Събитието-коктейл „Вечеря Натюрморт“, организирано в Националната художествена галерия от българската

Събитието-коктейл „ Вечеря Натюрморт “, проведено в Националната художествена изложба от българската художничка Михаела Дановска, известна с артистичния си псевдоним Ода Жон, провокира доста сериозна „ стихия “ - както във безконечния съдник Фейсбук, по този начин и в много медии отпред със свързваното с Делян Пеевски електронно издание „ ПИК “, чийто притежател е Недялко Недялков, наследник на поета Недялко Йорданов. Основната причина за избухналите пристрастености бяха появили се фотоси и видеа от самия коктейл, показващи отрупани по ексцентричен метод маси, с доста странни на пръв взор блюда. За да хвърли повече светлина по отношение на случилото се, Actualno.com беседва с ръководителя на Националната художествена изложба Яра Бубнова.

Г-жо Бубнова, разкажете ни каква беше концепцията на събитието " Вечеря Натюрморт "?
Идеята на художничката беше да се продължи нейната галерия от картини (бел. авт. - изложбата беше открита на 22 ноември, а картините ще бъдат изложени в Националната художествена изложба до 13 януари) с едно перформативно деяние, за което тя насочи предложения към хората, които са свързани със сферата на актуалното изкуство, предложения към хората от чужбина, с които тя работи, куратори, галеристи. Според мен продължението в перформативната част е било да сблъска гостите доста непосредствено с нейната съществена тематика – дамата и женското тяло като обект на предпочитание на приложимост за безусловно директна консумация, и в този смисъл още по-драстично да покаже доколко нашето общество използва хората, а освен влиза с тях в някакви културни и интелектуални връзки.
Защо съгласно Вас се стигна до подобен отзив поради събитието - и в обществените мрежи, и в някои медии?
Мисля, че защото живеем във времето на обществените мрежи, информацията за нещо, на което са поканени селектирани групи хора, попада в едно публично пространство без пояснение, без спомагателен роман защо става въпрос. Затова се получи такава превъзбудена реакция – че в залата на Двореца е имало коктейл за разкриване. Смятам, че има недоразумение във връзка с думата " коктейл " - ние сме привикнали, че това е нещо доста скоромно, с една чаша вино и сухи ядки. По принцип, приемът след откриването в доста задгранични институции е празнуване на събитието, към което художникът има директно отношение. Имайки поради тази традиция, Ода Жон направи нещото, което е продължение на нейната акция в живопистта – телесното, страшното в телесното, напълно фрапантно, с което ти би трябвало да влезеш към този момент в директни консуматорски връзки. Мисля, че шокът, който тя целеше, се получи и тя би трябвало да се усеща удовлетворена – не толкоз от абсурда, колкото от реакция на нейните посетители.
Виждате ли нарочна медийна офанзива против Вас или медийните изявления по тематиката бяха симптом на отвращение поради недоумение на концепцията на събитието?
Мисля, че аргументите са няколко. Това, несъмнено, е една медийна офанзива – не бих желала да се хваля, че тя е непосредствено ориентирана към мен. Мисля, че изобщо за някаква смяна в нашата просвета и изключително изкуството, тяхното дръпване от обичайното, с което всички свикнахме, не може да се приказва и въпреки това през вчерашния ден,. Може би го има и този миг на някакво засягане и засегнатост, че не всички искащи бяха поканени и въпросът е в това, че художничката направи листата с предложения сама и настояваше да няма публицисти и да няма такова отразяване. Може би тя е сбъркала, че обществените медии сега проникват на всички места и от тях стартират осведомителни потоци.
В медийни изявления за събитието бяхте разказана като " протестърка " на кръга " Капитал " и като кандидатура на Недко Солаков за поста началник на Националната художествена изложба т.е., че с негова помощ сте го спечелили. Какво бихте дали отговор на тези изказвания?
Не бях доста дейна " протестърка ". Нямам нищо общо с кръга, за който става въпрос, въпреки че постоянно на драго сърце съм чела " Дневник " и " Капитал " - считам ги за забавни за мен издания. За Недко Солаков какво да Ви кажа – той е една свободна валенция, както се поставя на художник в актуалния свят. Не мисля, че той би могъл да назначава или да не назначава – той няма служба и позиция, с него сме другари и работихме дружно. В неговото мнение постоянно бих се вслушала, само че в дадения случай нямам доверие, че администрацията, която назначава, прави същото. Аз не съм шеф, който е назначен – назначена съм по практиката на нашата администрация до оповестяване на конкурс. Мисля, че при започване на идната година ще бъде разгласен конкурс за непрекъснат шеф, на който аз ще се явя и живот и здраве може да го печеля, може и да не го печеля.
Разбрахме, че картините на Ода Жон ще бъдат изложени в Националната художествена изложба до 13 януари. Плаща ли тя за това?
Не. Практиката на Националната художествена изложба е да не даваме нашите зали чартърен. Ода Жон предложи още предходната година да направи своята ретроспективна галерия в Националната изложба. Мисля, че тя като художник има задоволително самочувствие, с цел да го предложи. Разгледахме нейното творчество – мисля, че това, което тя прави, при нас такава процедура няма. Затова е извънредно забавно – на нас и на феновете, само че не се заплаща наем в държавните институции в България. Всичките разноски, които са свързани с коктейла, са платени от Ода Жон – в това число за пътуващата ѝ пластика, която се споделя „ Прегръдка “, която е част от този план. В събота, 1 декември, ще пристигна режисьорката на кино лентата, казващ се „ Коя е Ода Жон “ и това също се поема от авторката и нейната много мощна парижка изложба. Националната изложба, нормално заради финансови условия, взе участие в такива изложения с присъщи действия – отпечатваме предложения, вършим плакати и разпространяваме информацията в медиите.
Не мога да кажа какъв брой тъкмо коства, мога да кажа единствено, че нормално признатата процедура е гостите от чужбина да дойдат на свои разходи.
Интервю на Ивайло Ачев