Елхово посреща с уникална природа, забележителности, бит и духовност
Събота е. Слънчевите лъчи прогонват облаците, а пътешествениците усещат тръпката на пролетта. Маската до входната врата обаче ни припомня за Ковид и pd локдауна. Това обаче не ни пречи, настанени комфортно на фотьойла, да очертаем едно пътешестване благодарение на някой от многото справочници.
Посоката може да бъде Елхово. Един добър маршрут, още повече, че днешният ден се отбелязва като Празник на град Елхово (така е от 1994 г.). Той се намира в Югоизточна България и е вторият по величина след областния център Ямбол.
Градът е на 36 км от Граничен контролно-пропусквателен пункт Лесово-Хамзабейли на българо-турската граница, който свързва Елхово с турския град Лалапаша. Откриването му през юни 2005 година откри нови благоприятни условия за развиване на комерсиалните и културни връзки сред граничните региони. С новия контролно-пропускателен пункт се облекчава натовареността на главната сухопътна връзка сред двете страни - Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитал Андреево - Капъкуле, и се основават по-благоприятни условия за обслужване на пасажерите и товарните коли и раздвижване на региона.
Елхово е ситуирано
на левия бряг на река Тунджа
в югоизточната част на Тракийската равнина сред Странджа и Сакар измежду плодородно поле. Само 38 км го делят от Ямбол, на 27 км е от Тополовград и на 339 км югоизточно от София.
През 1925 година с Указ № 86 на Цар Борис ІІІ, подписан на 18 март, Елхово е оправдан като град и е преименуван от Казъл-агач на Елхово.
Липсата на високи оградни планини и близостта на морето са повода за североизточните ветрове. С огромни скорости тук се демонстрира южният вятър, който духа по долината на река Тунджа. В началото на пролетта този вятър довява буйни топли талази.
Географското състояние дефинира появяването на пътища,
по които хилядолетия са прекосявали нации и войски в четирите направления на света и са оставали трайни следи върху развиването на стопанския живот, културния продан и етнодемографските процеси. В предишното по долината на река Тунджа сред планините Странджа и Сакар е минавал пътят от долното течение на река Дунав през днешните Ямбол, Елхово и Одрин. През планината Сакар е минавал и различен значим път, свързващ Истанбул – Одрин – Пловдив – София – Белград. Важна роля в транспортните връзки е имала река Тунджа, която е свързвала този край със Средиземноморието.
Днес през Елхово минава Републикански път I-7 от Ямбол за Граничен контролно-пропусквателен пункт Лесово - Хамзабейли.
Още по времето на хан Крум (802-814 г.) районът е включен в рамките на българската страна. За това свидетелства фамозният Хамбарлийски надпис, открит в покрайнините на днешното село Маломирово.
Берлинският конгрес през 1878 година оставя долината на река Тунджа сред Странджа и Сакар в рамките на Източна Румелия. През 1885 година, след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, регионът на днешната община Елхово премиава в рамките на българската страна. След Балканските войни и Първата международна война тези територии се обитават от нови бежанци от Беломорието, които обогатяват локалната национална просвета с въздействието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия.
Елховският край е прочут с неповторимата си природа, архитектурно-историческите забележителности, обичай и нематериалност, изразени посредством предания, фолклор, нрави и традиции в селищата от общината.
Сред знаковите забележителности в Елхово е
Етногеографско-археологическият музей .
Преди три година културната институция означи своя 60-годишен празник. Началото е сложено през 1958 година от Иван Желязков - основател и пръв шеф на музея. В него са събрани и непокътнати десетки хиляди единици родова памет от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Етнографско-археологическият музей в Елхово е една от най-популярните, развити и забавни дестинации в Югоизточна България, изключително с присъединяване му в Националните туристически придвижвания " Опознай България - 100 Национални туристически обекта " и в Националното придвижване " Обичам България ".
Резерватът „ Балабана “ е в землището на Елхово, с повърхност от 672 дка лонгозна гора; птици – бели, нощни, гривести чапли; бозайници – чакал, лисица, заек.
Ждрелото на река Тунджа - „ Даркая “, в землищата на селата Радовец и Лесово обгръща повърхност от 19 хиляди декара. Попада под отбраната на закона поради редките 149 типа птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други предпазени и редки растителни и скотски типове. Сред тях са видра, леопардов смок, голям гребенест тритон, ивичест смок и други.
Пропастната пещера „ Дрънчи дупка “
има денивелация 24 м и дължина 27 м, а на дъното й тече подземна река. Намира се в живописна околност на 2 км от село Мелница в карстов регион с няколко извора. Входът на пещерата доста прилича входа на родопската пещера „ Утроба “ с тази разлика, че в никакъв случай не я огрява слънце, тъй като се намира на северен скат.
Планината Сакар е най-богатата в Тракия освен на долмени, само че и на тракийски замъци и светилища.
Това изяснява тракийските слънчеви светилища на към 20 км южно от Елхово, в западните разклонения на Дервентските възвишения. Върху самотно стърчащи скали, добре отличаващи се върху пресечения хълмист терен, са изсечени над 200 броя кръгове (дискове) с друг диаметър.
Тракийските долмени до с. Голям Дервент
Най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско са двата долмена, непокътнати южно от пограничното село Голям Дервент. Според Даниела Агре това е най-големият долмен, откриван в Тракия, на който дромосът (коридорът) към гробните камери е затрупан, което е доста рядко архитектурно решение. Особено внимание заслужава и фактът, че въз основата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция това е единственият, на който входната плоча е орнаментирана с релефни изображения: лабрис, взаимно захапващи се змии и лабиринт.
Тракийската могила край с. Борисово
Намерената там тракийска каляска с емблема ягуар от римско време е открита от проф. Даниела Агре. Тя се дефинира от археоложката като невиждана находка за Европа, тъй като е единствената първокласна четириколка, намирана по нашите земи във типа, в който е положена и даваща визия по какъв начин фактически наподобява тракийска каляска.
Парорийският манастир
На 35 км югоизточно от град Елхово, в землището на боляровското село Воден, се намират останките на исихасткия манастир „ Св. Богородица “. Създаден е през 1335 година в тогавашната погранична област Парория, откъдето става прочут като Парорийски манастир. Създател на манастира е основоположникът на исихазма в България – монахът-аскет Григорий Синаит.
Посоката може да бъде Елхово. Един добър маршрут, още повече, че днешният ден се отбелязва като Празник на град Елхово (така е от 1994 г.). Той се намира в Югоизточна България и е вторият по величина след областния център Ямбол.
Градът е на 36 км от Граничен контролно-пропусквателен пункт Лесово-Хамзабейли на българо-турската граница, който свързва Елхово с турския град Лалапаша. Откриването му през юни 2005 година откри нови благоприятни условия за развиване на комерсиалните и културни връзки сред граничните региони. С новия контролно-пропускателен пункт се облекчава натовареността на главната сухопътна връзка сред двете страни - Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитал Андреево - Капъкуле, и се основават по-благоприятни условия за обслужване на пасажерите и товарните коли и раздвижване на региона.
Елхово е ситуирано
на левия бряг на река Тунджа
в югоизточната част на Тракийската равнина сред Странджа и Сакар измежду плодородно поле. Само 38 км го делят от Ямбол, на 27 км е от Тополовград и на 339 км югоизточно от София.
През 1925 година с Указ № 86 на Цар Борис ІІІ, подписан на 18 март, Елхово е оправдан като град и е преименуван от Казъл-агач на Елхово.
Липсата на високи оградни планини и близостта на морето са повода за североизточните ветрове. С огромни скорости тук се демонстрира южният вятър, който духа по долината на река Тунджа. В началото на пролетта този вятър довява буйни топли талази.
Географското състояние дефинира появяването на пътища,
по които хилядолетия са прекосявали нации и войски в четирите направления на света и са оставали трайни следи върху развиването на стопанския живот, културния продан и етнодемографските процеси. В предишното по долината на река Тунджа сред планините Странджа и Сакар е минавал пътят от долното течение на река Дунав през днешните Ямбол, Елхово и Одрин. През планината Сакар е минавал и различен значим път, свързващ Истанбул – Одрин – Пловдив – София – Белград. Важна роля в транспортните връзки е имала река Тунджа, която е свързвала този край със Средиземноморието.
Днес през Елхово минава Републикански път I-7 от Ямбол за Граничен контролно-пропусквателен пункт Лесово - Хамзабейли.
Още по времето на хан Крум (802-814 г.) районът е включен в рамките на българската страна. За това свидетелства фамозният Хамбарлийски надпис, открит в покрайнините на днешното село Маломирово.
Берлинският конгрес през 1878 година оставя долината на река Тунджа сред Странджа и Сакар в рамките на Източна Румелия. През 1885 година, след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, регионът на днешната община Елхово премиава в рамките на българската страна. След Балканските войни и Първата международна война тези територии се обитават от нови бежанци от Беломорието, които обогатяват локалната национална просвета с въздействието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия.
Елховският край е прочут с неповторимата си природа, архитектурно-историческите забележителности, обичай и нематериалност, изразени посредством предания, фолклор, нрави и традиции в селищата от общината.
Сред знаковите забележителности в Елхово е
Етногеографско-археологическият музей .
Преди три година културната институция означи своя 60-годишен празник. Началото е сложено през 1958 година от Иван Желязков - основател и пръв шеф на музея. В него са събрани и непокътнати десетки хиляди единици родова памет от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Етнографско-археологическият музей в Елхово е една от най-популярните, развити и забавни дестинации в Югоизточна България, изключително с присъединяване му в Националните туристически придвижвания " Опознай България - 100 Национални туристически обекта " и в Националното придвижване " Обичам България ".
Резерватът „ Балабана “ е в землището на Елхово, с повърхност от 672 дка лонгозна гора; птици – бели, нощни, гривести чапли; бозайници – чакал, лисица, заек.
Ждрелото на река Тунджа - „ Даркая “, в землищата на селата Радовец и Лесово обгръща повърхност от 19 хиляди декара. Попада под отбраната на закона поради редките 149 типа птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други предпазени и редки растителни и скотски типове. Сред тях са видра, леопардов смок, голям гребенест тритон, ивичест смок и други.
Пропастната пещера „ Дрънчи дупка “
има денивелация 24 м и дължина 27 м, а на дъното й тече подземна река. Намира се в живописна околност на 2 км от село Мелница в карстов регион с няколко извора. Входът на пещерата доста прилича входа на родопската пещера „ Утроба “ с тази разлика, че в никакъв случай не я огрява слънце, тъй като се намира на северен скат.
Планината Сакар е най-богатата в Тракия освен на долмени, само че и на тракийски замъци и светилища.
Това изяснява тракийските слънчеви светилища на към 20 км южно от Елхово, в западните разклонения на Дервентските възвишения. Върху самотно стърчащи скали, добре отличаващи се върху пресечения хълмист терен, са изсечени над 200 броя кръгове (дискове) с друг диаметър.
Тракийските долмени до с. Голям Дервент
Най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско са двата долмена, непокътнати южно от пограничното село Голям Дервент. Според Даниела Агре това е най-големият долмен, откриван в Тракия, на който дромосът (коридорът) към гробните камери е затрупан, което е доста рядко архитектурно решение. Особено внимание заслужава и фактът, че въз основата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция това е единственият, на който входната плоча е орнаментирана с релефни изображения: лабрис, взаимно захапващи се змии и лабиринт.
Тракийската могила край с. Борисово
Намерената там тракийска каляска с емблема ягуар от римско време е открита от проф. Даниела Агре. Тя се дефинира от археоложката като невиждана находка за Европа, тъй като е единствената първокласна четириколка, намирана по нашите земи във типа, в който е положена и даваща визия по какъв начин фактически наподобява тракийска каляска.
Парорийският манастир
На 35 км югоизточно от град Елхово, в землището на боляровското село Воден, се намират останките на исихасткия манастир „ Св. Богородица “. Създаден е през 1335 година в тогавашната погранична област Парория, откъдето става прочут като Парорийски манастир. Създател на манастира е основоположникът на исихазма в България – монахът-аскет Григорий Синаит.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ