Линас Линкевичус: Среща на върха ЕС - Русия ще е димна завеса за Путин
" Събитията в Грузия от 2008 година и в Украйна след 2014 година демонстрират, че половинчати ограничения по отношение на Русия са рискови ". Това съобщи Линас Линкевичус, дълготраен министър на външните работи и на защитата на Литва, в коментар пред " Събота 150 " на предлагането на Берлин и Париж за среща на върха Европа - Русия.
Господин Линкевичус, какъв сигнал изпратиха Франция и Германия на Русия с предлагането си за директни диалози с президента Владимир Путин и с реакцията в Брюксел, която би трябвало да са очаквали? И какво приказва това събитие за тактиката на Евросъюза във връзка с Москва?
Това не се случва за първи път. И, съгласно мен, е заблуда, че с договаряния нещо ще се промени. Споменахте " тактика ", само че аз се притеснявам, че такава няма. А когато се срещаш с Путин без визия за това, което искаш да постигнеш - било партньорство, било въздържане, било нещо друго - е доста мъчно да очакваш някакъв резултат.
Единственото, което може да произтече от подобен разговор, който другояче няма да докара до нищо значително и значимо, e Русия да го употребява като димна завеса до момента в който продължава да работи по познатия за нея метод. Освен това Кремъл ще получи тъкмо това, от което обезверено желае - заблуда, че нещата се възстановяват, че всичко стартира от начало, че връзките се " презареждат " - и по този начин да бъдат легитимирани досегашните й дейности.
Затова може и някой да каже, че е по-добре да се договаря, в сравнение с да не се договаря. Аз пък споделям - че това е по този начин, само че единствено от време на време. Дори е по-зле - когато с това се изпращат несъответствуващи сигнали.
Това не важи ли и за Джо Байдън?
Президентът Байдън разполага с лостове. Всъщност, дано признаем, само Съединените щати наподобяват способни да провокират някакви промени във връзка с Русия. Байдън и Путин си обрисуваха алените линии и в този момент остава да забележим на кого са му по-червени, по този начин да се каже, или по-дебели линиите. Ясно е, че откакто към този момент неведнъж е минавала всевъзможни граници, Русия надали се е впечатлила доста.
Само същински, и то силови дейности могат да я впечатлят. Не приказвам за експанзия, а за поредност в политиката. Защото прекомерно постоянно към този момент обрисуваме някаква политика, единствено с цел да дадем скоро по-късно заден ход поради апели към прагматизъм, еластичност и дипломация. А за Русия такива неща значат уязвимост и дори покана да продължи това, което прави. Погрешно е разбирането на някои, че не трябва да се подхващат някои дейности, които биха предизвикали Русия. Всъщност я предизвикваме таман с безучастие.
Смятате ли, че Германия и Франция, в това число и поради вътрешнополитическите промени, пред които са изправени, са на път да загърбят Евросъюза и да се грижат единствено за личните си, както ги назовават " прагматични " ползи по отношение на Русия ?
Знаете ли, тези половинчати ограничения като слаби наказания и повърхностни реакции са даже рискови. Нека не забравяме събитията в Кавказ през 2008-а. Окупацията на 20 % от територията на Грузия провокира мощна реакция на думи - доста безапелационни изказвания. Но нищо не се случи тогава. Буквално нищо! И единствено след няколко месеца все едно нищо не беше станало - поради това, което казвате - така наречен прагматизъм.
След това обаче се стигна до анексирането на Крим, експанзията в Донбас, свалянето на малайзийския аероплан, паспортизация на популацията в Донбас, отравяния на политически съперници на Путин. И това надалеч не е всичко... Значи нещо в тактиката ни би трябвало да се промени.
Много от някогашните ми сътрудници външни министри споделят: " Трябва ни непоклатимост. " Да, разбираемо е - по-добре непоклатимост, в сравнение с неустойчивост. Но вижте - Беларус много дълго време беше като остров на стабилността. Такава ли непоклатимост ни би трябвало!? Съмнявам се. Хората в Беларус желаят да се освободят и се борят към този момент съвсем година, макар че са хвърляни в пандизите, измъчвани са, изнасилвани. И това се случва в Европа!
Затова дано се договорим какво желаеме да реализираме - за тактика, за обща визия. Готови ли сме да настояваме полезностите ни да бъдат прилагани и защитавани? Добре би било да си живеем удобно, мислейки си, че нямаме врагове в близост и че никой не ни заплашва. Но засегнатите не са на някоя друга планета. Те са тук - на нашия континент. Много са близо дори.
Санкциите са по принцип доста мощно оръжие, само че къде са алените линии при тях? Някои споделят, че глобите не работят. Други пък се притесняват, че в случай че се прекали с тях, даже могат да доведат до нежелани резултати.
Първо дано кажа, че не трябва да се гордеем с това, че използваме езика на глобите. Но това е тъй като нямаме различен вид. Не постоянно обаче използваме дейно този лост за реализиране на задачите. И когато понякога ми споделят " глобите така и така не работят, хайде да ги вдигнем ", аз давам отговор " не, явно глобите не са задоволителни ".
Но на въпроса - отговорът е " зависи ". Важното е, че даже от Кремъл публично да споделят, че не са обезпокоени, е ясно, че за тях това е значимо. Значи глобите работят, стига да не са алегорични. И би трябвало да се усилват.
Какво е мнението ви за координирания пакет от наказания на Запада против Александър Лукашенко?
За Беларус - да. Този последният пакет - икономическият, е в действителност значим. Но за Русия - би трябвало да погнем олигарсите - тези, които финансират режима там.
Възможни ли са, съгласно вас, в действителност почтени избори в Беларус скоро? Или просто би трябвало да изчакаме да забележим коя съветска марионетка ще го наследи?
И аз считам, че това е много реален сюжет. Защото Лукашенко е нездравословен за Кремъл и по тази причина няма да го оставят още дълго време да си развява коня. Нека не бъдем наивни - откакто руснаците се пробват да въздействат на политическите събития в Съединените щати, Франция и на други места в Европа, без подозрение го вършат и в Беларус.
Ако идващите избори бъдат задоволително транспарантни, ще можем да заключим, че нещо най-накрая се случва. Но в противоположен случай актуалният водач ще бъде заместен от фигурант, марионетка или както желаете го наречете. Тогава даже политзаторниците да бъдат освободени, действителна смяна няма да има - още веднъж поради половинчатите ни дейности. За страдание от време на време вършим прекомерно малко и прекомерно късно.
Интервюто с Линас Линкевичус можете да чуете в звуковия файл.
Господин Линкевичус, какъв сигнал изпратиха Франция и Германия на Русия с предлагането си за директни диалози с президента Владимир Путин и с реакцията в Брюксел, която би трябвало да са очаквали? И какво приказва това събитие за тактиката на Евросъюза във връзка с Москва?
Това не се случва за първи път. И, съгласно мен, е заблуда, че с договаряния нещо ще се промени. Споменахте " тактика ", само че аз се притеснявам, че такава няма. А когато се срещаш с Путин без визия за това, което искаш да постигнеш - било партньорство, било въздържане, било нещо друго - е доста мъчно да очакваш някакъв резултат.
Единственото, което може да произтече от подобен разговор, който другояче няма да докара до нищо значително и значимо, e Русия да го употребява като димна завеса до момента в който продължава да работи по познатия за нея метод. Освен това Кремъл ще получи тъкмо това, от което обезверено желае - заблуда, че нещата се възстановяват, че всичко стартира от начало, че връзките се " презареждат " - и по този начин да бъдат легитимирани досегашните й дейности.
Затова може и някой да каже, че е по-добре да се договаря, в сравнение с да не се договаря. Аз пък споделям - че това е по този начин, само че единствено от време на време. Дори е по-зле - когато с това се изпращат несъответствуващи сигнали.
Това не важи ли и за Джо Байдън?
Президентът Байдън разполага с лостове. Всъщност, дано признаем, само Съединените щати наподобяват способни да провокират някакви промени във връзка с Русия. Байдън и Путин си обрисуваха алените линии и в този момент остава да забележим на кого са му по-червени, по този начин да се каже, или по-дебели линиите. Ясно е, че откакто към този момент неведнъж е минавала всевъзможни граници, Русия надали се е впечатлила доста.
Само същински, и то силови дейности могат да я впечатлят. Не приказвам за експанзия, а за поредност в политиката. Защото прекомерно постоянно към този момент обрисуваме някаква политика, единствено с цел да дадем скоро по-късно заден ход поради апели към прагматизъм, еластичност и дипломация. А за Русия такива неща значат уязвимост и дори покана да продължи това, което прави. Погрешно е разбирането на някои, че не трябва да се подхващат някои дейности, които биха предизвикали Русия. Всъщност я предизвикваме таман с безучастие.
Смятате ли, че Германия и Франция, в това число и поради вътрешнополитическите промени, пред които са изправени, са на път да загърбят Евросъюза и да се грижат единствено за личните си, както ги назовават " прагматични " ползи по отношение на Русия ?
Знаете ли, тези половинчати ограничения като слаби наказания и повърхностни реакции са даже рискови. Нека не забравяме събитията в Кавказ през 2008-а. Окупацията на 20 % от територията на Грузия провокира мощна реакция на думи - доста безапелационни изказвания. Но нищо не се случи тогава. Буквално нищо! И единствено след няколко месеца все едно нищо не беше станало - поради това, което казвате - така наречен прагматизъм.
След това обаче се стигна до анексирането на Крим, експанзията в Донбас, свалянето на малайзийския аероплан, паспортизация на популацията в Донбас, отравяния на политически съперници на Путин. И това надалеч не е всичко... Значи нещо в тактиката ни би трябвало да се промени.
Много от някогашните ми сътрудници външни министри споделят: " Трябва ни непоклатимост. " Да, разбираемо е - по-добре непоклатимост, в сравнение с неустойчивост. Но вижте - Беларус много дълго време беше като остров на стабилността. Такава ли непоклатимост ни би трябвало!? Съмнявам се. Хората в Беларус желаят да се освободят и се борят към този момент съвсем година, макар че са хвърляни в пандизите, измъчвани са, изнасилвани. И това се случва в Европа!
Затова дано се договорим какво желаеме да реализираме - за тактика, за обща визия. Готови ли сме да настояваме полезностите ни да бъдат прилагани и защитавани? Добре би било да си живеем удобно, мислейки си, че нямаме врагове в близост и че никой не ни заплашва. Но засегнатите не са на някоя друга планета. Те са тук - на нашия континент. Много са близо дори.
Санкциите са по принцип доста мощно оръжие, само че къде са алените линии при тях? Някои споделят, че глобите не работят. Други пък се притесняват, че в случай че се прекали с тях, даже могат да доведат до нежелани резултати.
Първо дано кажа, че не трябва да се гордеем с това, че използваме езика на глобите. Но това е тъй като нямаме различен вид. Не постоянно обаче използваме дейно този лост за реализиране на задачите. И когато понякога ми споделят " глобите така и така не работят, хайде да ги вдигнем ", аз давам отговор " не, явно глобите не са задоволителни ".
Но на въпроса - отговорът е " зависи ". Важното е, че даже от Кремъл публично да споделят, че не са обезпокоени, е ясно, че за тях това е значимо. Значи глобите работят, стига да не са алегорични. И би трябвало да се усилват.
Какво е мнението ви за координирания пакет от наказания на Запада против Александър Лукашенко?
За Беларус - да. Този последният пакет - икономическият, е в действителност значим. Но за Русия - би трябвало да погнем олигарсите - тези, които финансират режима там.
Възможни ли са, съгласно вас, в действителност почтени избори в Беларус скоро? Или просто би трябвало да изчакаме да забележим коя съветска марионетка ще го наследи?
И аз считам, че това е много реален сюжет. Защото Лукашенко е нездравословен за Кремъл и по тази причина няма да го оставят още дълго време да си развява коня. Нека не бъдем наивни - откакто руснаците се пробват да въздействат на политическите събития в Съединените щати, Франция и на други места в Европа, без подозрение го вършат и в Беларус.
Ако идващите избори бъдат задоволително транспарантни, ще можем да заключим, че нещо най-накрая се случва. Но в противоположен случай актуалният водач ще бъде заместен от фигурант, марионетка или както желаете го наречете. Тогава даже политзаторниците да бъдат освободени, действителна смяна няма да има - още веднъж поради половинчатите ни дейности. За страдание от време на време вършим прекомерно малко и прекомерно късно.
Интервюто с Линас Линкевичус можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ