С тях се въвежда и механизъм за контрол на главния

С тях се вкарва и механизъм за надзор на основния прокурор

Депутатите одобриха на първо четене промени в Закона за правосъдната власт, с които се вкарва и механизъм за надзор на основния прокурор.

Обсъдени и признати бяха и двата препоръчани законопроекта – на Министерския съвет и на парламентарната група на „ Възраждане “.

Проектът на служебното държавно управление е включен в Националния проект за възобновяване и резистентност. С него се урежда пълномощието на съответната гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично държание на българските съдии, надлежно Кодекс за етично държание на българските прокурори и следователи, като се регистрират спецификите на съдийската и прокурорската гилдия и разликите в професионалния статус и служебните отговорности на магистратите. В едномесечен период от влизането в действие на закона съответната гилдия приема Кодекс за етично държание и внася етичните правила за одобрение от пленума на Висш съдебен съвет, се споделя в текста.

Втората смяна е обвързвана с Инспектората на Висш съдебен съвет, който би трябвало да организира образование по битка с корупцията. Самият Инспекторат не е склонен с тази концепция.

Инспекторатът към Висш съдебен съвет ще прави оферти на промени и допълнения на двата кодекса, изясни зам.-министър Юлия Ковачева. Предлага се още Инспекторатът да проучва завършилите каузи и да организира антикорупционни образования. Обучителната активност се организира без значение от образованията в Националния институт на правораздаването.

„ С измененията се планува да се укрепи ролята на Инспектората за предварителна защита в правосъдната власт “, заключи Юлия Ковачева.

Законопроектът на „ Възраждане “ вкарва механизми за повишен надзор върху активността на основния прокурор на Република България и на административните ръководители на органите на правосъдната власт.

В най-общи линии предлагането планува националното разследване да излезе от прокуратурата, шефът му да проверява основния прокурор, а пък той, членовете на Висш съдебен съвет и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да бъдат отстранявани за период до три месеца, до момента в който продължава следствието. Правната комисия не поддържа това предложение.  

„ За пръв път от четири Народното събрание през днешния ден в пленарната зала се преглежда предложение за процедури за следствие и премахване от служба на основния прокурор “, уточни при представянето на текста Петър Петров.

Очаквано предлагането на „ Възраждане “ следствието да излезе от прокуратурата, а шефът на Националното разследване да проверява Главния прокурор провокира плевел спор в пленарна зала.

Мирослав Иванов от „ Продължаваме промяната “ разкритикува „ Възраждане “, че в техния план не оферират нищо новаторско.

„ Директорът на Национална следствена служба е дясната ръка на основния прокурор и вие оферирате този човек да проверява основния прокурор “, възмути се Мирослав Иванов. „ Вие не оферирате нищо ново и нищо свястно най-малко по тематиката – механизъм за следствие на основния прокурор “, сподели още депутатът от Политическа партия.

 „ Вие съществено ли смятате, че дясната ръка на основния прокурор може да проверява основния прокурор “, попита и Искрен Митев от „ Промяната “.

Цвета Рангелова от „ Възраждане “ пък репликира Мирослав Иванов, че евентуално „ като младеж “ и с „ не огромен юридически опит “ не знае, че следствието преди не е било подчинено на основния прокурор.

„ Защо Следствието е подчинено на Главния прокурор, може да попитате господин Христо Иванов, това е негова законодателна самодейност “, акцентира Рангелова.

„ Как си представяте, че хора, които са били според от основния прокурор, внезапно с магическа пръчка ще бъдат справедливи “, попита Мирослав Иванов.

Радомир Чолаков, който е ръководител на правната комисия в Народното събрание, също взе думата. Той направи къс преглед на дебатите по време на Великото национално заседание, когато се е обсъждало мястото на следствието. „ При промяната през 2015 година вместо да създадат основния прокурор подотчетен, те са му дали следствието “, добави той. Според него казусът е, че някой би трябвало да признае, че измененията в Конституцията са неточност.  

В началото на неговото изявление ръководителят на Народното събрание Вежди Рашидов се пошегува, питайки го „ да не вземе да предложи изобщо да няма прокуратура, че към този момент сме цъфнали “.

Според Чолаков Министерството на правораздаването през последните две години генерира спорове. Думите му бяха във връзка предлагането Инспекторатът на Висш съдебен съвет да образова магистратите по антикорупция. По време на дебатите в правната комисия Инспекторатът и Националният институт по правораздаването са споделили, че предлагането е противоконституционно.

„ Министерство на правораздаването предлага разбъркване на функционалностите сред два органа, единият от които – парламентарен. И Конституционният орган споделя, че не желае, тъй като е противоконституционно. Министерство на правосъдието споделя – не, вие пък ще го приемете, тъй като ние по този начин сме решили, също така сме го вкарали в Плана за възобновяване, към този момент сме го дали обещание и в случай че би трябвало да нарушим Конституцията – ще я нарушим, на нас ни е по-голям проектът “, съобщи депутатът от ГЕРБ-СДС.

„ Подкрепихме го на първо гласоподаване единствено мир да има “, акцентира Чолаков.

„ Опитваме се една неточност да я изправим с друга неточност и грешките стават все по-дълбоки “, означи той.

По думите на Чолаков предлагането на „ Възраждане “ е новаторско и идва да каже на народните представители: „ Поправете си грешката. И връща следствието там, където му е било мястото, обещано от бащите на Конституцията “.

Искрен Митев още веднъж се заяде: „ Защо защитавате техния законопроект, щом те са ваши съперници “.

„ Цялото изпитание си коства, с цел да подсигуряваме независимостта на съда “, обърна се Христо Иванов към Чолаков.

„ Точно от Конституцията би трябвало да стартира промяната “, сподели от своя страна Хамид Хамид от Движение за права и свободи. Според него промяната през 2015 година не била чак толкоз неприятна.

„ Ваш министър на правораздаването направи тази промяна, не помня кой беше министър (бел.ред. министър на правораздаването през 2015 година е Христо Иванов), само че възразихме, че този човек не може да направи промяна " “, добави Хамид Хамид от Движение за права и свободи.

Той изрази мнение, че основният прокурор и шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд не трябва да бъдат членове на Висш съдебен съвет.

„ Големият недостатък на Конституцията е, че се резервира руския модел на прокуратурата, тъй като в царство България основен прокурор не е имало “, означи съпредседателят на Демократична България военачалник Атанас Атанасов.

Той съобщи още, че е песимистичен във връзка с това шефът на следствието да проверява основния прокурор.

Думата взе и Бойко Рашков от " Продължаваме промяната ", който беше началник на следствието. „ Идеята не е нова, а е доста остаряла “, регистрира той.

Според Рашков скъпото в този план е, че съответната колегия била да се възвърне мястото на следствието отвън прокуратурата. „ В същината на това послушание на прокуратурата се унищожи самодейността на проверяващите органи и не подхващат дейни дейности “, уточни Рашков. „ Това погрешно политическо танго, което се игра, докара до това състояние “, добави той.

„ Независимо дали ще подкрепим или не, концепцията си заслужава “, сподели още Рашков.

„ Само релативно самостоятелен началник на следствената работа може да организира следствие на основния прокурор “, добави някогашният вътрешен министър.

Той не поддържа тезата, че прокуратурата би трябвало да е в изпълнителната власт.

Цончо Ганев похвали Рашков, че доста рядко се случвало от „ Промяната “ някой да приказва с причини. Костадин Костадинов също изрази удовлетворение и добави, че евентуално това е най-професионалният спор, откогато 48-ият парламент съществува. „ Станахме очевидци на съвършена юридическа лекция, за която му благодаря, скърбя, че този звук го виждаме едвам в края на Народното събрание “, добави той.

След гласуването Петър Петров от „ Възраждане “ съобщи, че двата законопроекта нямат общ отчет.

Той изиска срокът за промени сред първо и второ четене да бъде скъсен, с цел да се почисти въпросът.

Никола Минчев от Политическа партия от своя страна уточни, че е редно първо двата законопроекта да се обединят в общ отчет и тогава да се гласоподава възможна смяна в законоустановения период сред двете четения.