Тези 30 години не са минали напразно. Източна Европа е много по-интегрирана, смята проф. Методиев
“С всички компликации, които претърпява Източна Европа, в този момент е доста по-интегрирана отпреди 10-15 години. Тоест тези 30 години не са минали на вятъра ”. Това сподели в Студио България на Свободна Европа проф. Веселин Методиев , историк и ръководител на Настоятелството на Нов Български университет (НБУ) във връзка Деня на Европа.
“Не можем да желаеме да се свършат някакви чудеса за малко време. Под малко време разбирам един човешки живот ”, сподели проф. Методиев.
Според него 9 май е Ден на мира. Капитулацията на Нацистка Германия е подписана късно вечерта на 8 май, когато в Москва към този момент е рано заран и това причина за разминаването. “Но на 9 май, в 4 часа следобяд през 1950 година, [Робер] Шуман - това е тогавашният министър на външните работи на Франция, чете една декларация. И в тази декларация споделя: " Ние би трябвало да тръгнем по нов път ”. С тази декларация на процедура сложено началото на обединяването на Европа в името на мира и възстановяване качеството на живот.
Проф. Методиев разяснява и връзките на България със прилежащите страни в подтекста на българския народен интерес. Според него “най-трагичен е въпросът със Северна Македония ”. По думите му казусът е обвързван с това, че в Северна Македония няма състояла се национална страна. “Моят прочит на събитията е, че там нещастието е обвързвана с една огромна неистина ”, сподели проф. Методиев.
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
- През последните години въпросът, с който стартира 9 май, е еднакъв: какво честваме? Отговорите са почти едни и същи, според от събеседниците, само че това, което сякаш се трансформира и се изостря, е напрежението, което се основава към тази дата. Защо?
- Може би тъй като живеем в миг, в който Русия най-нагло атакува Украйна. Делегитимира себе си като политическа мощ, която надали не е част от едно статукво на мир. И не е инцидентен фактът несъмнено, че на 9 май няма да има (има се поради, че в редица градове в Русия парадите бяха анулирани - бел. ред.). В такава обстановка нещата не могат да не се изострят.
Когато хората имат опция да гледат съвсем всяка вечер вести от фронта, когато научават за убийства на почтени хора. За градове, които са унищожени. За опустошения, които са привикнали да гледат в игралното кино във филми за Втората международна война (ВСВ). Сега ги виждат онлайн тези неща. Това е обстановка, която може да изостри разногласията кой кой е.
- Ако влезете в ролята на преподавател на деца, по какъв начин ще им разкажете за 9 май?
Днес е денят на мира
- Не единствено за децата. Ние се нуждаем от един по-семпъл роман. Не от тези комплицирани наукообразни разкази. Днес е денят на мира. На 9 май или по-точно казано, на 8 май вечерта средноевропейско време в 23 часа, което е 9 май в Москва - заради разминаването на часовия график - е подписването на капитулацията на Нацистка Германия. Това е в действителност краят на войната в Европа. ВСВ свърши, когато Япония капитулира. Това следва да се случи няколко месеца по-късно.
Но на 9 май, в 4 часа следобяд през 1950 година, [Робер] Шуман - това е тогавашният министър на външните работи на Франция, чете една декларация. И в тази декларация споделя: " Ние би трябвало да тръгнем по нов път ". И извършва едно искане на [Уинстън] Чърчил от 1946 година, когато Чърчил е посетител в Цюрихския университет и споделя: " Сега е моментът Франция и Германия да се схванат. Ние от Англия към този момент не можем да бъдем толкоз потребни на Европа, а всички сме застрашени от Сталин ".
Да се приказва през 1946 година за съгласие сред Франция и Германия е звучало неуместно
И да се приказва през 1946 година за съгласие сред Франция и Германия е звучало неуместно. При толкоз доста кръв, при толкоз доста жертви. При една гигантска покруса. Обаче това, което научават политиците от това време (като господин Шуман например) от историците е, че за Първата международна война (ПСВ) и ВСВ избитото цивилно население е повече, в сравнение с от историята на Античния свят до модерното време на човечеството. Те схващат какво се е случило. Това е гигантска покруса. От тази позиция 20 век е отблъскващ век.
И потеглят в една нова посока. Аз по тази причина споделям, че 9 май, въпреки всичко, е денят на мира.
- Това, което се споделя в декларацията на Шуман, е, че „ обединяването на производството на въглища и стомана ще промени ориста на районите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви. “ Как звучи това в този момент на фона на всеобщото въоръжаване и усилване на оръжейното произвеждане?
- Най-напред към това, което се случва през 1950 година Те стартират да се наблюдават. За първи път си разрешават взаимно другата страна да следи своя към този момент очертаващ се сътрудник какво създава в региона на военната индустрия. Там, където е стоманата, където са ресурсите за военна индустрия. Това следене е подчинено на някаква друга визия, а точно, че ще стартират дружно да вършат своя общ пазар. И те се качват на това влакче общо 6 страни – Бенелюкс - Белгия, Нидерландия, Люксембург, и Италия, плюс Франция и Германия. Но основата е Франция и Германия. С което те споделят: " Войната към този момент няма вероятност пред нашите очи. Мирът има вероятност и качеството на живот. Защото ние, като си сътрудничим, ще станем по-богати ".
В днешния ден отново следим, заради войната и помощта, която се оказва на Украйна, развиване на военна индустрия, само че тя е безусловно транспарантна. Тя не беше транспарантна, се оказа, за българското държавно управление, което е подпомагало Украйна и беше много неуместно. Говоря за министъра на стопанската система, за министър-председателя.
Кой в Европа през днешния ден не знае каква военна индустрия има в България или в Нидерландия, или в която си изберете страна! Това са транспарантни сфери. Това не е това време на необщителност. Сега заради технологии, заради това, че в действителност има свободен пазар, тези неща се знаят. На сянка, в тъмното някъде, седи продажбата на оръжие за ембаргови страни. Това в действителност е проблем в света. Но тук не става дума за Украйна или за Европа. Тук става дума за неща отвън нашия континент. Сравнението е, че и тогава, и в този момент всичко се прави в името на мира, което за част от българите е неясно.
- Бившият външен министър Соломон Паси свърза разнопосочното приемане на 9 май с това, че Сталин си е приватизирал успеха във ВСВ. За приватизация на успеха ли става въпрос, когато приказваме за 9 май като Ден на успеха?
Хитлер е решил, че ще бие всички. Това е неговото безумство. Той е вманиачен човек.
- Едни честват война, завършек на война. Другите честват начало на мир. Аз съм от вторите. Що се отнася до това какво е приключил Сталин - Сталин е сътрудник на Чърчил и на Рузвелт. Не може да се заобикаля това. Както и да се опитваме да изсипваме някаква отговорност. Тя е обща тази отговорност, тъй като нацизмът, Хитлер, е решил, че ще бие всички. Това е неговото безумство. Той е вманиачен човек. Много постоянно в историята ни е нужна помощ от психиатър, тъй като се занимаваме с луди хора. Всички последни документални филми, които виждам по History или по Discovery, за ВСВ и в частност за Хитлер, той е непрестанно на медикаменти. Той е непрестанно на опиати. От началото на войната неговият доктор го помпа с опиати. Къде Хитлер е знаел, къде не е знаел, е противоречиво сред учените. Обаче е реалност, че той е бил непрестанно на опиати. Такъв болен човек естествено, че става опасност за всички. Тази коалиция е по наложителност. От тази опасност за всички. Защото пък той управлява един мощно стимулиран народ за реванш.
Фактически името на виновника за всичките тези бедствия е [Жорж] Клемансо. Това е френският президент, който постанова мирния контракт след ПСВ за да се унижи изгубилия. Когато някой завоюва и взема решение да унижи изгубилия, той предвещава нова драма.
Само след ВСВ, когато Чърчил ги приканва и французите се преценяват с този апел, и Шуман прави тази декларация, се схваща, че не можеш да унижаваш победените. Какво да ги унижаваш горките германци повече! Те самите са се унижили от това, че са застанали всеобщо зад Хитлер, всеобщо зад тази концепция. Но са били принудени, тъй като Клемансо им е отнемал територии.
Целият реваншизъм в края на 30-те години – да си вземе тук, да си вземе тук… Това е, тъй като картата е рязана с ножица от Клемансо по един идиотски метод. Аз самият съм обиден от тази карта. Родното място на татко ми е едно селце в трънския край, нарязано на половина – половината в Сърбия, половината в България. Абе, глупак подобен, за какво си го направил! Кому е било нужно? Да окажеш помощ на велика Югославия? Да унижиш победената България? Кому е било нужно? Половината парцели на прародител ми да останат в Сърбия, който е бил скотовъдец човек и е бил състоятелен скотовъдец. Защо си го направил? И не става дума за един човек. При нас са хиляди и там, в Европа – милиони.
Сега тези уроци са научени. Ние не си ги преподаваме в България. Българското общество в някаква степен е невежо за тези неща. Но в огромните европейски страни – Франция, Германия, тези уроци са научени.
- По отношение на днешния ден Румен Радев разгласява едно изказване, където споделя: " 78 години след края на Втората международна война в Европа още веднъж се водят бойни дейности, а народите чакат да се възцари мир. Пренебрегването на уроците на историята вещае нещастия, по тази причина наш дълг е да помним ужасите на Втората международна война, довела до изтреблението на десетки милиони. Не войната, а разговорът и дипломацията са пътят към мира и благоденствието в Европа, в която всеки народ има право на свое място и на почтено бъдеще. Честит Ден на успеха над нацизма, цветущ Ден на Обединена Европа, бездънен реверанс пред подвига на българските ветерани от Втората международна война, пред предците ни, опълчили се против Холокоста и човеконенавистните идеологии. Вечна памет пред саможертвата на всички починали за свободата ".
Това нареждане на разбирането за 9 май знак ли е за нещо или по този начин се е случило?
Президентът няма да каже нищо изненадващо като прочит на предишното.
- Това е едната версия. Президентът няма да каже нищо изненадващо като прочит на предишното. И освен за 9 май. Той е правил и други изявления в тази посока. Може би в това изброяване неговите помощници са пропуснали да сложат четвърто: да благодарим на всички, които направиха България мирна част от Европейски Съюз. Т.е. мирна част от концепцията на Шуман. Защото ние сме такива сега и някой го е приключил преди него в някакво време.
Това е през 90-те години и първото десетилетие на нашия век. Там са свършени някакви съответни неща, поради които България през днешния ден е част от този кротичък свят на Европейски Съюз и трябваше да се благодари и на тях. В подобен ден, в който ти искаш да изброиш всичко, ти би трябвало да кажеш и това.
- Въпросът ми е може ли да се търси подтекст във връзка с геополитическата ориентировка на страната?
- Не. Аз най-малко не мисля. Аз не съм политолог и мъчно давам отговор на такива въпроси. Моето историческо мислене се удря в един миг, когато би трябвало да се разяснява съответна конюктурна политика, тъй като пожертвам да направя пакост. Да си кажа мнението като историк, само че то няма да бъде прочетено като на историк, а ще бъде прочетено като на човек, който гласоподава за ДСБ, тъй като е основал ДСБ, и ще отидем на място, където аз не желая да вървя. От тази позиция по-скоро мисля, че когато желаеме по този начин да примирим някакви неща, би трябвало да съберем всичко. Тук просто е пропуснат един пункт – за тези, които направиха българската страна част от този кротичък свят.
- Казвате в едно изявление, че дружно с някогашния министър председател Иван Костов, преди повече от две десетилетия, дефинирате българските национални ползи: народна власт и качество на живот; непоклатимост на нашите съседи; участие в Европейски Съюз и НАТО. Ако би трябвало да преминем през тях един по един, от позиция на времето, смятате ли и по какъв начин те са предпазени? Да стартираме с народна власт и качество на живот.
- По отношение на демокрацията това е ежедневно изпитание. Мисля, че го схванаха доста хора. От тази позиция българският интерес се пази ежедневно. Защитава се от вас публицистите. Нека не ви прозвучи неуместно, само че публицист като вас го пази всеки ден. Да сте живи и здрави – и тук, и ваши сътрудници в други излъчвания, които ви виждам. Вие го вършиме несъмнено добре. До вас има група политици, които вършат същото всеки ден. Т.е. вие сте 100-процентови бранители на българския народен интерес.
Що се отнася до качеството на живот, тук нещата са малко по-сложни, тъй като би трябвало да се отбранява полезност, произлязла от декларацията на Шуман, от общия пазар, от тази политика, тъй като там се отстранява войната и като цел се слага точно качеството на живот. И това е съществена цел на страните членки. Тук сме малко обратно, тъй като сме най-бедните в Европа, тъй като не си свършваме до дъно работата по това да се интегрираме напълно.
Тук е гигантският въпрос за какво един френски дипломат сподели, че вложенията са спънати поради " гнили ябълки " в правосъдната ни система. Тук има отворени въпроси. Тук отбраната на българския интерес някак си не се отстоява задоволително добре.
Докато с демокрацията мисля, че е малко по-добре, то в качеството на живот има оттегляне
Докато с демокрацията мисля, че е малко по-добре, то в качеството на живот има оттегляне. Защото част от хората, които би трябвало да правят това, не осъзнават, че това е народен интерес. Те вземат участие в някакви общи дейности в качеството си на персонален интерес.
- По отношение на стабилността на нашите съседи. Има доста съществено напрежение сред България и Северна Македония. Къде сме в националния интерес, обвързван със стабилността на нашите съседи?
- Ако се съпоставяме с края на 20 век, там в малко по-лоша обстановка се намираме. Първо в Република Турция имаше проевропейски политици. Г-н Ердоган, да е жив и здрав, не е проевропейски политик. Той има някакви маниашки имперски мисли в главата си и за положителното на Балканите е добре да загуби тези избори (на 14 май в Турция има избори за президент - б.р.). Не е значимо кой ще ги завоюва. Важно е да няма подобен човек, с такова болно политическо въображение.
На второ място в Румъния нещата потеглиха по-добре като погледнем в относителен проект. Така че една страна е малко по-добре, друга е малко по-зле.
Най-трагичен е въпросът със Северна Македония. В подтекста, че националните страни са основали Европейски Съюз и в този момент желаят да си го пазят и за тях ползата е качеството на живот. Тук имаме проблем, че нямаме още състояла се национална страна. Моят прочит на събитията е, че там нещастието е обвързвана с една огромна неистина. Националната страна и националната еднаквост доста постоянно се опира на историческото минало и доста постоянно то се героизира. Романтично се показва в името на тази еднаквост, до степен на моменти да става доста смешно.
Например Жана д`Арк във Франция е била подобен обект на исторически проучвания. Казали са [историците]: това не е тази жена, която вие знаете. Нападнали са ги драматурзи. Два нови игрални кино лентата и историците са потънали. Т.е. на всички места ги има тези неща.
Драмата с нашите съседи е, че те желаят върху една неистина да построят, да конструират историческо минало.
Тук драмата с нашите съседи е, че те желаят върху една неистина да построят, да конструират историческо минало. То няма такова. По метода, по който те го конструират и с това се самоосъждат във времето да нямат национална страна. Как ще оцелеят? Не може да живееш единствено през някаква завист и ненавист. Това е парадокс. Ти би трябвало да живееш през любов.
Ние българите обичаме – кой обича Ботев, кой Левски. Не знам... Любен Каравелов. Но имаме някакво такова вторачване в предишното и ни харесват [нашите националните герои]. Някой обичат хан Крум Страшни. Разни хора, всякакви неща. Но във всички тези хора няма неистина. Има романтика – героичност. Добре... има пресилени облици – да.
Докато тук – какво ще вършат тези хора! Как ще станат европейци? Ние всички европейци сме минали по този път. Същата работа е с нашите съседи сърбите. И те са си измислили някаква героизация. Ама я има там. Няма неистина.
От тази позиция Македония е доста огромен проблем. Не наш. Техен. Аз ги виждам с тъга, тъй като не желая да има такива неща. Колкото по-бързо добиеш еднаквост, в която няма неистина, толкоз по-добре. Демокрацията, свободата и лъжата не са един до друг. Демокрацията и свободата, там, където са те, лъжата не участва. И това е великански въпрос. Част от хората, които се занимават с публични и политически работи, ги схващат тези неща. Съжалявам, че им се случва всичко това. От тази позиция стабилността не е на нужното равнище. Т.е. този народен интерес също претърпява някакви рецесии.
- Стигаме до членствто в Европейски Съюз и НАТО. От позиция на днешния ден, когато се ускоряват настроенията против Европейски Съюз и участието ни в НАТО. Защо се получава по този начин? Ето " Възраждане ", които съумяха да съберат към 600 хиляди подписа на процедура за неприемане на еврото.
- Аз чувам социолози, които приказват за тези гласове. За подписите и за гласовете, дадени за последните избори за " Възраждане " и желая да схвана какво се случва. И узнавам разнообразни неща. Научавам нещо, което разбирам доста добре, че в България има гневни хора, ядосани хора на това, което назоваваме политика, и този яд се излива на някакви места просто, с цел да се отрази, а не тъй като те застават зад някаква идея – да вземем за пример за еврото.
Второ – коства ми се, че финансистите с някаква надутост в годините не обясниха на хората, че те нямат левове в джоба. За да има левче, стои евро в банката. Това е валутният ръб. Така е от лятото на 1997 година Ние не можем да печатаме левове, в случай че нямаме – тогава беше марки, в този момент е евро. Така че това не са „ парите ни “. Нашите пари са евро. И там стои някакво количество сега евро, което мисля, че е над 30 милиарда, с цел да има напечатани левове. Защо не го описаха хубаво, с цел да знаят хората, че те нямат левове. Не знам. Аз го знам, тъй като тогава съм се занимавал с политика.
Ето ви второ пояснение за какво се получават тези неща. Дали всичко това е антиевропейско? Струва ми се, че не. Защото даже политическите послания, които слушам от Народното събрание – няма анти Европа. Там има „ да се предоговори “ нещо. Сега пък " за какво да не предоговорим цялото ни участие ". Това са популистки съждения. Те не носят със себе си опасност.
- Паралелно с това върви един развой на ликвидиране на понятията, свързани с народна власт, с евроатлантически полезности, евроатлантическо участие. Защо?
- Защото концепцията за полезностите беше обговорена нереално. Това са съответни неща. Например – давам за образец думата " благородник ", тъй като в последно време
Аз, който знам какво е gently на британски, помолих моя наследник, който има доста по-добър британски от моя, да ревизира какво значи думата благородник в 19 век, когато тази дума се ражда политически. Той беше чел в разнообразни речници.
Те какво държание имат – на аристократи или не? Те имат съгласно мен държание на роби.
Онова, което може да се каже изрично, че във века, в който аристокрацията отстъпва от политическата сцена, на мястото ѝ идват нови хора, които не са аристократи по генезис. Те стават аристократи по държание. Т.е. благородник е равно на благородник по държание. Колко такива хора виждате вие в тези кавалерски съглашения? Те какво държание имат – на аристократи или не? Те имат съгласно мен държание на роби. От тази позиция маса думи употребяваме, както става дума и с полезностите.
Добронамереният човек, което е доста значимо за западния човек, възпитания човек – това са полезностите. Ние тук не беседваме за това. Ние отиваме напълно на философско ниво. Ценност е да кажеш добър ден. Това е европейска полезност. Не е нещо доста комплицирано. И по тази причина там също ни следва някакъв път, през който ще минем. По-младите хора ми прави усещане измежду студентите в Нов български университет, добре осъзнават тези неща и когато ги приказваш, доста елементарно те схващат.
- Може ли да се ангажирате с взор в бъдещето дали има късмет пропастите и разграничителните линии към тези дати, към знаците, включително и Паметника на руската войска, да бъдат затворени?
- Първо ми се коства, че това не са пропасти. Това са политически разломи. Те са дълбоки на моменти. Но от позиция на историческото знание там присъдата, негативите, обвиняването, е към моя поминък. Ние историците носим тази отговорност. Защото разказвахме разнообразни истории. Точно за близкото минало. Имаше една група сътрудници, които желаеха нещо да родят от този комунизъм, нещо да ни показват, което е било доста хубаво. Защото аз съм бил млад. Но аз знам, че съм бил млад, само че и знам в какъв блудствен свят живеех. Нищо, че съм могъл да пия до 3 часа през нощта или да правя не знам какви нелепости. Това не ме прави безразсъден да не знам какво се случва към мен. И не е въпрос на физическото принуждение, което се беше изсипало на предходното потомство. Та, тези разнообразни разкази, са породили такива политически изяви, които имат единствено една посока и тя е електорална. Тя обаче напълно изтъня. И факт за това е Българска социалистическа партия.
- Имаме " Възраждане ", които усилват поддръжката си.
- Колко? Заедно са половин милион. А когато Българска социалистическа партия сама печелеше два милиона? Значи, че сме се придвижили на по-добро място. Ако гледате репортаж от 1997-а и репортаж от 2007-а и от 2017-а пред Паметника на руската войска, ще ви наподобяват по един и същи метод. Но когато видите хората в политически проект, където се разделяме на гласоподаватели за едните и за другите, ами тези които сме настрана от тази група от тези 500 хиляди, сме два милиона.
- И все по този начин разделянето е реалност.
- Да, само че понижава. Намалява броят на хората. Това не е без значение. Защото излизат генерации. Влизат нови генерации. Тези неща не се предават едно към едно и по тази причина мисля, че вероятността е оптимистична. Не можем да желаеме да се свършат някакви чудеса за малко време. Под малко време разбирам един човешки живот. Знам, че е доста тежко да се каже, само че историкът не работи с 50 или 60 години. Историкът работи с 300 или най-малко 150 години. От тази позиция хората сме недоволни, тъй като това е нашият живот. И той е най-ценният и това е правилно. Там няма какво да спорим. И по тази причина тази смяна някой път изисква прекомерно време.
Аз през март 1990-а година съм бил на 32 години. В Давос имаше конгрес и специалистите споделиха, че на Източна Европа ѝ би трябвало време. Към 2020 година ще се интегрира със Западна Европа. И крещя: по какъв начин не ги е позор! Наистина ми се видя ужасно доста. Викам: 20 години! Какви са тези специалисти! Те не мислят ли за нас като за хора? Но не са говорили празни приказки. С всички компликации, които претърпява Източна Европа, в този момент е доста по-интегрирана отпреди 10-15 години. Т.е. тези 30 години не са минали на вятъра.
“Не можем да желаеме да се свършат някакви чудеса за малко време. Под малко време разбирам един човешки живот ”, сподели проф. Методиев.
Според него 9 май е Ден на мира. Капитулацията на Нацистка Германия е подписана късно вечерта на 8 май, когато в Москва към този момент е рано заран и това причина за разминаването. “Но на 9 май, в 4 часа следобяд през 1950 година, [Робер] Шуман - това е тогавашният министър на външните работи на Франция, чете една декларация. И в тази декларация споделя: " Ние би трябвало да тръгнем по нов път ”. С тази декларация на процедура сложено началото на обединяването на Европа в името на мира и възстановяване качеството на живот.
Проф. Методиев разяснява и връзките на България със прилежащите страни в подтекста на българския народен интерес. Според него “най-трагичен е въпросът със Северна Македония ”. По думите му казусът е обвързван с това, че в Северна Македония няма състояла се национална страна. “Моят прочит на събитията е, че там нещастието е обвързвана с една огромна неистина ”, сподели проф. Методиев.
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
- През последните години въпросът, с който стартира 9 май, е еднакъв: какво честваме? Отговорите са почти едни и същи, според от събеседниците, само че това, което сякаш се трансформира и се изостря, е напрежението, което се основава към тази дата. Защо?
- Може би тъй като живеем в миг, в който Русия най-нагло атакува Украйна. Делегитимира себе си като политическа мощ, която надали не е част от едно статукво на мир. И не е инцидентен фактът несъмнено, че на 9 май няма да има (има се поради, че в редица градове в Русия парадите бяха анулирани - бел. ред.). В такава обстановка нещата не могат да не се изострят.
Когато хората имат опция да гледат съвсем всяка вечер вести от фронта, когато научават за убийства на почтени хора. За градове, които са унищожени. За опустошения, които са привикнали да гледат в игралното кино във филми за Втората международна война (ВСВ). Сега ги виждат онлайн тези неща. Това е обстановка, която може да изостри разногласията кой кой е.
- Ако влезете в ролята на преподавател на деца, по какъв начин ще им разкажете за 9 май?
Днес е денят на мира
- Не единствено за децата. Ние се нуждаем от един по-семпъл роман. Не от тези комплицирани наукообразни разкази. Днес е денят на мира. На 9 май или по-точно казано, на 8 май вечерта средноевропейско време в 23 часа, което е 9 май в Москва - заради разминаването на часовия график - е подписването на капитулацията на Нацистка Германия. Това е в действителност краят на войната в Европа. ВСВ свърши, когато Япония капитулира. Това следва да се случи няколко месеца по-късно.
Но на 9 май, в 4 часа следобяд през 1950 година, [Робер] Шуман - това е тогавашният министър на външните работи на Франция, чете една декларация. И в тази декларация споделя: " Ние би трябвало да тръгнем по нов път ". И извършва едно искане на [Уинстън] Чърчил от 1946 година, когато Чърчил е посетител в Цюрихския университет и споделя: " Сега е моментът Франция и Германия да се схванат. Ние от Англия към този момент не можем да бъдем толкоз потребни на Европа, а всички сме застрашени от Сталин ".
Да се приказва през 1946 година за съгласие сред Франция и Германия е звучало неуместно
И да се приказва през 1946 година за съгласие сред Франция и Германия е звучало неуместно. При толкоз доста кръв, при толкоз доста жертви. При една гигантска покруса. Обаче това, което научават политиците от това време (като господин Шуман например) от историците е, че за Първата международна война (ПСВ) и ВСВ избитото цивилно население е повече, в сравнение с от историята на Античния свят до модерното време на човечеството. Те схващат какво се е случило. Това е гигантска покруса. От тази позиция 20 век е отблъскващ век.
И потеглят в една нова посока. Аз по тази причина споделям, че 9 май, въпреки всичко, е денят на мира.
- Това, което се споделя в декларацията на Шуман, е, че „ обединяването на производството на въглища и стомана ще промени ориста на районите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви. “ Как звучи това в този момент на фона на всеобщото въоръжаване и усилване на оръжейното произвеждане?
- Най-напред към това, което се случва през 1950 година Те стартират да се наблюдават. За първи път си разрешават взаимно другата страна да следи своя към този момент очертаващ се сътрудник какво създава в региона на военната индустрия. Там, където е стоманата, където са ресурсите за военна индустрия. Това следене е подчинено на някаква друга визия, а точно, че ще стартират дружно да вършат своя общ пазар. И те се качват на това влакче общо 6 страни – Бенелюкс - Белгия, Нидерландия, Люксембург, и Италия, плюс Франция и Германия. Но основата е Франция и Германия. С което те споделят: " Войната към този момент няма вероятност пред нашите очи. Мирът има вероятност и качеството на живот. Защото ние, като си сътрудничим, ще станем по-богати ".
В днешния ден отново следим, заради войната и помощта, която се оказва на Украйна, развиване на военна индустрия, само че тя е безусловно транспарантна. Тя не беше транспарантна, се оказа, за българското държавно управление, което е подпомагало Украйна и беше много неуместно. Говоря за министъра на стопанската система, за министър-председателя.
Кой в Европа през днешния ден не знае каква военна индустрия има в България или в Нидерландия, или в която си изберете страна! Това са транспарантни сфери. Това не е това време на необщителност. Сега заради технологии, заради това, че в действителност има свободен пазар, тези неща се знаят. На сянка, в тъмното някъде, седи продажбата на оръжие за ембаргови страни. Това в действителност е проблем в света. Но тук не става дума за Украйна или за Европа. Тук става дума за неща отвън нашия континент. Сравнението е, че и тогава, и в този момент всичко се прави в името на мира, което за част от българите е неясно.
- Бившият външен министър Соломон Паси свърза разнопосочното приемане на 9 май с това, че Сталин си е приватизирал успеха във ВСВ. За приватизация на успеха ли става въпрос, когато приказваме за 9 май като Ден на успеха?
Хитлер е решил, че ще бие всички. Това е неговото безумство. Той е вманиачен човек.
- Едни честват война, завършек на война. Другите честват начало на мир. Аз съм от вторите. Що се отнася до това какво е приключил Сталин - Сталин е сътрудник на Чърчил и на Рузвелт. Не може да се заобикаля това. Както и да се опитваме да изсипваме някаква отговорност. Тя е обща тази отговорност, тъй като нацизмът, Хитлер, е решил, че ще бие всички. Това е неговото безумство. Той е вманиачен човек. Много постоянно в историята ни е нужна помощ от психиатър, тъй като се занимаваме с луди хора. Всички последни документални филми, които виждам по History или по Discovery, за ВСВ и в частност за Хитлер, той е непрестанно на медикаменти. Той е непрестанно на опиати. От началото на войната неговият доктор го помпа с опиати. Къде Хитлер е знаел, къде не е знаел, е противоречиво сред учените. Обаче е реалност, че той е бил непрестанно на опиати. Такъв болен човек естествено, че става опасност за всички. Тази коалиция е по наложителност. От тази опасност за всички. Защото пък той управлява един мощно стимулиран народ за реванш.
Фактически името на виновника за всичките тези бедствия е [Жорж] Клемансо. Това е френският президент, който постанова мирния контракт след ПСВ за да се унижи изгубилия. Когато някой завоюва и взема решение да унижи изгубилия, той предвещава нова драма.
Само след ВСВ, когато Чърчил ги приканва и французите се преценяват с този апел, и Шуман прави тази декларация, се схваща, че не можеш да унижаваш победените. Какво да ги унижаваш горките германци повече! Те самите са се унижили от това, че са застанали всеобщо зад Хитлер, всеобщо зад тази концепция. Но са били принудени, тъй като Клемансо им е отнемал територии.
Целият реваншизъм в края на 30-те години – да си вземе тук, да си вземе тук… Това е, тъй като картата е рязана с ножица от Клемансо по един идиотски метод. Аз самият съм обиден от тази карта. Родното място на татко ми е едно селце в трънския край, нарязано на половина – половината в Сърбия, половината в България. Абе, глупак подобен, за какво си го направил! Кому е било нужно? Да окажеш помощ на велика Югославия? Да унижиш победената България? Кому е било нужно? Половината парцели на прародител ми да останат в Сърбия, който е бил скотовъдец човек и е бил състоятелен скотовъдец. Защо си го направил? И не става дума за един човек. При нас са хиляди и там, в Европа – милиони.
Сега тези уроци са научени. Ние не си ги преподаваме в България. Българското общество в някаква степен е невежо за тези неща. Но в огромните европейски страни – Франция, Германия, тези уроци са научени.
- По отношение на днешния ден Румен Радев разгласява едно изказване, където споделя: " 78 години след края на Втората международна война в Европа още веднъж се водят бойни дейности, а народите чакат да се възцари мир. Пренебрегването на уроците на историята вещае нещастия, по тази причина наш дълг е да помним ужасите на Втората международна война, довела до изтреблението на десетки милиони. Не войната, а разговорът и дипломацията са пътят към мира и благоденствието в Европа, в която всеки народ има право на свое място и на почтено бъдеще. Честит Ден на успеха над нацизма, цветущ Ден на Обединена Европа, бездънен реверанс пред подвига на българските ветерани от Втората международна война, пред предците ни, опълчили се против Холокоста и човеконенавистните идеологии. Вечна памет пред саможертвата на всички починали за свободата ".
Това нареждане на разбирането за 9 май знак ли е за нещо или по този начин се е случило?
Президентът няма да каже нищо изненадващо като прочит на предишното.
- Това е едната версия. Президентът няма да каже нищо изненадващо като прочит на предишното. И освен за 9 май. Той е правил и други изявления в тази посока. Може би в това изброяване неговите помощници са пропуснали да сложат четвърто: да благодарим на всички, които направиха България мирна част от Европейски Съюз. Т.е. мирна част от концепцията на Шуман. Защото ние сме такива сега и някой го е приключил преди него в някакво време.
Това е през 90-те години и първото десетилетие на нашия век. Там са свършени някакви съответни неща, поради които България през днешния ден е част от този кротичък свят на Европейски Съюз и трябваше да се благодари и на тях. В подобен ден, в който ти искаш да изброиш всичко, ти би трябвало да кажеш и това.
- Въпросът ми е може ли да се търси подтекст във връзка с геополитическата ориентировка на страната?
- Не. Аз най-малко не мисля. Аз не съм политолог и мъчно давам отговор на такива въпроси. Моето историческо мислене се удря в един миг, когато би трябвало да се разяснява съответна конюктурна политика, тъй като пожертвам да направя пакост. Да си кажа мнението като историк, само че то няма да бъде прочетено като на историк, а ще бъде прочетено като на човек, който гласоподава за ДСБ, тъй като е основал ДСБ, и ще отидем на място, където аз не желая да вървя. От тази позиция по-скоро мисля, че когато желаеме по този начин да примирим някакви неща, би трябвало да съберем всичко. Тук просто е пропуснат един пункт – за тези, които направиха българската страна част от този кротичък свят.
- Казвате в едно изявление, че дружно с някогашния министър председател Иван Костов, преди повече от две десетилетия, дефинирате българските национални ползи: народна власт и качество на живот; непоклатимост на нашите съседи; участие в Европейски Съюз и НАТО. Ако би трябвало да преминем през тях един по един, от позиция на времето, смятате ли и по какъв начин те са предпазени? Да стартираме с народна власт и качество на живот.
- По отношение на демокрацията това е ежедневно изпитание. Мисля, че го схванаха доста хора. От тази позиция българският интерес се пази ежедневно. Защитава се от вас публицистите. Нека не ви прозвучи неуместно, само че публицист като вас го пази всеки ден. Да сте живи и здрави – и тук, и ваши сътрудници в други излъчвания, които ви виждам. Вие го вършиме несъмнено добре. До вас има група политици, които вършат същото всеки ден. Т.е. вие сте 100-процентови бранители на българския народен интерес.
Що се отнася до качеството на живот, тук нещата са малко по-сложни, тъй като би трябвало да се отбранява полезност, произлязла от декларацията на Шуман, от общия пазар, от тази политика, тъй като там се отстранява войната и като цел се слага точно качеството на живот. И това е съществена цел на страните членки. Тук сме малко обратно, тъй като сме най-бедните в Европа, тъй като не си свършваме до дъно работата по това да се интегрираме напълно.
Тук е гигантският въпрос за какво един френски дипломат сподели, че вложенията са спънати поради " гнили ябълки " в правосъдната ни система. Тук има отворени въпроси. Тук отбраната на българския интерес някак си не се отстоява задоволително добре.
Докато с демокрацията мисля, че е малко по-добре, то в качеството на живот има оттегляне
Докато с демокрацията мисля, че е малко по-добре, то в качеството на живот има оттегляне. Защото част от хората, които би трябвало да правят това, не осъзнават, че това е народен интерес. Те вземат участие в някакви общи дейности в качеството си на персонален интерес.
- По отношение на стабилността на нашите съседи. Има доста съществено напрежение сред България и Северна Македония. Къде сме в националния интерес, обвързван със стабилността на нашите съседи?
- Ако се съпоставяме с края на 20 век, там в малко по-лоша обстановка се намираме. Първо в Република Турция имаше проевропейски политици. Г-н Ердоган, да е жив и здрав, не е проевропейски политик. Той има някакви маниашки имперски мисли в главата си и за положителното на Балканите е добре да загуби тези избори (на 14 май в Турция има избори за президент - б.р.). Не е значимо кой ще ги завоюва. Важно е да няма подобен човек, с такова болно политическо въображение.
На второ място в Румъния нещата потеглиха по-добре като погледнем в относителен проект. Така че една страна е малко по-добре, друга е малко по-зле.
Най-трагичен е въпросът със Северна Македония. В подтекста, че националните страни са основали Европейски Съюз и в този момент желаят да си го пазят и за тях ползата е качеството на живот. Тук имаме проблем, че нямаме още състояла се национална страна. Моят прочит на събитията е, че там нещастието е обвързвана с една огромна неистина. Националната страна и националната еднаквост доста постоянно се опира на историческото минало и доста постоянно то се героизира. Романтично се показва в името на тази еднаквост, до степен на моменти да става доста смешно.
Например Жана д`Арк във Франция е била подобен обект на исторически проучвания. Казали са [историците]: това не е тази жена, която вие знаете. Нападнали са ги драматурзи. Два нови игрални кино лентата и историците са потънали. Т.е. на всички места ги има тези неща.
Драмата с нашите съседи е, че те желаят върху една неистина да построят, да конструират историческо минало.
Тук драмата с нашите съседи е, че те желаят върху една неистина да построят, да конструират историческо минало. То няма такова. По метода, по който те го конструират и с това се самоосъждат във времето да нямат национална страна. Как ще оцелеят? Не може да живееш единствено през някаква завист и ненавист. Това е парадокс. Ти би трябвало да живееш през любов.
Ние българите обичаме – кой обича Ботев, кой Левски. Не знам... Любен Каравелов. Но имаме някакво такова вторачване в предишното и ни харесват [нашите националните герои]. Някой обичат хан Крум Страшни. Разни хора, всякакви неща. Но във всички тези хора няма неистина. Има романтика – героичност. Добре... има пресилени облици – да.
Докато тук – какво ще вършат тези хора! Как ще станат европейци? Ние всички европейци сме минали по този път. Същата работа е с нашите съседи сърбите. И те са си измислили някаква героизация. Ама я има там. Няма неистина.
От тази позиция Македония е доста огромен проблем. Не наш. Техен. Аз ги виждам с тъга, тъй като не желая да има такива неща. Колкото по-бързо добиеш еднаквост, в която няма неистина, толкоз по-добре. Демокрацията, свободата и лъжата не са един до друг. Демокрацията и свободата, там, където са те, лъжата не участва. И това е великански въпрос. Част от хората, които се занимават с публични и политически работи, ги схващат тези неща. Съжалявам, че им се случва всичко това. От тази позиция стабилността не е на нужното равнище. Т.е. този народен интерес също претърпява някакви рецесии.
- Стигаме до членствто в Европейски Съюз и НАТО. От позиция на днешния ден, когато се ускоряват настроенията против Европейски Съюз и участието ни в НАТО. Защо се получава по този начин? Ето " Възраждане ", които съумяха да съберат към 600 хиляди подписа на процедура за неприемане на еврото.
- Аз чувам социолози, които приказват за тези гласове. За подписите и за гласовете, дадени за последните избори за " Възраждане " и желая да схвана какво се случва. И узнавам разнообразни неща. Научавам нещо, което разбирам доста добре, че в България има гневни хора, ядосани хора на това, което назоваваме политика, и този яд се излива на някакви места просто, с цел да се отрази, а не тъй като те застават зад някаква идея – да вземем за пример за еврото.
Второ – коства ми се, че финансистите с някаква надутост в годините не обясниха на хората, че те нямат левове в джоба. За да има левче, стои евро в банката. Това е валутният ръб. Така е от лятото на 1997 година Ние не можем да печатаме левове, в случай че нямаме – тогава беше марки, в този момент е евро. Така че това не са „ парите ни “. Нашите пари са евро. И там стои някакво количество сега евро, което мисля, че е над 30 милиарда, с цел да има напечатани левове. Защо не го описаха хубаво, с цел да знаят хората, че те нямат левове. Не знам. Аз го знам, тъй като тогава съм се занимавал с политика.
Ето ви второ пояснение за какво се получават тези неща. Дали всичко това е антиевропейско? Струва ми се, че не. Защото даже политическите послания, които слушам от Народното събрание – няма анти Европа. Там има „ да се предоговори “ нещо. Сега пък " за какво да не предоговорим цялото ни участие ". Това са популистки съждения. Те не носят със себе си опасност.
- Паралелно с това върви един развой на ликвидиране на понятията, свързани с народна власт, с евроатлантически полезности, евроатлантическо участие. Защо?
- Защото концепцията за полезностите беше обговорена нереално. Това са съответни неща. Например – давам за образец думата " благородник ", тъй като в последно време
Аз, който знам какво е gently на британски, помолих моя наследник, който има доста по-добър британски от моя, да ревизира какво значи думата благородник в 19 век, когато тази дума се ражда политически. Той беше чел в разнообразни речници.
Те какво държание имат – на аристократи или не? Те имат съгласно мен държание на роби.
Онова, което може да се каже изрично, че във века, в който аристокрацията отстъпва от политическата сцена, на мястото ѝ идват нови хора, които не са аристократи по генезис. Те стават аристократи по държание. Т.е. благородник е равно на благородник по държание. Колко такива хора виждате вие в тези кавалерски съглашения? Те какво държание имат – на аристократи или не? Те имат съгласно мен държание на роби. От тази позиция маса думи употребяваме, както става дума и с полезностите.
Добронамереният човек, което е доста значимо за западния човек, възпитания човек – това са полезностите. Ние тук не беседваме за това. Ние отиваме напълно на философско ниво. Ценност е да кажеш добър ден. Това е европейска полезност. Не е нещо доста комплицирано. И по тази причина там също ни следва някакъв път, през който ще минем. По-младите хора ми прави усещане измежду студентите в Нов български университет, добре осъзнават тези неща и когато ги приказваш, доста елементарно те схващат.
- Може ли да се ангажирате с взор в бъдещето дали има късмет пропастите и разграничителните линии към тези дати, към знаците, включително и Паметника на руската войска, да бъдат затворени?
- Първо ми се коства, че това не са пропасти. Това са политически разломи. Те са дълбоки на моменти. Но от позиция на историческото знание там присъдата, негативите, обвиняването, е към моя поминък. Ние историците носим тази отговорност. Защото разказвахме разнообразни истории. Точно за близкото минало. Имаше една група сътрудници, които желаеха нещо да родят от този комунизъм, нещо да ни показват, което е било доста хубаво. Защото аз съм бил млад. Но аз знам, че съм бил млад, само че и знам в какъв блудствен свят живеех. Нищо, че съм могъл да пия до 3 часа през нощта или да правя не знам какви нелепости. Това не ме прави безразсъден да не знам какво се случва към мен. И не е въпрос на физическото принуждение, което се беше изсипало на предходното потомство. Та, тези разнообразни разкази, са породили такива политически изяви, които имат единствено една посока и тя е електорална. Тя обаче напълно изтъня. И факт за това е Българска социалистическа партия.
- Имаме " Възраждане ", които усилват поддръжката си.
- Колко? Заедно са половин милион. А когато Българска социалистическа партия сама печелеше два милиона? Значи, че сме се придвижили на по-добро място. Ако гледате репортаж от 1997-а и репортаж от 2007-а и от 2017-а пред Паметника на руската войска, ще ви наподобяват по един и същи метод. Но когато видите хората в политически проект, където се разделяме на гласоподаватели за едните и за другите, ами тези които сме настрана от тази група от тези 500 хиляди, сме два милиона.
- И все по този начин разделянето е реалност.
- Да, само че понижава. Намалява броят на хората. Това не е без значение. Защото излизат генерации. Влизат нови генерации. Тези неща не се предават едно към едно и по тази причина мисля, че вероятността е оптимистична. Не можем да желаеме да се свършат някакви чудеса за малко време. Под малко време разбирам един човешки живот. Знам, че е доста тежко да се каже, само че историкът не работи с 50 или 60 години. Историкът работи с 300 или най-малко 150 години. От тази позиция хората сме недоволни, тъй като това е нашият живот. И той е най-ценният и това е правилно. Там няма какво да спорим. И по тази причина тази смяна някой път изисква прекомерно време.
Аз през март 1990-а година съм бил на 32 години. В Давос имаше конгрес и специалистите споделиха, че на Източна Европа ѝ би трябвало време. Към 2020 година ще се интегрира със Западна Европа. И крещя: по какъв начин не ги е позор! Наистина ми се видя ужасно доста. Викам: 20 години! Какви са тези специалисти! Те не мислят ли за нас като за хора? Но не са говорили празни приказки. С всички компликации, които претърпява Източна Европа, в този момент е доста по-интегрирана отпреди 10-15 години. Т.е. тези 30 години не са минали на вятъра.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ