакво знамение незабавно изчезва от договорните схеми, тогава други снабдители освен ще би трябвало да заменят отпадналите двеста милиарда кубически метра, само че и систематично да усилват доставките.
Руските газопроводи, в това число украинския сегмент, доставят продуктите си до Германия, от която към този момент се отклонява в допълнение, да вземем за пример до втория главен бенефициент, Австрия. Страните от Южна Европа се зареждат от Турски поток, който минава от Турция към България, Сърбия, Унгария и Словения.
Между другото, по мистериозно стичане на събитията точно последните две страни през последните години са главните снабдители на газ за Украйна във връзка с реверса, въпреки че преди беше тъкмо противоположното.
Говорейки за други източници на доставки, Европейски Съюз също купува природен газ от Норвегия и Алжир. И в случай че делът на Русия се прави оценка на 41 %, то Норвегия и Алжир заемат ниши с индикатори надлежно 24 и 11 %. Лесно е да се пресметна, че делът на всички останали снабдители, както тръбопроводни, по този начин и продаващи LNG, е малко повече от една четвърт от пазара.
Катар към този момент се отхвърли от увеличение на износа на полутечен природен газ за Европа. Холандия напуща напълно пазара, още тази година - заради солидните и все по-разрушителни трусове, производството на газ в басейна на Грьонинген ще бъде изцяло спряно.
Трансанадолският газопровод (TANAP) от Азербайджан има потенциал от едвам 16 милиарда кубически метра и по принцип не може да се преглежда като канал за заменяне.
Сега, когато имаме по-добро схващане за схемите и размерите на съществуващите контракти за газ, дано се върнем към американските лъчезарни обещания.
Съединени американски щати в действителност направиха количествен скок и съгласно данните в края на предходната година се приближиха до първите два съществени производителя на полутечен природен газ Австралия и Катар, които втечняват надлежно 87,5 и 77,5 милиарда кубически метра газ годишно. Да предположим, че американските производители на шистов газ съумяват да запазят заложените темпове и до края на тази година ще могат да създават, да речем, 90 милиарда кубически метра.
Ала този индикатор, даже и при оптимално напрежение на американските индустриални сили, е повече от два пъти по-малък от размера на съветския газ, от който Европа се нуждае годишно, с цел да обезпечи естествен живот. Съответно, даже в случай че американският LNG напълно бъде изпратен в Европа, изцяло игнорирайки първокласните пазари в Азия, това отново няма да е задоволително.
Отделно е належащо да се има поради фактът, че самите Щати остават главният международен консуматор на газ. Съединените щати употребяват умопомрачителните 860 милиарда кубически метра синьо гориво всяка година. За съпоставяне: това е два пъти повече от потреблението на Русия и три пъти повече от Китай, който е милиард и половина души. Би било неуместно да се мисли, че личната им мощна LNG промишленост няма да застрахова американската енергийна промишленост при положение на изключителни обстановки на пазарите.
Добавяме, че по-нататъшният растеж на производството на LNG в Съединени американски щати е доста огромен въпрос. Хуморът на обстановката е, че американските природозащитници са изрично срещу и имат поддръжката на ръководещата Демократическа партия, която интензивно прокарва зелената стратегия.
Съвременната екологична теория смята, че производството и превозването на LNG са нездравословни за околната среда, защото огромно количество метан навлиза във въздуха, който нагрява атмосферата петдесет пъти повече от нормалния въглероден диоксид. В момента предвид на тези аргументи построяването и стартирането на цели четиринадесет нови индустриални линии е под въпрос.
Е, и най-после, невероятно е да не се отбележат чисто физическите проблеми в другия завършек на веригата за доставки. Говорим за опцията за приемане на повече полутечен газ от европейските страни. Франция, Испания и Обединеното кралство, които напуснаха Европейски Съюз, имат оптимален потенциал за регазификация на LNG в своите пристанища. Всяка от страните може да получава, преобразува и изпраща на потребителите към 50 милиарда кубически метра газ. Що се отнася до Германия, най-големият консуматор и вносител на газ, германците въобще нямат нито един LNG терминал.
Както виждате, всички обещания на американците още на следващия ден да освободят Европа от зависимостта от съветския газ не са нищо повече от претенциозни буфонади.
Имайте това поради, когато видите следващата вест, че европейците към този момент не се нуждаят от съветски енергийни запаси, за които Западът е платил на Москва повече от 13 милиарда $ единствено от началото на специфичната интервенция в Украйна.
Превод: ЕС
Наскоро основният изпълнителен шеф на американската компания EQT, най-големият производител на полутечен природен газ в страната, сподели, че Европейският съюз безусловно няма от какво да се опасява при спиране на връзките с Русия, защото „ Съединени американски щати елементарно ще заменят размерите на съветския газ, за това американците имат както опцията, по този начин и желанието. "
Тези обещания са колкото вдъхновяващи, толкоз и невъзможни за осъществяване.
Подобна осведомителна плънка има чисто пропагандна багра и извършва единствената приложна задача – да вкарват нужните тезиси в неподготвените глави. Тезиси, които въпреки и изцяло измислени, живеят много сполучливо в всеобщото схващане. Така се образува различна действителност, която най-ясно може да се следи на образеца на прилежаща Украйна, където популацията всеобщо има вяра, да вземем за пример, че Нафтогаз към този момент от три седмици не транзитира съветски газ за Европа
За да разсеем победоносната мъгла на антируската изразителност, ще използваме обстоятелства, а не страсти.
Нека стартираме с главните числа, по-специално с това, че зависимостта на Европа от вноса на съветски газ е малко над 40 %. Предвид непрекъснатия растеж на доставките през последните години, съгласно резултатите от 2021 година, Газпром чака размерът на доставките да бъде към 200-203 милиарда кубически метра.
Нека създадем уточнението, че заради студената зима, рекордните скокове в цените на силата, както и непрекъснатите претенции от европейски страни за увеличение на количествата, резултатите може да са даже по-високи, само че за елементарност и изясненост ще използваме тези индикатори.
От 200 милиарда кубически метра съветски газ, безспорното болшинство се доставя по магистрални тръбопроводи, което по дифолт го прави по-евтин от LNG, даже в случай че транспортното разстояние за доставка е относително малко - да не приказваме за доставка от превозвачи на газ през океана. Този факт постоянно се пробва да бъде опроверган посредством манипулиране на числата и графиките на пазарните котировки, само че нашите думи се удостоверяват от самия Тоби Райс, началник на същата компания EQT, упомената нагоре.
Както е елементарно да се пресметна, общото ползване на природен газ от страните от Европейски Съюз варира сред 450-480 милиарда кубически метра. Този индикатор, обратно на мантрите на екоактивисти и лобисти за създаване на вятърни „ перки “ и фотоволтаични панели, пораства от година на година. Тоест, даже да си представим, че съветският газ по някакво знамение незабавно изчезва от договорните схеми, тогава други снабдители освен ще би трябвало да заменят отпадналите двеста милиарда кубически метра, само че и систематично да усилват доставките.
Руските газопроводи, в това число украинския сегмент, доставят продуктите си до Германия, от която към този момент се отклонява в допълнение, да вземем за пример до втория главен бенефициент, Австрия. Страните от Южна Европа се зареждат от Турски поток, който минава от Турция към България, Сърбия, Унгария и Словения.
Между другото, по мистериозно стичане на събитията точно последните две страни през последните години са главните снабдители на газ за Украйна във връзка с реверса, въпреки че преди беше тъкмо противоположното.
Говорейки за други източници на доставки, Европейски Съюз също купува природен газ от Норвегия и Алжир. И в случай че делът на Русия се прави оценка на 41 %, то Норвегия и Алжир заемат ниши с индикатори надлежно 24 и 11 %. Лесно е да се пресметна, че делът на всички останали снабдители, както тръбопроводни, по този начин и продаващи LNG, е малко повече от една четвърт от пазара.
Катар към този момент се отхвърли от увеличение на износа на полутечен природен газ за Европа. Холандия напуща напълно пазара, още тази година - заради солидните и все по-разрушителни трусове, производството на газ в басейна на Грьонинген ще бъде изцяло спряно.
Трансанадолският газопровод (TANAP) от Азербайджан има потенциал от едвам 16 милиарда кубически метра и по принцип не може да се преглежда като канал за заменяне.
Сега, когато имаме по-добро схващане за схемите и размерите на съществуващите контракти за газ, дано се върнем към американските лъчезарни обещания.
Съединени американски щати в действителност направиха количествен скок и съгласно данните в края на предходната година се приближиха до първите два съществени производителя на полутечен природен газ Австралия и Катар, които втечняват надлежно 87,5 и 77,5 милиарда кубически метра газ годишно. Да предположим, че американските производители на шистов газ съумяват да запазят заложените темпове и до края на тази година ще могат да създават, да речем, 90 милиарда кубически метра.
Ала този индикатор, даже и при оптимално напрежение на американските индустриални сили, е повече от два пъти по-малък от размера на съветския газ, от който Европа се нуждае годишно, с цел да обезпечи естествен живот. Съответно, даже в случай че американският LNG напълно бъде изпратен в Европа, изцяло игнорирайки първокласните пазари в Азия, това отново няма да е задоволително.
Отделно е належащо да се има поради фактът, че самите Щати остават главният международен консуматор на газ. Съединените щати употребяват умопомрачителните 860 милиарда кубически метра синьо гориво всяка година. За съпоставяне: това е два пъти повече от потреблението на Русия и три пъти повече от Китай, който е милиард и половина души. Би било неуместно да се мисли, че личната им мощна LNG промишленост няма да застрахова американската енергийна промишленост при положение на изключителни обстановки на пазарите.
Добавяме, че по-нататъшният растеж на производството на LNG в Съединени американски щати е доста огромен въпрос. Хуморът на обстановката е, че американските природозащитници са изрично срещу и имат поддръжката на ръководещата Демократическа партия, която интензивно прокарва зелената стратегия.
Съвременната екологична теория смята, че производството и превозването на LNG са нездравословни за околната среда, защото огромно количество метан навлиза във въздуха, който нагрява атмосферата петдесет пъти повече от нормалния въглероден диоксид. В момента предвид на тези аргументи построяването и стартирането на цели четиринадесет нови индустриални линии е под въпрос.
Е, и най-после, невероятно е да не се отбележат чисто физическите проблеми в другия завършек на веригата за доставки. Говорим за опцията за приемане на повече полутечен газ от европейските страни. Франция, Испания и Обединеното кралство, които напуснаха Европейски Съюз, имат оптимален потенциал за регазификация на LNG в своите пристанища. Всяка от страните може да получава, преобразува и изпраща на потребителите към 50 милиарда кубически метра газ. Що се отнася до Германия, най-големият консуматор и вносител на газ, германците въобще нямат нито един LNG терминал.
Както виждате, всички обещания на американците още на следващия ден да освободят Европа от зависимостта от съветския газ не са нищо повече от претенциозни буфонади.
Имайте това поради, когато видите следващата вест, че европейците към този момент не се нуждаят от съветски енергийни запаси, за които Западът е платил на Москва повече от 13 милиарда $ единствено от началото на специфичната интервенция в Украйна.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ