Съблякоха до голо полуделите от ужас мъже и жени, доубиваха

Съблякоха до голо полуделите от смут мъже и дами, доубиваха с приклади невръстни деца, трупаха живите върху купчините мъртви тела и стреляха, стреляха, стреляха: Виктор Ерофеев за една от най-потресаващите нещастия.

Библейската алегория за избиването на младенците по разпореждане на цар Ирод в такава степен е потресла съзнанието на цели генерации, че се е трансформирала в сюжет на голям брой велики картини, на метафизичен тълкувания и в последна сметка - в знак на безспорното Зло. Човек би си рекъл, че не е допустимо да се измисли нещо по-зловещо. Ала 20 век, който беше бременен с арогантния си теоретичен напредък и безчовечните си идеологии, стана очевидец на може би най-потресаващата покруса. Преди 80 години, още приживе на нашите татковци и дядовци, десетки хиляди мирни люде бяха избити по невиждан метод поради своята принадлежност. В края на септември 1941 година немските окупатори на Киев започнаха всеобщи разстрели на локални хора. Първо унищожиха душевен болните, след което под опасност с разстрел подредиха на евреите от Киев да се съберат на едно място, откъдето ги подкараха към северозападните околности. Към Бабин Яр.
Редакцията предлага
Непоносимо за човешкия мозък

Съблякоха до голо полуделите от смут мъже и дами, доубиваха с приклади невръстни деца, трупаха живите върху купчините мъртви тела и стреляха, стреляха, стреляха…

Цинизмът и жестокостта на една от най-цивилизованите европейски народи, заразила се с отровата на расовото предимство, с изключение на всичко друго ни поразяват и с рекордната експедитивност, с която част от немското общество изгуби човешки образ. Защото всеобщите убийства в Бабин Яр бяха осъществени единствено на деветата година от съществуването на хитлеристкия режим. И аз желая да се замислим точно над това ужасно, бързотечно видоизменение на индивида. Разбира се, то е резултат от избрана идеология, само че нали въпреки това сходни безумни утопии се коренят в самата човешка природа. Как ли може да се спре мракобесието? Как, по думите на Достоевски, да открием индивида в индивида и да не допуснем безчовечността да ни превземе?

В Бабин Яр нацистите разстрелваха все нови и нови групи евреи, а дружно с тях - роми и военнопленници. Накрая, преди отстъплението си от Киев, те се пробваха да скрият следите от своето закононарушение. Горяха трупове благодарение на наказани на гибел пандизчии, а след това унищожаваха и тези, които бяха заличили уликите. Но очевидци останаха и безспорното Зло на 20 век изплува на повърхността. Обаче…

Обаче още една страна се отличи с унищожаването на паметта за Бабин Яр. В хода на следващото руско безумство - битката против космополитизма в края на 1940-те години - Бабин Яр се трансформира в тематика табу. Антисемитизмът на Сталиновата ера продължи даже след гибелта на " Бащата на народите ". На мястото на Бабин Яр руският режим реши да струпа един стадион. Стадион върху костите на хиляди хора. Този исторически абсцес се пукна едвам през 1961 година, когато 29-годишният стихотворец Евгений Евтушенко разгласява в " Литературная газета " своето най-известно стихотворение - " Бабин Яр ". „ Няма монумент над Бабин Яр… " Тогавашният основен редактор на " Литературная газета " Виталий Косолапов се посъветвал с жена си и най-после решил да пусне стихотворението. А това му струваше поста. Върху Евтушенко се нахвърлиха поетите ксенофоби и даже персонално Никита Хрушчов го смъмри поради " политическата му незрялост ". Но стихотворението, преведено на 72 езика, извърши своето дело. Бабин Яр стана знак на непоносимото за човешкия мозък страдалчество. По стиховете на Евтушенко Дмитрий Шостакович написа фамозната си 13-а симфония, а Анатолий Кузнецов издаде документален разказ за Бабин Яр. Независимо от това практическата възбрана да се приказва по тематиката продължи съвсем до перестройката.

Защо споделям, че Бабин Яр е наша обща неволя

Знаем, че нещастието в Бабин Яр не е единственият случай на всеобщи разстрели през Втората международна война. Самият Съветски съюз също имаше какво да крие - да вземем за пример разстрела на десетки хиляди полски офицери в Катин. Та може би и заради това, в следствие от личната си ксенофобия, Съюз на съветските социалистически републики въобще не бързаше с историческия разбор на немското закононарушение. Дълго се опитваха да изтрият даже географското означение Бабин Яр, а когато през 1970-те години въпреки всичко взеха решение да повдигнат монумент, той беше отдаден не на скръбта, а на героите - каквито там не е имало., които се избавиха или посредством подкупи за нацистките бойци, или пък просто не бяха доубити и съумяха безусловно да изпълзят от пъкъла на общия гроб.

Виктор Ерофеев

Разбира се, за нещастието в Бабин Яр виновност носи войната, която поражда ненавист и садизъм, а отговорността за закононарушенията носи хитлеристкият режим. Всичко това е по този начин. Но за какво споделям, че Бабин Яр е наша обща неволя? За мен това е явно. Просто ние не сме издигнали непробиваема бариера против такива като цар Ирод, Адолф Хитлер и други овластени злодеи. От време на време те се появяват в историята на човечеството, намират си и задоволително почитатели. Ние, хората, не познаваме добре самите себе си, не познаваме системата на личното си несъвършенство. А още по-лошото е, че и не желаеме това знание. На нас ни дай триумф и комфорт. Ние мечтаем за благополучие, от време на време непременно. А Бабин Яр ни споделя: Хора, замислете се! Той, Бабин Яр, има право да ни приказва по този начин.

Виктор Ерофеев е един от най-известните модерни съветски писатели. Той е още литературовед и ефирен водещ, джентълмен на френския Орден на почетния легион.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

*****

Вижте и това видео:
" Навсякъде се сипеше пепел. Пепел от крематориума. "