Съдиите не избраха на първи тур своите членове на ВСС
Съдиите от цялата страна не съумяха да изберат на първи тур шестимата си представители във Висшия правосъден съвет, който би трябвало да встъпи в служба през октомври. Причината е, че въпреки и да гласоподаваха над 50% от имащите право на глас, нито един от 15-те претенденти не събра повече от половината от гласовете на сътрудниците си. Затова ще има втори тур на избора на следващия ден. При него няма условие за броя на гласовете, печелят шестимата, събрали най-вече, само че изборната интензивност би трябвало да е най-малко 33%..
Днес това са единствено шефове от системата: Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд в Хасково), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на Софийския областен съд) и Младен Димитров (председател на Районния съд във Велико Търново). Най-много гласове измежду тях събра Мария Терзийска - 699.
Изборът е директен и скришен. Право на глас имат 2197 съдии, от които 1916 са декларирали електронно отдалечено гласоподаване през интернет. А по искане на част от претендентите отварянето и преброяването на хартиените бюлетини се излъчваше онлайн. Така се видя, че арбитър е дал протестен избор посредством невалидна бюлетина, на която беше изписал обръщение, че Висш съдебен съвет е нездравословен, споделя " Лекс ".
В конкуренцията за шестте места в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет с изключение на шестимата към този момент упоменати участваха и председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова, която е административен арбитър в София, както и някогашният началник на най-голямата гилдийна организация, която не пести рецензии против статуквото Атанас Атанасов. Атанасов е арбитър в Софийския градски съд, Владимир Вълков от Софийския градски съд, Дора Михайлова - зам.-председател на Окръжния съд в София, Антоанета Аргирова от Административен съд – София-град, Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик, Йордан Дамаскинов от Окръжния съд в Русе, Иван Калибацев, началник на Районния съд в Пловдив, както и Любомир Нинов, областен арбитър от Варна.
СЪМНЕНИЯ
Действащият Висш съдебен съвет, който провежда изборите, отхвърли системата за онлайн гласоподаване да бъде съгласувана с Министерството на електронното ръководство. Пленумът на съвета в четвъртък не одобри даже да прегледа точката за съгласуването на системата с оправданието, че администрацията на Висш съдебен съвет не е качила материали за точката, постъпили от Министерството на правораздаването.
" За страдание това слага под въпрос самия избор. Притесненията ми, заради които желаех това координиране, са свързани с механически елементи, в които няма да встъпвам в този момент, само че включват достъпа до базата данни, интегритета на данните в базата данни и опцията за гласоподаване от името на различен магистрат, поради еднофакторната автентикация, заложена в наредбата на Висш съдебен съвет ", разгласи министърът на електронното ръководство Божидар Божанов във Facebook. Той напомня, че министерството му има право да дава рекомендации, само че не и да управлява системите на правосъдната власт, с цел да бъде обезпечена автономността им. " Но с нежеланието си да извърши условието на закона, този Висш правосъден съвет за следващ път акцентира сериозните проблеми в ръководството на правосъдната система ", споделя Божанов.
Божанов слага въпроса в този момент, само че на 11 юни към този момент беше определен първият от новите членове на съвета - следователят Петко Петков. Във вота тогава участваха 347 следователи, 319 от тях - електронно. След седмица са и изборите за членовете от прокурорската квота. Там има 8 претенденти за 4 места.
СТРУКТУРА
Висш съдебен съвет е извънредно значим орган, защото той провежда и кадрува в правосъдната власт, дефинира политиката й и би трябвало да пази независимостта й - нещо, в което болшинството на съвета се проваля от дълги години. Членовете на Висшия съдебен съвет са 25. 11 се избират от съдиите, прокурорите и следователите, 11 от Народното събрание, а трима са членове по право - основният прокурор и ръководителите на двете висши съдилища. Вече е ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е тестване, защото те би трябвало да бъдат подкрепени от 2/3 от народните представители. Парламентът още не е разкрил процедурата по желание, с който по закон би трябвало да е завършил до 3 септември - месец преди края на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Номинации се вършат до 2 месеца преди избора. Т.е. в случай че приемем, че изборът ще е в последния вероятен миг, кандидатурите на партиите би трябвало да са ясни до началото на юли. Ако Народното събрание не се задейства, това може и да бетонира актуалният съвет на поста до сформирането на нов, което не наподобява евентуално в околните месеци.
По същия метод този парламент неодобрява и избора на двама конституционни съдии, въпреки че за тях вотът е с нормално болшинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят комфортни за себе си претенденти, а не адвокати с високи професионални и морални качества, към които биха се обединили всички.
Днес това са единствено шефове от системата: Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд в Хасково), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на Софийския областен съд) и Младен Димитров (председател на Районния съд във Велико Търново). Най-много гласове измежду тях събра Мария Терзийска - 699.
Изборът е директен и скришен. Право на глас имат 2197 съдии, от които 1916 са декларирали електронно отдалечено гласоподаване през интернет. А по искане на част от претендентите отварянето и преброяването на хартиените бюлетини се излъчваше онлайн. Така се видя, че арбитър е дал протестен избор посредством невалидна бюлетина, на която беше изписал обръщение, че Висш съдебен съвет е нездравословен, споделя " Лекс ".
В конкуренцията за шестте места в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет с изключение на шестимата към този момент упоменати участваха и председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова, която е административен арбитър в София, както и някогашният началник на най-голямата гилдийна организация, която не пести рецензии против статуквото Атанас Атанасов. Атанасов е арбитър в Софийския градски съд, Владимир Вълков от Софийския градски съд, Дора Михайлова - зам.-председател на Окръжния съд в София, Антоанета Аргирова от Административен съд – София-град, Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик, Йордан Дамаскинов от Окръжния съд в Русе, Иван Калибацев, началник на Районния съд в Пловдив, както и Любомир Нинов, областен арбитър от Варна.
СЪМНЕНИЯ
Действащият Висш съдебен съвет, който провежда изборите, отхвърли системата за онлайн гласоподаване да бъде съгласувана с Министерството на електронното ръководство. Пленумът на съвета в четвъртък не одобри даже да прегледа точката за съгласуването на системата с оправданието, че администрацията на Висш съдебен съвет не е качила материали за точката, постъпили от Министерството на правораздаването.
" За страдание това слага под въпрос самия избор. Притесненията ми, заради които желаех това координиране, са свързани с механически елементи, в които няма да встъпвам в този момент, само че включват достъпа до базата данни, интегритета на данните в базата данни и опцията за гласоподаване от името на различен магистрат, поради еднофакторната автентикация, заложена в наредбата на Висш съдебен съвет ", разгласи министърът на електронното ръководство Божидар Божанов във Facebook. Той напомня, че министерството му има право да дава рекомендации, само че не и да управлява системите на правосъдната власт, с цел да бъде обезпечена автономността им. " Но с нежеланието си да извърши условието на закона, този Висш правосъден съвет за следващ път акцентира сериозните проблеми в ръководството на правосъдната система ", споделя Божанов.
Божанов слага въпроса в този момент, само че на 11 юни към този момент беше определен първият от новите членове на съвета - следователят Петко Петков. Във вота тогава участваха 347 следователи, 319 от тях - електронно. След седмица са и изборите за членовете от прокурорската квота. Там има 8 претенденти за 4 места.
СТРУКТУРА
Висш съдебен съвет е извънредно значим орган, защото той провежда и кадрува в правосъдната власт, дефинира политиката й и би трябвало да пази независимостта й - нещо, в което болшинството на съвета се проваля от дълги години. Членовете на Висшия съдебен съвет са 25. 11 се избират от съдиите, прокурорите и следователите, 11 от Народното събрание, а трима са членове по право - основният прокурор и ръководителите на двете висши съдилища. Вече е ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е тестване, защото те би трябвало да бъдат подкрепени от 2/3 от народните представители. Парламентът още не е разкрил процедурата по желание, с който по закон би трябвало да е завършил до 3 септември - месец преди края на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Номинации се вършат до 2 месеца преди избора. Т.е. в случай че приемем, че изборът ще е в последния вероятен миг, кандидатурите на партиите би трябвало да са ясни до началото на юли. Ако Народното събрание не се задейства, това може и да бетонира актуалният съвет на поста до сформирането на нов, което не наподобява евентуално в околните месеци.
По същия метод този парламент неодобрява и избора на двама конституционни съдии, въпреки че за тях вотът е с нормално болшинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят комфортни за себе си претенденти, а не адвокати с високи професионални и морални качества, към които биха се обединили всички.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ