Събития: 619 г. – Бонифаций V става папа. 1672 г. – Италианският

Събития:

619 година – Бонифаций V става папа.

1672 година – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея – вторият по величина след Титан сателит на Сатурн.

1785 година – Ню Йорк става столица на Съединени американски щати (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес.

1876 година – в Цариград се привиква Цариградската конференция, в която вземат присъединяване посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция.

1880 година – в България е признат първият изборен закон.

1888 година – Винсънт Ван Гог отрязва най-долната част на лявото си ухо и го дава на продажница, наречена Рейчъл.

1909 година – Албер I става крал на Белгия.

1913 година – Създадено е държавно управление на Либералната коалиция отпред с Васил Радославов.

1916 година – Първа международна война: Съюзническите сили завладяват турския гарнизон на Синайския полуостров в Египет.

1922 година – Британската радиостанция БиБиСи стартира да излъчва вести.

1933 година – Приключва Лайпцигския развой (в който един от обвинените е Георги Димитров), който признава за отговорен и осъжда на гибел за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе.

1933 година – Два пътнически влака се сблъскват край Париж, умират към 230 души.

1947 година – Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и подрежда незабавното му осъществяване.

1947 година – Американската лаборатория Бел Лабс показва първия транзистор.

1953 година – в Съюз на съветските социалистически републики е екзекутиран Лаврентий Берия – главният проводник на вътрешната репресивна политика.

1972 година – Земетресение с магнитуд 6,5 по Скалата на Рихтер унищожава Манагуа, столицата на Никарагуа, като умират 10 000 души, a 80 % от постройките са изравнени със земята.

1972 година – избавени са 16 останали живи от карастрофата на уругвайски аероплан на 13 октомври в Андите; с цел да оцелеят в планината, останалите живи са прибегнали към канибализъм.

1979 година – Съветската войска окупира Кабул, столицата на Афганистан.

1986 година – Руският отстъпник Андрей Сахаров се завръща да живее в Москва след 7-годишно изгнание.

1987 година – Американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър приключват първия околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане.

1990 година – История на Словения: 88% популацията на Словения гласоподава за отделянето си от Югославия на референдум.

2005 година – по искане на държавното управление на Англия в Радио БиБиСи престават да съществуват 7 секции, в т. ч. българската.

Родени:

1613 година – Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал († 1676 г.)

1634 година – Мариана Австрийска, кралица на Испания († 1696 г.)

1732 година – Ричард Аркрайт, британски фабрикант и откривател († 1792 г.)

1777 година – Александър I, император на Русия († 1825 г.)

1790 година – Жан-Франсоа Шамполион, френски египтолог († 1832 г.)

1799 година – Карл Брюлов, съветски художник († 1852 г.)

1805 година – Джоузеф Смит, създател на църквата на мормоните († 1844 г.)

1858 година – Владимир Немирович-Данченко, съветски режисьор († 1943 г.)

1864 година – Христо Недялков, български военачалник († 1943 г.)

1868 година – Анастасия Петрович Негошина, велика съветска княгиня († 1925 г.)

1869 година – Иван Гарванов, български бунтовник († 1907 г.)

1877 година – Владимир Бочуков, български бунтовник (†? г.)

1882 година – Спиридон Казанджиев, български психолог († 1951 г.)

1885 година – Стоян Омарчевски, български политик († 1941 г.)

1891 година – Ханс декор Функ, немски офицер († 1979 г.)

1891 година – Червен Лиляк, български поет-хуморист († 1982 г.)

1896 година – Джузепе ди Лампедуза, италиански публицист († 1957 г.)

1903 година – Райко Дамянов, български политик († 1986 г.)

1909 година – Йоахим Вернер, немски археолог († 1994 г.)

1910 година – Александър Ловен, американски психотерапевт († 2008 г.)

1910 година – Курт Майер, немски офицер († 1961 г.)

1918 година – Хелмут Шмит, канцлер на Германия († 2015 г.)

1923 година – Любен Зидаров, български художник

1925 година – Мохамед Мзали, тунизийски политик († 2010 г.)

1925 година – Пиер Береговоа, френски политик († 1993 г.)

1928 година – Хоакин Капия, мексикански скачач във вода († 2010 г.)

1933 година – Акихито, император на Япония

1933 година – Марслен Плене, френски стихотворец

1936 година – Фредерик Форест, американски артист

1940 година – Емил Димитров, български поп артист († 2005 г.)

1940 година – Никола Радев, български публицист († 2016 г.)

1944 година – Уесли Кларк, американски военачалник

1946 година – Пепа Николова, българска актриса († 2006 г.)

1946 година – Бевърли Бийвър, американска писателка († 2011 г.)

1947 година – Греъм Бонит, английски музикант – вокалист

1949 година – Иван Костов, министър-председател на България

1950 година – Висенте дел Боске, испански футболист и треньор

1954 година – Владимир Шомов, български режисьор, художник и аниматор

1955 година – Илко Димитров, български стихотворец

1956 година – Дейв Мъри, английски музикант (Iron Maiden)

1956 година – Лидия Шулева, български политик

1956 година – Микеле Алборето, италиански авто играч († 2001 г.)

1959 година – Луис Фернандо Суарес, колумбийски футболен треньор

1962 година – Бертран Гашо, френски водач от Формула 1

1964 година – Еди Ведър, американски музикант

1967 година – Карла Бруни-Саркози, италиански топмодел

1968 r. – Мануел Ривера-Ортис, американски фотограф

1969 r. – Мари Марта Бърн, американска артистка

1974 година – Росен Плосков, български артист

1976 година – Жиба, бразилски волейболист

1976 година – Сергей Якирович, босненски футболист

1979 година – Жаклин Бракамонтес, мексиканска актриса