Поклонение в памет на Иван Вазов отбеляза 100 години от смъртта му
С венци и цветя признателни българи отрупаха паметния камък пред гроба на Иван Вазов в София. Навръх 100-годишнината от гибелта на Патриарха на българската литература, който умира на 22 септември 1921 година, Националният книжовен музей обичайно провежда поклонение в негова памет. То се организира на гроба на създателя, намиращ се в градинката зад църквата " Св. София " в столицата.
На панихидата участваха представители на Националния книжовен музей, роднини на Иван Вазов, представители на държавни, научни и културни институции в страната. В градинката зад църквата се събраха и десетки жители. Вазови стихове извърши артистът Георги Златарев.
" Вазов е България и всичко българско, което ние сме съхранили от епохи. Когато чета Вазов, аз се връщам 100-150 години обратно и се усещам негов съвременник. Моята българска кръв се връща още преди Освобождението, както и в следосвобожденска България. Той е създател и на Възраждането, и на модерната българска литература. Няма различен български публицист, който приживе да е разгласен публично за Народен стихотворец ", означи пред присъстващите Атанас Капралов, шеф на литературния музей.
Думи за Патриарха на българската литература произнесе и актуалната българска писателка Здравка Евтимова. " Горещо благодаря! Всеки в своето сърце издава декрет, освен за това, че Иван Вазов е национален стихотворец, Иван Вазов е България. Всички хора на духа, всеки българин, без значение къде го среща слънцето, постоянно носи в сърцето си " Аз съм българче ", уточни тя.
По мотив 100-годишнината от гибелта на поета, в къща музей " Иван Вазов " в София е подредена краткотрайна специфична галерия, която към този момент провокира мощен интерес у посетителите. Сред експонатите, свързани с кончината му, са посмъртната маска, стратегия на погребението на поета, проведена от Министерство на националното просвещение, лист на Вазовите творби, сложени в гробницата при полагане на тленните му остатъци, фотографии, писма, рисунки и други
ЕЛИН ПЕЛИН ЗА КОНЧИНАТА НА ВАЗОВ
Иван Вазов умря.
Грандиозният мраморен дирек, който крепеше кръстния купол на цяла една ера, рухна.
Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, какъв брой просто и безсъдържателно! Защото от този момент и до през днешния ден не се роди различен мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата по този начин неуклонно, по този начин ритмично и по този начин приключено всички битки и идеали на тая ера, всичката й горделивост от сенките на предишното, всичката й религия в бъдещето, всичката й наивна наслада и трагична тъга в сегашното.
Неговото име бе знак. Той беше колос и блясъкът на неговото чело се виждаше във всички поломени граници на нашето родно място, от всички кътове на българското племе.
Той беше и популярен облик на книжовник с труда си, с моралната мощ на личността си и на творбите си.
С неговата гибел нашата бедна литература остава без лик.
[Излиза във в. „ Развигор “, година I, бр. 39, 28 септември 1921, с. 1. Целият брой на вестника е отдаден на Иван Вазов по случай неговата гибел. Текстът на Елин Пелин е на първа страница под портрета на Иван Вазов.]
На панихидата участваха представители на Националния книжовен музей, роднини на Иван Вазов, представители на държавни, научни и културни институции в страната. В градинката зад църквата се събраха и десетки жители. Вазови стихове извърши артистът Георги Златарев.
" Вазов е България и всичко българско, което ние сме съхранили от епохи. Когато чета Вазов, аз се връщам 100-150 години обратно и се усещам негов съвременник. Моята българска кръв се връща още преди Освобождението, както и в следосвобожденска България. Той е създател и на Възраждането, и на модерната българска литература. Няма различен български публицист, който приживе да е разгласен публично за Народен стихотворец ", означи пред присъстващите Атанас Капралов, шеф на литературния музей.
Думи за Патриарха на българската литература произнесе и актуалната българска писателка Здравка Евтимова. " Горещо благодаря! Всеки в своето сърце издава декрет, освен за това, че Иван Вазов е национален стихотворец, Иван Вазов е България. Всички хора на духа, всеки българин, без значение къде го среща слънцето, постоянно носи в сърцето си " Аз съм българче ", уточни тя.
По мотив 100-годишнината от гибелта на поета, в къща музей " Иван Вазов " в София е подредена краткотрайна специфична галерия, която към този момент провокира мощен интерес у посетителите. Сред експонатите, свързани с кончината му, са посмъртната маска, стратегия на погребението на поета, проведена от Министерство на националното просвещение, лист на Вазовите творби, сложени в гробницата при полагане на тленните му остатъци, фотографии, писма, рисунки и други
ЕЛИН ПЕЛИН ЗА КОНЧИНАТА НА ВАЗОВ
Иван Вазов умря.
Грандиозният мраморен дирек, който крепеше кръстния купол на цяла една ера, рухна.
Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, какъв брой просто и безсъдържателно! Защото от този момент и до през днешния ден не се роди различен мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата по този начин неуклонно, по този начин ритмично и по този начин приключено всички битки и идеали на тая ера, всичката й горделивост от сенките на предишното, всичката й религия в бъдещето, всичката й наивна наслада и трагична тъга в сегашното.
Неговото име бе знак. Той беше колос и блясъкът на неговото чело се виждаше във всички поломени граници на нашето родно място, от всички кътове на българското племе.
Той беше и популярен облик на книжовник с труда си, с моралната мощ на личността си и на творбите си.
С неговата гибел нашата бедна литература остава без лик.
[Излиза във в. „ Развигор “, година I, бр. 39, 28 септември 1921, с. 1. Целият брой на вестника е отдаден на Иван Вазов по случай неговата гибел. Текстът на Елин Пелин е на първа страница под портрета на Иван Вазов.]
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ