Жените в българската история: Недялка Шилева
Съединението е обществен акт, който въпреки и осъществен с твърда ръка, не довежда до проливането на кръв. И като всеки сходен акт, в него вземат участие българи на друга възраст, с разнообразни специалности, друго обучение, друго благосъстояние, а също по този начин измежду основните настоящи лица има и дами. Една от тези дами е Недялка Шилева.
Недялка Шилева е родена през 1867 година в село Голямо Конаре, през днешния ден град Съединение. Получава главно обучение в родното си село, а гимназиалното си в Пловдив. След като приключва своето обучение работи като учителка и преводачка. И тя като другите българи в Източна Румелия не остава безучастна на разделянето на България. Едва 18-годишна, тя взима интензивно присъединяване в Съединението. Със сигурност огромно въздействие върху нея има и нейният, по това време към момента избраник, Продан Тишков Проданов, прочут още като Чардафон Велики.
Знамето на Голямокорнарската чета. Дни преди 6 септември на художника Георги Данчов е поръчано да изрисува лъв върху знамето на четата, а Недялка Шилева, годеницата на Чардафон, изписва върху него с блажна багра Каравеловия стих:
“ “Аз нямам доверие, че калугер ще избави раята. Свободата не ще екзарх, желае Караджата ”. ”
Както и патриотичните апели - “Съединението прави силата ” и “Долу Източна Румелия ”.
Заедно с останалите четници, тя се насочва към регионалния център – Пловдив. По пътя натам личи нейния подвиг. Малко преди да стигнат до Пловдив четниците дочуват в мрака пред себе си шумове, наподобяващи екот. Изплашени, всички залягат в тревата към пътя. Някои даже изричат подозрения в подхванатото начинание и стартират да съжаляват, че са се хванали с това. Тогава Недялка им извиква:
“ “Не ви е позор, остарели мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада сред вас! ” ”
Нейните думи съумяват мощно да влияят на въстаниците. Те си възстановяват бойния дух и четата продължава пътя си.
След свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич на 6 септември 1885 година, младата поборничка получава значима задача. На нея се пада достойнството да бъде конвой на Кръстевич. Тя се качва до него във файтона, облечена във въстаническа униформа със сабя в ръка. Така тя го съпровожда из целия град и по-нататък по пътя му за село Голямо Конаре. Файтона минава през града пред погледите на всички. Той мъчно си пробива път през насабралата се навалица, само че въпреки всичко доближава до своята цел.
„ Във всеки случай делото беше национално и аз всичко не помня и всичко прощавам за това, което се извърши и по отношение на моята личност; само че едно нещо не мога да не помни, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха по този начин из града за подбив и насмешка. ”
Недялка Шилева се оказва изцяло способна да извърши предоставената й задача. Тя съумява да се оправя почтено с нея, заради което съвременниците и я назовават Голямоконарската Райна княгиня.
След Съединението живота на Недялка, продължава по остаряло му. През същата 1885 година тя се омъжва в Казанлък за Продан Тишков Проданов. Раждат им се две деца – Свобода и Любен. Техният брак продължава едвам десетина години, като през 1895 година двамата с Чардафон са към този момент разведени без да оставят други наследници.
През идващите години Шилева продължава да учителства. Учителка е в Пловдив, Ямбол и София. От 1923 година до гибелта си, тя живее в София.
Впечатления за нейната персона може да получим от описа на един неин някогашен възпитаник от София, който споделя:
„ Ние я познавахме като госпожа Чардафонова, а някои скритом й споделяха Чардафонката… (Тя) не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, само че не беше великодушна на милувки, рядко се усмихваше, от време на време дърпаше ушите на някого, различен път даже ни попляскваше… ”
Свидетелство за огромната обич на Недялка към България е обстоятелството, че тя става дарителка на Българска академия на науките, Народната библиотека, „ Св. св. Кирил и Методий ” и на Военноисторическия музей. Завещава също и вторият етаж от родната си къща в село Голямо Конаре. Тя умира в София през 1959 година на 92-годишна възраст.
Използвани са текстове на и фотоси на РИМ
Недялка Шилева е родена през 1867 година в село Голямо Конаре, през днешния ден град Съединение. Получава главно обучение в родното си село, а гимназиалното си в Пловдив. След като приключва своето обучение работи като учителка и преводачка. И тя като другите българи в Източна Румелия не остава безучастна на разделянето на България. Едва 18-годишна, тя взима интензивно присъединяване в Съединението. Със сигурност огромно въздействие върху нея има и нейният, по това време към момента избраник, Продан Тишков Проданов, прочут още като Чардафон Велики.
Знамето на Голямокорнарската чета. Дни преди 6 септември на художника Георги Данчов е поръчано да изрисува лъв върху знамето на четата, а Недялка Шилева, годеницата на Чардафон, изписва върху него с блажна багра Каравеловия стих:
“ “Аз нямам доверие, че калугер ще избави раята. Свободата не ще екзарх, желае Караджата ”. ”
Както и патриотичните апели - “Съединението прави силата ” и “Долу Източна Румелия ”.
Заедно с останалите четници, тя се насочва към регионалния център – Пловдив. По пътя натам личи нейния подвиг. Малко преди да стигнат до Пловдив четниците дочуват в мрака пред себе си шумове, наподобяващи екот. Изплашени, всички залягат в тревата към пътя. Някои даже изричат подозрения в подхванатото начинание и стартират да съжаляват, че са се хванали с това. Тогава Недялка им извиква:
“ “Не ви е позор, остарели мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада сред вас! ” ”
Нейните думи съумяват мощно да влияят на въстаниците. Те си възстановяват бойния дух и четата продължава пътя си.
След свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич на 6 септември 1885 година, младата поборничка получава значима задача. На нея се пада достойнството да бъде конвой на Кръстевич. Тя се качва до него във файтона, облечена във въстаническа униформа със сабя в ръка. Така тя го съпровожда из целия град и по-нататък по пътя му за село Голямо Конаре. Файтона минава през града пред погледите на всички. Той мъчно си пробива път през насабралата се навалица, само че въпреки всичко доближава до своята цел.
„ Във всеки случай делото беше национално и аз всичко не помня и всичко прощавам за това, което се извърши и по отношение на моята личност; само че едно нещо не мога да не помни, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха по този начин из града за подбив и насмешка. ”
Недялка Шилева се оказва изцяло способна да извърши предоставената й задача. Тя съумява да се оправя почтено с нея, заради което съвременниците и я назовават Голямоконарската Райна княгиня.
След Съединението живота на Недялка, продължава по остаряло му. През същата 1885 година тя се омъжва в Казанлък за Продан Тишков Проданов. Раждат им се две деца – Свобода и Любен. Техният брак продължава едвам десетина години, като през 1895 година двамата с Чардафон са към този момент разведени без да оставят други наследници.
През идващите години Шилева продължава да учителства. Учителка е в Пловдив, Ямбол и София. От 1923 година до гибелта си, тя живее в София.
Впечатления за нейната персона може да получим от описа на един неин някогашен възпитаник от София, който споделя:
„ Ние я познавахме като госпожа Чардафонова, а някои скритом й споделяха Чардафонката… (Тя) не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, само че не беше великодушна на милувки, рядко се усмихваше, от време на време дърпаше ушите на някого, различен път даже ни попляскваше… ”
Свидетелство за огромната обич на Недялка към България е обстоятелството, че тя става дарителка на Българска академия на науките, Народната библиотека, „ Св. св. Кирил и Методий ” и на Военноисторическия музей. Завещава също и вторият етаж от родната си къща в село Голямо Конаре. Тя умира в София през 1959 година на 92-годишна възраст.
Използвани са текстове на и фотоси на РИМ
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ